Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията

.

За този раздел са подходящи и всички съдебни актове от раздел Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията  (бел. блогър, 31.07.2024)

.

Определение от 24.08.2010 по в.ч.гр.д. № 470/2010 на ОС-Хасково ОС-Хасково отменя отказ на СдВп да впише н.а. за покупко-продажба от ЕТ на себе си като физическо лице, защото не било работа на съдията по вписванията да се занимава с материалноправната страна по сделката. Как ли се вписва такава сделка? Като се откриват две персонални партиди, разбира се - една за ЕТ-то и друга - за физическото лице! По заповед на Съда, така да се каже! После, като се издаде невярно УВТ, съдът вика, вие защо сте водили две персонални партиди, бе? (вж Решение от 23.06.2022 по гр.д.№ 2805/2021 на ВКС) 

.

Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС  Купувач губи имота, т.к. го е купил от продавач, осъден по ревандикационен иск (чл. 108 ЗС), обаче нито ИМ е била вписана, нито съдебното решението, с което искът по чл. 108 ЗС е бил уважен, така че човекът просто не е имало как да знае, че продавачът не е собственик (продавачът много добре е знаел, че не е собственик, но измамнически е премълчал). Това произнасяне на ВКС не застрашава директно правната сигурност, но го слагам в този раздел, защото вписването на исковата молба и на съдебното решение по вещните искове е задължително още от 1996 г., ако не и по-рано, а ВКС сякаш проявява снизходително отношение към неизпълнението на Закона.

.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2012 от 29 ноември 2012 на ОСГК към ВКС На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Защото, според ВКС: "Вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на вещното право (това е вярно, б.м.). Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният ефект на сделката, поради което и правата на трети лица не се засягат от нейните последици (това не е вярно, т.к. последиците са сериозни - 1. ако собственикът научи за сделката твърде късно, след изтичане на давностния срок по чл. 79 ЗС, губи завинаги имота; и 2. ако пък научи навреме, попада във водовъртежа на съдебни дела, изходът от които невинаги е благоприятен за него.)
    ОСОБЕНО МНЕНИЕ на 5 върховни съдии: Нотариалните актове за сделки също би трябвало да подлежат на отмяна по чл. 537, ал. 2 ГПК (правилно, бел. блогър). От особеното мнение става ясно, че 1. ВКС не го е грижа за сигурността на гражданския оборот и 2. ВКС не знае какво е конститутивен нотариален акт.
.

ТР 7/12 от 25.04.2013, т.6 - за обхвата на проверката, извършвана от съдията по вписванията  охранителното производство по вписването било по-особено и съдиите трябвало да си затварят очите и да вписват безотказно всички актове, дори да са в явно нарушение за закона.

.

Определение от 27.06.2013 год. по ч.гр.д.№ 2821/2013 год., I г.о. Предявен е иск по чл. 90 ЗКИР за установяване нищожност, недопустимост или несъществуване на подлежащо на вписване обстоятелство - постановление за възлагане на ответника от АДВ на водоем, сондаж и помпена станция. (ВКС потвърждава прекратяването на делото поради липса на правен интерес). Tук ВКС се произнася, че дори да се заличи вписването на постановлението за възлагане, правата на купувача се запазват: "Вписването не е част от фактическия състав на придобиването правото на собственост от публична продан. Така дори искът по чл. 90 ЗКИР да бъде уважен и вписването да бъде заличено, правата на ответника не отпадат".                 

           Според мен, с това произнасяне ВКС напълно обезсмисля оспорването на вписванията. За какво му е на човек да оспорва дадено вписване, щом със заличаването му няма да отпадне правото на собственост на лицето, което се легитимира с акта, чието вписване успешно е оспорено? Обезсмисля и задължителното изискването за наличие на правен интерес при предявяване на иск за заличаване на дадено вписване. Какъв правен интерес може да докаже човек, щом заличаването на вписването по никакъв начин не променя в правната му сфера? Обезсмисля и първоначалната концепция за поземлен регистър от 1994, в т. 3 от която се предвижда конститутивно действие на вписването:

           "3. Регистрацията ще има конститутивно действие. С нея ще се свързва самото действие на актовете за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими имоти, т.е. невписаният акт е негоден да прехвърли или да учреди вещно право върху недвижим имот."

         След толкова години изпипване на новата система за вписване (поимотната, реалната), се стигна дотам, вписванията да служат само за парлама. Прекрасната идея за конститутивно действие на вписването окончателно отиде на кино през 2016, с добавянето на ал. 4 към чл. 59 ЗКИР:  "(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Партидата е документ с оповестително действие. Тя няма характер на доказателство за вписаните факти, обстоятелства и права."

            Но има и нещо друго - твърдението, че "вписването не е част от фактическия състав на придобиването правото на собственост" се среща не само в това определение на ВКС, но и в редица съдебни актове, касаещи нотариални сделки. Оттук логично се стига до извода, че и без да си впишеш акта за собственост, пак си оставаш пълноправен собственик, което по принцип е вярно (вж извадка от дискусия за невписан акт за собственост от 1980-те години, където пише, че от соц-време са останали стотици хиляди невписани договори с от соц-време), но от това принципно вярно положение логично се стига до решения като това от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС, от което направо да ти настръхне косата.

.

Определение от 11.11.2013 по ч. гр. д. № 823/2013 на ОС-Добрич (окончателно)  СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор поради липсващо описание на имота, до който се отнася актът. ОС-Добрич отменя отказа.

.

Определение от 30.01.2014 по ч. гр. дело № 110/2014 на ВКС  СдВп отказва вписване на поправка на н.а. с аргумента, че така се подменя съдържанието му. СГС потвърждава отказа. ВКС го отменя. С мои бележки в синьо.
.

Определение от 13.03.2014 по ч. гр. дело № 868/2014 на ВКС СдВп отказва вписване на съдебни решения от 2006-2008 поради липса на индивидуализация на имотите по чл. 60 1-7 ЗКИР. ОС-Варна потвърждава отказа. ВКС го отменя, като изтъква, че СдВп няма право да проверява съдебни актове и цитира ТР 7/12. (СдВп няма никакви права, трябва да вписва наред; нотариус сгрешил - вписвай! съдия сгрешил - вписвай! и после - защо няма имотен регистър? няма и да има!) В нашия случай, ОС-Добрич е разпоредил да се извърши заличаване на възбрана върху несъществуващ имот и съдията по вписванията към РС-Плевен се е подчинила безропотно; не е имала избор - така е заповядано в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно константната съдебна практика, обаче - в т.ч. и на ВКС, вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие (ха, сега, де?!!)
.

ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот не поражда правно действие спрямо действителния собственик  Съдиите от ВКС много добре са обяснили, че "в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана", но не са се сетили за три досадни, да ги наречем, подробности. 

.

Определение от 01.07.2014 по ч.гр.д.№ 3668/2014 г.на ВКС СдВп отказва вписване на искова молба, т.к. един от трите процесни имота не е описан по чл.60 т.1-7 от ЗКИР, няма и приложена схема. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя.

.

Определение от 06.10.2014 по в.ч.гр.д. № 2360/2014 на ОС-Варна (окончателно) СдВп отказва вписване на пореден анекс към договор за наем поради липса на индивидуализация на осн. чл. 6, ал. 3 ("Когато недвижимият имот се намира в район с одобрена кадастрална карта, описанията се извършват съобразно данните по чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В тези случаи към акта се прилага скица"). ОС-Варна отменя отказа.

.

Определение от 08.10.2014 по ч.гр.д.№ 4293/2014 на ВКС  СдВп отказва вписване на КНА със сериозния аргумент, че "Издаденият констативен нотариален акт е в противоречие с чл.7 ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, във вр.с чл.72 от Закона за наследството ("не се допуска разделянето на нивите на части, по-малки от 3 декара, на ливадите на части, по-малки от 2 декара, и на лозята и овощните градини на части, по-малки от 1 декар." - цитатът е от чл. 72 ЗН, б.м.), защото при образуването на новия имот / зеленчукова градина с площ от 143 кв.м./ не е спазено изискването за минимална площ от 1 дка" . Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя, без да коментира изискването на чл. 72 ЗН за минималните размери на поземлените имоти.

.

Определение от 05.06.2015 по ч. т. д. № 983/2015 на ВКС СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор, т.к. имотите са описани само с номер и площ, без посочване на местност и граници, необходими за индивидуализирането им според чл.6, ал.1, б."в" от Правилника за вписванията, и не са приложени скици. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя

.

Определение от 21.04.2016 по ч.гр.д. № 1467/2016 на ВКС  Банка иска да поднови или впише наново заличена ипотека. СдВп постановява отказ, т.к. ипотеката е била заличена и вече не може нито да се подновява (чл. 172 ЗЗД), нито да се вписва наново (чл. 179 ЗЗД). Окр. съд потвърждава отказа. ВКС го отменя. Тук има и две определения на окръжния съд, свързани с казуса, които са много по-издържани от определението на ВКС и не застрашават правната сигурност.

.

Решение от 02.06.2016 по гр.д. № 335/2016 на ВКС Отхвърлят иск срещу ЧСИ, наложил възбрана върху чужд имот, с аргумента, че при налагане на възбраната, съдебният изпълнител не е длъжен да проверява, дали имотът е собственост на длъжника - вж ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот не поражда правно действие спрямо действителния собственик и че нямало пряка връзка между действията на ЧСИ и претърпените от ищеца вреди.

.

Определение от 07.06.2016 по ч.гр.д.№ 1198 от 2016 г. на ВКС  Нотариус отказва да издаде констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК поради непълен комплект документи. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя.

.

Определение от 10.06.2016 по ч.гр.д № 881/2016 на ОС-Бургас (окончателно) СдВп, позовавайки се на т.6 от ТР 7/2012 на ОСГТК на ВКС, отказва вписване на аренден договор, т.к. арендодателят не е нито собственик, нито пълномощник на собственика, тоест липсва идентификация на едната страна по договора. Окръжният съд отменя отказа с неубедителни аргументи.

 .

Определение от 15.12.2016 по ч.гр.д.№ 5149/2016 на ВКС  СдВп отказва вписване на н.а. за дарение след делба поради липса на окончателна скица. Окръжният съд потвърждава отказа с аргумента, че по нотариалната преписка не са приложени документи за собствеността на дарителката. ВКС го отменя с думите: "Както е изяснено в т.6 на Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по тълк.д.№ 7/ 2012 г., ОСГТК, ВКС, съдията по вписванията няма право да проверява материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. ... В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че пред съдията по вписванията не може да бъде заявен материалноправен спор във връзка с обективираната в акта сделка, нито пък той има право да откаже вписване под предлог, че такъв спор е възможен. Съдът, пред когото е обжалван отказ на съдията по вписванията, има същите правомощия, които има и съдията по вписванията. Той проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда или да въвежда спор за материални права, включително да преценява собствеността на имота, за сделка с който е съставен представеният за вписване нотариален акт (дори съдът няма право да преценява собствеността на имота, според ВКС! Ужас!). Обжалваното определение е мотивирано именно с липса на доказателства за правото на собственост на дарителката по процесния акт, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено (подобно изказване ми се струва доста опасно за правната сигурност)."

.

Определение от 12.01.2017 по ч.гр.д. № 4482/2016 на ВКС  СдВп отказва да впише договор за аренда, т.к. арендодателят не е собственик на 4 от 5-те имота. ОС-Бургас потвърждава отказа. ВКС го отменя с аргумента, че съдията по вписванията не притежава правомощия за проверка правото на собственост.

Определение от 27.07.2017 по ч. т. д. № 1036/2017 на ВКС  СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор поради липсата на информация, дали съсобственикът, който сключва договора, притежава повече от 50 на сто от съсобствеността на земеделската земя съгл. новата ал. 4 на чл. 3 от Закона за арендата в земеделието. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя. С мои бележки в синьо.
.

Oпределение от 28.07.2017 по ч. т. дело № 1035/2017 на ВКС СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор поради липса на информация и доказателства за правата на арендодателя - собственик или съсобственик и ако е съсобственик, упълномощен ли е от съсобственици, притежаващи заедно с него повече от 50 на сто идеални части от имотите съгл. чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя.

.

Определение от 31.07.2017 по ч.т. дело № 1547/2017 на ВКС. СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор поради липса на информация и доказателства за правата на арендодателя - собственик или съсобственик и ако е съсобственик, упълномощен ли е от съсобственици, притежаващи заедно с него повече от 50 на сто идеални части от имотите съгл. чл.3, ал.4 от Закона за арендата в земеделието /ДВ бр.13 от 07.02.2017 г./. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС го отменя. С мои бележки в синьо.
.
Определение от 02.08.2017 по ч.т.д. № 1024/2017 на ВКС  СдВп отказва вписване на анекс към аренден договор, т.к. не са спазени новите изисквания на чл.3 ал.4 ЗАЗ / обн. ДВ бр.13, в сила от 07.02.2017г./ договорът за аренда да бъде сключен от един съсобственик, само ако той притежава повече от половината от съсобствеността. ОС-Ловеч потвърждава отказа. ВКС го отменя.

.

ТР 1/2015 от 10.07.2018, т.3 - възбраната не се била заличавала след публична продан, освен в неясно какви случаи. С мои бележки в синьо и линк към статията Заличаване на възбраните след последните промени в ГПК (ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.), публикувана за пръв път в списание "Собственост и право", ИК "Труд и право", бр. 1/2020 г., приета за печат: 2019, ISSN:1312-9473. Автор: адв. Иван Николаев, 27.06.2020 г., Адвокатско дружество Николаев и партньори, в която се цитира съдебна практика и се разяснява, че след въвеждане на новата разпоредба на чл. 433, ал. 4 ГПК " диспозитивът на т. 3 от тълкувателно решение от 10.07.2018 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСГТК на ВКС, че след публичната продан възбраните не се заличават, вече не отговаря на действащия закон, и решението в тази част е изгубило действие." (не за първи път върховните съдии излизат с тълкуване, което скоро изгубва действието си - например  Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС - дерогирано още на следващата година)

.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията