Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби - статии и съдебна практика

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията

.

Първа публикация 19.12.2024. Посл. актуализация 23.03.2025

.

Тази тема няма връзка с нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба  Тук публикувам статии и съдебна практика по въпроса за действието на вписаните искови молби в опит да разбера, как се е стигнало до недоразумението оповестително-защитното действие на вписаните искови молби, което се изразява в даване гласност на спора и осигуряване противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването, да се счита в едни случаи за оповестително-защитно, а в други - за чисто  оповестително и най-вече, защо масово се счита, че чисто оповестителното действие осигурява най-добра защита на ищеца.

.

Статии на тема действие на вписването - натиснете ТУК

.

Съдебна практика

Определение от 30.10.2008 по ч.гр.д.№1597/2007 на ВКС  Иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ ("При спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред."). Делото е стигнало до ВКС заради разправии по въпроса, дали трябва да се наложи и възбрана върху спорния имот. Отделно, че същият иск вече е бил предявяван и по него има влязло в сила съдебно решение. Тук ВКС казва, че не е необходимо да се налага възбрана, т.к. самата вписана искова молба осигурява защита на ищеца, и подробно разяснява действието на вписването на исковата молба, като първо цитира чл. 114, буква "в" ЗС, а после и останалите букви - "чл.114, б."а", ал.2 и б."б", ал.2 от ЗС".
.

Определение от 12.01.2009 по ч.гр.д. № 1321/2008 на ВКС СРС отказва да наложи възбрана по искане на ищеца. СГС потвърждава отказа. ВКС го отменя с думите: "Законодателят изрично е посочил, че обезпечение се допуска по всички видове искове." Чл. 389, ал. 2 ГПК: "Обезпечение се допуска по всички видове искове." Обаче през 2016 г. ВКС се произнася с тълкувателно решение в обратния смисъл, сякаш е забравил за чл. 389, ал. 2 ГПК - вж ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 4: Няма нужда от възбрана при вписана ИМ. Няма ли? Хм, хм. Това определение се споменава в статията в статията ПРОБЛЕМ НА СИГУРНОСТТА В ГРАЖДАНСКИЯ ОБОРОТ. ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВА ВЪРХУ НЕДВИЖИМ ИМОТ ПО ВРЕМЕ НА ВИСЯЩ ПРОЦЕС И ЕФЕКТЪТ НА ВПИСВАНЕТО Автор: Ася Тороманова, 2022 г., като пише, че "при установителните искове вписването има само оповестително действие, което от гледна точка на правната сигурност, означава че то има за цел само да уведоми за наличието на висящия спор."

.

Решение от 23.11.2009 по гр.д. № 247/2009 на ВКС През 2003 е предявен иск по чл. 108 ЗС от над 20 ищци против държавата за установяване, че процесния имот, актуван с акт за държавна собственост от 2000 г., е собственост на ищците, тъй като съставлява обща част към етажната собственост. Исковата молба е била вписана на 25.02.2003 г. Постановеното по делото решение за уважаване на иска е влязло в сила на 31.03.2005 г. В хода на делото с договор от 25.08.2004 г. държавата продава имота на СД"М" и сега ищците водят второ дело по чл. 108, срещу СД"М", а дружеството се мъчи да задържи имота с аргумента, че не било участвало в делото с/у праводателя му. На 1-ва инстанция уважават иска, на 2-ра го отхвърлят с аргумента, че ищците не били провели пълно и главно доказване на правото си на собственост. ВКС връща делото с думите: "Прехвърлянето е станало в хода на процеса и съгласно чл.121, ал.3 от ГПК /отм./(сега чл. 226, ал. 3 ГПК, б.м.)  дружеството е обвързано от силата на присъдено нещо на решението, с което се установява спрямо праводателя му, че ищците са собственици на процесния имот" Няма нужда ищците два пъти да доказват едно и също. А за действието на вписаната ИМ по чл. 114, буква "в" казва, че има оповестително-защитно действие:  "по силата на чл.114, б."в" от ЗС във връзка с чл.11, б."в" от ПВ се вписват съответно и исковите молби, които целят заместване на акт за признаване на вещни права. В тази хипотеза е предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца." (съгласна съм, б.м.)

.

Решение от 02.02.2010 по гр. д. №1668/2008 на ВКС А. М. Ю. се легитимира като собственик с нотариален акт от 1965 г. Някъде около 2000 г. М. М. и Д. М. се снабдяват с КНА за имота му. А.М.Ю. "събаря" констативката им и ги осъжда да му върнат владението, обаче не вписва нито исковата молба, нито влязлото в сила решение. М.М. и Д.М. се възползват от пропуска му и продават имота на С.С.Ш. по време на делото, през 2005 г. На следващата година, 2006, С.С.Ш. е отстранен по съдебен ред от имота. Той веднага тръгва да съди А.М.Ю. Твърди, че валидно е придобил собствеността върху имота като добросъвестен купувач, понеже не е имало вписана искова молба, но губи делото. Тук ВКС казва: "Въззивният съд правилно е приел, че вписването (на ИМ по коя буква от чл. 114 ЗС?, б.м.) има оповестително-защитно действие". Историята има и продължение. На 15.06.2010, само 2-3 месеца след като губи делото, С.С.Ш. продава имота на Б.Д.А. - вж Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС

.

Решение от 07.07.2010 по гр. д. № 1348/2009 на ВКС  Тук ВКС твърди, че вписаните на осн. чл. 114, буква "а" от ЗС искови молби имат оповестително действие (в случая ИМ е на осн. чл. 31 ЗЗД). От всички искови молби, подлежащи на вписване на осн. чл. 114, буква "а" от ЗС - разяснява ВКС, само исковите молби по чл. 33, ал. 3 ЗЗД имат оповестително-защитно действие. Очевидно, ВКС смята, че ИМ има защитно действие, когато защитава не ищеца, а третите лица, придобили имота преди вписването на исковата молба. Не съм съгласна - вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси

.

Решение от 11.04.2011 по гр. д. № 1400/09 г. на ВКС  Тук ВКС разяснява, че вписването на ИМ по чл. 108 ЗС има чисто оповестително действие и че "Вписването на актове за придобиване на собственост защитава само лицата, които са придобили един имот и са вписали придобивното си основание по-рано от лицата, които валидно са придобили същия имот от същия праводател, тоест в случаите на конкуренция на права между лица, които са придобили един и същ имот от едно лице, но не защитава лица, които са придобили имот от праводатели, които не са собственици спрямо действителните собственици на този имот". С мои бележки в синьо.

.

Oпределение от 28.11.2011 по гр.д.№459/2011 на ВКС  Ищецът купил имота по време на висящо дело по иск за собственост срещу праводателя му - исковата молба не е била вписана! Не му признават добросъвестно владение. Губи имота. Тук ВКС казва, че вписването на исковите молби за собственост, наложено с изменението на чл.112, б."а" от ЗС /ДВ бр.34/2000г./, има само оповестително действие, а по чл.114, б."а", ал.2 и б."б", ал.2 от ЗС - оповестително-защитно.

.

Решение № 448 от 30.11.2011 год. на ВКС по гр.д. № 100/2011 год., І ГО Посочено от Живко Сталев като пример за оповестително-защитното действие на вписването на ИМ по чл. 108 ЗС. Едно от малкото на брой решения, в които се казва, че вписването на ИМ по чл. 108 ЗС има защитно-оповестително действие в смисъл, че защитава ищеца от прехвърляне на имота в хода на делото след вписване на исковата молба - точно както си пише в чл. 114, буква "в" ЗС - вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси

 .

Решение от 20.02.2012 по гр.д.№ 719/2011 на ВКС  Дело по чл. 108 ЗС, което ВКС връща на долната инстанция. Тук върховните съдии малко са се пообъркали, т.к. хем обясняват, че "Вписаните актове имат защитно действие /действие, при което придобитото въз основа на вписаният акт вещно право може да се противопостави на всички други придобити преди вписването на този акт вещни права върху същия имот/ само в изрично посочените от закона случаи", хем като изрично посочени от закона случаи цитират разпоредби, които гласят точно обратното  "/например чл.17, ал.2 от ЗЗД, чл.33, ал.3 от ЗЗД, чл.88, ал.2 от ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.посл. от ЗЗД, чл.227 от ЗЗД, чл.37 от ЗН, чл.114, б."б" и „в" от ЗС"

.

Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС Купувач губи имота, т.к. го е купил от продавач, осъден по ревандикационен иск (чл. 108 ЗС), обаче нито ИМ е била вписана, нито съдебното решението, с което искът по чл. 108 ЗС е бил уважен, така че човекът просто не е имало как да знае, че продавачът не е собственик (продавачът много добре е знаел, че не е собственик, но измамнически е премълчал). Казусът всъщност е малко по-сложен, но принципно е такъв. Предисторията му може да се види в Решение от 02.02.2010 по гр. д. №1668/2008 на ВКС

.

Решение от 29.10.2012 по гр.д.№ 130/2012 на ВКС  Спор, дали може да се придобие имот, докато тече делото, ако ИМ не е вписана.

.

Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС - отлично! С пълномощно, използвано на 17.06.2011 - три дни след смъртта на "дарителката" (поч. на 14.06.2011), били дарени 3/4 от апартамент 93 кв. м. в центъра на Пловдив на двама измамници. Дарението било обявено от съда за нищожно на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД (липса на съгласие), но преди вписването на ИМ, по партидите на измамниците била наложена възбрана и целият апартамент - продаден на търг по ГПК. Наследницата завежда второ дело - по чл. 108 ЗС. На две инстанции съдът признава на ищцата (дъщеря и единствена наследница) само ¼ от апартамента - неин дял от починалия ѝ през 2002 баща, понеже била вписала ИМ след налагане на възбраната. Така се губи имот! Само защото ИМ е вписана след възбраната!!! - вж Чл. 453 ГПК: "На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят: 1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната; 2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната" (превод: за взискателя не важат никакви сделки, искови молби и т.н., вписани след възбраната; в нашия случай не сме имали такъв проблем, защото исковата ни молба беше вписана преди възбраната на КПКОНПИ, но пък имахме и продължаваме да имаме други - вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба) ВКС обаче успява да обърне делото и сагата завършва с хепи енд. Мотивите на върховните съдии са направо "висша математика" на тема чисто оповестително и оповестително-защитно действие на вписването на исковите молби (чл. 114 ЗС). Темата за действието на вписването е много интересна и много спорна. Както и да е, важното в този казус е, че справедливостта е възстановена. Решението на 1-ва инстанция - Решение от 21.01.2014 по гр.д №907/2013 на ОС-Пловдив (на 2-ра не го открих, б.м.)

Тук ВКС изказва следните твърдения, които не са ми ясни:

     1. Вписването на искови молби за нищожност или унищожаване на актове, подлежащи на вписване (чл. 114, буква "а") има само оповестително действие
     2. Вписването на искова молба по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действия спрямо трети, неучастващи в процеса лица.
     3. Предвиденото в глава ХІ-та на Закона за собствеността(ЗС) вписване на определена категория актове по принцип има оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно или конститутивно действие.
     4. Разпоредбата на чл.453, т.2 ГПК е неприложима в хипотеза, когато вписването има оповестително действие

      Вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси

  .

Определение от 18.03.2015 по гр.дело № 7095/2014 на ВКС Дело по чл. 108 ЗС от 1996 до 2006, след което поне още две дела за неоснователно обогатяване - едното по частичен иск, после в пълен размер. По време на най-първото дело ответникът продава имотите. Големи имоти, голяма борба, големи разправии за няколко магазина. Ищецът е някаква кооперация. За мен важното тук е произнасянето на ВКС за действието на вписаната искова молба по чл. 108 ЗС - че е с чисто оповестително действие (не съм съгласна, б.м.), поради което третите лица не са защитени (съгласна съм, б.м.). 
.

Решение от 27.07.2015 по гр.д. № 6353/2014 на ВКС С твърдение, че е собственичка на апартамент в София по силата на нотариален акт от 15.12.1998, ищцата предявява иск по чл. 108 ЗС. Претендира и добросъвестно владение от 1998 до 2003, продължило необезпокоявано чак до 2012. На две инстанции искът ѝ е уважен, ВКС обръща резултата, като отговаря с "Не" на въпроса "дали при висящ процес по иск с правно основание чл.108 ЗС, тече придобивна давност за третото лице - приобретател на спорния недвижим имот, което лице се позовава на добросъвестно владение по силата на придобивна сделка с ответника, срещу когото е уважен искът за собственост." и добавя: Независимо дали исковата молба по иска за собственост е вписана или не, давност не тече. Тук са публикувани и актовете на долните инстанции: Решение от 01.04.2013 по гр.д. № 37785/2012 на Софийски районен съд и Решение от 15.05.2014 по гр.д. № 12369/2013 на СГС (СГС потвърждава Р. на СРС, в което пише, че "Вписването на исковите молби по исковете за собственост, както и тези за нищожност на сделките, които транслират собствеността, никога не са имали защитно действие." (защитно за кого?)

.

Решение от 18.04.2016 по гр. дело № 15892/2013 на Софийски градски съд Тук има две твърдения за действието на вписването - с  едното съм съгласна, с другото не:
     1. "В случаите на нищожност на придобивното основание законодателят не е предвидил запазване правата на третите лица с изключение на симулативните сделки- чл. 17, ал. 2 от ЗЗД." (съгласна съм - вж делото за симулативния договор с окончателен акт Определение от 23.07.2021 по т.д.№1921/2020 на ВКС)
    2. "Ако предмет на делото е правото на собственост върху недвижим имот, приобретателят няма да бъде обвързан от решението само ако не е знаел за спора, т.е. когато е придобил имота преди вписване на исковата молба по спора, ако тя е подлежала на вписване съгласно  чл. 114 ЗС." (не съм съгласна, понеже ако беше така, никой нямаше да може да си ревандикира имота; в нашия случай - гр.д. 1718/2018 на РС-Плевен, в сила от 16.04.2020 - доста хора бяха "придобивали" и "прехвърляли" наследствените ни ниви ПРЕДИ вписване на исковата ни молба)

.

Решение от 29.07.2016 по гр. д. № 5719/2015 на ВКС Семейство купува магазин на 09.03.2003. Спокойно си въртят търговийката в него 11 години. На 15.05.2014 ги сюрпризира ЧСИ, който е дошъл да ги изгони, понеже имотът не бил техен. Действителният собственик бил спечелил дело срещу праводателя им, водено още от 2002 г., без да вписва ИМ, а май без да вписва и съдебното решение. Изгонените на свой ред завеждат дело, но го губят. Тук ВКС казва: "Действието на вписването на исковата молба по чл. 108 ЗС е само оповестително - да се даде гласност на съдебния спор за собственост относно имота (чл. 114, б. „а", изр. посл., вр. чл. 112, б. „а", in fine ЗС)."  (Под "само оповестително" ВКС разбира, "което осигурява пълна защита на ищеца, дори ИМ да не е вписана", б.м.)

.

ТР 4/2015 от 06.11.2017 на ОСГК на ВКС - т. 2: исковите молби по чл.109 ЗС не подлежат на вписване Тук ВКС дава разяснения за действието на вписването, които противоречат на разясненията му в ТР № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК на ВКС 

 .

Решение от 16.11.2017 по гр.дело № 229/2017 на ВКС  вписването на исковите молби за собственост има само оповестително, а не оповестително-защитно действие /чл. 114, б. „а" ЗС/

.

Решение от 15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на второ г. о. на ВКС Спор, дали може да се придобие имот, докато тече делото, ако ИМ не е вписана.

.

Решение от 05.07.2018 по гр.д. № 4028/2017 на ВКС  Въпрос: отпадат ли правата на последващ приобретател, чийто праводател е придобил имота преди вписване на исковата молба по чл.29 ЗЗД Отговор: Да, отпадат. "Отмяната, унищожаването или развалянето на придобивното основание имат обратно действие по отношение на всички лица до момента на сключването му. Установи ли се, че праводателят е придобил собствеността на нищожно или унищожаемо основание, отпадат правата и на третото лице без оглед на това дали е било добросъвестно. При уважаване на иска отпадат с обратна сила не само правата на приобретателя по атакуваната сделка, но и на последващите приобретатели. Само в изрично посочени случаи ако актът, от който черпи права последващият приобретател е вписан преди вписване на исковата молба на първия отчуждител, обратното действие на унищожаването ще се ограничи само в отношенията между страните по унищожаемата сделка, без да засегне правата на третите лица последващи приобретатели. Такова оповестително-защитно действие има вписването на искови молби по чл.33 от ЗЗД, но не и по чл.29 и чл.31 от ЗЗД." Справка за разпоредбите в защита правата на трети лица, придобити преди вписване на ИМ (фингирано правоприемство и др.): чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД (нищожност), чл.33, ал.3 ЗЗД (унищожение), чл.88, ал.2 ЗЗД (разваляне), чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211, ал. 2 ЗЗД (отмяна), чл.227, ал.5 ЗЗД (отмяна), чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ)

.
Решение от 23.07.2018 по гр. дело № 1455/2017 на ВКС  Това е окончателното решение по една 25-годишна съдебна сага с невписана ИМ по ревандикационен иск. Тук ВКС казва за  оповестителното действие на исковите молби: "До 01.01.2001 г. исковите молби по искове за собственост не подлежаха на вписване. Такова е предвидено с изменението на чл. 112 ЗС, направено с § 12 от ПЗР на ЗКИР. Вписването на исковите молби, с които се предявява самостоятелно установителен или ревандикационен иск за собственост, има оповестително действие - да даде гласност на спора по отношение на трети лица (третите лица са тези, които са вписали актовете си преди или след предявяване на иска? б.м.), за разлика от вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД , чл. 17, ал. 2 ЗЗД , чл. 33, ал. 3 ЗЗД , чл. 88, ал. 2 ЗЗД , чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД , чл. 227, ал. 5 ЗЗД , както и за обявяване нищожност на договори, които имат за предмет прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот, което има и защитно действие." (защитно за кого?)

.

Решение от 12.02.2019 по гр.д. № 45/2019 на ОС-Бургас (окончателно) Това решение не ми е ясно, затова няма да го коментирам. За иск по чл. 135 ЗЗД е (Павлов иск). Публикувам го, понеже в него се споменава отличното Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС  и понеже е коментирано с остро-критична статия, публикувана на  03.04.2019 в Грамада

.

Решение от 08.04.2019 по гр. д. № 4119/2017 на ВКС През 2008 г. С. М. И. (баща на И.С.И.) предявява иск по чл. 108 ЗС срещу Държавата (представлявана в случая от министъра на земеделското министерство) за ревандикация на две ниви с обща площ около 45 дка и го печели. Решението влиза в сила на 01.07.2010 г., но е вписано чак на 18.12.2014 г., т.е. далеч след изтичане на 6-месечния срок по чл. 115, ал.2 ЗС. По време на делото, на 24.02.2009, Държавата продава нивите на „Елтауър" ООД, а на 23.12.2011 - след влизане в сила на решението по ревандикационния иск, но преди вписването му - „Елтауър" ги продава на „Агро Финанс" АДСИЦ. През 2014 „Агро Финанс" АДСИЦ завежда дело срещу наследницата на С.М.И. - И.С.И. и го печели на две инстанции с твърдение за изтекла 5-год. давност (собствено владение 3 години + още 2 присъединено владение на праводателя му "Елтауър"). През 2019 ВКС обръща резултата с думите: "вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл. 17, ал.2 ЗЗД, чл. 33, ал.3 ЗС, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл. 135, ал.1 ЗЗД, чл. 227 ЗЗД, чл. 37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл. 108 ЗС има само оповестително действие-да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба." Тук, в блога, под решението на ВКС е публикувано и решението на 1-ва инстанция - Решение № 373 от 25.10.2015 г. по гр.д. № 1171/2015 г. на Ломския районен съд.

             От това решение на ВКС за пръв път разбрах, че под защитно действие на исковата молба юристите разбират защита на прекупвачите на спорния имот, вписали нотариалните си актове преди завеждане на делото. Разбрах и защо толкова адвокати ме предупреждаваха, че щом нашите имоти са били препродавани, няма да можем да си ги върнем (върнахме си ги - вж нашето гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен, с което успешно ревандикирахме наследствените си имоти)

.

Определение от 20.01.2020 по гр.д.№21119/2019 на РС-Варна и Решение от 13.04.2020 по в.гр.д.№621/2020 на ОС-Варна  Молба до съда за съдействие по заличаване на вписана през 1993 г. искова молба, по която никога не е завеждано дело. Отхвърлена на първа инстанция, уважена на втора. Тук намирам три интересни момента. Първият е, че при нестандартни случаи като този, ЗС и ПВп са неприложими. Вторият - че през 1993 г. ищецът най-напред е отивал при държавния нотариус (това е сегашният съдия по вписванията), който е вписвал исковата молба, а чак след това я е входирал в съда. А третият, че съдиите от ОС-Варна смятат, че защитното действие на вписаната ИМ се състои в запазване на правата, придобити от трети лица преди вписването ѝ. Според мен, защитата на третите лица се осигурява от влязлото в сила съдебно решение, а не от ИМ, и то само в изрично посочените разпоредби на законите (напр. чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ), докато вписването на ИМ служи просто за ориентир (отправна точка, разделител) във времето - преди и след вписването ѝ. Освен това смятам, че ищецът няма правен интерес да вписва ИМ, за да защитава чужди интереси (интересите на трети лица).

.

Определение от 30.10.2020 по гр. д. № 972/2020 на ВКС Спор, дали може да се придобие имот, докато тече делото, ако ИМ не е вписана. Добавила съм доста мои бележки в синьо.

.
Решение от 08.12.2020 по гр. д. № 3414/2019 на ВКС  Предявени искове по чл. 108 ЗС, отхвърлени на 1-ва инстанция, уважени на 2-ра. ВКС отменя решението на 2-рата инстанция с интересни разсъждения за действието на вписаните искови молби - вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси.  
.

Определение от 18.06.2021 по гр. дело № 1334/2021 на ВКС С влязло в сила на 17.06.2010 г. решение по гр. д. № 1492/1997 г. на Софийския районен съд, образувано въз основа на искова молба, подадена през 1997 г., е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ по отношение на Н. Н. К., че Г. В. К. е собственик на процесните апартамент и магазин. Исковата молба не е вписана. Вписването на искова молба по иск за собственост има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. Вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. - вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ

.

Определение от 23.07.2021 по т.д.№1921/2020 на ВКС Вуйчо продава на племенника си два имота. Племенникът учредява ипотека за 46 600 хил. евро уж за покупката на имотите, а всъщност за инвестиция в строеж на друго място. По иск на вуйчото договорът е прогласен за нищожен като привиден (чл. 17 ЗЗД) на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (нищожни са привидните договор). Ипотеката обаче остава, т.к. привидните договори са единствените нищожни договори, при които правата на третите лица се запазват. Вж Решение от 18.04.2016 по гр. дело № 15892/2013 на Софийски градски съд, потвърдено от Апел Съд-София, а накрая и от ВКС. Вж също така статията от 22.03.2028 в Грамада, автор д-р по право Ивайло Василев ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ (с мои бележки в синьо), в която се казва: "чл. 17, ал. 2 ЗЗД дава решение, че третото добросъвестно лице, вписало своя акт преди исковата молба, притежава права върху недвижимия имот и те няма да бъдат засегнати от разкриване на нищожността на привидния договор."

.

Решение от 24.11.2022 по т.д.№2001/2020 на ВКС  С решение от 16.03.2007 по гр.д. №2141/2006 на РС-Шумен е уважен предявеният от ищцата Я.С.К. срещу нейния брат М. С. Л. иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, като е възстановена полагащата й се 1/3 запазена част от апартамент и гараж. С Решение от 07.07.2008г. по гр. д. №2388/2006 на РС-Шумен са отменени частично сделките, обективирани в два н.а. за покупко-продажба от 2006, по силата на които М. С. Л. е отчуждил възмездно апартамента и гаража до собствените на ищцата 1/3 ид. част. С Решение от 29.07.2014г. по гр. д. №2432/2013 на РС-Шумен, влязло в сила на 24.09.2014г. е признато за установено, че Я. С. К. е собственик на 1/3 ид. част от апартамента и гаража и ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху 1/3 ид. ч. Исковата молба по ревандикационния иск е вписана на 26.09.2013г., а постановеното съдебно решение е вписано на 18.11.2014г. Спорът е за това, дали ревандикираната 1/3 ид.ч. е обременена с ипотека, учредена 2006, подновена 2016. Първа и втора инстанция казват "Да", тоест сестрата трябва да изплаща ипотеката на брат си, без тя самата да е ипотекарен длъжник (ужас!). Слава богу, ВКС обръща резултата. Публикувам решението в раздела за действието на вписаните искови молби заради произнасянето на ВКС по темата за вписванията.
.

Решение от 06.03.2023 по в.гр.д.  № 20221800500546/2022 на ОС-София Предявен през 2019 иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД (за унищожаване на договор поради измама) е уважен същата година с влязло в сила на 19.08.2019 г. съдебно решение. Две години по-рано обаче, през 2017, бъдещият ответник ипотекира имота, спира да плаща и през 2018 е образувано изпълнително дело за продажба на имота на търг. През 2020 ищцата завежда второ дело - по чл. 440 ГПК (за установяване, че имотът не е собственост на длъжника). На две инстанции уважават и този иск, но ВКС връща делото с решение от 06.03.2025 по гр.д.№ 3337/2023, защото банката не е участвала в първото дело. Публикувам това решение най-вече, но не само, заради произнасянето на Софийски окръжен съд за действието на вписването:

                "При уважаване на иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД отпадат с обратна сила не само правата на непосредствения приобретател по атакувания акт, но и на последващите приобретатели (трети лица). В няколко случая (чл. 17, ал. 2, чл. 33, ал. 3, чл. 87, ал. 3, чл. 135, ал. 1, чл. 227, ал. 5 ЗЗД и чл.37, ал. 1 ЗН) законът предвижда изключение от този принцип, като при тях нищожността, унищожаването, развалянето или отмяната на акта не може да засегне правата на трети лица, на които имотът е бил прехвърлен преди вписването на исковата молба. В тези хипотези се проявява оповестително-защитното действие на акта, от който произича правото на третото лице."  Именно! Оповестително-защитното действие е на акта, от който произтича правото на третото лице, а не на вписаната искова молба. Третото лице в случая е банката, а нейният акт е нотариалният акт от 2017 г. за учредяване на договорна ипотека върху имота - вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ .

 .

Определение от 07.05.2024 по к. гр. дело №772/2024 на ВКС  През 2007 двама измамници се легитимират пред нотариус с фалшиво удостоверение за наследници и сключват договор за доброволна делба на нива от 40 дка. През 2008 сключват споразумение с прокуратурата по НОХД №267/2008г. на РС-Козлодуй, по силата на което подсъдимите са признати за виновни в умишлено извършване на престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. През 2010 продават двете ниви, като се легитимират с договора за делба и фалшивото удостоверение за наследници (невероятно, но факт!) Гражданското дело по чл. 108 ЗС е заведено 2014 от един от 8-те законни наследници и приключва 2024 с ревандикация на цялата нива от 40 дка. Тук ВКС се произнася за действието на вписаната ИМ по чл. 108 ЗС по много интересен начин.

.

Определение от 13.06.2024 по гр. д. гр.д. № 3967/ 2023 на ВКС  През 2013 ищците продали апартамент и гараж за 120 000 лв, като купувачът им дал само 11 000 лв с уговорката да заплати остатъка до 31.10.2015 г. Не става ясно, как е направена уговорката - дали в нотариалния акт или другаде. Купувачът обаче умира на 15.08.2015, без да изпълни уговорката. Поради неплащане на уговорената по тази сделка продажна цена, вкл. и от наследниците на починалия купувач, продавачите предявяват на 26.08.2015г. иск за разваляне на договора на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД. Броени дни след предявяване на иска наследниците продават апартамента и гаража. Исковата молба е вписана на 08.10.2015, след като спорните имоти вече са продадени на трети лица. Искът за разваляне на договора е уважен с решение от 21.02.2020 по гр.д.№ 11020/2015г. на СГС, I-7 състав, потвърдено с решение от 22.06.2021г. по гр.д.№ 2352/2020г. на САС, в сила от 06.08.2021г., но имотите остават собственост на третите лица, т.к. съгл. чл. 88, ал. 2 ЗЗД: "Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба." През 2020 г. продавачите завеждат второ дело - по чл. 59 ЗЗД (неправомерно обогатяване), съчетан с иск по чл. 108 ЗС (иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик). Този им иск е отхвърлен с решение от 10.10.2022 по гр.д. № 6997/2020 на СГС, потвърдено с решение от 24.04.2023 по в. гр.д. 42/2023 на Апелативен съд София, недопуснато до касация с публикуваното тук определение на ВКС. За мен казусът е интересен с произнасянията на съдилищата за действието на вписването на исковата молба във вр. с моята статия Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси.

.

Определение от 12.02.2025 по ч.гр.д. № 4531/2024 на ВКС Куриозен случай. Повече от 20 години след влизане в сила на съдебно решение по гр.дело от 2000 г., ищецът иска то да бъде отбелязано по вписаната на 02.05.2000 г. искова молба. СдВп естествено отказва. Окръжният съд потвърждава отказа. ВКС не допуска касация. Въпрос: Изтекъл ли е шестмесечният срок по чл. 115 ЗС, ако в диспозитива на подлежащото на отбелязване решение съдът не е указал на страните, че отбелязването на решението следва да се извърши в шестмесечен срок след влизането му в сила? И в диспозитива на съдебното решение по нашето дело не беше указано отбелязване в шестмесечен срок след влизането му в сила, но въпреки това ние си го отбелязахме.

.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията

.