ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2015 от 10 юли 2018 год.

Начало на блога

Това ТР е част от съдебната практика на тема Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност и от Тълкувателни решения

.

Възбраната не се била заличавала след публична продан, освен в неясно какви случаи. (дерогирано от чл. 433, ал. 4 ГПК!)

.

Това ТР е публикувано тук със съкращения - само т. 3. Има мои бележки в синьо и линк към статията Заличаване на възбраните след последните промени в ГПК (ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), публикувана за пръв път в списание "Собственост и право", ИК "Труд и право", бр. 1/2020 г., приета за печат: 2019, ISSN:1312-9473. Автор: адв. Иван Николаев, 27.06.2020 г., Адвокатско дружество Николаев и партньори, в която се цитира съдебна практика и се разяснява, че след въвеждане на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК " диспозитивът на т. 3 от тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, че след публичната продан възбраните не се заличават, вече не отговаря на действащия закон, и решението в тази част е изгубило действие." (не за първи път върховните съдии излизат с тълкуване, което скоро изгубва действието си - например  Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС - дерогирано още на следващата година)

.

Цялото ТР: https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgtk/vks-osgtk-tdelo-2015-1-reshenie.pdf

.

Въпрос 3. След извършване на публична продан на недвижим имот, подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?
         Не се уточнява за коя ПП става дума (от текста по-нататък става ясно, че е за ПП по ГПК, но ако човек не знае, че съществува и ПП по ДОПК, по никакъв начин няма да се досети от текста на това ТР).

         По същия неясен начин е издадено и Тълкувателно решение 4/2017 от 11.03.2019 год, ОСГТК на ВКС, в което се казва: "Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права и ако длъжникът не е собственик на продавания имот, то и купувачът няма да стане собственик /чл.496, ал.2 ГПК/.", като се пропуска уточнението, че има и друг вид ПП - по ДОПК - при която способът е оригинерен и "Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост." - чл. 239, ал. 2 ДОПК. Неясната (подвеждаща) формулировка води до недоразумения.    

.
   
По поставения трети въпрос:
Според едно от становищата [...] действието на възбраната е по-широко от това на ипотеката [...]. Нормата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД ("С извършването на публична продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват.", б.м.) намира приложение само за ипотеките. [...]
       Според другото становище, се приема, че отказът на съдията по вписванията да заличи вписана възбрана върху имота след извършване на публична продан е незаконосъобразен, защото по силата на разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД с извършването на публичната продан се погасяват и вписаните ипотеки, а тази норма се прилага и по отношение на вписаните възбрани.

.
       ОСГТК на ВКС намира за правилно първото становище по следните съображения:
       Възбраната на недвижим имот, наложена като обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложена в хода на образувано производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК, се подчинява на правила, установени в ГПК и ПВп. Касае се до акт от категория на тези, за които по закон е предвидено вписване (чл. 4, б. „л" ПВп "всички други актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване."). Наложената от съда или в изпълнението възбрана се вписва въз основа на властнически акт на компетентно длъжностно лице или учреждение и не се погасява.

.

Вписването на възбрана има за цел да се даде гласност на
подлежащите на вписване актове по начина, предвиден в ПВп (който не е особено ясен - вж Липсва ясно разпределение на задълженията между съдиите по вписванията и служителите на АВп, б.м.).

Вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите или в ПВп.
            С ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5  ВКС допусна налагането на възбрана върху чужд имот (имот, който не е собственост на длъжника). Според мен, ВКС сгреши, т.к. налагането на възбрана върху имот, който не е собственост на длъжника влиза в противоречие с чл. 36 ПВп ("В партидната книга се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него [до собственика, б.м.], като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден актът"). Това означава, че ПВп забранява вписване по партиди на лица, които не са собственици. Тълкуването на ВКС влиза в противоречие и с чл. 17 КРБ ("Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.")
.

Възбраната на недвижим имот може да бъде заличена съгласно чл. 31 ПВп с „писмено нареждане на учреждението или длъжностното лице, което е наложило възбраната или пред което е представена гаранцията или обезпечението" или „по искане на заинтересования със заявление, към което прилага удостоверение от надлежното учреждение, че вписването може да се заличи".
            ВАЖНО! Разпоредбата на чл. 31 ПВп се отнася само за възбрана върху имот, който е собственост на длъжника. Нашият случай с неуспешното заличаване на възбраната на КПКОНПИ е нагледен пример, че чл. 31 е неприложим при заличаване на възбрана, наложена върху имот, който не е собственост на длъжника, а в нашия случай - и никога не е бил собственост на длъжника - вж нашите перипетии със заличаването на възбраната на КПКОНПИ.  
.

На стр. 14 се обяснява разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК - вж съдебната практика в раздел На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК)

"С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това действие на възбраната всискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот." (да, бе, да!, а пък в Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС пише, че "нормата на чл.453, т.2 ГПК, според която на взискателя и присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната, не е приложима в хипотеза, при която вписването има оповестително действие" (това го няма в закона, но браво на върховните съдии! Изхождайки от чл. 499 ГПК, стигат до правилния извод! Добре би било в закона изрично да се запише, че чл. 453, т.2 ГПК не се прилага при уважени ревандикационни искове или искове за нищожност / унищожаемост / недействителност на вписани актове)

.   

Наложената обезпечителна възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на възбранения недвижим имот, тъй като същата брани интереса и на купувача от публичната продан. (това изречение е извор на безброй недоразумения - в интернет има съдебна практика, дискусии и др., б.м.)

.
... предназначението на възбраната като обезпечителна мярка да „пази имота" в патримониума на длъжника... stop!

          А ако не е собственост на длъжника, как ще го пази в патримониума му? Няма как да го пази. Не може да го пази! Но може да създаде куп главоболия на действителния собственик, както и стана в нашия случай със заличаването на възбраната на КПКОНПИ. В този смисъл е и особеното мнение по т.5 от ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, изказано от близо 20 върховни съдии:

       "Допускането на обезпечение чрез налагане на възбрана върху чужд имот не удовлетворява интереса на кредитора, защото създава привидност докато трае процеса, че изпълнението на решението е обезпечено, а че обективно това не е така, ще се установи когато вече не може да се наложи адекватно обезпечение. Същевременно чрез налагане на възбрана върху имот, който не принадлежи на длъжника се влияе неблагоприятно върху гражданския оборот. Действително вписването се извършва по персоналната система все още, но се изготвят и временни имотни партиди с оглед преминаване към реалната система след въвеждане на единен кадастър за територията на цялата страна. Кога ще стане това не се знае, но към същият момент също ще има вписани възбрани. Извършващият справката за тежести върху имота по партидите не би се интересувал по коя система е вписана възбраната"
.

Действието на вписаната възбрана има по - широк обхват от ипотеката, защото тя осигурява, както възможност кредиторът да се удовлетвори от възбранения имот, фингирайки неговото запазване в патримониума на длъжника, така и ограничава последващи разпореждания, за да се обезпечи изпълнение и на други притезателни права освен парични вземания.

.

С т. 5 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие (ВКС се самоцитира, б.м.), че „всички кредитори, в чиято полза е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се считат присъединени взискатели, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Без значение е дали запорът или възбраната са наложени в обезпечителното или в изпълнителното производство". С оглед дадените разяснения в мотивната част по приложение на чл. 459 ГПК, в смисъл, че разпоредбата урежда правното положение на кредитор, чието вземане все още не е съдебно потвърдено и систематичното й място, следва да се приеме, че притезанията на кредитори, извън тези по паричните вземания, не се обхващат от приложното поле на цитирания текст на закона. Ето защо, вписаната преди публичната продан обезпечителна възбрана от кредитор, обезпечил непарично притезателни права, не подлежи на заличаване.

.
        Вписаната възбрана в изпълнителното производство преди публичната продан също следва да бъде запазена, тъй като тя би имала своята, макар и по- ограничена по обхват, защитна функция дори в хипотеза, когато към момента на публичната продан длъжникът не е собственик на имота, доколкото не може да се изключи възможността същият имот отново да се върне в патримониума на длъжника и по отношение на същия да се проведе нова публична продан. (и това изречение също е извор на безброй недоразумения - в интернет има съдебна практика, дискусии и др., б.м.)
.
Наложената възбрана в изпълнението върху недвижим имот постига своя ефект - забрана за длъжника сам да се разпорежда с вещта, като запазва имота в патримониума му до момента на публичната продан, при която имотът е разпореден не от длъжника, а от съдебния изпълнител.
.
Като изключение, при което вписаната възбрана подлежи служебно на заличаване, е изрично уредената с чл. 494 ал. 2 in fine ГПК хипотеза на освобождаване недвижимия имот от изпълнение (след два опита за продажба се освобождава от продан и възбраната се заличава; не е така обаче при ДОПК - там се продава до дупка, без ограничения на броя, като всеки път се начисляват такси и така дълг от 3000 лв. за 7-8 години става 30 000 - лично познавам жена, пострадала от безкрайна продан по ДОПК, б.м.).

.

Без да отпада самото основание за обезпечение, възбраната следва да бъде заличена по искане на съдебния изпълнител, който е поискал налагането й, като от момента на вписване на заличаването с обратно действие ще се заличат правните последици на тази възбрана, респ. сключените сделки ще могат да се считат за противопоставими на взискателя по изпълнението - арг. от чл. 453, т. 1 ГПК. (по същия начин, с обратно действие, би трябвало да се заличава възбраната върху имот, който не е на длъжника и никога не е бил на длъжника, какъвто е нашият случай, б.м.)
.

Наложените мерки, които обезпечават иска, не се вдигат след като
същият бъде уважен, тъй като съдебното решение, с което се уважава искът, „поглъща" всички наложени обезпечителни мерки, в т.ч. възбраните. (това се отнася за възбраната, която ние с брат ми наложихме на ответниците при завеждане на делото за ревандикация на наследствените ни имоти; тя се погълна от влязлото в сила решение; все пак би било добре да се сложи една забележка отстрани, че възбраната е погълната, за да не се стряскат евентуалните купувачи, като я видят вписана, пък незаличена, б.м.)

.

Допуснатото обезпечение на иска се отменя не по волята на ищеца, а само доколкото искът е отхвърлен или производството по делото - прекратено.(и в такива случаи също би било добре да се сложи една забележка отстрани, че възбраната е отпаднала поради прекратяване на делото, за да не се стряскат евентуалните купувачи, б.м.)
.

Съдържанието на правото на кредитора с наложена възбрана за
обезпечаване на изпълнението на парично задължение се заключава в това, той да се удовлетвори от цената на възбранения имот по съразмерност според привилегията и наличието на други вземания. Докато правото на кредитора с наложена възбрана не бъде удовлетворено, възбраната не може да бъде вдигната (заличена). Това право се удовлетворява с плащането по влязлото в сила разпределение на постъпленията от публичната продан. При извършена публична продан възбраната не може да бъде вдигната и след изплащането на сумите по разпределението, тъй като тя брани интереса на купувача от публичната продан. Когато бъде вписано
постановлението за възлагане, то не придобива ред от вписването, но от най-ранно вписаната възбрана от кредитор, който е участвал в разпределението, тъй като всички кредитори, вписали по-късно възбрани, се присъединяват и имат равни права с този, който е вписал най-ранната. Дори отделни разпореждания и искови молби да са вписани по-рано от възбраните на последващите кредитори, те са им непротивопоставими, тъй като последващите кредитори са присъединени по право към този с най-рано вписаната възбрана. Вдигнатата (заличената) възбрана губи своето действие, но действието на останалите незаличени вписвания остава според тяхната поредност. По този начин купувачът от публичната продан, чието постановление за възлагане е вписано последно, би се оказал обвързан от предходните незаличени вписвания, а те може да са разпореждания на длъжника с възбранения имот или уважени искове по искови молби, вписани след първата възбрана, но преди вписването на постановлението за възлагане. При прекратяване на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1 ГПК (редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год.), в ал. 2 (стара) на цитирания текст законодателят изрично вменява задължението съдебният изпълнител да вдигне служебно възбрани и запори, след влизане в сила на постановлението за прекратяване. Установеното правило не засяга правата, които трети лица са придобили преди влизане в сила на постановлението за
прекратяване въз основа на изпълнителните действия, поради което следва да се приеме, че изключва вдигането (заличаването) на възбраната по извършена публична продан.

.
Когато производството по обезпечен иск бъде прекратено, било вследствие недопустимост на иска, било поради оттегляне на иска или на отказ от него, наложената възбрана като обезпечителна мярка се явява неоправдана, поради което следва да бъде отменена, защото противозаконно ограничава правната сфера на ответника. В тези случаи отмяната на обезпечителната мярка става по реда на чл. 402 ГПК, а отменената обезпечителна мярка се вдига, след като влезе в сила определението за нейното отменяне.

            Тук добавям нещо, за което върховните съдии не са се сетили: когато производството по обезпечен иск бъде частично прекратено, поради отказ от иска по причина, че е бил възбранен имот, който не е собственост на длъжника, наложената възбрана следва да бъде отменена, защото противозаконно ограничава правната сфера на действителния собственик. В тези случаи отмяната на обезпечителната мярка не става по реда на чл. 402 ГПК, а по чисто административен ред, като заличаването на отменената обезпечителна мярка може да се окаже невъзможно в случай, че действителният собственик (двама съсобственици по-точно) е разделил имота си на два - какъвто е нашият случай - вж нашите перипетии със заличаването на възбраната на КПКОНПИ.
.     
След влизане в сила на постановлението за възлагане от публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ приобретател на имота може да поиска заличаване на вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима и не брани права.(и това изречение също е извор на безброй недоразумения - в интернет има съдебна практика, дискусии и др., б.м.)

.
По изложените съображения ОСГТК на ВКС приема
Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или
наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.
По гореизложените съображения Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
1..., 2. ...
3. Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или
наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези. (това решение е извор на безброй недоразумения - в интернет има съдебна практика, дискусии и др., б.м.)

.

Вж също така статията Заличаване на възбраните след последните промени в ГПК (ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), публикувана за пръв път в списание "Собственост и право", ИК "Труд и право", бр. 1/2020 г., приета за печат: 2019, ISSN:1312-9473. Автор: адв. Иван Николаев, 27.06.2020 г., Адвокатско дружество Николаев и партньори, в която се цитира съдебна практика и се разяснява, че след въвеждане на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК  "диспозитивът на т. 3 от тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, че след публичната продан възбраните не се заличават, вече не отговаря на действащия закон, и решението в тази част е изгубило действие." (не за първи път върховните съдии излизат с тълкуване, което скоро изгубва действието си - например Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС - дерогирано още на следващата година)

 .

Начало на блога

Това ТР е част от съдебната практика на тема Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност и от Тълкувателни решения

.