Определение от 07.05.2024 по к. гр. дело №772/2024 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Казус. През 2007 двама измамници се легитимират пред нотариус с фалшиво удостоверение за наследници и сключват договор за доброволна делба на нива от 40 дка. През 2008 сключват споразумение с прокуратурата по НОХД №267/2008г. на РС-Козлодуй, по силата на което подсъдимите са признати за виновни в умишлено извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. През 2010 продават двете ниви, като се легитимират с договора за делба и фалшивото удостоверение за наследници (невероятно, но факт!) Гражданското дело по чл. 108 ЗС е заведено 2014 от един от 8-те законни наследници и приключва 2024 с ревандикация на цялата нива от 40 дка.

.

Из определението

Според константната съдебна практика, разпоредбата на чл.114, б. "в" ЗС създава задължение за вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права, т. е. тук се включват ревандикационните и установителни искове за собственост. Според същата разпоредба придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Следователно действието на вписването, ако не е предвидено друго, е оповестително-защитно - да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването. (значи действието на вписаните ИМ по чл. 114, буква „в", сред които е и искът по чл. 108 ЗС, е оповестително-защитно, б.м.)

.

Вписването на исковите молби, с които се предявява самостоятелно установителен или ревандикационен иск за собственост, има оповестително действие (малко по-горе беше оповестително-защитно, б.м.) - да даде гласност на спора по отношение на трети лица, за разлика от вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , чл. 17, ал. 2 ЗЗД , чл. 33, ал. 3 ЗЗД , чл. 88, ал. 2 ЗЗД , чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД , чл. 227, ал. 5 ЗЗД , както и за обявяване нищожност на договори, които имат за предмет прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, което има и защитно действие. Съдебната практика, според която вписването на исковата молба губи своето действие когато съдебното решение не бъде отбелязано в законоустановения шестмесечен срок след влизането му в сила, се отнася за предвидените в закона случаи, когато вписването има и защитно /а не само оповестително действие/, т.е. отнася се за исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , чл. 17, ал. 2 ЗЗД , чл. 33, ал. 3 ЗЗД , чл. 88, ал. 2 ЗЗД , чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД , чл. 227, ал. 5 ЗЗД , какъвто настоящия спор не е.

Вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ (общото между събраните тук под едно заглавие разпоредби е, че в множество съдебни решения и теоретични разработки се твърди, че се отнасят за действието на вписаната искова молба, а според мен са за действието на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен искът по тях.)

.

.

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=1AE0451B5CAEB959C2258B1600425250

.