Отговорност за вреди от грешки при вписванията

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията

 .

Понастоящем е прието, че отговорност за вреди от грешки при вписванията на имоти (не  става дума за грешки в Търговския регистър!) се търси по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД, а не по ЗОДОВ, но невинаги е било така, затова по-старите дела са си по ЗОДОВ.

             Разбирането, че исковете по ЗОДОВ не са подходящи при търсене на отговорност за вреди от вписвания и издаване на справки, се наложи с определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС, в което върховните съдии наричат съдията по вписванията "служител на АВп" и обясняват, че: "Макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове (завършващите актове не са на АгВп, т.к. служителите-среднисти извършват само админ-техн. дейност) не могат да бъдат определени като индивидуални административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна, а е с характер на охранително производство. Eто защо отговорността за незаконосъобразни действия [на] служител на Агенцията по вписванията (СдВп не е служител на АгВп!) при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър (несъществуващия) следва да се реализира по общия исков ред."

         Пояснение. В ГПК действително пише, че дейността  по вписване и издаване на справки е охранителна, по-точно - нотариална (чл. 569 т.5-7: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон; 6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2; 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести."). В ГПК обаче не пише и няма как да пише, че деловодителите без юридическо образование, каквито са служители на АВп от т.нар. имотен регистър, извършват охранително-нотариална дейност. Объркването се дължи на хаоса в организацията на дейността по вписванията, а хаосът - на липсата на ясно на разпределение на задълженията между съдиите по вписванията и служителите на АВп 

 .

Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004 г., ОСГК т. 6: Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия или бездействия на съдиите - изпълнители и съдиите по вписванията.
.

Решение от 18.10.2010 по адм. дело № 5595/2010 на ВАС  Отхвърлят иск по ЗОДОВ срещу АВп за щети поради непълно и неточно УВТ с аргумента за липса на пряка причинна връзка (гражданинът първо купил, после поискал УВТ).

.

Решение от 09.03.2011 по адм. дело № 5960/2010 на ВАС Осъждат АВп по ЗОДОВ да плати 105 000 лв. Жена плаща 105 000 лв. по предварителен договор за апартамент "на зелено", но строителят отказва да сключи окончателен договор. Тя внася искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителния договор за окончателен). Деловодителите в СлВп-Разлог забавят с два дена вписването на исковата ѝ молба и точно в този промеждутък фирмата-строител продава апартамента на друг. Жената предявява иск по ЗОДОВ. АВп е осъдена да ѝ плати 105-те хил. лв. Има връзка със статията "Съдят Агенцията по вписванията за имотна далавера" (в тази статия е описан аналогичен случай в Банско)

.

Решение от 26.11.2012 по адм. д. № 1185/2012 на ВАС (тук е публикувано и решението на долната инстанция - Админ. съд Перник от 07.11.2011 по адм. д. № 273/2011) Казусът е аналогичен на този по адм. дело № 5960/2010 на ВАС с тази разлика, че там ВАС оставя в сила решението на Админ. съд Перник, а тук го обезсилва. Мъж плаща 65 500 евро по предварителен договор за апартамент "на зелено", но строителят отказва да сключи окончателен договор. Той внася искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителния договор за окончателен). Деловодителите в СлВп-Разлог забавят с два дена вписването на исковата ѝ молба и точно в този промеждутък фирмата-строител продава апартамента на друг. Мъжът предявява иск по ЗОДОВ. Адм. съд Перник го уважава. ВАС го отхвърля. За този казус е статията "Съдят Агенцията по вписванията за имотна далавера".

.

Определение от 19.06.2013 г. по гр.д. №1720/2013 на ВКС   УВТ с невярно съдържание. Искове срещу Министерство на правосъдието по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сума от около 75 000 лв. 1-ва инстанция ги уважава. 2-ра отхвърля. ВКС не допуска до касация. Тук е култовото произнасяне на ВКС, че съдиите по вписванията "нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа, издаден от служителя на АВ" (sic! съдиите по вписванията с подписа си само оформят удостоверението за вещни тежести, издадено от служителя на АВ със средно образование!)

.

Решение от 10.02.2014 по адм. дело № 4816/2013 на ВАС  Осъждат АВп по ЗОДОВ да плати 2 000 лв. неимуществени вреди за това, че служителите не са отразили постановление на държавния съдебен изпълнител за възлагане на недвижим имот по персоналната партида на бившия собственик.

.

Решение от 16.05.2014 по гр. дело № 1102/2013 на РС-Габрово  Излишно дело заради грешка в СлВп-Габрово. През 2008 ищците купуват апартамент и гараж. В СлВп-Габрово вписват апартамента, но пропускат гаража. ЧСИ го продава след издаване на невярно УВТ. Ищците живеели и работели в Гърция и разбрали случайно от познати. Връщат си владението по съдебен ред (с иск по чл. 108 ЗС). На съдията по вписванията и служителите никой не им търси сметка.

.

Решение от 19.12.2014 по адм. д. № 4606/2014 на ВАС  (тук са публикувани и два предходни акта по казуса: Решение № 439 от 24.01.2014 по дело № 3415/2013 на Админ съд София-град, както и Определението от 26.09.2013 по адм. дело № 12092/2013 на ВАС) Осъждат АВп по ЗОДОВ да плати 5 000 лв неимуществени вреди за това, че служителите вписали друго лице като купувач и издали справка с невярно съдържание.  С мои бележки в синьо.  Тук ВАС се произнася, че вписването фактически се извършва от служителите-среднисти на АВп. Пак те - юридически-некомпетентните лица - издават справките и удостоверенията по вписванията в имотния регистър. Или, с други думи, вписването и издаването на справки е административна дейност (по ГПК е нотариална - чл. 569!) На мен ми харесва това произнасяне на ВАС, само че ми се иска служителите-среднисти от имотния регистър да бъдат заменени с юристи, каквито са например ДЛР от Търговския регистър, и да се отменят т. 5-7 от чл. 569 ГПК. Тогава вече наистина отговорността ще бъде по ЗОДОВ, както е уредено в Закона за търговския регистър от 2016 г. насам с добавянето на ал. 2 към чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ: "(Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди", като с добавянето на ал. 2 към чл. 28 ЗТРРЮЛНЦ беше дерогирана т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС.

.

Решение от 07.11.2019 по гр.д.№ 3544/2018 на ВКС Немски гражданин осъжда СГС за вреди от 1996 г. при вписване в търговския регистър. Искът е по чл. 49 ЗЗД, т.к. по онова време търговският регистър се е водел от окръжните съдилища. Откакто се води от АВп, е по ЗОДОВ (е, не веднага, имало е противоречива практика, препирни за подсъдност и тълкувателно поставление с дерогирана още на следващата година т.7 - вж Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 на смесен състав от ВКС и ВАС с дерогираната т.7). Този казус навежда на интересен паралел с вписванията на актове за имоти - докато съдиите по вписванията са част от съдебната власт, исковете срещу Министъра на правосъдието като техен работодател трябва да са по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД - вж Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС. Отделен въпрос е, че след ТР 7/12, т.6за обхвата на проверката, извършвана от СдВп), осъждането на СдВп на практика е невъзможно.

.

Решение от 26.02.2021 по в.гр.д. № 607/2020 на ОС-Ямбол (окончателно)  Уважен иск срещу Министерство на правосъдието по чл. 49 вр. 45 ЗЗД за заплащане на 225 лв. разноски, направени при обжалване и отмяна от съда на отказ, постановен от съдия по вписванията при подадена от адвокат молба да бъде заличена изтекла и неподновена договорна ипотека от 2007 г. СДВп мотивирала отказа си с това, че молбата за заличаване е била подадена в обикновена писмена форма, без нотариална заверка на подписа на адвоката, а съгласно чл. 3 от ПВп. подлежат на вписване само актове извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис.
.

Решение от 07.01.2022 по д. №6494/2021 на СГС Осъждат АВп за невярно УВТ по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД (тук са решенията и на 2-ра инст., и на ВКС). Казус. Апартамент в София е купен от Г.В.В. (жена, починала 2015) през 1983 г. с договор по някакъв указ от соц-време. Такива договори не са се вписвали. През 1993 вероятно е станала имотна измама по схемата, приложена за къщата в Лозенец, защото е бил предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителен договор за окончателен), след което апартаментът е бил препродаван няколко пъти, но нито един от новите собственици не се е появявал. Явно са чакали пострадалата от измамата да почине. На 14.02.2018 наследникът продава апартамента, като се легитимира с договора от 1983 и у-ние за наследници. От СлВп-София му издават абсолютно чисто УВТ - няма никакви вписвания, отбелязвания и заличавания за имота.

Решение от 23.06.2022 по гр.д.№ 2805/2021 на ВКС АВп е осъдена по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД да плати към 185 000 лв заради невярно УВТ (вписали възбрана само по персоналната партида на продавача като ЕТ, но не и по тази за него като физическо лице). За този казус е статията Невярно удостоверение за тежести излезе на Агенцията по вписванията 185 000 лв. 

.

Решение от 18.11.2022 по гр.д. № 20221110113047/2022 на СРС   Отхвърлят иск срещу АВп на осн. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 14 300 лева, представляваща имуществени вреди, последица от незаконосъобразен отказ на съдията по вписванията поради това, че Агенцията не е надлежен ответник. Ответникът следва да е Министерство на правосъдието.

.

Определение от 21.02.2024 по гр д. № 3211 от 2023 на ВКС През 2009 ищецът купува от строител апартамент с уж чисто УВТ. УВТ е било чисто, т.к. непосредствено преди продажбата управителят на фирмата-продавач (и длъжник) подал молба до СдВп за заличаване на възбрана върху апартамента, а СдВп поставила резолюция „да се отбележи", без да спази изискванията на ПВп (кредиторът трябва да е съгласен да се заличи, а не длъжникът!) С влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона. През 2012 г. апартаментът е продаден на търг.  Ищецът води поредица от дела - първо предявява частичен иск за 10 001 лв, уважен. После - за остатъка до пълния размер. През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията, да плати на ищеца общо 80-90 000 лв. щети за изгубения двустаен апартамент в София, който по актуални цени струва към 200 000 евро!   1. На 16.01.2014 СРС уважава частичния иск   2. На 03.05.2022 СГС уважава иска за остатъка   3. На  01.03.2023 Апел. съд София потвърждава Р. на СГС  4. На 21.02.2024 ВКС не допуска. Това определение е публикувано тук.

.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията

 .