Определение от 11.07.2019 по гр. д. № 1004/2019 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Отговорност за вреди от грешки при вписванията  

 .

През 2007 г. банка отпуска кредит срещу ипотека върху осем имота. Издадено е чисто УВТ и за осемте. Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя, банката възлага на ЧСИ да продаде имотите на търг и тогава се оказва, че пет от тях са ипотекирани по-рано от друга банка. Сега ощетената банка съди АВп на осн. чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.49 от ПВп. СГС отхвърля иска, Апел. съд - София го уважава. ВКС не допуска касация. 

.

Из определението
По въпроса за процесуалния ред, по който подлежи на разглеждане такава претенция, съдът се е съобразил със задължителните за настоящия спор указания, дадени в постановеното определение №56/15.08.2017 г. по адм.д.№32/2017 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, с което този процесуален въпрос е разрешен обвързващо (и за настоящия състав на ВКС).
.

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=E5E842159FC1C128C225843400271B16

.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1004 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Г. К., против въззивно решение № 2456/24.10.2018 г., постановено по възз.гр. д. № 2808/ 2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 1183/26.02.2018 г. по гр.д. № 10454/2017 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част. С атакувания съдебен акт жалбоподателят е осъден на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.49 от Правилника за вписванията (ПВ) да заплати на „Банка Пиреос България" АД сумата 49 269.92 лева - обезщетение за имуществени вреди, претърпени от невярно удостоверяване на обстоятелства за наличие на вписани вещни тежести в удостоверение с изх. № 5963/19.12.2007 г. на Служба по вписванията - [населено място]. Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата до предявения размер от 54 088.60 лева.
В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК - вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са доводи, че съдебният акт е недопустим като постановен срещу ненадлежен ответник, тъй като пасивно отговорни по иска за вреди са трети лица - кредитополучателят и ипотекарните длъжници на ищеца. Очевидната неправилност е аргументирана с доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на решението. Сочи се, че липсва пряка причинна връзка между вредите, които ищецът претендира и издаденото удостоверение за вещни тежести изх. № 5963/19.12.2007 г. на Служба по вписванията - [населено място]; както и че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалното правило по чл.266, ал.1 ГПК, приемайки представено с въззивната жалба писмено доказателство - удостоверение №6094/23.03.2018 г. на ЧСИ В. Г..
Ответната страна по жалбата - „Банка Пиреос България" АД, представлявана от адв. М. Е., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
Софийският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Агенция по вписванията във връзка с неправилно удостоверяване на обстоятелствата, касаещи наличието на вещни тежести върху имотите, посочени в удостоверение с изх. № 5963/19.12.2007 г. на Служба по вписванията - [населено място], от което за ищеца - „Банка Пиреос България" АД са произтекли имуществени вреди в размер на сумата 49 269,92 лева, представляваща неполучената от публичната им продан цена.
Установено е, че на 15.12.2007 г. банката е сключила с кредитополучателя „Листрой" ЕООД договор за кредит № 1667/2007 г. за оборотни средства в размер на сумата 170 000 лв. и договор за кредит № 1668/2007 г. за целево финансиране на строителна дейност в размер на сумата 150 000 лв. Съгласно уговореното между страните, длъжникът се задължил да предостави обезпечение, покриващо целия размер на кредита, като се учреди първа по ред вписана ипотека върху осем недвижими имота, находящи се в [населено място] - офис № 3, два магазина, кафе-аперитив и четири самостоятелни обекти - стаи №№2, 3, 4 и 5. В чл.16 и чл.17 от договорите е посочено, че усвояването на кредитните средства се осъществява след представяне на удостоверение за вещни тежести от Службата по вписванията, от което да е видно, че вписаното в полза на банката обезпечение е първо по ред и по отношение на него не се установяват неразрешени от банката тежести. Съгласно представения нотариален акт № 2530/19.12.2007 г. на нотариус Д. Р., с peг. № 281, на 19.12.2007 г. договорната ипотека е учредена върху процесните недвижими имоти, собственост на ипотекарните длъжници - Й. В. П., действащ като ЕТ „Л. -- Й. П." и Л. Й. П.. На същата дата е издадено и удостоверение с изх. № 5963/19.12.2007 г. на Служба по вписванията - [населено място], в което по отношение на всички имоти, в това число - офис № 3 и самостоятелни стаи №№ 2,3,4 и 5, като тежест за периода „от 2007 г. до датата на издаване на удостоверението" е удостоверена единствено вписаната договорна ипотека в полза на „Банка Пиреос България" АД. Данни за други вписани ипотеки (респ. тежести) удостоверението не съдържа. Ищецът твърди, че съгласно поставеното в договорите за кредит условие за отпускане на средствата, след получаване на удостоверението от службата по вписванията (видно от което върху имотите няма други вещни тежести) е разрешила фактическото усвояване на кредитите, разчитайки, че при евентуално неизпълнение от страна на длъжника, ще се удовлетвори от продажната стойност на ипотекираните имоти като първи ипотекарен кредитор.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя „Листрой" ЕООД, банката е обявила кредитите за предсрочно изискуеми и по издадените й изпълнителни листи е образувано изпълнително дело № 190/ 2009г. на ЧСИ В. Г., с peг. № 725. В хода на изпълнителното производство е проведена публична продан на ипотекираните имоти, като тогава е установено, че по отношение на процесните - офис №3 и стаи №№2, 3, 4 и 5 - съществува вписана на 04.05.2007 г. ипотека в полза на „Банка ДСК" ЕАД, която е първа по ред. Сумите от публичната продан са разпределени и получени от този взискател, а не от ищеца.
Въззивният съд е приел, че издаденото от Служба по вписванията - [населено място] удостоверение изх. № 5963/19.12.2007 г. за вещни тежести безспорно не съответства на данните по книгите за вписване, тъй като в същото не е отразено наличието на по-рано вписаната в полза на „Банка ДСК" ЕАД ипотека върху част от имотите, предмет на договора за ипотека от 19.12.2007 г., т.е. налице е невярно удостоверяване на обстоятелства от страна на служители на агенцията, при и по повод изпълнение на служебните им задължения. Посочил е, че съгласно чл. 49 от Правилника за вписванията, при такова несъответствие Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в издаваните удостоверения и преписи, като нормата е специален деликтен състав на отговорността за непозволено увреждане по чл.49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД. По въпроса за процесуалния ред, по който подлежи на разглеждане такава претенция, съдът се е съобразил със задължителните за настоящия спор указания, дадени в постановеното определение №56/15.08.2017 г. по адм.д.№32/2017 г. на 5-членен състав на ВКС и ВАС, с което този процесуален въпрос е разрешен обвързващо (и за настоящия състав на ВКС).
На следващо място е прието, че от събраните по делото доказателства се установява настъпването на претендираните от ищеца имуществени вреди в размер на сумата 49 269.92 лв., представляваща получената и изплатена на първия по ред ипотекарен кредитор ( „Банка ДСК" ЕАД) цена от публичната продан на процесните имоти. Тази имуществена вреда за ищеца е произтекла пряко от невярното удостоверение за вещни тежести - то не е съдържало данни, че и друг ипотечен кредитор се ползва от същото обезпечение, а фактическото предоставяне на средствата по кредитите е станало след представянето му пред кредитодателя - „Банка Пиреос" АД. Посочено е, че при вярно вписани в удостоверението данни, ищецът би предприел друго поведение - непредоставяне на средствата, или изискване на друго обезпечение. Доверявайки се на данните в удостоверението, за банката са произтекли вреди, изразяващи се в невъзможността да се удовлетвори от стойността на част от предоставените й като обезпечение имоти. За ирелевантно е счетено възражението на ответника, че вредите са произтекли и от поведението на трети лица - ипотекарните длъжници. Посочено е, че доколкото отговорността им също би могла да бъде ангажирана, това обстоятелство не изключва задължението на службата по вписване да предоставя вярна информация относно наличието или липсата на вещни тежести или други вписвания по отношение на конкретен имот.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Изложението на касатора не съдържа формулирани правни въпроси, а такива не могат да бъдат и служебно изведени във връзка с поддържаните основания за евентуална недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.
Недопустими най-общо са решенията, които са постановени при нарушаване на абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, както и при десезиране на съда, при произнасяне от страна на въззивния съд по просрочена жалба, по нередовна искова молба и др. В случая, като е квалифицирал претенцията на ищеца по чл.49 ПВ, вр. с чл.49 ЗЗД, съдът я е разгледал на предявеното правно основание, произнесъл се е в рамките на търсената защита и срещу надлежна пасивно легитимирана страна. Отговорността на Агенцията по вписванията за вреди, произтекли от допуснати несъответствия между книгите за вписвания и издаваните от нея удостоверения и преписи (чл.42, чл.44 - чл.48 от ПВ) е изрично уредена като специален деликтен състав в чл.49 ПВ. Нормата ясно сочи пасивно легитимираната страна - Агенцията по вписванията отговаря в качеството си на възложител на работата на длъжностните лица, натоварени с функциите да извършват справки по книгите и съответните регистри и при поискване да удостоверяват официално наличието или липсата на вещни тежести, ипотеки, вписани искови молби и др.
Възражението на ответника по делото, че вредите за ищеца са произтекли и от поведението на трети лица - кредитополучателя и ипотекарните длъжници, които към момента на сключване на договорите за кредит и ипотека са знаели, че част от предоставяните като обезпечение недвижими имоти са обременени с по-рано учредена ипотека, е без значение за спора. Деликвентът и отговорният за действията му не могат да възразяват, че увреденият има вземане и срещу други лица. По предявения иск за вреди те могат да се бранят с възражение за получено от увредения плащане (т. е., че е обезщетен). В този смисъл, поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК - че е ангажирана деликтната отговорност на Агенция по вписванията, при положение, че вредите са съпричинени и от други лица - не може да обуслови селектирането на жалбата. Когато са налице процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за надлежното упражняване правото на иск, въпрос на преценка на ищеца е каква защита на спорното право да претендира и срещу кои ответни страни да предяви иска си за разглеждане, а в случая - по кой ред и срещу кои лица да осъществи защитата си, като ангажира отговорността им за причинените му вреди.
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК - очевидна неправилност на решението - предпоставя, че във фазата по чл.288 ГПК Върховният касационен съд, без да се налага да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за възможната му очевидна неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и изхождайки от мотивите на самото решение. В случая, доводите в изложението за липса на пряка причинна връзка между вредите, които ищецът твърди и издаденото невярно удостоверение за вещни тежести; както и за прието във въззивното производство писмено доказателство, за което е настъпила процесуална преклузия, не могат да обусловят извод за възможна очевидна неправилност на решението.
Поначало, причинната връзка като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане е винаги конкретна, а установяването й е в доказателствена тежест на ищеца и зависи от ангажираните от него доказателства в процеса. Отсъствието на причинна връзка, като основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, предполага възможност ВКС да установи това пряко от мотивите на въззивното решение, без да се налага по същество извършване на анализ и оценка на фактите и доказателствата по делото. В случая, изложените от въззивния съд мотиви не могат да обусловят извод за очевидна липса на причинна връзка между увреждането на ищеца и действията на служител на Агенция по вписванията, доколкото невярното удостоверяване е факт, по който и страните не спорят.
Освен това, следва да се има предвид, че ипотеката изключва или поне намалява риска кредиторът да бъде само съразмерно удовлетворен за вземането си, ако на падежа се окаже, че актива на длъжника е недостатъчен да погаси всички дългове към всичките му кредитори. Тази засилена гаранция се изразява в запазеното за ипотекарния кредитор имущество (ипотекирания имот), което да бъде изнесено на публична продан за погасяване на неговото обезпечено вземане, както и правото му да се удовлетвори от цената преди другите кредитори - хирографарни, привилегировани от последващ ред - чл.136, ал. 1, т. 4 - т. 8 ЗЗД и ипотекарните кредитори, но с по-късно вписана ипотека върху същия имот. Наличието на подобно обезпечение (договорна ипотека) съставлява част от мотива за сключване на договор за заем и за неговите условия (както е и в случая). Заемодателят дава парична сума на заемополучателя, приемайки, че рискът от неиздължаване е ограничен с оглед учреденото в негова полза обезпечение. Впоследствие, ако кредиторът не може да се удовлетвори от ипотекирания имот, защото с получената при публичната продан сума са погасени задълженията към кредитор с по-рано вписана ипотека, а същевременно при отпускането на заема той е изискал и се е доверил на издаденото от длъжностно лице официално удостоверение за липса на вписани други тежести (респ. ипотеки) върху имота, е налице пряка причинна връзка между действията на служителя от Агенция по вписванията и причинената на кредитора имуществена вреда.
Доводите на касатора, свързани с евентуално допуснато от въззивния съд нарушение на чл.266, ал.1 ГПК във връзка с приетото във въззивното производство удостоверение от ЧСИ, съдържащо информация за размера сумите от публичната продан преведени по сметка на взискателя с по-рано вписана ипотека („Банка ДСК"), в случая съставляват основание за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, а не основание за селекция по чл.280,ал.2, предл.3-то ГПК. Извън това следва да се посочи, че удостоверението не съдържа нови факти или обстоятелства, които да не са били заявени и установени от ищеца в първоинстанционното производство, включително досежно реализираната при публичната продан цена на всеки от ипотекираните имоти. Обстоятелството, че със сумите от продажбата на петте процесни имоти е удовлетворен друг ипотекарен кредитор, а не ищецът, също не е било спорно по делото.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение



О П Р Е Д Е Л И:



НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2456 от 24.10.2018 г., постановено по възз.гр.д. № 2808/2018 г. по описа на Софийския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.






ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

.

Начало на блога

Обратно към Отговорност за вреди от грешки при вписванията  

 .