Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията
Обратно към Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама или обратно към всички Информативни материали
Първа публикация: 22.04.2024. Посл. актуализация: 07.02.2025
.
Публикуваната тук съдебна практика е за най-различни случаи на вписвания, отбелязвания и заличавания относно недвижимо имущество. Темата ме заинтересува покрай перипетиите по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.
.
ПОДРЕДЕНИ ТЕМАТИЧНО
Без данни за праводателя не може да се проследи прехвърлянето на собствеността от един собственик към следващия А в нашия случай ръководителят на съдиите по вписванията към РС-Плевен неправилно твърди, че в никакъв случай не трябва да се оповестяват данните за нашата праводателка и единствен предишен собственик на наследствените ни имоти - майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, поч. на 15.03.2017.
.
Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията Тук са публикувани съдебни актове, в които се разяснява законовата регулация на вписванията по най-различен начин, често противоречив. Съдиите не са виновни. Просто законодателството, касаещо вписванията, е толкова объркано, че дори и върховните съдии не могат да се ориентират.
.
ВКС не позволява на съдиите по вписванията да прилагат чл. 31 ПВп - съдебна практика Еднотипни произнасяния на ВКС, че "след влизане в сила на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК /Нова - ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г./, вписаните възбрани по изпълнително дело, по което възбраненият имот е изнесен на публична продан и проданта е извършена /с влязло в сила постановление за възлагане/, следва да бъдат заличавани по искане на купувача от публичната продан. " Обаче разпоредбата на чл. 433, ал. 4 ГПК гласи съвсем друго: "Вдигането на запорите и заличаването на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство, има действие занапред." На всичко отгоре, в предната алинея на същия член - чл. 433, ал. 3 ГПК, изрично си пише, че "съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори". Не купувачът, а съдебният изпълнител! Същото изискване е залегнало и в чл. 31 от ПВп.
Вписване на актове, в които липсва описание на имот Из ТР 7/12: "Когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава."- вж статията Внимание! Вписване на актове, в които липсва описание на имот
.
Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие В нашия случай съдиите по вписванията към РС-Плевен са разпоредили заличаване тежести на КПКОНПИ върху несъществуващ в правния мир имот. Несъществуващият имот е наша наследствена нива с площ 43,8 дка, разделена на две с вписан на 10.05.2021 договор за делба между нас с брат ми, с кадастрален идентификатор 68607.213.1, който не съществува от 10.05.2021 насам, когато на новите два имота са дадени кадастр. идентификатори, производни от този, и с имотна партида 21374, закрита на 10.05.2021 при разделянето на имота, като същия ден са открити две нови партиди за новообразуваните два имота.
.
Дисциплинарни производства срещу съдии по вписванията Оскъдна съдебна практика, особено след ТР 7/12 от 25.04.2013, с което правомощията им бяха сериозно орязани (т.6 - обхват на проверката) - вж пример № 10 и пример № 11.
.
Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК Тази тема е индиректно свързана с вписванията чрез ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС
.
На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК (превод: Ако с измама ви вземат имота и наложат възбрана върху него за дългове на измамниците, не можете да си го върнете). Нашият случай не е такъв (исковата ни молба беше вписана година преди възбраната на КПКОНПИ), но много хора, пострадали от измама като нас, са изгубили имотите си, само защото върху тях е била вписана възбрана преди завеждане на делото срещу измамниците. По тази тема намерих едно-единствено щастливо изключение - Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС - отлично!
.
Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби Тази тема ми е пълна мъгла. Публикувам съдебни актове с надеждата да схвана за какво става дума. Няма връзка с нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба
.
Отговорност за вреди от грешки при вписванията Понастоящем е прието, че отговорност за вреди от грешки при вписванията на имоти (не става дума за грешки в Търговския регистър!) се търси по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, а не по ЗОДОВ, но това невинаги е било така.
.
Отстраняване на технически грешки - чл. 33в ПВп Ако е заведено дело за отстраняване на техническа грешка, то се прекратява и материалите се изпращат на АВп за поправяне на грешката по реда на чл. 33в ПВп.
.
Отстраняване на непълноти и грешки в партидите, които се изготвят още преди издаването на заповед по чл. 70 ЗКИР на министъра на правосъдието за откриване на производство за създаване на имотен регистър - чл. 89, ал, 2 ЗКИР. Ако е заведено дело за отстраняване на непълноти и грешки в помощните партиди на имотите (наричани още електронни, файлови и предварителни; помощни е терминът в ПВп), то следва да се прекрати и материалите да се изпратя на съдията по вписванията (не на АВп!) Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 ЗКИР е слабо позната. Дори съдиите по вписванията не са запознати с нея (някои може и да са запознати, но "нашите" към РС-Плевен със сигурност не са)
.
Признаване на наследствено правоприемство по съдебен ред Делата са предимно по спорове за наследяване по завещание, но има и за ревандикация на наследствени имоти, какъвто е нашият случай. Всички те показват, че наследникът - по закон или по завещание - встъпва в правото си на собственост в деня на смъртта на наследодателя си, респ. на завещателя си, а не чак когато влиза в сила съдебното решение, с което се признава наследственото правоприемство.
.
Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност Тук има съдебни актове, в които произнасянето на съда по въпросите, свързани с вписването, директно или индиректно застрашава правната сигурност.
.
Хаос в организацията на дейността по вписванията. "Фактът, че службите по вписванията са към Агенцията по вписванията, а съдиите по вписванията - към районен съд, създава висок риск от злоупотреби, измами и невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците. Базата данни е неточна. Все още няма не само Имотен регистър за определен съдебен район, но и нито една имотна партида, съгласно закона." (цитатът е от Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС)
.
Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика - тук се разглежда неразрешимият юридически парадокс с продавача, който продава един и същ имот на двама или повече купувачи.
.
ПОДРЕДЕНИ ХРОНОЛОГИЧНО
Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, докладчик Соломон Розанис
Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, съобрази:
1. Според чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството независимо от начина и от момента на приемането. При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството.
В нашия случай, с брат ми сме собственици на ревандикираните си по съдебен ред наследствени имоти от датата на смъртта на майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135 - 15.03.2017 г., а не от датата на влизане в сила на решението или от датата на отбелязването му по вписаната искова молба, както се опитват да ме убедят АВп, РС-Плевен и други "капацитети". Консултирала съм се с множество адвокати и трима нотариуси. Всички се заблуждават от недостоверните справки за нашите наследствени имоти, публично достъпни в ЕПЗЕУ. Ето например една такава консултация: Онлайн консултация с адвокат. (бел. блогър, 08.06.2024)
Актове от 2003 до 2008
.
Решение от 21.11.2003 по гр.д. № 81/2003 на ВКС Ищцата не е длъжна да знае правото, тя може да не прави разлика между различните форми на недействителността: абсолютна нищожност, унищожаемост, относителна недействителност и висяща недействителност.
.
Решение № 1081 от 10.07.2008 г. на ВКС., V г.о. Това решение е за приемане на наследство преди налагане на възбрана - точно като в нашия случай. Ние с брат ми сме приели наследството от майка ни през 2017 г., а КПКОНПИ е наложил възбрана и предявил иск през 2019. Следователно нашите наследствени имоти са чисти от тежести на КПКОНПИ.
.
Актове от 2009
Определение от 04.02.2009 по в.гр.д. № 20081200101173/2008на ОС-Благоевград (окончателно) Отменят отказ на СдВп за вписване на искова молба по насрещен иск. Цитират новия ГПК, в сила от 01.03.2008. Изтъкват, че СдВп е длъжен да даде указания за поправка на молбата за издаване на охранителния акт при нередовност Само няколко години по-късно ВКС стъпка новия ГПК с т. 6 от ТР 7/12 от 25.04.2013 и издигна вехтия Правилник за вписванията като върховен ръководен принцип в дейността на СдВп.
.
Определение от 11.06.2009 по дело №221/2009 на ВКС (тук има доста мои бележки в синьо) Потвърждават отказ на СдВп да впише ИМ за делба. Изтъкват, че съгл. ПВп съдията по вписванията няма право да дава указания за поправка на акта, подлежащ на вписване, защото вписването се извършва незабавно, същия ден. И до ден днешен съдиите по вписванията са лишени от правото да дават указания. За разлика от тях, всички други имат право да дават указания - и ДЛР (длъжностните лица по регистрацията) на осн. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, и ДЛВ (длъжностните лица по вписванията) на осн. чл. 28а, ал. 4 от ЗОЗ, както и истинските съдии на осн. чл. 129 ГПК. Хаосът е само при вписванията в т.нар. имотен регистър (така наречен, защото не съществува - вж За дългото създаване на имотен регистър.
.
Решение от 20.10.2009 г. по гр.д. № 3647/2008 на ВКС, ГК, II г. о. Маса грешки при вписванията през 90-те години, ужас някакъв. Тогава още не е имало съдии по вписванията, нито АВп. Явно хаосът при вписванията си е нещо като традиция у нас. Иначе казусът май е подобен на този по висящото към момента пред ВКС Решение от 27.02.2023 по дело № 8/2023 на Апел съд Пловдив - възбрана, наложена върху цял апартамент, 1/2 от който не е на длъжника. Тук обаче признават, че разпореждането на недлъжника с неговата 1/2 е непротивопоставимо на кредитора, за разлика от Апел. съд Пловдив през 2023. Интересно какво ще каже ВКС през 2024.
.
Решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2053/2008 на ВКС Тук ВКС се произнася по въпроса, защо не е налице противоречие между чл. 239, ал. 2 ДОПК (купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик) и чл. 17, ал. 3 от Конституцията (частната собственост е неприкосновена)
.
Определение от 16.11.2009 г. по ч.гр.д. № 516/2009 на ВКС Потвърждават отказ на СдВп да впише ИМ поради липса на ясно описание на процесния имот. Цитират прословутия чл. 32а от ПВп.Много е зле този член 32а ПВп. Как пък никой не се сети да го промени толкова години! Че и в ЗКИР са го възпроизвели - чл. 83 ЗКИР "Когато предвидените в закона изисквания не са налице, съдията по вписванията отказва вписване.". Къде-къде по-естествено е СдВп да разгледа спокойно документите, да даде указания, ако нещо не е наред, а в това време входящият номер да пази ред на вписването - вж бележките по Определение от 11.06.2009 по дело №221/2009 на ВКС
.
Актове от 2010
.
Решение от 07.01.2010 по гр.д. 2588/2008 на ВКС Праводателите на ищцата са били осъдени да върнат владението на действителните собственици, но исковата молба не е била вписана и тя купила имота, без да подозира за заведеното дело. Сега напразно се оплаква, че съдебен изпълнител я гони от имота. Тук ВКС казва: "Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател /тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице/, но не защитава лица, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици, спрямо действителните собственици на този имот."
.
Решение № 45 от 20.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 516/2009 г. "правната квалификация на предявения иск е задължение на сезирания съд." (а не на ищеца)
.
Решение № 5666 от 30.04.2010 на ВАС по адм. д. № 2038/2010 - налагат дисциплинарно наказание на СдВп заради твърде кратко и неясно разпореждане. .
.
Определение № 194 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 95/2010 на ВКС Потвърждават немотивиран отказ на съдия по вписванията. Цитират подробно и объркано законовата уредба относно постановяването на актове от съдиите по вписваниятя, по-скоро липсата на такава. Цитират и разпоредби на ЗКИР, които са неприложими поради липсата на имотен регистър - вж официалните становища на тема "Защо още няма имотен регистър?" Има доста мои бележки в синьо. Тук има и образец на определение, издадено на 05.03.2010 г. от съдия по вписванията, отменено на 22.04.2010. (това, че е отменено, няма значение, важното е, че СдВп е издала подробно и мотивирано определение; и отменителното на съда е такова; откакто излезе ТР 7/12 от 25.04.2013 на ВКС, вече няма такива хубави актове)
.
Решение от 18.05.2010 по гр.д. № 1114/2009 на ВКС Предмет на спора е имот с № 5, който има квадратура 0.974 дка, а съдебното решение е за нива от 4.8 дка, която е включена в УПИ в кв.78/. ВКС връща делото за уточняване на предмета. С мои бележки в синьо за съдиите по вписванията, които са принудени да вписват какво ли не. Цитирана е съдебна практика.
.
Определение № 320 от 25.05.2010 по ч. гр. д. № 271/2010 на ВКС Отменят отказ на СдВп да впише възбрана върху имот, за който не се знае дали е собственост на длъжника. С мои бележки в синьо.
.
Определение от 30.06.2010 по ч. гр. д. № 238/2010 на ВКС Отменят отказ на СдВп да впише подновяване на ипотека. Цитират ПВп, ЗКИР и Наредба № 2 за воденето и съхраняването на имотния регистър (не може едновременно и по ПВп, и по ЗКИР, респ. по Наредбата за имотния регистър - вж Вписването по персоналната система е несъвместимо с вписването по реалната). Цитират и чл. 129 ГПК (даване на указания за поправка; и преди, и след това определение има множество произнасяния, че СдВп няма право да дава указания - вж напр. Определение от 11.06.2009 по дело №221/2009 на ВКС)
.
Решение от 07.07.2010 по гр. д. № 1348/2009 на ВКС Наследник води две дела, като печели и двете. Първото - за унищожение на пълномощно на осн. чл. 31, ал. 2 ЗЗД. Второто - за ревандикация на имот на осн. чл. 108 ЗС. Ние с брат ми водихме само едно дело - направо по чл. 108 ЗС - и го спечелихме, като доказахме, че през 2013 мним представител на майка ни е продавал от нейно име с нередовно от външна страна пълномощно - вж материала Нотариус Иванов 007 не е забелязал, че пълномощното е нередовно от външна страна, затова съдът се произнесе, че имотите никога не са излизали от патримониума на майка ни Йорданка Дикова Найденова, поч. 15.03.2017, и с брат ми сме ги наследили в равни дялове. Последните купувачи по веригата от кухи сделки без вещно-прехвърлителен ефект ни върнаха владението и сега сме не само собственици, но и пълноправни владелци. Единственият проблем е, че в СлВп-Плевен упорито отказват да оповестят наследственото ни приемство. Последствията от това са публикуваните в ЕПЗЕУ недостоверни справки. При проверка по линия на съдиите по вписванията е установен софтуерно-технически проблем, но от АВп твърдят, че от тяхна страна всичко е изрядно - вж становищата на компетентните лица и институции в материала Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.
.
Определение от 13.07.2010 по ч.т.д. № 383/2010 на ВКС "действията на съдията по вписванията са под режима на Част VІ-та ГПК" (Част шеста от ГПК: ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА от чл. 530 до чл. 607 вкл.; от чл. 595 до чл. 607 вкл. са за вписване само на юридически лица; в ГПК няма разпоредби за вписвания, свързани с имоти, б.м.).
Определение № 458/16.07.2010 г. по т.д. № 928/2009 г. на ВКС През 2007 г. фирма разделя собствен парцел от 2 дка на два по един. След разделянето му е наложена възбрана върху целия парцел от 2 дка. През 2008 фирмата-собственик на двата парцела се снабдява с чисто УВТ и продава единия на друга фирма. Впоследствие, ЧСИ обявява за продан целия имот от 2 дка. Фирмата, закупила единия от новообразуваните парцели, предявява иск на осн. чл.440 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК. Съдът трябва да реши, дали продаденият имот е възбранен.
1-ва инстанция, РС-Трявна: възбранен е
2-ра инстанция, ОС-Габрово: не е възбранен.
ВКС: и двата новообразувани имота не са възбранени: „За да бъде противопоставима вписаната възбрана на взискателя в хипотезата на два недвижими имота, образувани чрез разделяне на недвижим имот с различни номера, площ и граници, е необходимо възбраната да е вписана върху новообразуваните недвижими имоти." (аналогично, в нашия случай - за да бъде валидно заличена възбраната, е необходимо да се отбележи по двата недвижими имота, образувани от разделения, бел. блогър)
.
Определение от 24.08.2010 по в.ч.гр.д. № 470/2010 на ОС-Хасково ОС-Хасково отменя отказ на СдВп да впише н.а. за покупко-продажба от ЕТ на себе си като физическо лице, защото не било работа на съдията по вписванията да се занимава с материалноправната страна по сделката. Как ли се вписва такава сделка? Като се откриват две персонални партиди, разбира се - една за ЕТ-то и друга - за физическото лице! По заповед на Съда, така да се каже! После, като се издаде невярно УВТ, съдът вика, вие защо сте водили две персонални партиди, бе? (вж Решение от 23.06.2022 по гр.д.№ 2805/2021 на ВКС) Получава се нещо като във вица за заека и шапката.
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:
- А, Зайо, ти що си без шапка, бе?
И го съдрали от бой. На другият ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.
- А, Зайо, ти що си със шапка, бе?
И пак го съдрали от бой.
.
Определение от 06.10.2010 по адм.дело №524/2010 на Админ. съд Хасково Издаването на удостоверения за наличие или липса на тежести е вид нотариално производство, предвидено в чл.569 т.7 на ГПК и се подчинява на правилата на част шеста от ГПК (след ТР 7/12 на ВКС от 25.04.2013 никой вече не споменава, че се подчинява на правилата на част шеста от ГПК). Отговорност на съдиите по вписванията следва да се търси по гражданскоправен ред, а именно по реда на чл.49 от ЗЗД.
.
Решение от 18.10.2010 по адм. дело № 5595/2010 на ВАС Отхвърлят иск по ЗОДОВ срещу АВп за щети поради непълно и неточно УВТ с аргумента за липса на пряка причинна връзка (гражданинът първо купил, после поискал УВТ)
.
Определение № 449 от 12.11.2010 по гр. д. № 373/2010 на ВКС Смесват персоналната и реалната система на вписване.
.
Решение от 22.11.2010 по адм.дело № 1537/2010 год. на Пловдивския административен съд (окончателно) Съдът отменя постановление на НАП за налагане на възбрана върху имот, закупен с н.а. под условие за отложено плащане. Плащането било извършено след налагане на възбраната и НАП решили, че имат право да изнесат имота на търг, обаче съдът казва - не, нямате право, защото купувачът е станал собственик още при подписването на н.а., а не чак когато е платил и значи вие смятате да изнесете на търг имот, който не е на длъжника.
И в нашия случай съдиите по вписванията към РС-Плевен и служителите от СлВп-Плевен смятат - също като НАП в цитираното тук решение - че възбраната на КПКОНПИ, наложена през 2019 по партидите на Бировски, е и наша възбрана, моя и на брат ми, понеже решението е влязло в сила през 2020, тоест след налагане на възбраната. Обаче, подобно на н.а. с отложено плащане, и нашето съдебно решение решение има обратно действие. То гласи, че с брат ми сме признати за собственици в равни дялове по наследство от майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, поч. на 15.03.2017 г. Следователно ние сме собственици още от 2017, две години преди налагане на възбраната. (темата за н.а. под условие е много интересна per se; тук, в блога, е представена накратко в раздела за нотариалното прс-тво под заглавие Стоян Ставру: Нотариален акт под условие?)
.
Определение от 22.12.2010 г. по гр.д. № 520/2010 г. на ВКС, II г.о. Спор за подсъдност. Действието по издаване на справка или удостоверение по чл.42 от Правилника за вписванията е административна услуга, т.к. е различно по правната си природа от действието по вписване на подлежащ на вписване акт.
.
Актове от 2011
.
Определение от 31.01.2011 по ч. търг. д. № 943/2010 на ВКС Съдия по вписванията отказва да впише прекратяване на вписан договор за аренда, т.к. в ПВп липсва разпоредба за такива случаи. Окръжният съд потвърждава отказа, като се аргументира с чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 90 ЗКИР. ВКС оставя без разглеждане частната жалба, понеже в чл.90, ал.3 от ЗКИР е предвидено, че определението на окръжния съд е окончателно. Тук интересното е, че и окръжният съд, и ВКС са единодушни, че ЗКИР се прилага, макар че министърът на правосъдието и до ден днешен още не е издал заповед по чл. 73 ЗКИР за въвеждане на имотния регистър. (б.м., 18.06.2024) Иначе въпросът с вписването на прекратяването на арендните договори вече е уреден с ТР 2/15 от 20.07.2017 на ОСГТК-ВКС (в ПВп обаче продължава да липсва разпоредба за прекратяване на вписан договор за аренда).
.
Определение от 01.02.2011 по ч. гр. дело №519/2010 на ВКС Даването на справки по книгите в службите по вписванията не е административна дейност, а нотариално удостоверяване.
.
Определение от 11.02.2011 по ч. гр. д.№ 496/2010 на ВКС Съдия по вписванията отказва да заличи несъществуващо обстоятелство на осн. чл. 90 ЗКИР. Несъществуващото обстоятелство, според ищеца, е повторно вписана ипотека след заличаването ѝ поради погасяване. Не представя обаче доказателства за погасяването. Окръжният съд потвърждава отказа с думите "с предявяване на искане за признаване вписване на несъществуващо обстоятелство се цели заобикаляне на исковия процес за установяване правата по ипотеката, като по този начин бъдат постигнати последиците на чл. 179 ЗЗД - заличаване на ипотеката, но не по предвидения в закона ред." (и на мен така ми се струва, б.м.). ВКС не допуска, като изтъква, че "На първо място следва да се отбележи, че няма данни в съдебния район на[населено място] да е въведен имотен регистър по реда на чл. 73 ЗКИР, поради което вписванията се извършват по досегашния ред на Правилника за вписванията - чл. 74 ЗКИР." Този казус ми е интересен с това, че окръжният съд приема, че ЗКИР може да се прилага и без имотен регистър, а ВКС - че не може.
Определение от 17.02.2011 по адм. д. № 2/2011 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав ВКС и ВАС в един глас: Издаването на справки по книгите за вписванията е административна услуга, извършвана от съдията по вписванията
Решение от 30.03.2011 по гр.д.№ 1934/2009 на ВКС, 3-то гр. отд. Уважават иск по чл. 88 ЗКИР вр. чл. 90 ЗКИР за заличаване вписването на ИМ в персонални партиди поради неспазване на чл. 12 ПВп (смесват персоналната и реалната система на вписване). С мои бележки в синьо.
.
Решение от 09.03.2011 по адм. дело № 5960/2010 на ВАС Жена плаща 105 000 лв. по предварителен договор за апартамент "на зелено", но строителят отказва да сключи окончателен договор. Тя внася искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителния договор за окончателен). Деловодителите в СлВп-Разлог забавят с два дена вписването на исковата ѝ молба и точно в този промеждутък фирмата-строител продава апартамента на друг. Жената предявява иск по ЗОДОВ. АВп е осъдена да ѝ плати 105-те хил. лв. Има връзка със статията "Съдят Агенцията по вписванията за имотна далавера" (в тази статия е описан аналогичен случай в Банско)
.
Определение oт 29.04.2011 по т.д. №29/11 на ВКС, ТК, 2-ro отд. Сключен договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот, който не принадлежи към датата на учредяването й на ипотекарния длъжник, не води сам по себе си до нищожност на самото действие по вписване на ипотеката в имотния регистър. С мои бележки в синьо.
.
Решение от 11.04.2011 по гр. д. № 1400/09 г. на ВКС Тук ВКС разяснява, че "Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици спрямо действителните собственици на този имот". С мои бележки в синьо.
.
Решение от 18.05.2011 по гр.д. № 942/2010 на РС-Димитровград По иск на НАП обявяват недействителност на вписано заличаване на възбрана поради неистински официален документ - постановление за заличаване - криминален случай! Тук интересното е приложението на чл. 88 ЗКИР. Съдът се произнася така, сякаш има имотен регистър.
.
Определение от 19.07.2011 по т.д. № 954/2010 на ВКС, 1-во търг. отд. Предявен иск по чл.576 ГПК за обявяване недействителност на вписването на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти от съдията по вписвания. Отхвърлен. С мои бележки в синьо.
.
Определение от 15.08.2011 по ч.гр.д. № 1282/2011 на ОС-Бургас Нотариус представя за вписване нотариален акт, в който е посочено, че се продават 118,42 кв.м. идеални части от дворно място цялото с площ 950 кв.м., представляващо бивш (sic!) УПИ ХІ-535, от който понастоящем са образувани два нови УПИ - УПИ от 450 кв.м. и УПИ от 500 кв.м. СдВп постановява мотивиран отказ. Съдът потвърждава отказа. Този казус е интересен и с това, че съдията по вписванията изпраща и писмено становище до съда, в което излага доводи за неоснователност на жалбата. След ТР 7/12 на ВКС от 25.04.2013 вече не може така.
.
Решение от 02.11.2011 по гр.дело 1450/2010 на ВКС Това решение не е за вписванията в имотния регистър, но е много показателно, че щом имотът не съществува, не може да се предявява иск за ревандикацията му (и въобще никакви правни действия не могат да се извършват, нито може да се декларира в данъчното, нито може да се заличи възбрана - вж перипетиите, нито нищо - вж целия раздел за вписванията върху несъществуващи имоти). Имотът в случая не съществува, т.к. е бил образуван от цял имот с вписан договор за доброволна делба, обаче съдът прогласява нищожност на договора за делба поради неспазване на проекта за разделяне и така се оказва, че уж разделеният имот си е останал цял. С мои бележки.
.
Oпределение от 28.11.2011 по гр.д.№459/2011 на ВКС Ищецът купил имота по време на висящо дело по иск за собственост срещу праводателя му - исковата молба не е била вписана! Не му признават добросъвестно владение. Губи имота.
.
Решение от 12.12.2011 по адм. дело № 7825/2011 на ВАС - потвърждават заповед за дисциплинарно наказание на съдия по вписванията. Това решение е отменено с РЕШЕНИЕ от 15.06.2012 по адм. дело № 1556/2012 на ВАС (окончателно)
.
Актове от 2012
.
Определение от 04.01.2012 по ч. гр. д. № 585/2011 на ВКС Окръжен съд постановява „спиране на изпълнението" по изп. дело, но в СлВп вписват „налагане на възбрана" върху недвижими имоти (типичен случай на грешка от служителите поради липса на ясно разпореждане от СдВп - можело е да се оправи с молба за поправка на техническа грешка по чл. 33в ПВп, б.м.). Длъжникът иска заличаване на вписаното обстоятелство на осн.чл. 90 ЗКИР. СдВп отказва. Окр. съд потвърждава отказа с Определение от 25.08.2011 по ч. гр. дело № 1423/11 на ОС-Варна (публикувано тук в блога непосредствено след определението на ВКС, б.м.). ВКС оставя в сила определението на Окр. съд, като се позовава на свое решение от 30.03.2011 г. по гр. д. № 1934/09 г.
.
Определение от 05.01.2012 по ч. т. дело № 997/2011 на ВКС Фирма иска да впише прекратяване на договори за аренда. СдВп не отказва, а връчва на фирмата "уведомително писмо" с указания какви документи да представи. Фирмата неуспешно обжалва "отказа". Съдът връща жалбата без разглеждане, понеже на обжалване подлежи само отказ, а такъв в случая няма. За мен интересното тук е, че СдВп дава указания като ДЛР от Търг. регистър и ДЛВ от Регистъра за особените залози. Kолко хубаво щеше да бъде, ако и СдВп имаха право да дават указания, а в това време да пазят реда на вписването, както е при исковите молби по чл. 129 ГПК! ( "Съдът проверява редовността на исковата молба. Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности ") За съжаление с ТР 7/12 от 25.04.2013 ВКСна практика им забрани. Вж Как би трябвало да бъде устроена работата в Имотния регистър
.
Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС Купувач губи имота, т.к. го е купил от продавач, осъден по ревандикационен иск (чл. 108 ЗС), обаче нито ИМ е била вписана, нито съдебното решението, с което искът по чл. 108 ЗС е бил уважен, така че човекът просто не е имало как да знае, че продавачът не е собственик.
.
Определение от 09.05.2012 по ч. гр. д. № 112/2012 на ВКС Идентификация на имот при съдебна делба. С бележки по аналогия за нашия случай.
.
Решение от 23.05.2012 по в. гр. дело №284/2012 на ОС-Пазарджик (недопуснато до касация) Отменят уволнение на главен специалист в СлВп със средно образование. Попаднах на това решение, докато търсех отговор на въпроса, защо служителите на АВп от Имотния регистър са със средно образование, а тези от Търговския регистър и Регистъра на особените залози - с висше юридическо. Вж също така материала: Как би трябвало да бъде устроена работата в Имотния регистър
.
Решение от 11.05.2012 по в. гр. д. № 169/2012 на Апел. съд - Варна, в сила от 16.07.2013 Осъждат нотариус и пом. нотариус да заплатят вреди заради описание на имот в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека като намиращ се в гр. Суворово, а в действителност, имотът се е намирал в село Николаевка, общ. Суворово. На СдВп не е търсена отговорност, макар че този пореден пропуск по веригата от безотговорни действия е много сериозен, защото вписването на ипотека има конститутивно действие (счита се за учредена от момента на вписването - вж Чл. 166, ал. 1 ЗЗД: "Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър"; отделен въпрос е, че имотен регистър няма - вж вж раздел За дългото създаване на имотен регистър и раздел Нормативни актове, в които се среща терминът "имотен регистър")
.
Решение от 15.06.2012 по адм. дело № 1556/2012 на ВАС (окончателно) Отменят заповед за дисциплинарно наказание на съдия по вписванията с неубедителни аргументи. Има връзка с Решение от 12.12.2011 по адм. дело № 7825/2011 на ВАС
.
Определение от 28.06.2012 по ч.гр. дело № 219/2012 на ВКС: "С Удостоверението по чл. 45 от П[равилника за вписванията], при уважаване на молбата, молителят получава исканата в рамките на нотариалното /като вид охранително / производство информация за вписани или липса на тежести, с цел да бъде налице яснота за състоянието на конкретния недвижим имот и за лицето, което е посочил [като собственик, бел. моя] и неговите преки праводатели, т.е. само за онези лица от които се черпят права за конкретния недвижим имот." (само за онези лица, от които собственикът черпи права - майка ни в случая, а не за несобствениците Бировски и техните псевдо-праводатели, както е в отразено в приложените към становището на г-жа Константинова от 28.08.2023 недостоверни справки, бел. моя)
.
РЕШЕНИЕ № 13 от 13 октомври 2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г., (Обн., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г.) Тук Конституционният съд казва: "Идеята за правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията предполага законовите норми да не си противоречат, да създават единна система от ясни правила, да не създават несигурност сред адресатите си с възможността да бъдат различно интерпретирани и съответно - прилагани.(изпълнителното производство по ГПК и ДОПК е противоречиво, особено в частта за публичната продан - по ГПК, ако длъжникът не е собственик, и купувачът не става, а по ДОПК купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик)
.
Решение от 24.10.2012 по гр.д. № 279/2012 на ВКС Отлично решение - по справедливост, а не по буквата на закона. През 2007 раково болен "продава" 10 дни преди смъртта си голям апартамент в Ямбол на някаква мед. сестра, която го гледала. Синът на раково болния, негов единствен законен наследник, завежда дело по чл. 108 ЗС срещу медсестрата и го печели с влязло в сила през 2010 г. решение. През 2011 медсестрата "намира" завещание от раково болния и завежда дело срещу сина на раково болния, но го губи, т.к. делото по чл. 108 има СПН. Интересното е, че 1-ва и 2-ра инстанция са го решавали противоречиво - 1-вата в полза на сина, а 2-рата - в полза на медсестрата с аргумента, че щом по делото на сина имотът се е върнал в патримониума на раково болния, значи към датата на смъртта му той е бил собственик - оттам извеждат заключението, че завещанието е произвело действието си, обаче ВКС обезсилва и прекратява делото с думите, че решението по чл. 108 ЗС има СПН и съдиите не е трябвало въобще да разглеждат иск срещу сина.
.
Решение от 26.11.2012 по адм. д. № 1185/2012 на ВАС (тук е публикувано и решението на долната инстанция - Админ. съд Перник от 07.11.2011 по адм. д. № 273/2011) Казусът е аналогичен на този по адм. дело № 5960/2010 на ВАС с тази разлика, че там ВАС оставя в сила решението на Админ. съд Перник, а тук го обезсилва. Мъж плаща 65 500 евро по предварителен договор за апартамент "на зелено", но строителят отказва да сключи окончателен договор. Той внася искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителния договор за окончателен). Деловодителите в СлВп-Разлог забавят с два дена вписването на исковата ѝ молба и точно в този промеждутък фирмата-строител продава апартамента на друг. Мъжът предявява иск по ЗОДОВ. Адм. съд Перник го уважава. ВАС го отхвърля. За този казус е статията "Съдят Агенцията по вписванията за имотна далавера".
.
Определение от 19.12.2012 по ч.гр.д.№640/2012 на ВКС Ищецът завел дело срещу АВп с искане да бъде заличено завещание в негова полза, което се оказало неистинско. Правния си интерес обосновал с това, че от Топлофикация били завели дело срещу него за консумирана и незаплатена топлинна енергия за имот, който в действителност не бил негова собственост. ВКС казва, че липсва правна уредба, която да дава възможност да се предяви иск срещу Агенцията по вписванията, при уважаването на който да се постигне заличаване на вписване на завещание (в ЗКИР е налична липсващата по ПрВп правна уредба - чл. 88 и чл. 90 ЗКИР, но приложението на закона е спорно, понеже все още няма имотен регистър - вж например следните съдебни актове, повечето от които са на ВКС: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11)
.
Актове от 2013
.
Определение от 29.04.2013 по ч.т.дело № 432/2012 на ВКС Въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК в производството по вписване. ВКС: Съществуващото противоречие по поставения въпрос бе преодоляно с ТР № 7 от 25.05.2013 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че разпоредбата на чл.129 ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. (в ТР 7/12 от 25.04.2013 е обяснено и защо не може да дава указания - защото правата на гражданите се защитават най-добре, като водят излишни дела - вж примери № 10 и № 11) И до ден днешен съдиите по вписванията са лишени от правото да дават указания. За разлика от тях, всички други имат право да дават указания - и ДЛР (длъжностните лица по регистрацията) на осн. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, и ДЛВ (длъжностните лица по вписванията) на осн. чл. 28а, ал. 4 от ЗОЗ, както и истинските съдии на осн. чл. 129 ГПК. Хаосът е само при вписванията в т.нар. имотен регистър (така наречен, защото не съществува - вж За дългото създаване на имотен регистър).
.
Определение от 19.06.2013 г. по гр.д. №1720/2013 на ВКС УВТ с невярно съдържание. Искове срещу Министерство на правосъдието по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сума от около 75 000 лв. 1-ва инстанция ги уважава. 2-ра отхвърля. ВКС не допуска до касация. Тук е култовото произнасяне на ВКС, че съдиите по вписванията "нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа, издаден от служителя на АВ" (sic! съдиите по вписванията с подписа си само оформят удостоверението за вещни тежести, издадено от служителя на АВ със средно образование!)
.
Определение от 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 2821/2013 год., I г.о. Предявен е иск по чл. 90 ЗКИР за установяване нищожност, недопустимост или несъществуване на подлежащо на вписване обстоятелство - постановление за възлагане на ответника от АДВ на водоем, сондаж и помпена станция. (ВКС потвърждава прекратяването на делото поради липса на правен интерес)
.
Решение № 1204 от 12.07.2013 г. по гр.д. № 358/2013 на РС-Сливен, потвърдено от ОС-Сливен, недопуснато до касация Иск по чл. 440 ГПК ("Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника."). Излишно дело, заведено поради една камара грешки, допуснати от нотариус и ЧСИ. Не се споменава за грешки на СдВп, но от изложението на фактите в съдебните решения на първа и втора инстанция може да се допусне, че и по тази линия нещата не са били изпипани.
.
Определение от 16.07.2013 по гр. дело № 1114/2012 на ВКС Потвърждават уважен иск от взискател по ипотечен кредит срещу нотариус за това, че е сбъркал адреса на имота в нотариалния акт за ипотеката, поради което взискателят не е могъл да си събере дълга по договора за заем от длъжниците, които и до настоящия момент не са платили на заемодателя. Как е била вписана тази ипотека, съдът не коментира. Този казус е описан по-подробно в Решение от 11.05.2012 по в. гр. д. № 169/2012 на Апел. съд - Варна, в сила от 16.07.2013
.
Решение от 11.09.2013 по гр.д. № 65/2011 на ВКС Живеещ в общинско жилище го продава. Естествено продажбата не произвежда вещно-прехвърлителен ефект, т.к. към датата на продажбата той не е бил собственик. Месец след това жилището постъпва в имуществената му сфера (вероятно го е продал в очакване на решение от общината, без да изчака документа). След смъртта му неговата сестра - единственият законен наследник, завежда дело по чл. 108 ЗС срещу наследниците на купувача и го печели.
Това решение е много интересно. То е за ревандикация на наследствен имот - точно като в нашия случай! Само че в нашия случай съдът не се произнесе, че майка ни не е била собственик, когато е "продавала", а прогласи нищожност на упълномощителната сделка, с която мним представител на майка ни е продавал всичките ѝ земи в плевенско през 2013, оттам - окончателна недействителност на договора за покупко-продажба от нейно име към Райна Толева, оттам - още няколко действителни договора за покупко-продажба в прав и обратен ред без вещно-прехвърлителен ефект (продажби от несобственици) и оттам - липса на вещно-прехвърлителен ефект на последния договор по веригата от прехвърляния от несобственик към несобственик - това е договорът от 2014, с който Бировски уж купува от Райна Толева на 19.02.2014 (в СИО), но нищо не придобива, и оттам - ние предявяваме ревандикационен иск срещу Ивайло и Жулиета Бировски и печелим делото на три инстанции - съдът се произнася, че майка ни абсолютно нищо не е продавала , ние сме я наследили на 15.03.2017 (датата на смъртта ѝ), и осъжда Бировски да ни върнат владението върху наследствените ни ниви. Обаче в СлВп-Плевен смятат, че Бировски са нашите преки праводатели (sic!) и като такива, са ни прехвърлили тежестите, наложени от КПКОНПИ през 2019, по време на делото ни (Комисията не е виновна, че е възбранила имотите ни, като ги е счела за собственост на Бировски, т.к. делото ни още не беше завършило). Най-големият ни проблем в момента са съдиите по вписванията към РС-Плевен и контролните им органи, които не могат да разберат, че ние сме наследили майка си през 2017, а всячески се опитват да ни убедят, че Бировски са били собственици от 2014 до 2020; и понеже не мога да изляза на глава с тях, си водя този блог като отдушник)
.
Определение от 11.11.2013 по ч. гр. д. № 823/2013 на ОС-Добрич (окончателно) СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор поради липсващо описание на имота, до който се отнася актът. ОС-Добрич отменя отказа.
.
Определение от 12.12.2013 по т.д.№ 508/2012 на ВКС Това е окончателният акт по делото на Филип Киркоров за "кражба на фирма". Делото е тържество на справедливостта и на трите инстанции. И по наказателна линия е много яко - вж статията 5 години затвор за бизнесмена, измамил Филип Киркоров. Публикувам го в раздела за бъркотията с разясненията като дело-антипод на такива от същия вид ("кражба на фирма"), които според мен не са справедливи - напр. Решение от 02.12.2016 по в. т. д. № 570/2015 на ОС-Шумен (окончателно) и Определение от 30.05.2014 по гр.д. № 2610/2014 Там фирмите напразно се борят да си върнат имотите. Съдът ги отрязва с думите, че измамниците са се водели управители и са имали пълното право да крадат (е, не точно с тези думи, разбира се).
.
Решение от 19.12 2013 по гр. д. № 933/2012 на ВКС През 1999 с решение на поземлена комисия е възстановена ливада от 1,2 дка на няколко наследника. През 2000 двама от тях се снабдяват с КНА за целия имот и го продават. Останалите наследници разбират чак през 2007. В съда купувачът заявява, че е владял добросъвестно имота повече от 5 години. 1-ва и 2-ра инстанция не му признават добросъвестното владение. ВКС казва: а-а, добросъвестен си е купувачът, как да не е добросъвестен (е, не точно с тези думи, де). За мен интересното тук е, че и трите инстанции говорят за партидите на имотите, сякаш имотният регистър вече е въведен, а той и досега още не е (пиша това на 14.12.2024, бел. блогър).
.
Актове от 2014
Определение от 30.01.2014 по ч. гр. дело № 110/2014 на ВКС СдВп отказва вписване на поправка на н.а. с аргумента, че така се подменя съдържанието му. СГС потвърждава отказа. ВКС го отменя. С мои бележки в синьо.
.
Решение от 10.02.2014 по адм. дело № 4816/2013 на ВАС Осъждат АВп да плати 2 000 лв. неимуществени вреди за това, че служителите не са отразили постановление на държавния съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот по персоналната партида на бившия собственик.
.
Определение от 13.03.2014 по ч. гр. дело № 868/2014 на ВКС СдВп отказва вписване на съдебни решения от 2006-2008 поради липса на индивидуализация на имотите по чл. 60 1-7 ЗКИР. ОС-Варна потвърждава отказа. ВКС го отменя, като изтъква, че СдВп няма право да проверява съдебни актове и цитира ТР 7/12. (СдВп няма никакви права, трябва да вписва наред; нотариус сгрешил - вписвай! съдия сгрешил - вписвай! и после - защо няма имотен регистър? няма и да има!) В нашия случай, ОС-Добрич е разпоредил да се извърши заличаване на възбрана върху несъществуващ имот и съдията по вписванията към РС-Плевен се е подчинила безропотно; не е имала избор - така е заповядано в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно константната съдебна практика, обаче - в т.ч. и на ВКС, вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие (ха, сега, де?!!)
.
ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот не поражда правно действие спрямо действителния собственик Съдиите от ВКС много добре са обяснили, че "в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана", но не са се сетили за три досадни, да ги наречем, подробности.
.
Решение от 16.05.2014 по гр. дело № 1102/2013 на РС-Габрово Излишно дело заради грешка в СлВп-Габрово. През 2008 ищците купуват апартамент и гараж. В СлВп-Габрово вписват апартамента, но пропускат гаража. ЧСИ го продава след издаване на невярно УВТ. Ищците живеели и работели в Гърция и разбрали случайно от познати. Връщат си владението по съдебен ред (с иск по чл. 108 ЗС). На съдията по вписванията и служителите никой не им търси сметка.
Определение от 30.05.2014 по гр.д. № 2610/2014 Това е едно от делата, популярни като "кражба на фирма" (измамник се вписва за управител на фирмата въз основа фалшиви документи и продава имотите на фирмата). Фирмата напразно води дело по чл. 108 ЗС. Тук има подробни обяснения за причините да публикувам и такива актове (едната е, че съдилищата понякога смесват дейността по вписване в Търговския регистър с дейността по вписване в имотния (няма такъв, но така го наричат)
.
Определение от 02.06.2014 по гр. дело № 3153/2014 на ВКС През 1999 г. Кръстьо, ЕТ, заема 2000 лв. от друга фирма, като ипотекира над 800 кв м. двор с къща 100 кв в него от 1 основен етаж + приземен и тавански. Умира през 2010, без да върне 2-те хил. (или ги е върнал на ръка, без документи?). 2003 имотът е продаден на търг (за 2000 лв. дълг отива целият имот!) 2013 само 5 дни преди изтичане на 10 години от търга, фирмата-купувач предявява иск по чл. 108 ЗС срещу наследниците на Кръстьо и те губят имота, в който са живели необезпокоявано години наред, правили са ремонти, сменяли са покрив, плащали са данъци и т.н. За мен най-интересното в този казус е, че през цялото време в СлВп имотът се водел на името на длъжника Кръстьо - явно неразбориите с вписванията не са само в СлВп-Плевен - вж нашите перипетии.
.
Определение от 01.07.2014 по ч.гр.д.№ 3668/2014 г.на ВКС СдВп отказва вписване на искова молба, т.к. един от трите процесни имота не е описан по чл.60 т.1-7 от ЗКИР, няма и приложена схема. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя. В това определение на ВКС е прословутият израз "бързина и изненада": Вписването на възбраните не става по реда за вписване на актове относно недвижим имоти и за тях подобно препращане няма /освен това при тях се цели бързина и изненада, а и практически не винаги молителите могат да се снабдят със скица в срок/."
.
Определение от 07.07.2014 по ч.гр.дело № 3213/2014 на ВКС - смесват персоналната и реалната система на вписване. Това определение е цитирано в Определение от 20.01.2016 по ч. гр. д. № 6168/2015 на ВКС
.
Определение oт 04.08.2014 по ч. търг. дело № 1130/2014 на ВКС СдВп отказва вписване на договор за пренаемане, т.к. не подлежи на вписване. СГС потвърждава отказа. ВКС го отменя. И двете инстанции цитират разясненията на ВКС, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013, но ги тълкуват различно, понеже и те изглежда са толкова ясни, колкото и разясненията по въпроса, как се търси отговорност от съдия по вписванията, дадени от ВКС в определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019. С мои бележки в синьо.
.
Определение № 691 от 26.09.2014 по гр.д. № 4416/2014 на ВКС Смесват персоналната и реалната система на вписване
.
Определение от 06.10.2014 по в.ч.гр.д. № 2360/2014 на ОС-Варна (окончателно) СдВп отказва вписване на пореден анекс към договор за наем поради липса на индивидуализация на осн. чл. 6, ал. 3 ("Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица"). ОС-Варна отменя отказа.
.
Определение от 08.10.2014 по ч.гр.д.№ 4293/2014 на ВКС СдВп отказва вписване на КНА със сериозния аргумент, че "Издаденият констативен нотариален акт е в противоречие с чл.7 ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, във вр.с чл.72 от Закона за наследството ("не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар." - цитатът е от чл. 72 ЗН, б.м.), защото при образуването на новия имот / зеленчукова градина с площ от 143 кв.м./ не е спазено изискването за минимална площ от 1 дка" . Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя, без да коментира изискването на чл. 72 ЗН за минималните размери на поземлените имоти.
.
Решение от 19.12.2014 по адм. д. № 4606/2014 на ВАС (тук са публикувани и два предходни акта по казуса: Решение № 439 от 24.01.2014 по дело № 3415/2013 на Админ съд София-град, както и Определението от 26.09.2013 по адм. дело № 12092/2013 на ВАС) Осъждат АВп по ЗОДОВ да плати 5 000 лв неимуществени вреди за това, че служителите вписали друго лице като купувач и издали справка с невярно съдържание. С мои бележки в синьо. Тук ВАС се произнася, че вписването фактически се извършва от служителите-среднисти на АВп. Пак те - юридически-некомпетентните лица - издават справките и удостоверенията по вписванията в имотния регистър. Или, с други думи, вписването и издаването на справки е административна дейност (по ГПК е нотариална - чл. 569!) На мен ми харесва това произнасяне на ВАС, само че ми се иска служителите-среднисти от имотния регистър да бъдат заменени с юристи, каквито са например ДЛР от Търговския регистър, и да се отменят т. 5-7 от чл. 569 ГПК. Тогава вече наистина отговорността ще бъде по ЗОДОВ, както е уредено в Закона за търговския регистър от 2016 г. насам с добавянето на ал. 2 към чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ: "(Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди", като с добавянето на ал. 2 към чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ беше дерогирана т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС.
.
Актове от 2015
Определение от № 10 от 19.02.2015 по гр.д. № 6/2015 на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав Препирня (спор) за подсъдност при иск срещу АВп за вреди от погрешно вписване на друго лице за собственик. Тук ВКС и ВАС казват: "Макар дейността по вписване се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове (завършващите актове не са на АВп, т.к. служителите-среднисти извършват само админ-техн. дейност) не могат да бъдат определени като индивидиуални административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна, а е с характер на охранително производство . Поради това редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим. От изложеното следва,че отговорността за незаконосъобразни действия служител на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред."
.
Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС - отлично! Тук ВКС казва, че "Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване има само оповестително действие, а нормата на чл.453, т.2 ГПК, според която на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, не е приложима в хипотеза, при която вписването има оповестително действие, както е в случая." (добре е това да се добави към чл. 453, т.2 ГПК, защото там не се прави такова разграничение) Решението на 1-ва инстанция - Решение от 21.01.2014 по гр.д №907/2013 на ОС-Пловдив (на 2-ра не го открих, б.м.)
.
Определение от 18.03.2015 по гр.дело № 7095/2014 на ВКС Дело по чл. 108 ЗС от 1996 до 2006, след което поне още две дела за неоснователно обогатяване - едното по частичен иск, после в пълен размер. По време на най-първото дело ответникът продава имотите. Големи имоти, голяма борба, големи разправии за няколко магазина. Ищецът е някаква кооперация. За мен важното тук е произнасянето на ВКС за действието на вписаната искова молба по чл. 108 ЗС - че е с чисто оповестително действие (не съм съгласна, б.м.), поради което третите лица не са защитени (съгласна съм, б.м.).
.
Oпределение № 154/20.03.2015 год. по ч.т.д.№119/2015 год. , II г.о. Арендатор иска заличаване на вписано прекратяване на аренден договор. В обясненията си ВКС смесва персоналната система на вписване по ПВп и реалната по ЗКИР, като добавя към това чл. 600 ГПК и чл. 604 ГПК, които пък са за вписване и заличаване на ЮЛ по регистрите към окръжните съдилища.
.
Определение от 30.03.2015 по ч. гр. дело №846/2015 на ВКС Ищцата е спечелила дело по чл. 108 ЗС, но междувременно имотът ѝ е продаден на търг и възложен с постановление на ответника. Тя иска, на основание чл. 90 от ЗКИР, да бъде заличено вписаното постановление, за да е ясно, че само тя е собственик. Искът ѝ е отхвърлен и на трите инстанции. ВКС е категоричен, че ЗКИР не се прилага, т.к. няма имотен регистър.
Определение от 27.04.2015 по гр.дело № 1509/2015 на ВКС Завещателката е починала на 31.07.2005. Приживе е съставила две саморъчни завещания - през 1993 (оставя всичко на мъжа си К.Я.М.) и през 2003 (оставя своята 1/2 ид.ч. на ищеца Р.Д.Йорданов). Първото завещание е вписано още 2005 г., а второто - чак през 2011. Няколко месеца след загубата на съпругата си, К.Я.М. продава на ищеца целия апартамент, като се легитимира със завещанието от 1993. На следващата година, 2006, ищецът продава обратно апартамента на К.Я.М. (не можах да разбера защо) През 2008 К. Я. М. съставя саморъчно завещание в полза на племенника си П. С. К. Това завещание е обявено на 03.07.2009г. (няколко дни след смъртта на К.Я.М. на 27.06.2009). Ищецът твърди, че през 2011 бил намерил завещанието от 2005, вписал го и сега претендира половината апартамент. Съдът обаче казва, че през 2006, когато е продал обратно на К.Я.М. апартамента, ищецът се е разпоредил със завещаната си част и сега вече няма нищо, т.к. завещанието поражда действие от датата на смъртта на завещателя, а не от датата на намирането му, респ. вписването му.
Решение от 19.05.2015 по адм. дело № 14707/2014 на ВАС Справките по книгите в службите по вписванията представляват административна услуга.
.
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС - дерогирано още на следващата година То не е за съдиите по вписванията, но го публикувам тук по две причини:
1. Тук съдиите са сметнали, че и длъжностните лица по регистрацията, които са служители на АВп, извършват нотариално-охранителна дейност, подобно на съдиите по вписванията (нищо чудно, че е станало объркване, общо взето работата им е подобна)
2. По закон, изискванията за назначаване на работа на длъжностно лице по регистрацията са по-високи от тези за назначаване на съдия по вписванията (факт, който лично мен силно ме изненада и донякъде озадачи, т.к. очаквах да е обратното)
.
Определение от 05.06.2015 по ч. т. д. № 983/2015 на ВКС СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор, т.к. имотите са описани само с номер и площ, без посочване на местност и граници, необходими за индивидуализирането им според чл.6, ал.1, б."в" от Правилника за вписванията, и не са приложени скици. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя.
.
Решение от 27.07.2015 по гр.д. № 6353/2014 на ВКС С твърдение, че е собственичка на апартамент в София по силата на нотариален акт от 15.12.1998, ищцата предявява иск по чл. 108 ЗС. Претендира и добросъвестно владение от 1998 до 2003, продължило необезпокоявано чак до 2012. На две инстанции искът ѝ е уважен, ВКС обръща резултата, като отговаря с "Не" на въпроса "дали при висящ процес по иск с правно основание чл.108 ЗС, тече придобивна давност за третото лице - приобретател на спорния недвижим имот, което лице се позовава на добросъвестно владение по силата на придобивна сделка с ответника, срещу когото е уважен искът за собственост." и добавя: Независимо дали исковата молба по иска за собственост е вписана или не, давност не тече. Тук са публикувани и актовете на долните инстанции: Решение от 01.04.2013 по гр.д. № 37785/2012 на Софийски районен съд и Решение от 15.05.2014 по гр.д. № 12369/2013 на СГС (СГС потвърждава Р. на СРС, в което пише, че "Вписването на исковите молби по исковете за собственост, както и тези за нищожност на сделките, които транслират собствеността, никога не са имали защитно действие." (защитно за кого?)
.
Определение от 23.09.2015 по ч.гр.д. № 4240/ 2015 на ВКС Молбата за вписване може и да не е редовна, важното е актът да е редовен, защото се вписва актът, а не молбата! ВКС: "Вписването (отбелязването и заличаването) в нотариалните книги се извършва в охранително производство, в което съдията по вписванията проверява наличието на предпоставките за исканото вписване (отбелязване или заличаване) и разпорежда неговото извършване по надлежния начин и на надлежното място в нотариалните книги, като не е ограничен от фактическите твърдения на молителя. (тук ВКС много хубаво казва, че СдВп трябва да разпорежда как и къде да се впише актът, а не да оставя деловодителите-средности сами да решават - вж Какво представлява разпореждането на съдията по вписванията)
.
Решение № 292 от 22.12.2015 по гр.д. № 1159/2015 на ВКС погрешно изписани цифри в единния граждански номер и в номера на възбранения апартамент са поправени по реда на чл. 33в ПВп (техническа грешка)
.
Актове от 2016
Определение 20.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 6168/2015 на ВКС, IV г.о. Това определение се цитира в определение от 18.03.2019 по в.ч.гр.д.№ 104/2019 на ОС-Добрич Тук ВКС смесват персоналната и реалната системи на вписване. Цитират Решение от 30.03.2011 по гр.д.№ 1934/2009 на ВКС, 3-то гр. отд. Казусът по делото е много интересен.
.
Решение от 26.01.2016 по възз. гр.дело №417/2015 на ОС-Ямбол (окончателно) Ищците губят две ниви с обща площ към 29 дка, защото ЧСИ ги продал по погрешка за чужд дълг от 340 лв. без знанието им. Само месец след търга нивите са препродадени на фирма, която ги придобива по силата на краткото добросъвестно владение от 5 години, преди ищците (действителните собственици) да се ориентират и да предявят иск по чл. 108 ЗС за ревандикация.
.
Решение от 04.02.2016 по търг.д.№247/2015 на ВКС Тук ВКС твърди, че никой друг, освен СдВп, не може "да постанови заличаване на вписване в имотния регистър, респективно на вписванията извършени по реда на Правилника за вписванията, предвид изричната разпоредба на чл.90, ал.2 и ал.3 от ЗКИР", тоест смесва поименната (персоналната) и поимотната (реалната) система на вписване и пренебрегва разпоредбите на чл. 13, чл. 19 и чл. 31 ПВп, както и собственото си ТР 7/12. С мои бележки в синьо.
.
Решение от 04.02.2016 по гр.д. № 3860/2015 на ВКС Това е окончателният акт по дело за "кражба на фирма" (измамник се вписва за управител на фирмата въз основа на фалшиви документи и продава имотите на фирмата). Двете долни инстанции са отхвърлили иска. ВКС обръща резултата и в крайна сметка справедливостта тържествува. Публикувам го като дело-антипод на такива от същия вид ("кражба на фирма"), които според мен не са справедливи - напр. Решение от 02.12.2016 по в. т. д. № 570/2015 на ОС-Шумен (окончателно) и Определение от 30.05.2014 по гр.д. № 2610/2014 Там фирмите напразно се борят да си върнат имотите. Съдът ги отрязва с думите, че измамниците са се водели управители и са имали пълното право да крадат (е, не точно с тези думи, разбира се)
.
Решение от 14.04.2016г. по гр.д.№ 3355/2015 на РС-Шумен Иск за заплащане на разходи при незаконосъобразен отказ на ДЛР за вписване в Търговския регистър. РС-Шумен казва, че е по Глава 21-ва от ГПК. Верният отговор е - по Глава 11-та от АПК - вж чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и т.7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 на смесен състав от ВКС и ВАС Бележки. 1. Съдията от РС-Шумен не е виновна. Тя се е произнесла съгласно т.7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 на смесен състав от ВКС и ВАС. Откъде да знае, че само няколко месеца по-късно т. 7 ще бъде дерогирана от новата ал. 2 към чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ? Публикувам този казус просто като пример как ВКС и ВАС объркват съдиите и адвокатите с недоизпипани тълкувателни решения и постановления. 2. Този казус не е за отказ на съдия по вписванията, но е показателен за бъркотията при вписванията - всички видове вписвания. Объркващи са и названията на лицата, занимаващи се с вписвания в официалните регистри - ДЛР (длъжностните лица по регистрация) вписват в Търговския регистър, ДЛВ (длъжностните лица по вписванията) вписват в Регистъра на особените залози, а пък СдВп (съдиите по вписванията) разпореждат на служителите-среднисти на АгВп да вписват в т.нар. Имотен регистър, който все още не съществува.
.
Решение от 18.04.2016 по гр. дело № 15892/2013 на СГС - част от 25-годишна съдебна сага по ревандикация на имот без вписване на исковата молба, по която окончателният акт е Решение от 23.07.2018 по гр. дело № 1455/2017 на ВКС
.
Определение от 21.04.2016 по ч.гр.д. № 1467/2016 на ВКС Банка иска да поднови или впише наново заличена ипотека. СдВп постановява отказ, т.к. ипотеката е била заличена и вече не може нито да се подновява (чл. 172 ЗЗД), нито да се вписва наново (чл. 179 ЗЗД). Окр. съд потвърждава отказа. ВКС го отменя.
.
Решение от 12.05.2016 по гр.дело 6307 /2015 на ВКС: "Производството за вписване е строго формално и се извършва по императивните правила на Правилника по вписванията. Нашето право е възприело и все още действа персоналната система. Справка за това дали имота, с който се разпорежда лицето е ипотекиран (или обременен с тежести на КПКОНПИ, бел. моя) се извършва чрез проследяване на прехвърлянията назад във времето и проверка по партидата на всеки прехвърлител.(справката се извършва чрез проследяване на прехвърлянията назад във времето и проверка по партидата на всеки прехвърлител! Затова в писмо от 25.09.2023 до Предс. на РС-Плевен зададох въпроса „Кога и как Бировски са прехвърлили имотите на нас с брат ми, заедно с тежестите на КПКОНПИ?" Ясно е, че никога и никак, но е важно да има официално потвърждение, бел. моя)
Бележка блогър, 07.07.2024. Все още няма официално становище. По персоналните ни партиди продължават да липсват данни за праводателката ни и единствена собственичка на наследствените ни имоти - майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, поч. на 15.03.2017 г. Недостоверните справки продължават да стоят в ЕПЗЕУ, бел. моя)
.
Решение от 18.05.2016 по търговско дело № 1334/2016 на Апел. съд София, търг. отд. ЗКИР не се прилага, т.к. няма имотен регистър! (обжалване не откривам, б.м.).
.
Решение от 02.06.2016 по гр.д. № 335/2016 на ВКС Отхвърлят иск срещу ЧСИ, наложил възбрана върху чужд имот, с аргумента, че при налагане на възбраната, съдебният изпълнител не е длъжен да проверява, дали имотът е собственост на длъжника - вж ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот не поражда правно действие спрямо действителния собственик и че нямало пряка връзка между действията на ЧСИ и претърпените от ищеца вреди.
.
Определение от 07.06.2016 по ч.гр.д.№ 1198 от 2016 г. на ВКС Нотариус отказва да издаде констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК поради непълен комплект документи. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя.
.
Определение от 10.06.2016 по ч.гр.д № 881/2016 на ОС-Бургас (окончателно) СдВп, позовавайки се на т.6 от ТР 7/2012 на ОСГТК на ВКС, отказва вписване на аренден договор, т.к. арендодателят не е нито собственик, нито пълномощник на собственика, тоест липсва идентификация на едната страна по договора. Окръжният съд отменя отказа с неубедителни аргументи.
.
Решение от 27.06.2016 по гр. дело № 4987/2015 на ВКС През 2006 В.Ж. и Т.Т. печелят дело по чл. 108 срещу И. К., който е осъден да предаде владението, а нотариалният му акт № 62/14.10.2004 е отменен. Обаче спечелилите делото не вписали нито исковата си молба, нито решението по делото. Загубилият делото се възползва от пропуска им и през 2007 продава имота, като се легитимира с отменения н.а. от 2004. През 2012 В. Ж. и Т.Т. отново завеждат дело - този път срещу купувачите от 2007 г. - и отново го печелят.Тук ВКС разяснява, че "Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили имота и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, т.е. в случаите на конкуренция на права между лица, придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от несобственици, спрямо действителните собственици на имота.". Явно ВКС са твърдо убедени, че двама или повече купувачи могат валидно да придобият един и същ имот от един и същ праводател и че продавачът си остава собственик дори и след продажбата.
.
Решение от 18.07.2016 по възз. гр. дело №261/2016 на ОС-Ямбол (окончателно) Жалбата на третото лице Д.П. е процесуално недопустима (понеже не е било във владение в деня на налагане на възбраната. Въобще не разглеждат дали третото лице е собственик. Направо го отрязват. Ей-това ни гласят и на нас!)
.
Определение от 26.07.2016 по ч. гр. дело № 2544/2016 на ВКС Потвърждават отказ на СдВп да издаде УВТ понеже молителката не е индивидуализирала прекия праводател на имота и се произнасят, че издаването на УВТ е охранително производство, а не административно.
.
Решение № 9392 от 01.08.2016 по адм. дело № 7408/2015 на ВАС Отхвърлят иск по ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието за вреди от незаконосъобразно разпореждане за вписване на ипотека. "Производството по вписване следва да се определи ,като охранително"
.
РЕШЕНИЕ № 12/13.10.2016 г. по конституционно дело № 13/2015 г. (обн., ДВ, бр. 83/2016 г.) Тук Конституционният съд казва: "Върховенството на правото е най-значимото и влиятелно постижение на конституционната мисъл. Както смисълът така и структурата на основните закони на демократичните държави въплъщават този принцип. Върховенството на правото е основополагащата концепция, върху която се изгражда и крепи зданието на политическата и правната система у нас. Чл.4, ал. 1 от Конституцията изрично прогласява правовата държава, като проявление на върховенството на правото, за един от основните конституционни принципи. Неговият смисъл се отразява в общото разбиране, че всички - и управляващи и управлявани - са еднакво подчинени на правото и са равни пред закона." (следователно е неприемливо държавата да има право да си събира дълговете чрез продажба на чужд имот - чл. 239, ал. 2 ДОПК)
.
Определение № 30 от 28.10.2016 по гр.д. № 17/2016 г. на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав ВКС и ВАС в един глас: Издаването на справки по книгите за вписванията е административна услуга, извършвана от съдията по вписванията (същото твърдение като в Определение от 17.02.2011 по адм. д. № 2/2011 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав)
.
Определение от 17.11.2016г. по в.гр.д.№ 1989/2016 на ОС-Варна С решение по бракоразводно дело от 2013 г. семейното жилище е поставено в дял и изключителна собственост на жената, обаче съдебното решение е вписано само по нейната персонална партида. Три години по-късно жилището е възбранено за задължения на бившия ѝ мъж. Жената подава молба до съдията по вписванията за вписване на съдебното решение и по неговата партида. Получава отказ. Обжалва. Съдът прекратява делото. Грешката от 2013 г. е поправена по реда на чл. 33в ПВ през 2016. Възбраната е заличена същата година.
.
Решение от 02.12.2016 по в. т. д. № 570/2015 на ОС-Шумен (окончателно) Отхвърлят иска на фермера Петър Стоименов, жертва на измамата "кражба на фирма" (измамник се вписва за управител на фирмата въз основа на фалшиви документи и продава имотите на фирмата) - вж статията в Блиц от 15.02.2014 Как измамници превърнаха един от най-богатите българи в бедняка милионер (тя е за този случай). Фирмата напразно се бори да си върне имотите. Съдът казва, че измамникът се е водел управител и е имал пълно право да краде (е, не точно с тези думи, разбира се)
.
Решение от 09.12.2016 по гр.дело № 1546/2016 на ВКС Спор за парцел от около 500 кв. на бивш 4-етажен битов комбинат в гр. Мездра с единствен бивш собственик ТПК (трудово-производителна кооперация). В началото на 90-те ТПК започва да разпродава на части комбината, като продава и парцела на някаква фирма, но междувременно публичен изпълнител изнася парцела на търг по ДОПК за задължения на ТПК, макар че кооперацията вече не е била собственик. Парцелът е възложен с постановление на друга фирма - тя е ищец по делото. Фирмата, по-рано купила с н.а. настоява, че е закупила парцела с нотар. акт и че длъжникът ТПК не е била собственик по време на търга, но съдът казва, че ищецът е придобил парцела на оригинерно основание с постановлението за възлагане, което не е било оспорено в 1-годишния срок от публикуването му по прословутия чл. 239, ал. 2 ДОПК, затова няма значение, че ТПК не е била собственик. Казусът е доста по-сложен, тук го представям опростено. С мои бележки в синьо.
.
Определение от 15.12.2016 по ч.гр.д.№ 5149/2016 на ВКС СдВп отказва вписване на н.а. за дарение след делба поради липса на окончателна скица. Окръжният съд потвърждава отказа с аргумента, че по нотариалната преписка не са приложени документи за собствеността на дарителката. ВКС го отменя с думите: "Както е изяснено в т.6 на Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, съдията по вписванията няма право да проверява материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. ... В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че пред съдията по вписванията не може да бъде заявен материалноправен спор във връзка с обективираната в акта сделка, нито пък той има право да откаже вписване под предлог, че такъв спор е възможен. Съдът, пред когото е обжалван отказ на съдията по вписванията, има същите правомощия, които има и съдията по вписванията. Той проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда или да въвежда спор за материални права, включително да преценява собствеността на имота, за сделка с който е съставен представеният за вписване нотариален акт (дори съдът няма право да преценява собствеността на имота, според ВКС! Ужас!). Обжалваното определение е мотивирано именно с липса на доказателства за правото на собственост на дарителката по процесния акт, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено (подобно изказване ми се струва доста опасно за правната сигурност)."
.
Актове от 2017
Определение от 05.01.2017 по ч. гр. д. № 5112/2016 на ВКС Казус.Първо е вписана възбрана на КОНПИ, след нея - искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителен договор за окончателен). Спечелилият делото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД губи имота - отнемат му го в полза на държавата - цитират чл. 452 и 453 ГПК. Тук случаят е ясен - длъжникът се явява праводател на ищеца и при прехвърлянето на възбранения имот по съдебен ред всички тежести преминават към него. Все едно е купил имот с тежести. Нашият случай е съвсем друг - Ивайло Бировски не ни е праводател, неговите тежести нямат място в имотните ни партиди. От СлВп-Плевен се оправдават, че програмата автоматично ги е пренесла. На всичко отгоре не могат да ги заличат, защото програмата не им позволявала. Какъв ли ще е този технически и софтуерен проблем, който не може да се отстрани вече близо две години? - вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба и по-конкретно - Окръжен съд Плевен - Разпореждане изх. № 2635/ 04.05.2023 - проблемът е софтуерно-технически и следва да се реши от Агенцията по вписванията (още не го е решила - повече от година и половина след разпореждането на ОС-Плевен, б.м. 19.12.2024)
.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 10.01.2017 по в.гр.д. № 585/2016 на ОС-Кюстендил (в сила от 02.02.2017) ОС-Кюстендил смесва поименната (персоналната) система на вписване с поимотната (реалната) и добавя чл. 600 и чл. 604 ГПК, които пък са за вписване и заличаване на ЮЛ към окръжните съдилища. За оправдание на ОС-Кюстендил, и ВКС допуска същите грешки - вж Oпределение № 154/20.03.2015 год. по ч.т.д.№119/2015 год. , II г.о.
.
Определение от 12.01.2017 по ч.гр.д. № 4482/2016 на ВКС СдВп отказва да впише договор за аренда, т.к. арендодателят не е собственик на 4 от 5-те имота. ОС-Бургас потвърждава отказа. ВКС го отменя с аргумента, че съдията по вписванията не притежава правомощия за проверка правото на собственост.
.
Определение от 18.01.2017 по гр. дело № 7067/2016 на СГС Иск по ЗОДОВ против Агенция по вписванията заради непълно и неточно Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, в което не е отразена вписана ипотека. Прекратяват и изпращат на Админ. съд София с думите: "Конкретно дейността по издаване на предвидените в чл. 47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или пък се удостоверява, че такива няма, е административна по своя характер." Цитират Определение № 30 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 17/2016 г., 5-членен състав
.
Определение от 14.07.2017 по ч. гр.д.№ 2400/2017 на ВКС НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа с Определение от 10.05.2017 по в.гр.дело № 921/2017 г. ВКС не допуска: "Съдът е приел, че предмет на постановлението по чл. 121, ал.1 ДОПК е налагане на възбрана върху право на строеж, каквото, видно от твърденията на самия жалбоподател ТД на НАП, не съществува в правния мир, тъй като не е учредено от собственика на процесния имот. Прието е, че съдията по вписванията не може да проверява материалната законосъобразност на актовете, подлежащи на вписване, както и принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на длъжника, но от това не следва, че може да се вписват актове за несъществуващи права или права върху несъществуващи имоти. [...] индивидуализацията на имота следва да отговаря на действителното, фактически съществуващото положение към момента на вписването на възбраната, за да е ясно за взискателя и третите лица точно кой имот е възбранен, тъй като възбраната обезпечава, както интересите на взискателя, така и сигурността на гражданския оборот. " (аналогично, в нашия случай - имот 213001 с площ 43,8 дка и кадастр. идентификатор 68607.213.1 не съществува в правния мир към момента на искането за заличаване на тежестите на КПКОНПИ по него; индивидуализацията на имота следва да отговаря на действителното, фактически съществуващото положение към момента на заличаване на тежестите, за да е ясно за третите лица и най-вече за публичния изпълнител в бъдеще, кой точно имот е освободен от тежестите, тъй като освобождаването от тежести обезпечава не само интересите на действителните собственици, но и сигурността на гражданския оборот, бел. блогър)
.
Определение от 27.07.2017 по ч. т. д. № 1036/2017 на ВКС СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор поради липсата на информация, дали съсобственикът, който сключва договора, притежава повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя съгл. новата ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя. С мои бележки в синьо.
.
Oпределение от 28.07.2017 по ч. т. дело № 1035/2017 на ВКС СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор поради липса на информация и доказателства за правата на арендодателя - собственик или съсобственик и ако е съсобственик, упълномощен ли е от съсобственици, притежаващи заедно с него повече от 50 на сто идеални части от имотите съгл. чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя.
.
Определение от 31.07.2017 по ч.т. дело № 1547/2017 на ВКС. СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор поради липса на информация и доказателства за правата на арендодателя - собственик или съсобственик и ако е съсобственик, упълномощен ли е от съсобственици, притежаващи заедно с него повече от 50 на сто идеални части от имотите съгл. чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя. С мои бележки в синьо.
.
Определение от 02.08.2017 по ч.т.д. № 1024/2017 на ВКС СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор, т.к. не са спазени новите изисквания на чл.3 ал.4 ЗАЗ / обн. ДВ бр.13, в сила от 07.02.2017г./ договорът за аренда да бъде сключен от един съсобственик, само ако той притежава повече от половината от съсобствеността. ОС-Ловеч потвърждава отказа. ВКС го отменя.
.
Определение от 15.08.2017 по адм. дело № 32/2017 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав Дейността на СдВп е нотариално-удостоверителна. Отговорност от СдВп се търси по общия исков ред.
.
Определение от 22.08.2017 по ч. т. д. № 1370/2017 на ВКС НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа с Определение от 19.05.2017 по ч. гр. д. № 917/17 г., ВКС не допуска: : "Съдът е посочил, че действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, т.6, както и че според ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечението, но това не означава, че може да се вписват несъществуващи права или права върху несъществуващи недвижими имоти. В настоящия случай, поради несъществуването на правото на строеж, то не може и да се идентифицира, съгласно чл.6 ал.1 б.В от Правилника за вписване, което е легитимно основание за отказ на вписването по т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС." (аналогично, в нашия случай - действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, особено такива, които изхождат от съда, но това не означава, че може да се заличава възбрана върху несъществуващ недвижим имот - имот 213001 с площ 43,8 дка и кадастр. идентификатор 68607.213.1 не съществува в правния мир към момента на искането за заличаване на тежестите на КПКОНПИ по него)
.
Определение от 04.09.2017 по дело № 22/2017 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав Препирня (спор) за подсъдност при отказ на СдВп да разпореди издаване на УВТ. ВКС и ВАС единодушно: Издаването на справки по книгите за вписванията не е административна услуга, а нотариално удостоверяване.
.
Определение №61/05.10.2017 по адм.д.№45/2017 на ВАС и ВКС - петчленен смесен състав ВКС и ВАС единодушно: Издаването на справки по книгите за вписванията е административна услуга. Месец по-рано са се произнесли, че "Издаването на справки по книгите за вписванията не е административна услуга, а нотариално удостоверяване." - вж Определение от 04.09.2017 по дело № 22/2017 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав
Определение от 12.10.2017 по ч. т. дело № 2115/2017 на ВКС Потвърждават отказ на СдВп да впише анекс към договор за аренда поради липса на идентификация на арендодателя в смисъл, че не е ясно дали е единствен собственик по наследство или съсобственик и ако е съсобственик, дали притежава повече от 50%, т.к. тези неща не се проверяват от нотариуса, който само заверява подписите. Отлично произнасяне на ВКС! Винаги така да се произнасят!
.
Определение от 23.11.2017 по ч.гр.д. № 3899/2017 на ВКС Дейността по издаване на предвидените в чл. 47 ПВ удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота или се удостоверява, че такива няма, е административна.
.
Решение № 8384 от 12.12.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14928/2017 Съдът отказва да приема справката за имот, извлечена от регистрите на службата по вписванията като писмено доказателствено средство. Споменава се в Доклад за последваща оценка на въздействието на ЗКИР 2015-2020
.
Актове от 2018
Определение от 19.02.2018 по гр.д. № 316/2018 на ОС-Варна Искове срещу АВп за невярно УВТ. Прекратяват и изпращат на Админ. съд Варна, твърдо убедени, че дейността по издаване на справки и удостоверения е административна услуга. "Противоречието в съдебната практика по въпроса е преодоляно и е утвърдено становището, че дейността по издаване на справки и удостоверения е административна по своя характер (в този смисъл определение № 566 от 23.11.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3899/2017 г., IV г. о., ГК, въз основа на цитираното в мотивите определение № 30 по дело № 17/2016 г., петчленен състав на ВКС и ВАС)."
.
Определение от 23.04.2018 по адм. дело № 90/2018 на Админ. съд - Габрово Повдигат спор за подсъдност с ОС-Габрово отн. иск срещу АВп за вреди от невярно УВТ. Разясняват, че служителите от АВп са на подчинение на Агенцията, а съответния Съдия по вписвания - на Министерство на правосъдието.
.
Определение от 19.06.2018 по гр.д. № 7809/2018 на СГС Иск по ЗОДОВ срещу АВп-София, община Габрово и АГКК-София. Изпращат на АССГ по подсъдност. Цитират Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС - дерогирано още на следващата година, в което върховните съдии са сметнали (т.7), че и длъжностните лица по регистрацията, които са служители на АВп, извършват нотариално-охранителна дейност, подобно на съдиите по вписванията (нищо чудно, че е станало объркване, общо взето работата им е подобна) В случая не е ясно на коя от 11-те точки от ТП-то се позовава съдията от СГС.
.
Решение от 23.07.2018 по гр. дело № 1455/2017 на ВКС Това е окончателното решение по една 25-годишна съдебна сага с невписана ИМ по ревандикационен иск. Тук ВКС казва за оповестителното действие на исковите молби: "До 01.01.2001 г. исковите молби по искове за собственост не подлежаха на вписване. Такова е предвидено с изменението на чл. 112 ЗС, направено с § 12 от ПЗР на ЗКИР. Вписването на исковите молби, с които се предявява самостоятелно установителен или ревандикационен иск за собственост, има оповестително действие - да даде гласност на спора по отношение на трети лица (третите лица са тези, които са вписали актовете си преди или след предявяване на иска? б.м.), за разлика от вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , чл. 17, ал. 2 ЗЗД , чл. 33, ал. 3 ЗЗД , чл. 88, ал. 2 ЗЗД , чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД , чл. 227, ал. 5 ЗЗД , както и за обявяване нищожност на договори, които имат за предмет прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, което има и защитно действие." (защитно за кого?)
.
Определение №79/06.08.2018г. на ВАС и ВКС петчленен смесен състав Спор за подсъдност. ВАС и ВКС единодушно: Дейността по издаване на справки и удостоверения не е административна услуга, а охранителна дейност.
.
Решение от 26.10.2018 по гр.дело № 897/2018 на ВКС Родители даряват имот на едната си дъщеря. След смъртта им другата предявява иск за възстановяване на запазената част от наследството. Обаче преди да впише исковата си молба, имотът е възбранен за дълг на дарената. РС-Левски отхвърля иска, ОС-Плевен го уважава (много хубаво решение), ВКС обезсилва (казва, че към момента на възбраната дарената е била собственичка на целия имот). Решението на 1-ва инстанция - Решение от 26.05.2017 по гр. дело № 658/2016 на РС-Левски. Решението на 2-ра инстанция - Решение от 26.10.2017 по в.гр.д № 559/2017 на ОС-Плевен
.
Определение от 01.11.2018 по в.ч.гр.д.№534/18 на Апел. съд - Варна Потвърждават Определение от 19.02.2018 по гр.д. № 316/2018 на ОС-Варна с думите: "Дейността по издаването на справка по лице или удостоверение за вписванията по партидата на дадено лице е административна по своя характер. В този см. е и вече утвърждаващата се практика на 5-членни състави на ВКС и ВАС по повод повдигани спорове за подсъдност между общите и административните съдилища по предявени искове против АВ за вреди от посочената дейност на нейни служители -напр. Определение №30/28.10.2016г. на ВКС по гр.д.№17/16г., Определение №61/05.10.2017г. на ВАС по адм.д.№45/17г. В този см. и Определение №566/23.11.2017г. по ч.гр.д.№3899/17г. по описа на ВКС, ІV гр.о. /в обратния определение №79/06.08.2018г. на ВАС по адм.д.№30/18г./.Принципните виждания на законодателя относно административноправния характер на възникващите правоотношенията с АВ, поставена в рамките на изпълнителната власт, и съответните последици от този характер при претенциите за обезвреда личат и от предприетото изменение на чл.28 от ЗТР с ДВ, бр.105/16г., съответно създаването на чл.28, ал.2 от ЗТР, преодоляващо т.7 от ТП №2/2014 от 19.05.2015г. на ОСС на ГК на ВКС и І и ІІ колегии на ВАС (вж Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС - дерогирано още на следващата година, б.м.), а именно това разрешение в ТП бе едно от водещите основания за постановяваната практиката в обратния смисъл" (е, да, но това дерогирано ТП е за длъжностните лица по регистрацията в търговския регистър, които са към АВп, а не за съдиите по вписванията от имотния, които са към районните съдилища, б.м.)
.
Определение от 26.11.2018 по по админ. д. № 515/2018 на Админ. съд - Стара Загора Връщат искова молба по ЗОДОВ срещу АВп за вреди от ДЛР (длъжностно лице по регистрацията в търговския регистър) с неубедителния аргумент, че разпоредбата на чл. 28,ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ е неприложима. Отменено с Определение от 06.02.2019 по адм. дело № 532/2019 на ВАС
.
Определение от 18.12.2018 по ч.гр.д. № 15458/2018 на СГС - окончателно Отменят отказ на СдВп. Смесват персоналната и реалната системи на вписване.
.
Актове от 2019
Определение № 688/24.01.2019г. по адм.д. № 10036/2018 на АССГ Повдигат спор за подсъдност, като поясняват, че СдВп извършва охранителна, а не административна дейност и цитират т. 5 и т. 7 от ТП № 2/2015 г. на ВКС и ВАС, (т. 5 е за съдебните изпълнители, а т. 7 - за длъжностните лица по регистрация в Търговския регистър, б.м.), Определение по гр. д. № 6/2015 г., Решение № 9392 от 01.08.2016 по адм. д. № 7408/2015, Определение № 56 от 15.08.2017 по адм. д. № 32/2017, Определение № 79 от 06.08.2018 по адм. д. № 30/2018.
.
Oпределение от 31.01.2019 по ч. гр. дело № 67/2019 на ВКС Потвърждават отказ на съдия по вписвания да разпореди издаване на УВТ за периода от 27.06.2001 г. до настоящия момент поради липса на данни за идентичност на имота по нотариалните актове и скицата. "Издаването на удостоверение за наличие или липса на тежести представлява нотариално удостоверяване /чл.569, т.7 ГПК/, чиято доказателствена функция изисква същото да бъде в максимална степен достоверно." А пък в други съдебни актове върховните съдиите се произнасят, че е административна услуга - Определение от 22.12.2010 г. по гр.д. № 520/2010 г. на ВКС, II г.о. ; Определение от 17.02.2011 по адм. д. № 2/2011 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав; Определение от 19.06.2013 г. по гр.д. №1720/2013 на ВКС; Решение от 19.05.2015 по адм. дело № 14707/2014 на ВАС ; Определение № 30 от 28.10.2016 по гр.д. № 17/2016 г. на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав; Определение от 23.11.2017 по ч.гр.д. № 3899/2017 на ВКС
.
Определение от 06.02.2019 по адм. дело № 532/2019 на ВАС Отменят определение от 26.11.2018 по адм. д. № 515/2018 на Админ. съд - Стара Загора, с което е върната искова молба по ЗОДОВ против Агенцията по вписванията - гр. София за вреди от незаконосъобразен отказ на ДЛР (длъжностно лице по регистрация в търговския регистър).
.
Определение от 13.02.2019 по въззивно гр.д. № 101/2019 на ОС-Варна, в сила от 13.03.2019 Потвърждават отказ на СдВп да разпореди частично заличаване поради липса на идентификация на имотите в определението на съда, въпреки ТР 7/12 от 25.04.2013, в което ВКС казва: "В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда. Съдията по вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има контролни функции по отношение на него, а не обратно." Според мен, всички съдии по вписванията трябва да постъпват като СдВп от СлВп-Варна в конкретния случай. Няма място за йерархично подчинение, щом залогът е правната сигурност, а целта на вписванията (отбелязванията или заличаванията) е именно такава - вж Лучников, 1999 - Целта на вписването е да създаде правна сигурност
.
Решение от 15.02.2019 по админ. д. № 570/2018 на Админ. съд Перник, потвърдено с Решение от 18.05.2020 по адм. дело № 4273/2019 на ВАС Съдът потвърждава мълчаливия отказ на кмет да издаде скица за имот, който не съществува, с думите: "Искането за издаване на скица за несъществуващ имот (що се отнася до такъв с посочена площ) не предпоставя извършване на исканата услуга."
Коментар. За разлика от кмета, който мълчаливо е отказал издаване на скица за несъществуващ имот, плевенските съдии по вписванията два пъти са разпореждали "заличаване" на тежести върху несъществуващ имот, без въобще да разберат, че не съществува такъв с посочената площ от 43,8 дка, защото нищо не проверяват, а не проверяват, защото ВКС не им позволява - вж ТР 7/12 т.6 за обхвата на проверката, която извършва СдВп). Затова даже един селски кмет се справя по-добре от тях. По-успешен е и общински експерт от отдел "Местни данъци и такси" - вж Решение от 11.02.2022 по дело №2746/2021 на Административен съд - Бургас, в сила от 10 март 2022 г.)
.
Определение от 18.03.2019 по в.ч.гр.д.№ 104/2019 на ОС-Добрич Смесват персоналната и реалната системи на вписване. Цитират съдебна практика на ВКС (ВКС също ги смесва)
.
Решение от 01.04.2019 по админ. д. № 515/2018 на Админ. съд - Стара Загора Осъждат АВп по ЗОДОВ за вреди от ДЛР. "Ответникът, Агенция по вписванията - гр. София [...] твърди, че регистърното производство било вид охранително производство, за което, по аргумент от чл. 530 от ГПК, важали общите правила за охранителните производства, уредени в Глава четиридесет и девета от ГПК." И Съдът твърдеше същото при първото разглеждане на казуса (б.м.)
.
Решение от 08.04.2019 по гр. д. № 4119/2017 на ВКС През 2008 г. С. М. И. (баща на И.С.И.) предявява иск по чл. 108 ЗС срещу Държавата (представлявана в случая от министъра на земеделското министерство) за ревандикация на две ниви с обща площ около 45 дка и го печели. Решението влиза в сила на 01.07.2010 г., но е вписано чак на 18.12.2014 г., т.е. далеч след изтичане на 6-месечния срок по чл. 115, ал.2 ЗС. По време на делото, на 24.02.2009, Държавата продава нивите на „Елтауър" ООД, а на 23.12.2011 - след влизане в сила на решението по ревандикационния иск, но преди вписването му - „Елтауър" ги продава на „Агро Финанс" АДСИЦ. През 2014 „Агро Финанс" АДСИЦ завежда дело срещу наследницата на С.М.И. - И.С.И. и го печели на две инстанции с твърдение за изтекла 5-год. давност (собствено владение 3 години + още 2 присъединено владение на праводателя му "Елтауър"). През 2019 ВКС обръща резултата с думите: "вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 33, ал.3 ЗС, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл. 135, ал.1 ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл. 108 ЗС има само оповестително действие-да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба." Тук, в блога, под решението на ВКС е публикувано и решението на 1-ва инстанция - Решение № 373 от 25.10.2015 г. по гр.д. № 1171/2015 г. на Ломския районен съд.
От това решение на ВКС за пръв път разбрах, че под защитно действие на исковата молба юристите разбират защита на прекупвачите на спорния имот, вписали нотариалните си актове преди завеждане на делото. Разбрах и защо толкова адвокати ме предупреждаваха, че щом нашите имоти са били препродавани, няма да можем да си ги върнем (върнахме си ги - вж нашето гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен, с което успешно ревандикирахме наследствените си имоти)
.
Определение № 38 от 09.04.2019 г. по адм. д.№ 6/2019г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС Спор за подсъдност. Връщат на СГС с неубедителни разяснения, че дейността по вписване в СлВп е охранителна, а не административна.
.
Определение от 19.04.2019 по дело №764/2019 на ОС - Пловдив, в сила от 02.05.2019 Потвърждават отказ на СдВп да впише заповед на Община Пловдив за отчуждаване. Случаят ми е интересен заради Закона за общинската собственост, където пише, че актът се вписва в имотната му партида, а пък в определението пише - по партидата на общината - ха, де! (партидата на имота е по ЗКИР, а имотен регистър няма и няма! - вж статията, публ. в lex.bg на 17.12.2021 Значението на помощните партиди (нямат никакво значение, бел. блогър) за валидността на вписването или как ВКС спаси имот след двойна грешка и двойна продажба) Вж също така Нормативни актове, в които се среща терминът "имотен регистър"
.
Определение № 37 от 22.05.2019 г. на ОС - Видин по гр. д. № 62/2019 г. Искове по чл. 537ал.2 вр. чл. 124 от ГПК, вр.чл. 89, 88 чл.89 и чл. 90 от ЗКИР. ОС-Видин счита, че ЗКИР е приложим, цитира две определения на ВКС, в които и върховните съдии също считат, че ЗКИР е приложим - Определение № 282 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 29/2011 г., II т. о. ТК, Определение № 561 от 19.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 954/2010 г., I т. о., ТК. Тук за мен най-интересното е, че парцел от 62 дка е разделян два пъти - първо на 43.283 дка и 18.719 дка, а после на 28 499 кв.м. и 33 521 кв.м. Независимо обаче от различното описание на площите в различните съдебни актове, по имотните партиди безпроблемно са вписвани възбрана и заличаването ѝ, искова молба и заличаването ѝ, плюс влязло в сила съдебно решение, докато в нашия случай твърдят, че заличаването на тежестите на КПКОНПИ върху еднократно разделения имот с КИД 68607.213.1 (стар номер 213001) не можело да се впише по двете имотни партиди на новообразуваните - технически проблем било имало (вж перипетиите по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба)
.
Определение от 11.06.2019 по дело №1425/2019 на Софийски градски съд (в сила от 11.06.2019) Съдията по вписванията старателно е проверила молбата и открила грешка, но съдът отменя отказа ѝ с думите, че се е престарала - е, не точно с тези думи, де. Горките съдии по вписванията са между чука и наковалнята! От една страна, са длъжни да постановят отказ при нередовна молба, без да дават указания за отстраняване на нередовността. (т. 1 от ТР 7/12 от 25.04.2013), а от друга - нямат право да откажат вписване, ако искането изхожда от съд (т. 6 от същото ТР 7/12 от 25.04.2013), така че за хаоса в организацията на работата в службите по вписванията вина имат и истинските съдии, върховните най-вече с това тяхно ТР 7/12, т. 6.
.
Определение №359/13.06.2019 по дело №2993/2018 на ВКС, ТК, II т.о. Казусът е продажба на чужд имот на търг по ГПК. Ищцата е предявила иск срещу ЧСИ за това, че е продал имота ѝ, без да е длъжница, докато тя самата го е договаряла със свой купувач и е взела капаро, което ѝ се наложило да върне в двоен размер, защото купувачът се отказал от сделката с обвинения, че е по нейна вина. Отрязват я с думите, че публичната продан не я е лишила от правото й на собственост върху имота и не допускат касация по нито един от въпросите ѝ - жалко, защото са много интересни и ми се искаше да науча отговорите. Това са интересните въпроси без отговор от ВКС:
1. От кого и по какъв начин се прогласява недействителността на публична продан на чужд имот, неправомерно продаден от ЧСИ;
2. По какъв начин и с какъв нормативен акт става прогласяването на недействителността на постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ и заличаването му в АВ;
3. По какъв начин и ред собственикът на неправомерно продадения имот чрез публична продан от ЧСИ може да защити правото си на собственост пред купувача по публичната продан и да противопостави правата си на трети лица;
4. Може ли собственикът на неправомерно продадения имот от ЧСИ да преценява недействителността на сделката и да противопоставя правата си на трети лица при положение, че в АВ е вписано постановлението за възлагане на недвижим имот на друго лице;
5. Може ли собственикът на неправомерно отчуждения имот от ЧСИ да се разпореди с него/да го продаде/, независимо, че в АВ същият се води на друго лице на основание извършената публична продан;
6. Възможно ли е и по какъв начин третото лице, чийто имот е продаден неправомерно от ЧСИ на база собствената си преценка за недействителност на сделката да изиска от АВ заличаване на неправомерната публична продан".
.
Определение № 52 от 21.06.2019 г. на ОС - Видин по гр. д. № 63/2019 г. Почти съвсем същото като Определение № 37 от 22.05.2019 г. на ОС - Видин по гр. д. № 62/2019 г., и двете - цитирани на стр. 30 от Доклада
.
Определение от 27.06.2019 по ч. гр. д. № 1994/2019 на ВКС Иск срещу Агенцията по вписване за обезщетение на причинени имуществени и неимуществени вреди в размер на милиони. ВКС казва, че твърденията на ищеца са противоречиви и връща делото на въззивния съд за ново произнасяне. Междувременно ищецът умира. Тук е публикувано извлечение от още няколко определения по същия казус - от 19.02.2018 по гр.д. № 316/2018 на ОС-Варна, от 01.11.2018 по в.ч.гр.д.№534/18г. на Апел съд Варна, от 17.07.2019 по гр.д. № 316/2018 на ОС-Варна, от 15.10.2019 по гр.д. № 316/2019 на ОС-Варна и от 07.11.2019 по гр.д. № 316/2019 на ОС-Варна.
.
Определение от 28.06.2019 по Гр.дело № 515/2018 на РС-Каварна
Смесват персоналната и реалната системи на вписване по указания на ОС-Добрич, дадени с определение от 18.03.2019 по в.ч.гр.д.№ 104/2019
.
Определение от 18.07.2019г. по в.гр.д. №196/2019г. на ОС-Шумен, в сила от 24.10.2019 г. Възбранен имот от около 15 дка е разделен на два, след което е наложена нова възбрана върху двата новообразувани имота. "Именно поради разделянето на възбранения имот, впоследствие е била наложена нова възбрана върху двата новообразувани имота, която формално да отрази тежащата възбрана върху новите имоти /доколкото предходната върху имота преди разделянето му не е била заличавана/." (и в нашия случай предходната възбрана върху имота преди разделянето също не е била заличена, но официално не е била налагана нова възбрана върху новообразуваните, само софтуерно е пренесена по партидите на новообразуваните имоти, без никой от СлВп-Плевен да уведоми кредитора КПКОНПИ, бел. блогър)
.
Определение от 18.07.2019 по в.ч.гр.д. №460/2019г. на ОС-Плевен, в сила от 14.08.2019 Потвърждават отказ на Съдия по вписванията при Районен съд-Никопол да разпореди вписване по искане на нотариус на Договор за покупко-продажба на наследствени права, т.к.в представения за вписване договор никъде не е отбелязано, че в наследството има включени недвижими имоти, нито тяхното местонахождение, което не позволява да бъде преценено налице ли е местна подсъдност за разпореждане на вписването.
.
Определение от 20.09.2019 по дело №583/2019 на Софийски окръжен съд Съдът обезсилва отказ на съдия по вписванията "с определение от 06.08.2019 год. да извърши „корекция и попълване на техническа грешка и непълнота" на вписванията по индивидуалната партида на „А.С." АД, ***, представлявано от управителя С. Б. [...] Техническа грешка е несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди, като твърдение за такава грешка не се прави от молителя, независимо от непрецизната формулировка в този смисъл в молбата от 06.08.2019 год. Освен това техническите грешки при вписванията се поправят по друг процесуален ред - по разпореждане на ръководителя на Агенцията по вписванията или определено от него лице /чл. 33в от Правилника за вписванията/ (а не по исков ред, бел. блогър). ВРЪЩА делото на съдията по вписвания при Служба по вписвания към РС-гр. Сливница за произнасяне по направеното искане."
.
Определение от 23.10.2019 по г.д. № 34/2019 на ВКС и ВАС - смесен петчленен състав Райфайзенбанк претендира вреди на стойност над 280 000 лв заради заличаване изцяло, вместо частично, на ипотека. Води се спор за подсъдност.
.
Решение от 31.10.2019 г. по в.гр.д. № 561/2018 год.на ОС-Сливен - Банка иска от ЧСИ да наложи възбрана върху цял имот, понеже не знае, че е разделен. ЧСИ проучва имота, разбира, че е разделен и налага възбраната върху новообразуваните: "банката-взискател е предоставила на ЧСИ нотариален акт [...], чрез който дружеството [...]- собственик на Поземлен [...] с площ от 4639 кв.м. [...] е учредило договорна ипотека [...]. В молбата си за образуване на делото, взискателят иска да се извърши пълно проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на възбрана върху посочения ипотекиран имот. Същият е бил разделен и са се образували следните два имота: ПИ с идентификатор с площ 2411 кв. м. и 2228/4289 ид. части от ПИ целият от 4289 кв. м. В нашия случай никой нищо не е проучвал, понеже, за съжаление, с ТР 7/12 ВКС строго забрани на съдиите по вписванията да проучват. Само това от решението ми е интересно. Останалото няма общо с нашия случай - разправят се за публичната продан, имотите са си на длъжника.(б.м.)
.
Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС Тук ВКС казва, че отговорност за вреди, настъпили от действия на съдия по вписванията, се търси по общия исков ред. А накрая определението завършва с "Ето защо отговорността за незаконосъобразни действия [на] служител на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред." (а пък СдВп не е служител на АгВп!) Това определение е представено на сайта на Висшия адвокатски съвет под заглавие "Отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията се търси по общия исков ред" без никакъв коментар. И на адвокатите изглежда не им прави впечатление, че определението започва с вреди от СдВп, а завършва с обратното - вреди от служител на АгВп.
Има го и в лекс бг - "ВКС разясни как се търси отговорност за вреди от съдия по вписванията" на дата 08.11.2019. И пак никой не забелязва, че определението започва с с вреди от СдВп, а завършва с обратното - вреди от служител на АгВп. Голям майтап!
.
Решение от 07.11.2019 по гр.д.№ 3544/2018 на ВКС Немски гражданин осъжда СГС за вреди от 1996 г. при вписване в търговския регистър. Искът е по чл. 49 ЗЗД, т.к. по онова време търговският регистър се е водел от окръжните съдилища. Откакто се води от АВп, е по ЗОДОВ (е, не веднага, имало е противоречива практика, препирни за подсъдност и тълкувателно поставление с дерогирана още на следващата година т.7 - вж Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 на смесен състав от ВКС и ВАС с дерогираната т.7). Този казус навежда на интересен паралел с вписванията на актове за имоти - докато съдиите по вписванията са част от съдебната власт, исковете срещу Министъра на правосъдието като техен работодател трябва да са по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - вж Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС. Отделен въпрос е, че след ТР 7/12, т.6за обхвата на проверката, извършвана от СдВп), осъждането на СдВп на практика е невъзможно.
.
Определение от 13.11.2019 по гр.д. № 787/2019 на ОС-Бургас, потв. от Апел. съд Бургас, недопуснато до касация от ВКС! Цитирано на стр. 30 от Доклада за последваща оценка на въздействието на ЗКИР 2015-2020 "Изправянето на грешки при вписванията в имотния регистър се поправят по реда на чл. 89 от ЗКИР от съдията по вписванията, а не по исков ред (точно така, при това за приложението на чл. 89, ал. 2 не е необходима заповед по чл. 70 ЗКИР! грешките в помощните имотни партиди се поправят от съдиите по вписванията, а не като в нашия случай да пишат, че грешките в имотните партиди били извън компетентността им - вж становищата им ТУК, ТУК, ТУК, ТУК , ТУК и ТУК)"
.
Решение от 21.11.2019 по търг. д. № 2012/2018 на ВКС Смесват персоналната система на вписване по ПВп с реалната по ЗКИР: "Производството по вписване е строго формално и се извършва при спазване на императивните правила на ПВ и чл.531 и сл. ГПК и като охранителен акт може да е засегнато от порок. Вписването пази права, поради което с нормите на чл.88 и чл.90 ЗКИР законодателят е предвидил защита от вписване, което е недопустимо или недействително."
.
Определение от 29.11.2019 по гр.д. №8391/2019 на РС-Варна Ищец предявява иск за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, като твърди, че е собственик на ид.ч. по договор за дарение и иска нищожност за своите ид.ч., но ипотеката е била вписана върху целия имот преди договора за дарение и целият имот вече е продаден на търг. Съдът цитира чл. 453 ГПК и прекратява делото. Потвърдено с Oпределение от 03.02.2020 по ч.търг.д. № 81/2020 на ОС-Варна (публикувано тук по-долу, след определението на РС-Варна). Недопуснато до касация с Определение от 10.07.2020 по ч. гр. д. № 1681/2020 на ВКС. И този казус е ясен, както и предишния от Определение от 05.01.2017 по ч. гр. д. № 5112/2016 на ВКС с възбраната, наложена преди уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. И двата показват нагледно за какви искови молби, вписани след наложена тежест, е относима разпоредбата на чл. 453, т.2 ГПК, а именно - за искови молби, по които длъжникът е праводател на ищеца.
.
Актове от 2020
.
Определение от 23.01.2020 по възз.ч.гр.д. №716/2019 на ОС-Ловеч Много хубаво определение. Окръжният съд потвърждава отказ на СдВп с мотиви, които са различни от мотивите на СдВп. Цитира ТР 6/2017 от 15.01.2019 на ВКС-ОСГТК
Определение от 07.02.2020 по гр. д. №2088/2019 на ВКС Покупко-продажба с нотариален акт през 2010, отразена от служителите на СлВп-София само по партидата на купувача, а на продавача - не (пропуснали да я отразят). През 2013 апартаментът е възбранен за дългове на продавача и през 2014 - продаден на търг. Следва дело на три инстанции - СГС дело 7718/2015, Апел. съд София 612/2018 и ВКС 2088/2019.Съдят се купувачът с постановлението за възлагане от 2014 и купувачът с нот. акт от 2010. Печели купувачът от 2010. Излишен съдебен спор, причинен от пропуск на служител от СлВп, най-вероятно поради кратко и неясно разпореждане на СдВп - вж материала Какво представлява разпореждането на съдията по вписванията (тук има цитат от Одитния доклад на Сметната палата за периода 2017-2019 и от Определение от 23.09.2015 по ч.гр.д. № 4240/ 2015 на ВКС)
.
Решение от 10.02.2020 по адм. д. № 8525/2018 на Админ. съд - София град Дублирани имотни партиди. Двойна продажба на имот от един и същ продавач. Небрежен нотариус. Безразличен съдия по вписванията. В решението се изреждат редица пропуски на служител на АВп при вписване и издаване на УВТ, без отчитане, че тези дейности са неприсъщи за лица със средно образование, каквито са служителите на АВп от дирекция "Имотен регистър", т.к. съгл. чл. 569, т. 5 и т. 7 ГПК представляват нотариално производство. И накрая - купувачите сами са си виновни. Не намерих обжалване пред ВАС.
.
Определение от 14.02.2020 по ч.гр.д.№563/2020 на СГС Учредено вещно право на ползване върху 1/6 идеална част от имота и за срок от три години е било вписано върху целия имот и безсрочно (такива грешки стават, когато съдииите по вписванията разпореждат съвсем накратко "да се впише" и оставят служителите сами да се оправят по-нататък, а те нямат юридическо образование и невинаги успяват да преценят какви данни от акта да нанесат по партидите). Съдията по вписванията отказва поправка по чл. 89 ЗКИР. Следва обжалване на отказа му. Съдът се произнася, че жалбата е неоснователна, т.к. ЗКИР е неприложим поради липсата на имотен регистър. Насочват към поправка на техническа грешка по см. на чл. 33в ПВп.
.
Определение №58 от 18.02.2020 по гр. дело №2585/2019 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС Фирма губи терен от 20 дка, понеже не разбрала, че имотът ѝ е бил възбранен и продаден на търг без нейно знание, затова не е предявила иск в едногодишния срок по по чл. 239, ал. 2 ДОПК. Тук пише, че ТР № 2 от 26.02.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, са само за публичната продан по ГПК. Само ПП по ГПК е деривативен способ за придобиване на право на собственост (следователно цитираните тълк. решения са подвеждащи)
.
Определение от 12.03.2020 по гр.д. № 3247 /2019 на ВКС , І-во гр. отд. (не допуска) Нищожно завещание, уж съставено от раково болна. Законният наследник З.К.К. е признат за собственик по наследство от баща си, който е завел делото, но е починал в хода му, а бащата е законен наследник на сестра си К.М.Кирова, починалата псевдо-завещателка.
.
Определение от 22.04. 2020 г. по ч. гр. д. № 73/ 2020 на ОС-Варна Съдът отменя отказ на СдВп да разпореди вписване на ИМ по чл. 108 ЗС, т.к. смята, че тя не подлежи на вписване. Има връзка със статията Караминков, 2002 - Исковите молби за собственост не подлежат на вписване Изключително убедително написана статия с мои бележки в синьо.
.
Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС Това определение е окончателният акт по един много интересен казус - криминално заличаване на искова молба. През 2003 г. фирма завежда дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (да бъде обявен предварителен договор за окончателен), но през 2005 по време на делото исковата им молба била заличена по молба на някакъв адвокат, който приложил определение за прекратяване на съвсем друго дело (СдВп е претупал охранителното пр-ство, подобно на СдВп от казуса в Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС). Ответниците веднага взели УВТ за чист от тежести имот и го продали (около 6 дка до Кранево). Фирмата водила дела близо 20 години. Без успех. За мен интересното в този казус е, че съдебните състави масово допускат грешки при произнасянията си по вписванията в т.нар. имотен регистър, който не съществува - вж За дългото създаване на имотен регистър. Непълен списък на произнасянията по казуса: 1. 07.07.2009 РС-Балчик 2. 22.12.2017 РС-Балчик 3. 05.11.2018 ОС-Добрич 4. 03.01.2019 РС-Балчик 5. 17.06.2019 ВКС 6. 11.11.2019 ОС-Добрич 7. 12.05.2020 ВКС (окончателно).
.
Определение от 01.07.2020 по ч.гр.д.№ 830/2020 на ВКС За мен тук е интересно, че ипотекарен длъжник е осъден да върне владението на действителния собственик и сега банката-кредитор пита ВКС, дали и за нея важи съдебното решение, след като не е участвала в делото. ВКС казва "Да, важи." NB! При ревандикация владението се връща БЕЗ ипотеки и БЕЗ възбрани. Плевенските съдии по вписванията не разбират това. А може би не само те.
.
Определение от 12.08.2020 по възз. ч.д. №360/2020 на ОС-София, в сила от 01.09.2020 Потвърждават отказ на СдВп да впише Решение на поземлена комисия поради това, че имотът все още не съществува в правния мир, видно от приложената скица-проект.
.
Определение от 16.11.2020 по дело номер 8176/2020 на Админ. съд - София град В това определение има подробно описание на хаотичните, неразбираеми записи в части "Г"(ипотеки) и "Д"(възбрани) на имотните партиди, водени от специалистите на АВп със средно образование
.
Определение от 17.12.2020 по ч. гр. д. № 989/2020 на СГС, в сила от 26.01.2021 Потвърждават отказ на СдВп да разпореди издаване на УВТ за периода от 1940 до днес. Съдът търпеливо обяснява, че това няма как да стане, въпреки че в ПрВп наистина пише, че периодът е по желание на заявителя, понеже това е пропуск в ПрВп. Цитират чл. 5 ГПК (при непълноти и т.н.съдът решава по общ разум). Изтъкват, че издаването на УВТ (удостоверение за вещни тежести) е нотариална дейност.
.
Решение от 17.12.2020 по гр. д. № 783/2020 на ВКС Постановлението за възлагане не било публикувано в ДВ, но действителният собственик узнал от друго място и възразил. Съдът отхвърля възражението му, понеже 1-годишният срок бил изтекъл, "считано от влизане в сила на постановлението за възлагане". ВКС обръща резултата, като казва, че постановлението наистина влиза в сила от деня на издаването му, но срокът за оспорването му започва да тече от публикуването му в ДВ, така че в случая този срок не само че не е изтекъл, но дори още не е започнал да тече.
Актове от 2021
.
Определение от 08.01.2021 по дело №817/2020 на Софийски окръжен съд СдВп отказва вписване на договор за наем поради различни имена на собственика в договорa и в скицата, което не позволява да се определи по чия персонална партида да се впише. Съдът отменя отказа, като цитира т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. и добавя: "Отделно от това, действителността на договора за наем не зависи от това, дали наемодателят е собственик на отдаваната под наем вещ или не, а и скицата не е титул за собственост, поради което посоченият в нея собственик е ирелевантен за целите на вписването." Очевидно, съдът въобще не се интересува, как на практика ще стане вписването на този договор. Според мен, отказът на СдВп е правилен, т.к. без яснота по отношение правото на собственост няма как да се спази изискването на чл. 36 ПВп актът да се впише по партидата на собственика на имота - чл. 36, ал. 1 ПВп: "В партидната книга (това е книгата, в която се съхраняват персоналните партиди на собствениците, б.м.) се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него (за собственика, б.м) страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него (до собственика, б.м.) От друга страна, договорът за наем наистина може да се сключи и от лице, което не е собственик. Но какво става, когато в СдВп се входира молба за вписване на договор за наем, сключен от лице-несобственик? По коя персонална партида да се впише такъв договор? Това не е уредено в правилника. Там съществуват само и единствено партиди на собственици - чл. 36, ал. 1 ПВп. Няма партиди на ползватели, владелци, пълномощници, настойници и тем под. Вписването на договори за наем е добавено в ПВп по-късно, без да се съобрази, че ако не са сключени лично от собственика, договорите просто няма къде да се впишат. Ще споделя личен опит, за да стане ясно, какъв е проблемът (споделям за вписването на договора за аренда в СлВп-Оряхово). Друг пример (давам примера от форума на lex.bg - тема: договор за наем от несобственик)
.
Решение от 26.02.2021 по в.гр.д. № 607/2020 на ОС-Ямбол (окончателно) Уважен иск срещу Министерство на правосъдието по чл. 49 вр. 45 ЗЗД за заплащане на 225 лв. разноски, направени при обжалване и отмяна от съда на отказ, постановен от съдия по вписванията при подадена от адвокат молба да бъде заличена изтекла и неподновена договорна ипотека от 2007 г. СДВп мотивирала отказа си с това, че молбата за заличаване е била подадена в обикновена писмена форма, без нотариална заверка на подписа на адвоката, а съгласно чл. 3 от ПВп. подлежат на вписване само актове извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис.
.
Решение от 15.03.2021 по гр.д.№ 2213/2020 на ВКС През 2001 държавна фирма продала 3 етажа от сграда на частна фирма, но частната фирма не си вписала акта за собственост. След повече от 10 години държавната фирма пак продала 3-те етажа - този път на друга частна фирма, която си вписала акта за собственост и осъдила първата по чл. 108 ЗС. Тук ВКС казва: "В случай на прехвърляне на един и същ имот от един праводател- действителен собственик последователно на няколко лица, всяко едно от тях става собственик на имота" С мои бележки в синьо.
Решение от 24.03.2021 по в.гр.д. 7/2021 на Апел. съд Варна Тук Апел. съд Варна смело смесва персоналната и реалната система на вписване, като обяснява, че вписванията се извършват по ЗКИР, Наредба № 2 от 2005 и Правилника за вписванията
.
Решение от 05.07.2021 по гр. дело № 2385/2020 на ВКС (с мой коментар в синьо) На 15.03.2018 г.страните сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Купувачът заплатил в брой на продавача капаро /задатък/ в размер на 7 000 лева. Продавачът декларирал, че имотът не е обременен с вещни тежести, ипотеки, възбрани, учредени и ограничени вещни права или други права на трети лица, освен една искова молба от 17.02.2015 г., която продавачът се задължил да заличи до окончателното изповядване на сделката пред нотариус, в противен случай дължи на купувача капарото в двоен размер, плюс обезщетение за всички други претърпени вреди. Понеже продавачът не успял да заличи ИМ в първоначалния срок, купувачът му отпуснал още месец, но прoдавачът пак не успял, защото ИМ не подлежала на заличаване - вж чл. 13 ПрВп (съд. решение не било отбелязано по нея в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС и така ИМ изгубила действието си). Купувачът не бил убеден, че ИМ не е тежест, а и по договор продавачът бил поел ангажимет да я заличи, затова си поискал капарото от 7 000 лв. - само капарото, нито в двоен размер, нито обезщетение. Продавачът нагло отказал и си намерил друг купувач. Първият завел дело да си върне капарото. Спечелил го на 1-ва и 2-ра инстанция, но го загубил на ВКС - окончателно. .
.
Определение от 07.07.2021 по частно касационно гр. д. № 2137/2021 на ВКС Изгубен имот поради изпускане на срока за обжалване по ДОПК - това е второто дело за изгубен по този начин имот, първото е за фирмата, която губи терен от 20 дка, понеже не разбрала, че имотът ѝ е бил възбранен и продаден на търг без нейно знание и изпуснала едногодишния срок по чл. 239, ал. 2 ДОПК, но тук не е, защото не са научили навреме, а защото са бездействали. Към този казус е и Определение от 20.06.2017 по адм. дело № 6375/2017 на ВАС, с което ВАС потвърждават определение на Адм. съд В. Търново - фирмата сама си е виновна за загубата на имота, защото е бездействала.
.
Определение от 23.07.2021 по т.д.№1921/2020 на ВКС Вуйчо и племенник сключват привиден договор, обявен за нищожен. Има връзка с Решение от 18.04.2016 по гр. дело № 15892/2013 на Софийски градски съд, което е по темата за действието на вписването при исковите молби за различни искове. Вж също така статията от 22.03.2028 в Грамада, автор д-р по право Ивайло Василев ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, в която се казва: "чл. 17, ал. 2 ЗЗД дава решение, че третото добросъвестно лице, вписало своя акт преди исковата молба, притежава права върху недвижимия имот и те няма да бъдат засегнати от разкриване на нищожността на привидния договор."
.
Решение от 02.08.2021 по гр.д. № 1841/2020 на ВКС 1/2 от ипотекиран през 2006 г. имот е ревандикиран по съдебен ред. ОС-Добрич решава, че ипотеката е противопоставима на действителните собственици на осн. чл. 173 ЗЗД "Кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той", тоест, че ипотеката винаги върви с имота. ВКС отменя решението на ОС-Добрич с подробни разяснения, че при прогласена нищожност на договор за продажба, ипотеката "не върви с имота". За мен тук е важно, че макар да е установено цели 7 години след учредяването на ипотеката, че кредитополучателят е собственик не на целия ипотекиран имот, а само на 1/2 ид.ч., ипотеката върху 1/2 ид.ч. отпада още от деня на учредяването ѝ, т.к. кредитополучателят никога не е бил собственик на целия имот. Бировски също никога не са били собственици на нашите наследствени ниви.
.
Определение от 30.09.2021 по гр. д. № 1568/2021 на ВКС Имотна измама с дарение през 2006. Продажба 2007 с учредяване на ипотека. Големи разправии чак до 2021, а може би и след това. Има някои прилики с нашия случай на имотна измама.
.
Определение от 30.09.2021 по ч. гр.дело № 3303 /2021 на ВКС Директор на Областна дирекция "Земеделие" подава заявление до СдВп за поправка на "грешка при вписването" на акт за частна държавна собственост, понеже "като собственик по партида е вписана Областна администрация -- Благоевград, с ЕИК:101146105, вместо Министерство на земеделието, храните и горите." СдВп постановява отказ "поради липса на грешка при вписването". Окръжен съд потвърждава отказа, ВКС го отменя.
.
Определение от 29.10.2021 по адм. дело № 37/2021 на ВАС и ВКС - смесен петчленен състав Върховните съдии бъркат съдията по вписванията с ДЛР от Търговския регистър.
.
Решение от 08.11.2021 по гр.дело № 4933/2019 на СГС Повторно разглеждане на делото от 2018 г. след разрешен спор за подсъдност между АССГ и СГС с определение № 38 от 09.04.2019 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС. Отхвърлят иска.
Решение от 07.12.2021 по гр.д.№ 1393 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Голям хаос с вписванията по една малка нива (да беше само с нея! бел. блогър - вж перипетиите) и то в СлВп-Благоевград, за която още през 2006 е издадена заповед по чл. 70 ЗКИР, но и до ден днешен няма заповед по чл. 73 ЗКИР! Тук ВКС твърдо застъпва становището, че единствено валиден е ПВп. Никакъв ЗКИР! Това решение се коментира в статията от 17.12.2021, lex.bg Значението на помощните партиди (нямат никакво значение, бел. блогър) за валидността на вписването или как ВКС спаси имот след двойна грешка и двойна продажба!
.
Актове от 2022
.
Решение от 07.01.2022 по д. №6494/2021 на СГС Осъждат АВп за невярно УВТ (тук са решенията и на 2-ра инст., и на ВКС). Казус. Апартамент в София е купен от Г.В.В. (жена, починала 2015) през 1983 г. с договор по някакъв указ от соц-време. Такива договори не са се вписвали. През 1993 вероятно е станала имотна измама по схемата, приложена за къщата в Лозенец, защото е бил предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителен договор за окончателен), след което апартаментът е бил препродаван няколко пъти, но нито един от новите собственици не се е появявал. Явно са чакали пострадалата от измамата да почине. На 14.02.2018 наследникът продава апартамента, като се легитимира с договора от 1983 и у-ние за наследници. От СлВп-София му издават абсолютно чисто УВТ - няма никакви вписвания, отбелязвания и заличавания за имота..
Решение от 11.02.2022 по дело №2746/2021 на Административен съд - Бургас, в сила от 10 март 2022 г. (това решение не е за вписванията в имотния регистър, но е много показателно, че щом имотът не съществува, даже в данъчното отказват да го обработват) Съдът потвърждава отказ на старши експерт да открие данъчна партида за недвижим имот с проектен кадастрален идентификатор поради това, че имотът все още не съществува в правния мир, а тепърва предстои да възникне. „В случая по делото се установи и не се спори, че по отношение на описания в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 29.09.2021г. имот, същият все още не съществува в правния мир. Налице е проект за обособяването му, като процедурата е останала незавършена. Щом като декларираният пред Община Бургас имот не съществува в правния мир, то правилно и само на това основание е следвало да бъде постановен отказ за обработка на декларацията, както е сторило и длъжностното лице."
.
Определение от 09.03.2022 по дело №8791/2021 на Софийски градски съд Mножество грешки при нанасяне на данните от вписани актове - сбъркани имена, погрешно ЕГН, дублирани имотни партиди и т.н. Обезсилват отказа на съдията по вписванията и изпращат на АВп: "Съгласно правилото на чл. 33в от ПВ техническа грешка е всяко несъответствие между съдържанието на вписания акт и нанесените данни от него в съответните партиди. Техническите грешки се установяват по искане на заинтересованото лице или нотариус, както и служебно от служител в службата по вписванията. За установената техническа грешка съответният служител съставя констативен протокол, който се подписва от него и се представя на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице. Поправянето на техническа грешка се извършва по разпореждане на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице. Молбата на жалбоподателя попада в приложното поле на посочената норма, като искането е следвало да се разгледа по предвидения законов ред. В случая обаче СВ е констатирал липсата на компетентност, но не е препратил молбата на компетентния орган, а се е произнесъл по същество, като е оставил молбата без уважение, съгласно приетото от САС. Това налага извода за недопустимост на произнасянето, налагащо обезсилване на обжалваното определение. [...] Обезсилва Определение без номер от 14.06.2021 г. по преписка Вх. № 39971/14.06.2021 г. по описа на служба по вписванията - гр. София в частта, с която е отказана поправка на очевидна фактическа грешка по имотните партиди и по персоналните поименни файлови партиди, като заявлението да се изпрати на ръководителя от Агенцията по вписванията." Показателно е, че дори и съдът не е успял да се ориентира в казуса. Адвокатът всъщност е бил прав да иска поправка в партидите на имотите по чл. 89 ЗКИР - вж Отстраняване на непълноти и грешки в партидите, които се изготвят още преди издаването на заповед по чл. 70 ЗКИР на министъра на правосъдието за откриване на производство за създаване на имотен регистър - чл. 89, ал, 2 ЗКИР
.
Решение от 11.03.2022 по дело №2950/2021 на Районен съд - Велико Търново
(първа инстанция; не можах да намеря обжалвания) Наследници на части от двор и къща се съдят по чл. 108 ЗС, т.к. едните си направили констативка за целия имот. Решението е подобно на нашето - признават ги за собственици по наследствено правоприемство от майка им, починала на 26.07.2006. Няма как да проверя дали решението е оповестено с данните за наследодателката, но съдът изрично е посочил, че те са собственици от 26.07.2006: "В тази връзка след откриване на наследството на Е. К.а на 26.07.2006г. /нейната смърт, всеки от ищците е получил дял съответстващ на наследствените му права."
.
Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС КЗЛД глобява АгВп. Прави подробни констатации за множество нередности в организацията на работата: "съществен проблем произтича от факта, че Службите повписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията, които създават Имотния регистър, са на подчинение на председателя насъответния Районен съд. Тази дуалност на взаимоотношенията ограничава възможностите на АВ ефективно да организира работата по създаването и поддържането на ИР. Агенцията е лишена от възможност да въздейства на съдиите по вписванията, което води до неизпълнение на част от задълженията им и негативна практика. Това създава висок риск от злоупотреби, измами и невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците." (точно като случая с нашите Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба)
.
Решение от 06.06.2022 по в.гр.д. № 20221000500493/2022 на Апел. съд София Потвърждават решение от 08.11.2021 по гр.дело № 4933/2019 на СГС. Казусът е 10 години съдебни разправии заради двойна продажба на едни и същи имоти. Ищецът напразно търси обезщетение от отговорните институции.
.
Определение от 30.06.2022 по гр. д.№ 1129/2022 на ВКС: "Производството за вписване е строго формално и се извършва по императивните правила на Правилника по вписванията. Нашето право е възприело и все още действа персоналната система. Справка за това дали имота, с който се разпорежда лицето е ипотекиран се извършва чрез проследяване на прехвърлянията назад във времето и проверка по партидата на всеки прехвърлител."
.
Решение от 23.06.2022 по гр.д.№ 2805/2021 на ВКС АВп е осъдена да плати към 185 000 лв заради невярно УВТ (вписали възбрана само по персоналната партида на продавача като ЕТ, но не и по тази за него като физическо лице). За този казус е статията Невярно удостоверение за тежести излезе на Агенцията по вписванията 185 000 лв.
Решение от 07.09.2022 по ВГД № 343/2020 на СГС (произнасяне след връщане от ВКС, където е било решено на 07.01.2020 г по ГД № 3439/2018 г ) Иск по чл. 440 ГПК от купувач на ателие в сграда, върху правото на стоеж на която е била наложена възбрана. ВКС се произнася, че „на поставения конкретно в случая правен въпрос за [...] валидното правно действие на наложени възбрани върху право на строеж на сграда, в която се намира процесния недвижим имот (ателие В7) към датата на отчуждаването му - 08.12.2009 година в полза на ищеца - приобретател, по време когато правото на строеж е реализирано и тези възбрани запазват ли автоматично действието си върху самостоятелните обекти в сградата след трансформирането на правото на строеж в право на собственост [...]следва да се отговори в смисъл, че [...] възбраната е наложена на обект , който не съществува към момента на вписването и [...] налагат връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд , друг състав "
СГС - при новото разглеждане в друг състав: "с оглед разясненията, дадени с Решение № 133 от 07.01.2020 г., постановено по ГД №3439 по описа за 2018 г. на ВКС, след като възбраните от 2007 г. не отговарят на изискванията по чл. 26, вр. чл. 24, вр. чл. 6, ал. 1, б. „в" от ПВп, същите не са валидно наложени, респективно не са породили правните последици, към които са насочени, а именно да запазят недвижимия имот (Ателие В7) на длъжника в неговия патримониум" (аналогично в нашия случай - след като заличаването на възбраната е върху имот, който не съществува към момента на заличаването, то не може да породи правните последници, към които е насочено, а именно да освободи недвижимия имот от вещната тежест, бел. блогър)
.
Определение от 29.09.2022 по ч. гр. д. № 2556/2022 на ВКС Смесват персоналната система на вписване по ПВп с реалната по ЗКИР: "предмет на всеки от трите иска по чл. 90 ЗКИР, съединен с искане по чл. 88 ЗКИР, е само вписването, т.е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР" (няма как да се спазват едновременно правилата за вписване и по ПВп, и по ЗКИР, т.к. двете системи на вписване са несъвместими, б.м.)
.
Решение от 18.11.2022 по гр.д. № 20221110113047/2022 на СРС Отхвърлят иск срещу АВп на осн. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 14 300 лева, представляваща имуществени вреди, последица от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията поради това, че Агенцията не е надлежен ответник. Ответникът следва да е Министерство на правосъдието.
Актове от 2023
Решение от 10.01.2023 по гр.дело № 3443/2021 г на ВКС Критикуват долустоящия съд, че бил смесил чл. 90 ЗКИР и чл. 537, ал. 2 ГПК, а не се усещат, че те самите смесват персоналната система на вписване по ПВп с реалната по ЗКИР.
Решение от 16.02.2023 г.по адм. дело № 5789/2022 г. на ВАС (окончателно) Съдия по вписванията отказва вписване на н.а. Окръжният съд отменя отказа. Гражданинът неуспешно се опитва да осъди АВп да му възстанови разноските по обжалването на отказа. Този казус ми е интересен с прехвърлянето от административния към гражданския съд и обратно и с обърканите произнасяния на съдилищата по въпроса за съдиите по вписванията и дейността им. С мои бележки в синьо. 1. На 16.12.2020 ОС-Бургас отменя отказа 2. На 12.04.2021 РС-София изпраща на Админ. съд София-град по подсъдност - неправилно. 3. На 02.07.2021 Админ. съд София-град изпраща на РС-София по подсъдност - правилно. 4. На 29.10.2021 ВАС и ВКС (смесен петчленен състав) се произнасят с определение, в което бъркат съдията по вписванията с ДЛР от Търговския регистър. Изпращат на Админ. съд София-град по подсъдност - неправилно. 5. На 12.04.2022 Админ. съд София-град се произнася с решение, в което също бъркат съдията по вписванията с ДЛР от Търговския регистър. 6. На 16.02.2023 ВАС се произнася с окончателно решение, като отхвърля иска на гражданина. То е публикуваното тук.
.
Решение от 27.02.2023 по дело № 8/2023 на Апел съд Пловдив, висящо пред ВКС (07.08.2024, б.м.) През 2012 е наложена възбрана върху цял апартамент, който е съсобственост между длъжник и бившата му съпруга. Не са предприети мерки за заличаване на възбраната върху нейната ½ ид.ч. 2013 С договор за доброволна делба между длъжника и бившата му съпруга целият апартамент става негов. Така грешката се оказва вярна - целият апартамент е възбранен и целият е собственост на длъжника. 2015 Длъжникът дарява ½ ид. ч. от апартамента на втората си съпруга. 2019 Целият апартамент е продаден на търг. Втората съпруга предявява иск за установяване, че тя е собственик на ½. И започва ходенето по мъките.
.
Определение от 07.03.2023 по ч. нак. дело №1828/2023 на Софийски районен съд Отменят постановление за прекратяване на досъдебно. Страшна измама с плащане "на зелено" за скъп имот в София. Голям хаос в Агенцията по вписванията - два пъти издавали "чисто" удостоверение за тежести на обременен имот, водели три персонални партиди на едно и също лице. Направо тръпки да те побият!
.
Решение от 06.04.2023 по гр. дело № 4250/2021 на ВКС Осъждат ЧСИ да плати "771 295,83лв.като обезщетение за причинени имуществени вреди от проведена публична продан на недвижим имот по изпълнително дело №20077830400179,съставляваща заплатена продажна цена на недвижим имот от дружеството като купувач, ведно със следващата се законова лихва от датата на завеждане на исковата молба.Искът е уважен и за сумата от 32 900,08 лв.,съставляваща сбор от разходите направени от „АВИВА" ООД във връзка с публичната продан." плюс 1000 лв разноски пред ВКС за това, че е продал несъществуващ имот. ВКС: "не е в състояние да прехвърли вещни права в полза на лицето,на което е възложен от съдебния изпълнител имот,който не съществува"
Този казус показва, че и продажбата на несъществуващ имот също не произвежда правно действие, както и вписванията, отбелязванията и заличаванията върху такъв (върху несъществуващ имот). В случая имотът не съществува, т.к. е бил описан от ЧСИ като дял, получен по силата на договор за доброволна делба, прогласен за нищожен впоследствие, след като се оказало, че съсобствениците не са били двама, а цели 65 (!), докато в нашия случай имот 213001 (КИД 68607.213.1) не съществува, т.к. е разделен на два с договор за доброволна делба между нас с брат ми - безспорните единствени двама съсобственици в равни дялове по наследство от майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, поч. на 15.03.2017 г. съгл. диспозитива на влязлото в сила на 16.04.2020, отбелязано в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС по вписаната на 16.04.2018 искова молба, решение по гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен.
.
Определение от 08.06.2023 по гр.д. № 3869/2022 на ВКС През окт. 2008 фирма продава на друга 10 поземлени имота със сгради върху 7 от тях. Същия месец фирмата-купувач ги продава на трета фирма. През 2012 третата фирма ги продава на ищеца по настоящия казус. През 2013 първата фирма пак ги продава. Появява се съдебен изпълнител по ДОПК и става много сложно и много страшно (не мога да схвана какво точно е станало, но ищецът си губи имотите). През 2017 или 2018 предявява иск за над 2,5 млн лв обезщетение за изгубените имоти. Делото минава през граждански и административни съдилища. През 2023 ВКС окончателно отхвърля иска. За мен са интересни произнасянията на различните инстанции по въпроса за вписванията в преходния период от поименна (персонална) към поимотна (реална) система.
.
Решение от 07.08.2023 по адм. д. № 8892/2022 на ВАС Публичен изпълнител продава два апартамента и гараж, въпреки че задълженията са погасени по давност. След четири години отчаяна борба НАП най-накрая е осъдена да плати на гражданина около 300 хил. лв. при поискани над 600 хил. За този казус е статията от 04.09.2023 в де Факто ВАС осъди НАП да плати над 300 хил. лв. на столичанин за незаконна продажба на имотите му при погасени дългове (ако линкът не работи, натиснете тук) Големи разправии! Освен всичко друго, по време на делата баща му прави опит за самоубийство чрез отравяне с газ и година по-късно умира. Ужас! И нашите ниви като нищо ще бъдат продадени на някой търг - така, както възбраната на КПКОНПИ си стои, макар че още в началото на 2023 трябваше да бъде заличена - вж нашите перипетии).
.
.
Актове от 2024
.
Решение от 06.02.2024 по гр.д. № 2015/2023 на ВКС Уважават иск по чл. 88 ЗКИР, смесват персоналната система на вписване по ПВп с реалната по ЗКИР: "ОСТАВЯ В СИЛА решението в частта му, с която е отменено на основание чл. 88 от ЗКИР, във връзка с чл. 537, ал.2 от ГПК" (и т.н., обаче чл. 88 от ЗКИР ще се прилага, след като министърът на правосъдието издаде заповед по чл. 73 ЗКИР за въвеждане на имотния регистър, а той още не е издал дори заповед по чл. 70, б.м.)
.
Определение от 21.02.2024 по гр д. № 3211 от 2023 на ВКС През 2009 ищецът купува от строител апартамент с уж чисто УВТ. УВТ е било чисто, т.к. непосредствено преди продажбата управителят на фирмата-продавач (и длъжник) подал молба до СдВп за заличаване на възбрана върху апартамента, а СдВп поставила резолюция „да се отбележи", без да спази изискванията на ПВп (кредиторът трябва да е съгласен да се заличи, а не длъжникът!) С влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона. През 2012 г. апартаментът е продаден на търг. Ищецът води поредица от дела - първо предявява частичен иск за 10 001 лв, уважен. После - за остатъка до пълния размер. През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията, да плати на ищеца общо 80-90 000 лв. щети за изгубения двустаен апартамент в София, който по актуални цени струва към 200 000 евро! 1. На 16.01.2014 СРС уважава частичния иск 2. На 03.05.2022 СГС уважава иска за остатъка 3. На 01.03.2023 Апел. съд София потвърждава Р. на СГС 4. На 21.02.2024 ВКС не допуска. Това определение е публикувано тук.
-
Решение от 04.12.2024 по гр.д. №2686/2023 на ВКС - отлично! През 2012 е наложена възбрана по ДОПК върху цял апартамент, който е съсобственост между длъжник и бившата му съпруга. Не са предприети мерки за заличаване на възбраната върху нейната ½ ид.ч. 2013 С договор за доброволна делба между длъжника и бившата му съпруга целият апартамент става негов. Така грешката се оказва вярна - целият апартамент е възбранен и целият е собственост на длъжника. 2015 Длъжникът дарява ½ ид. ч. от апартамента на втората си съпруга. 2019 Целият апартамент е продаден на търг. Втората съпруга предявява иск за установяване, че тя е собственик на ½. И започва ходенето по мъките. Близо десет години разправии! Делото два пъти стига до ВКС и се връща обратно. Втория път ищцата най-после печели, след като с публикуваното тук решение ВКС отменя Решение от 27.02.2023 по в.гр.д. № 8/2023 на Апел съд Пловдив и решава спора по същество.
.
Обратно към Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама или обратно към всички Информативни материали
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2723
Leave a comment