Решение от 01.03.2023 по в. гр.д. № 2368/2022 на Апел. съд София
Обратно към окончателното Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС
Казус. През 2009 ищецът купува от строител апартамент с уж чисто УВТ. УВТ е било чисто, т.к. непосредствено преди продажбата управителят на фирмата-продавач (и длъжник) подал молба до СдВп за заличаване на възбрана върху апартамента, а СдВп поставила резолюция „да се отбележи", без да спази изискванията на ПВп (кредиторът трябва да е съгласен да се заличи, а не длъжникът!) С влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона. През 2012 г. апартаментът е продаден на търг. Ищецът води поредица от дела - първо предявява частичен иск за 10 001 лв, уважен. После - за остатъка до пълния размер. През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията, да плати на ищеца общо 80-90 000 лв. щети за изгубения двустаен апартамент в София, който по актуални цени струва към 200 000 евро!
1. На 16.01.2014 СРС уважава частичния иск
2. На 03.05.2022 СГС уважава иска за остатъка
3. На 01.03.2023 Апел. съд София потвърждава Р. на СГС. Това решение е публикуваното тук.
4. На 21.02.2024 ВКС не допуска
.
РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502368 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 06.02.23г. /с участието на секретаря Паскова/
въззивно гражданско дело № 2368/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-18 състав от 03.05.22г. по г.д. № 20129/14г. са уважи искове
по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на „ИТ Интелект" ООД против Министерство на
правосъдието за следните суми: 53 299 лева - главница /частична претенция от цяла такава в
размер на 63 300 лева - обезщетение за имуществени вреди/; 9 557, 8 лева /мораторна лихва
върху посочената главница за периода 12.03.13г. - 15.12.14г./; законна лихва върху същата
главница /за периода след 15.12.14г./.
Със същото решение е отхвърлен обратен иск /по чл. 219, ал. 3 от ГПК във връзка
с чл. 54 от ЗЗД/ на Министерството на правосъдието против В. С. /предявен при условията
на евентуалност за изброените по-горе суми/.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Министерството на правосъдието.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на
твърденията - възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ удостоверяват, че:
С договор за покупко-продажба от 15.12.09г. - ищецът /купувач/ е придобил от
„АСЖ Иженеринг" ООД /продавач/ собствеността върху недвижим имот /двустаен
апартамент на две нива № А 34, разположен в сграда, находяща се в УПИ XV - 732, кв. 5,
местност „Манастирски ливади - Запад", град София/. Към горната дата /към момента на
сделката/ описаният имот е бил /съгласно удостоверение на АВ/ свободен от тежести
/вписаната по отношение на апартамента предходна възбрана от 10.09.08г. във връзка с
1
издадена на 08.09.08г. в полза на М. М. обезпечителна заповед срещу „АСЖ Иженеринг"
ООД е била заличена на 08.12.09г./. Посоченото заличаване е сторено по разпореждане на В.
С. /съдия по вписванията към АВ/. С влязло в сила съдебно решение /постановено от СРС 29
състав по г.д. № 17696 от 11г ./ заличаването на възбраната е прогласено за нищожно /като
постановено в противоречие със закона/.
Ищецът поддържа, че не е могъл получи надлежно собствеността върху
описаният апартамент /дружеството е било отстранено от имота чрез евикция - активът е бил
осребрен по и.д. № № 144 от 12г. на ЧСИ И. Ч. в полза на взискателя М. М., чиито именно
права са били защитени от процесната възбрана/. С оглед това „ИТ Интелект" ООД
претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/
отговорността на МП /в качеството му на работодател и възложител на работа на В. С./ за
претърпените от фирмата имуществени вреди - до размера на процесните суми /включващи:
част от платената по договора за покупко-продажба цена на имота; мораторна и законна
лихва върху същата/.
Жалбата е неоснователна /решението на СГС е постановено в съответствие със
закона и съдебната практика/:
Досежно главните искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:
Легитимацията /в материално-правен аспект/ на ответника /да носи имуществена
отговорност в процесната хипотеза/ произтича от постановката по т. 6 от ТР № 3/05г. на
ВКС /тази легитимация следва от качеството му на работодател и възложител на работа на
съдията по вписванията/.
Всички предпоставки от състава на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД се
явяват вече удостоверени с влязъл в сила съдебен акт /Решение на СРС 35 състав по г.д.
14918 от 13г., с което имуществената отговорност на ответника за процесната вреда е била
ангажирана частично - до размера на сумата 10 000, 01 лева, представляваща част от
платената цена по договора от 15.12.09г./. Този съдебен акт се ползва /съгласно
постановките по ТР № 3 от 19г. на ВКС/ със СПН по отношение на всички елементи от
състава на процесната деликтната отговорност /с изключение единствено на размера на
заявеното вземане/. С други думи: в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани
/във връзка с предпоставките по чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД/ никакви възражения на
ответника /освен тези, касаещи размера на иска - размера на процесната вреда/. Подлежи на
разглеждане също и възражението на Министерството за изтекла погасителната давност
/тази защита не се засяга от СПН по предходното дело/. Всички останали възражения - извън
посочените две /в това число и доводът за липса на идентичност на купения имот с
възбранения и осребрен такъв/ се явяват преклудирани от СПН по приключилото съдебно
производство /особено доколкото - посочената идентичност не е била оспорвана от МП в
рамките на производството по предходното дело; такава защитна теза не е била въведена от
ответника в предишния процес - съгласно съдържанието на г.д. 14918 от 13г., което е
преминало през въззивен и касационен контрол; това дело е приложено към настоящото в
цялост/. В тази насока са изложени конкретни и подробни доводи от СГС /които са
съобразени със закона и съдебната практика/. Първоинстанционният съдия е изложил /без да
е било необходимо, въпреки, че е било дори процесуално недопустимо - предвид горните
съображения/ и допълнителни аргументи /обосновани с констатациите на приетите в
процеса технически експертизи/ във връзка с възражението на ответника за липса на
идентичност на имота. Настоящият съдебен състава препраща /изцяло/ към мотивите на
СГС /при условията на чл. 272 от ГПК/.
В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на ответника:
Предходният съдебен процес формира СПН /в хипотезата на чл. 298, ал. 1 от
ГПК/ в отношенията между ИТ Интелект" ООД и МП /двете страни по делото/.
Действително - този съдебен акт не обвързва със СПН В. С. /тъй като същата не е участвала
2
в приключилото дело/. Посоченото обстоятелство обаче може да ползва /предвид
принципната постановка по чл. 26, ал. 2 от ГПК/ само тази страна /физическото лице/, но не
и МП /което е участвало като ответник в предишното съдебно производство/.
Обстоятелството, че решението по частичния иск е влязло в сила в хода на
настоящото производство - не съставлява пречка /с оглед изричното правило на чл. 297,
предл. 2-ро от ГПК, а и предвид редакцията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/ за зачитане на правните
последици /СПН/ на първия съдебен акт /в контекста на постановките по ТР № 3 от 19г. на
ВКС/.
Такава пречка не съставлява /предвид правилото на чл. 130, ал. 2, предл. 1-во от
ЗСВ/ и обстоятелството, че настоящият процес е започнал преди да бъде постановено
горното ТР /особено доколкото - актът на ВКС на практика потвърждава преобладаващата
съдебна практика, която вече бе установена в обсъжданата насока/.
На последно място /в горната връзка/:
Всички възражения на ответника /за които е налице процесуална пречка да бъдат
съобразени по настоящото дело - предвид изложеното по-горе/ се явяват вече разгледани /и
окачествени като неоснователни/ в рамките на предходния съдебен процес /с изключение
само на възражението за липса на идентичност на имота, доколкото такова не е било заявено
по предишното дело - съобразно горната констатация/.
Досежно размера на иска и погасителната давност /единствените възражения на
ответника, които подлежат на разглеждане в настоящото производство - предвид горните
съображения/:
Събраните в процеса писмени и експертни доказателства /преценени в
съвкупност/ удостоверяват /а такъв категоричен извод е направен и в производството по
частичния иск/, че: ищецът е платил /при покупката на процесния имот/ сума в размер на
63 600, 01 лева с ДДС /това обстоятелство е било прието изрично и за безспорно между
дружеството и МП в рамките на производството по г.д. 14918 от 13г. - с определение на
съда от ОСЗ/. След като от тази сума се приспадне /извади/ вече присъденото /с решението
на СРС 35 състав по г.д. 14918 от 13г./ обезщетение /в размер на 10 000, 01 лева/ се получава
сума в размер на 53 600 лева /по-голяма от претендираната по делото - 53 299 лева/,
т.е.искът се явява доказан в пълен размер. Върху посочената сума се следва /при условията
на чл. 86 от ЗЗД/ законна лихва за периода - след завеждане на делото /15.12.14г./. Върху
същата сума /главница/ се следва /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД и предвид диспозитивното начало на процеса по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК/
мораторна лихва /в размер на 9 557, 8 лева/ за периода след 12.03.13г. /заявената от ищеца
начална дата/. Тази дата следва момента на настъпването на процесната вреда /21.01.10г. -
когато е била платена изцяло цената на имота, ако се приеме, че вредата е настъпила към
този момент или 05.11.12г. - когато имота е бил възложен в полза на взискателя М. М., ако
се приеме, че вредата е настъпила към този момент/. В последната насока са изложени
конкретни съображения от първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав
препраща към същите - при условията на чл. 272 от ГПК/.
Процесната погасителна давност в случая е започнала да тече /по смисъла на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД/ едва на 28.02.12г. /когато е влязло в сила решението на СРС 29 състав по
г.д. № 17696 от 11г ./ доколкото - чак към този момент се явява установена
противоправността /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ в заличаването на процесната възбрана
/едва към този момент се констатира наличието на деликт и на „деец" - по смисъла на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД/. Давността се явява спазена дори да се приеме, че е започнала да тече от
датата на сделката /през 09г./, от датата на плащането на цената по сделката /през 10г./, от
датата на финализирането на процесната публична продан /през 12г./. Застъпваната от
ответника теза /във връзка с началния момент на погасителната давност, а именно -
08.12.09г./ би позволила да бъдат погасени права - преди да е възможно същите да бъдат
3
упражнени /давността не може да започне да тече преди да е установено наличие на деликт,
на вредоносно действие, на деец/. В тези насоки също са изложени подробни мотиви от
първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав препраща към същите - при
условията на чл. 272 от ГПК/.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло в
частта по главните искове.
Предвид изложените по-горе съображения /обосновани с постановките по ТР № 3
от 19г. на ВКС/ решението на СГС следва да бъде потвърдено и в частта, с която е
отхвърлено оспорването на верността на процесния проект за разпределение:
Това оспорване е заявено от ответника единствено с оглед установяване липсата
на идентичност на имота, а последното обстоятелство /наличието на такава идентичност/ се
явява вече удостоверено с Решение на СРС 35 състав по г.д. 14918 от 13г. /СПН на
посоченото решение се разпростира и досежно този спорен факт - съобразно изложеното по-
горе/.
Досежно обратния иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 54 от ЗЗД:
Процесната регресна отговорност в случая /между работодателя - МП и
служителя В. С. - съдия по вписванията/ може да бъде реализирана само по специалния
законов ред /регламентиран в чл. 210 от КТ във връзка с чл. 206 от КТ/, а не в рамките на
настоящото производство. В тази насока са изложени подробни съображения от
първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав препраща към същите - при
условията на чл. 272 от ГПК/. В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на
ответника по въззивната жалба, касаещи този иск/:
Липсват доказателства - заличаването на процесната възбрана да е било сторено
умишлено /по смисъла на чл. 203, ал. 2 от КТ/ от съдията по вписванията. Наличието на
такъв вид вина следва да бъде доказано еднозначно - категорично: умисъл /по смисъла на
НК/ в действията на В. С. - не може да се презумира. Такава констатация /за липсата на
умисъл в действията на съдията по вписванията/ е направена от съда и в рамките на
производството по г.д. № 17696 от 11г . Същата изрична констатация /за липса на умисъл/ е
направена и от самия ответник /в т. 4.1 и т. 4 т. 2 от въззивната жалба/.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло и в
частта по обратния иск.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца и в полза на процесуалния
представител на В. С. следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при условията на чл. 78,
ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗА/.
Възражението на ответника /МП/ по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно: в полза
на дружеството - ищец следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 2 416 лева
/минимума по Наредба № 1/, изчислен на база материален интерес в размер на общо 62 857
лева /53 299 лева - главница + 9 557, 8 лева - мораторна лихва/. Процесната законна лихва
не може да бъде съобразена при формиране на обжалваемия интерес /това вземане към
момента не е фиксирано по размер/. Посоченият размер на адвокатския хонорар се определя
от съдебния състав при съобразяване на обстоятелството, че защитата на дружеството пред
въззивния съд се изчерпва с изготвяне на отговор на жалбата и явяване в едно съдебно
заседание. Горният адвокатски хонорар се изчислява от съда по правилата на Наредба № 1 в
старата й редакция /доколкото договорът за правна помощ на дружеството е сключен преди
последното й изменение/.
Възнаграждението по чл. 38 от ЗА на адв. Л. /в размер на 5 680 лева, изчислено
върху горната обща цена на исковете/ следва да бъде определено при условията на новата
редакция на Наредба № 1 /договорът за правна помощ на В. С. е сключен след последното й
изменение/. Това възнаграждение следва да бъде възложено в тежест на МП /ищец по
4
обратния иск, спрямо който иск се защитава В. С./.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 03.05.22г. по г.д. № 20129/14г.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да плати на „ИТ Интелект" ООД
2 416 лева - съдебни разноски /адвокатски хонорар/.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да плати на адвокат С. Л. 5 680 лева
- адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
.
Обратно към окончателното Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2882
Leave a comment