Решение от 23.06.2022 по гр.д.№ 2805/2021 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Отговорност за вреди от грешки при вписванията  

 .

За този казус е статията Невярно удостоверение за тежести излезе на Агенцията по вписванията 185 000 лв.


2003 г. Мъж, регистриран и като едноличен търговец, купува апартамент от 63 кв. м в града. 2006 г. По искане на негов служител, който твърди, че не са му платени близо 20 000 лв. за заплати, на жилището е наложена възбрана. 2011 г. служителят печели делото за дължимите заплати. 2013 г. Издадено е чисто УВТ и апартаментът е продаден на семейство. До издаването на чистото УВТ се стига, тъй като възбраната на апартамента е вписана само по персоналната партида на продавача като ЕТ, но не и по тази за него като физическо лице. 2015 г. Съпрузите продават имота на друга жена, като си запазват безвъзмездно и пожизнено право на ползване на жилището.  2018 г. Имотът е продаден на търг. Постановлението влиза в сила в началото на 2019.  Така съпрузите губят доживотното си право на ползване, а жената, купила апартамента от тях - собствеността си. 2020 г. Тримата завеждат дело за обезщетение.  2022 г. АгВп е осъдена да плати общо към 185 000 лв с лихвите - решението е окончателно.

.

Из решението (като цяло е много хубаво):

"била направена справка, според която към 24.07.2015 г. няма други вписвания по партидата на имота (тук ВКС са се пообъркали малко - партидата на имота е само помощна, вписванията все още се извършват по персоналната система, затова при решаване на спорове партидата на имота няма значение - вж статията за делото с големия хаос около една малка нива, бел. моя), т.е. той е във вида, в който се е намирал при предходната сделка - без вещни тежести."

.

ЦЯЛОТО решение

Р Е Ш Е Н И Е


№ 79

гр.София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участие на секретаря Ани Давидова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2805 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационна жалба на М. Н. Н. чрез адвокат К. Г. от АК-Варна и по касационна жалба на Агенция по вписванията чрез юрисконсулт И. Т. срещу решение № 260044 от 24.03.2021 г. по гр.д.№ 7/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава решение от 30.09.2020 г. по гр.д.№ 563/2020 г. на Окръжен съд Варна за отхвърляне иска на М. Н. Н. против Агенция по вписванията за обезщетение на имуществени вреди в размер на 81 500 лева и са уважени исковете на И. Т. Г. и Т. П. Г. против Агенция по вписванията, на основание чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД и чл.49 ПВп, за обезщетение на имуществени вреди в размер на 80 936 лева поради невярно удостоверяване на Служба по вписванията - гр.Варна, равняващо се на стойността на изгубените от тях вещни права на собственост, респ. ползване, върху жилище в [населено място], от което са били отстранени след проведената публична продан, ведно със законната лихва върху сумите от подаване на исковата молба - 22.07.2019 г. до изплащането им. Обжалването е допуснато за проверка на процесуалната допустимост на постановеното решение.
В съдебната практика на Върховния касационен съд, формирана с Тълкувателно решение № 2/29.02.2012 г. по тълк. д.№ 2/2011 г., ОСГТК на ВКС се приема, че правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя правилността на решението му. В същия смисъл, последователно в съдебната практика на ВКС се приема, че съдът не е обвързан от сочената и поддържана от страните правна квалификация на иска, но е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи относимата към случая материалноправна норма. Съдът дължи произнасяне в рамките на заявения предмет на делото и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено от страната искане по съответния процесуален ред. Предмет на делото е претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от страните твърдения, но когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран или е определил предмет на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението ще е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /В същия смисъл, решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д.№ 455/2011 г., ВКС, ІІІ г.о., решение № 388/02.12.2013 г. по гр.д.№ 1030/2012 г., ВКС, IV г.о. и решение № 196/15.10.2013 г. по гр.д.№ 1348/2012 г., ВКС, III г.о./
Доводите за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Процесуалната легитимация на страните се определя от ищеца по делото и за нея съдът следи служебно, а в случая се търси отговорност по чл.49 ПВп от Агенция по вписванията за вредите, произтичащи от неточностите в издадено удостоверение, т.е. ответник по иска е правосубектна страна, поради което постановеното решение не е недопустимо. С исковата молба са изложени твърдения за водене на две персонални партиди на В. Е. Т. и на ЕТ „ЕЛ СИ БИ СИ ЛИМИТЕД - В. Т.", но наложената възбрана върху имота, въз основа на обезпечителна заповед по гр.д. № 7/2006 г. на РС Варна, е било отразена единствено по партидата на едноличния търговец. При сключване на договор за покупко-продажба с нот. акт № 39/22.02.2013 г. е издадено удостоверение изх.№ 2067/20.02.2013 г. на Служба по вписванията - Варна, за липсва на вещни тежести за продавания апартамент, което обстоятелство е прието за безспорно и по втората сделка с нот.акт № 56/24.07.2015 г. Удостоверението всъщност не отразява вписаната преди сделките възбрана върху имота, поради което ищците твърдят, че са им причинени имуществени вреди, за което отговаря Агенцията по вписванията, съгласно изричната разпоредба на чл.49 ПВп. Следователно, ищците по делото претендират обезщетение поради констатирано несъответствие между данните по книгите за вписване и издаденото удостоверение от Агенцията по вписванията, а не поради виновно и противоправно действие или бездействие на съдия по вписванията.
Съгласно на чл.569, т.5 и т.7 ГПК, вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон, както и издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести, представляват нотариални производства; производството по вписване, респ. по издаване на справки и удостоверения за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдия по вписванията е охранително по своя характер. След като дейността по вписване на актовете, по начина предвиден в Правилник за вписванията, законодателно е уредена като вид нотариално удостоверяване, при субсидиарно прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства, според мотивите на т.6 от ТР № 7/25.04.2015 г. по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че дейността по вписване в имотния регистър, респ. отказа за нотариално удостоверяване, не е административна дейност, а издадените актове в това производство не са индивидуални административни актове. В този смисъл, отговорността за незаконосъобразни действия на служителите в Агенцията по вписванията при вписването на обстоятелства в имотния регистър по разпореждане на съдия по вписванията следва да се реализира по общия исков ред /В същия смисъл, т.7 от Тълкувателно постановление №.2/19.05.2015 по тълк. дело №. 2/2014 г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС/.
Предвид изложените съображения, доводите в касационната жалба на ответника, че Агенцията по вписванията е администрация към министъра на правосъдието, поради което службите по вписвания, извършващи вписвания, заличавания и отбелязвания в имотния регистър по разпореждане на съдия по вписванията, предоставят административна услуга по смисъла на §1, т.2б"а" ДР на ЗА, не могат да бъдат споделени. Предвидената в чл.28, ал.2 ЗТР (ДВ, бр.105 от 2016 г.) отговорност на Агенцията по вписванията, за действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, не променя извода, че когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и преписи, отговорността е на Агенцията по вписванията и се реализира по общия исков ред, съгласно чл.49 от Правилника за вписванията. В случая, въззивният съд правилно е приел, че воденето на две персонални партиди на едно физическото лице, вписано като едноличен търговец, е неправомерно и от това са причинени вреди поради създадената невярна представа, че върху имота няма вещни тежести. Правилно също така въззивният съд е приел, че удостоверение изх.№ 2067/20.02.2013 г. на Служба по вписванията - Варна, за липсва на вещни тежести за апартамент С-15, находящ се в [населено място], м."С. Н." № 91, [жилищен адрес] придобит чрез покупко-продажба с нот.акт № 39/22.02.2013 г. от И. Т. Г. и Т. П. Г. и прехвърлен възмездно с нот.акт № 56/24.07.2015 г. на М. Н. Н., от който купувачите са съдебно отстранени, въз основа на влязло в сила от 07.03.2019 г. постановление на ЧСИ за възлагане на същия имот на трето лице, доказва по несъмнен начин, че е налице основание за ангажиране отговорността за Агенцията по вписванията. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че се прекъсва причинната връзка между вредите на втория купувач и констатациите в удостоверение изх.№ 2067/20.02.2013 г. на Служба по вписванията - Варна, тъй като не е вписано в нотариален акт № 56/24.07.2015 г. и липсва повторна справка за тежести върху имота, Изводите в тази част са необосновани. Когато се констатира несъответствие на данните по книгите за вписване и издадените удостоверения или преписи, отговорността на Агенцията по вписванията е за всички вреди, причинени от това обстоятелство. От данните по делото е видно, че при изповядване на втората сделка е била направена справка, според която към 24.07.2015 г. няма други вписвания по партидата на имота (тук ВКС са се пообъркали малко - партидата на имота е само помощна, вписванията все още се извършват по персоналната система, затова при решаване на спорове партидата на имота няма значение - вж статията за делото с големия хаос около една малка нива, бел. моя), т.е. той е във вида, в който се е намирал при предходната сделка - без вещни тежести. Следователно, вторият купувач е добросъвестен, а създадената у него невярна представа, че върху имота няма вещни тежести, е обстоятелство, което впоследствие го уврежда. Липсата на удостоверение № 2067/20.02.2013 г. на Служба по вписванията - Варна,, като описание в нот.акт № 56/24.07.2015 г., с който М. Н. Н. купува имота, в този смисъл, няма правно значение, тъй като отразяването му не създава, нито прекъсва причинната връзка между невярно удостоверените обстоятелства и причинените вреди на купувачите.
Воден от изложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд намира предявените искове на ищците за доказани в своето основание, но по отношение на техния размер, дължимото обезщетение следва да се определи според установените по всяка от сделките релевантни за спора обстоятелства, доказващи имуществените вреди. От фактическа страна по несъмнен начин се установява по делото, че с нот.акт № 39/22.02.2013 г., И. Т. Г. е придобил жилище в [населено място], което съгласно удостоверение изх.№ 2067/20.02.2013 г. на Служба по вписванията - Варна, в периода 19.02.2003г. до 19.02.2013г., няма вписвания по партидата на имота след продажбата му на 15.08.2003 г. на В. Е. Т.. Имотът впоследствие е прехвърлен възмездно с нот.акт № 56/24.07.2015 г. на М. Н. Н., като продавачите И. Т. Г. и Т. П. Г. са запазили правото на ползване пожизнено и безвъзмездно, но върху същия е имало вписана на 16.06.2006 г. възбрана и въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ, рег.№ *** в КЧСИ по изп.д.№ 454/2015 г., ищците са съдебно отстранени, поради закупуването му на публична продан за цена от 78 724 лева. Според вещо лице по втората оценителна експертиза, целият имот е бил с пазарна цена 134 000 лева, към датата на влизане в сила на постановлението за възлагане - 07.03.2019 г., а стойността на правото на ползване е 80 936 лева /останалата собственост е оценена на 53 064 лева/.
При тези релевантни за спора обстоятелства се налага извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността за вреди на Агенцията по вписванията. На ищците са причинени имуществени вреди, които се изразяват в намаляване на имущественото им състояние, респ. лишаване от право да се разпореждат с това имущество. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че имуществената вреда е съизмерима с пазарната стойност на съответното имущество към датата на увреждане, т.е. дължимото обезщетение е в размер на действителната пазарна стойност на изгубеното от ищците към момента на отстраняването им от имота. Воденето на две персонални партиди на едно лице, вписано като едноличен търговец и издаденото в тази връзка удостоверение за липсва на вещни тежести на имота, от който ищците са съдебно отстранени, вследствие на вписаната преди сделките възбрана и в пряка причинно-следствена връзка с невярно удостоверените обстоятелства и причинените от това вреди. На ищците се дължи равностойно обезщетение, определено от вещо лице по делото, в размер на пазарната цена на имота към момента на отстраняването.
Предвид гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск на М. Н. Н. и вместо това претенцията й да бъда уважена за сумата от 53 064 лева, като в останалата част обжалваното решение следва да се потвърди.
От М. Н. Н. чрез адвокат К. Г. от АК-Варна са поискани разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени 1092 лева - внесени държавни такси, сумата 4837,02 лева - разноски пред ОС Варна и 1500 лева адвокатско възнаграждение пред АС Варна, съгласно представените списъци по чл.80 ГПК.
От И. Т. Г. и Т. П. Г. също са поискани разноски пред касационната инстанция, които следва да бъдат присъдени съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 260044/24.03.2021 г. по гр.д.№ 7/2021 г. на Апелативен съд Варна в частта, в която се отхвърля иск на М. Н. Н. срещу Агенцията по вписванията, на основание чл.49, вр.чл.45 ЗЗД и чл.49 ПВп, за сумата от 53 064 лева - обезщетение на имуществените вреди поради констатирано несъответствие между данните по книгите за вписване и удостоверение изх.№ 2067/20.02.2013 г. на Служба по вписванията - Варна, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.07.2019 г. до изплащане на сумата и в частта за разноските, като вместо това:
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат К. Г. от АК-Варна, сумата 53 064 (петдесет и три хиляди, шестдесет и четири)лева - обезщетение на имуществени вреди поради констатирано несъответствие между данните по книгите за вписване и удостоверение изх.№ 2067/20.02.2013 г. на Служба по вписванията - Варна, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 22.07.2019 г. до изплащане на сумата и разноските в производството в размер на общо 7429,02 (седем хиляди четиристотин двадесет и девет лева, две стотинки) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260044/24.03.2021 г. по гр.д.№ 7/2021 г. на Апелативен съд Варна в останалата част.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията да заплати на И. Т. Г., ЕГН [ЕГН] и Т. П. Г., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат К. Г. от АК-Варна, сторените разноски в касационната инстанция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.

Начало на блога

Обратно към Отговорност за вреди от грешки при вписванията  

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2848

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.