Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси

Начало на блога

Този материал е част от раздел Статии на тема действие на вписването, от съдебната практика на тема Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби и от раздел Отделни членове от законодателството с мои бележки

Това е моя статия от 03.02.2025 (бел. блогър) Посл. актуализация: 07.03.2025

Тук цитирам две взаимно-противоречиви тълкувателни решения на ВКС. Според едното, всички вписани искови молби имат оповестително-защитно действие, а според другото - само по изключение имат и защитно действие. Коментирам чл. 114 ЗС и предлагам по-ясна формулировка на разпоредбите му.

.
Съгл. Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК на ВКС - т.2, "Вписването на исковата молба има цел да даде гласност на съдебния спор относно конкретен недвижим имот, както и да осигури противопоставимост на правата на страната-ищец срещу всички права, придобити от трети лица след вписването. Като правно действие вписването е без отношение към съдържанието на гражданско-правния спор и без да може да въздейства на спора така, ка[к]то обстоятелствата и исканията, заявени с исковата молба. Невписването на искова молба не се отразява на спорния предмет, защото - по арг. от чл. 115 ал.4 ЗС, влезлите в сила решения по тези дела, също подлежат на вписване, а дори и невписани, тези решения обвързват страните със силата на пресъдено нещо, но придобитите вещни права ще бъдат противопоставими на третите лица, едва след вписването [едва след вписването на влезлите в сила съдебни решения, постановени по невписаните искови молби, б.м.].
    РЕШИ
    2. Вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка [кое не може да бъде пречка? вписването ли? невписването ли? б.м.] за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на пресъдено нещо."
   .
          В същия смисъл е и информацията на европейския сайт за правна информация European Justice:
         „Вписването на посочените актове е задължително. По принцип то има оповестително действие, което съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията, се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове. Само в определени случаи - тези, посочени в чл. 114 от ЗС, когато се вписват искови молби, изрично посочени в тази норма (в нормата на чл. 114 ЗС, б.м.), вписването има и защитно действие, защото осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването."
   .
           Ето как си представям на практика оповестително-защитното действие на вписаната искова молба:
      1. Тръгвам да купувам имот, правя справка за тежести и - хоп! излиза ми вписана искова молба срещу кандидат-продавача ми! Отказвам се да купувам, защото ако канд.-продавачът ми загуби делото, губя имота, който съм закупила от него.
        2. Завеждам дело по спор за имот, вписвам си исковата молба, но докато се съдим, ответникът ми продава имота. Спечелвам делото, отбелязвам си влязлото в сила съдебно решение по вписаната ИМ и си прибирам имота от нещастника, който не си е отварял очите, като е купувал.
.

И така, след като си изяснявам, че оповестително-защитното действие на вписаната ИМ се състои в даване гласност на съдебния спор и осигуряване противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването ѝ, остава само да добавя, че действието на вписаната искова молба се губи, ако съдебното решение не бъде вписано (правилният термин е "отбелязано" по вписаната искова молба - вж Вписване на съдебно решение) в срок от 6 месеца след влизането му в сила - чл. 115 ЗС ("В решението, с което се уважава искът, съдът дава шестмесечен срок на ищеца да извърши това отбелязване. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си (губи оповестително-защитното си действие, б.м.).")

Ето как си представям какво се случва, когато вписаната искова молба изгуби действието си:

Докато с брат ми си водим делото по чл. 108 ЗС за ревандикация на наследствените ни имоти, КПКОНПИ вписва възбрана върху тях, считайки го за собственост на ответниците ни Ивайло и Жулиета Бировски (това е истински случай - вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба). Печелим делото, обаче пропускаме 6-мес. срок по чл. 115 ЗС (това вече е хипотетичен случай - в действителност ние си отбелязахме влязлото в сила съдебно решение в срока по чл. 115 ЗС) и имотите ни заминават на търг за плащане дълговете на Бировски, т.к. изгубилата действието си наша искова молба вече се приравнява на невписана такава и съдебното решение по нея не може да се противопостави на КПКОНПИ - чл. 453, т. 2 ГПК.("На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната") И понеже търгът е по ДОПК, купувачът придобива имотите ни, въпреки че Бировски не са собственици и никога не са били собственици на нашите наследствени имоти - чл. 239, ал. 2 ДОПК ("Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик")

Дотук добре. Нещата изглеждат ясни и логични.

Обаче в т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2015 от 06.11.2017 на ОСГК-ВКС, а и не само в него, за действието на вписаните искови молби пише съвсем друго:

"Вписването по принцип има оповестително действие. Само по изключение, в изрично посочените в закона случаи /например чл.114, б."б", изр.2 ЗС във връзка с исковете по чл.19, ал.3 ЗЗД, чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД/ вписването на исковите молби има и защитно действие: осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването."

Това, че двете ТР-та си противоречат, е единият проблем. Другият е, че разпоредбите с плътен шрифт по-горе не се отнасят до действието на вписаните искови молби, а до действието на влезлите в сила съдебни решения по тях.

ТУК разглеждам отбелязаните с плътен шрифт разпоредби една по една, заедно с още няколко, взети от автореферата на Ивайло Василев за докторска степен, за да докажа, че те не са за действието на вписаните искови молби, а за действието на влезлите в сила решения, постановени по тях - вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ .

Забележка. От всички искове, изредени от ВКС, единствено искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е във вр. с буква "б" на чл. 114 ЗС ("исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот"). Посочен е изрично в чл. 11, буква "б" от ПВп ("исковите молби за постановяване решение за сключване на окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от ЗЗД), с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот")

Останалите искове - чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД - нямат връзка с буква "б" от чл. 114. Те са във връзка с буква "а" от чл. 114 ЗС, където са групирани "исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112". Те са посочени изрично, макар и не изчерпателно, и в чл. 11, буква "а" от ПВп ("исковите молби, с които се иска разваляне (чл. 87, ал. 3 от ЗЗД), унищожаване (чл. 32 от ЗЗД), отменяване (чл. 227 от ЗЗД и чл. 37 от ЗН) или признаване нищожността (чл. 26 от ЗЗД) на актове, подлежащи на вписване по чл. 4")

И така, според т. 2 от ТР № 3/2009 от 19.07.2010 на ОСГК-ВКС вписването на искова молба по чл. 114 ЗС има оповестително-защитно действие, а според т. 2 от Тълкувателно решение № 4/2015 от 06.11.2017 на ОСГК-ВКС, вписването на исковите молби по принцип има оповестително действие и само по изключение, в изрично посочените в закона случаи - и защитно. Ха-сега, де! Кое е вярното?

Противоположните ТР-та изхождат от един и същ член - 114 ЗС. Сега ще го разгледам внимателно. Общото ми впечатление е, че не е много ясен.

.
Справка - Закон за собствеността

    Чл. 114. Трябва да бъдат вписани:
     а) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 (в чл. 112 са всички актове, договори и спогодби, с които се придобиват или признават вещни права, б.м.).
     Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
     б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
    Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

     Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чиито и ръце да се намира той.
       в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". (чл. 112, буква "з": "Вписват се влезлите в законна сила съдебни решения, които заместват актовете по буква "а", както и решенията, с които се констатира съществуването на подлежащи на вписване актове по предходните букви"; а чл. 112, буква "а": "Вписват се всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, както и актове, с които се признават такива права, б.м.) Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
       На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.

Неясноти и въпроси по чл. 114 ЗС:

1. Защо има три групи искови молби - "а", "б" и "в"?

Доколкото разбирам, в буква "а" са събрани облигационните искове, в буква "в" - вещните, а по средата, в буква "б" е поставен един-единствен иск - този по чл.19, ал. 3 ЗЗД, защото той е смесен облигационно-вещен. Логично е, но все пак не съм юрист, може и да греша.

2. Кои са изричните разпоредби на закона, които предвиждат вписване на исковите молби?

Посочването им е важно, защото съгл. буква "а" в тях пише какво действие произвеждат вписаните искови молби, а ако нищо не пише, тогава значи исковите молби имат чисто оповестително действие.

Проблемът е, че никъде другаде не откривам изрични разпоредби, които да предвиждат вписване на искови молби, освен в Закона за собствеността - буквите "а", "б", "в" на чл. 114 ЗС, както и същите букви на чл. 11 от издадения въз основа на ЗС Правилник за вписванията ("Трябва да бъдат вписани ... " а, б, в)

Действително, в ЗКИР и Наредба 2/2005 за воденето на имотния регистър има доста на брой изрични разпоредби за вписване на исковите молби, но няма да се спирам на тях, т.к. все още не е въведен имотен регистър по см. на ЗКИР, затова не се прилагат - вж За дългото създаване на имотен регистър.

В цитираните по т. 2 от ТР 4/2015 от 06.11.2017 разпоредби на ЗЗД, както и в други разпоредби, цитирани другаде, като напр. чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ, пише само за действието на влязлото в сила съдебно решение (в смисъл, че в някои случаи, въпреки че със съдебното решение се прогласява недействителност на сделката, правата на третите лица, придобити преди вписването на исковата молба, не се засягат - вж по-пълен списък на разпоредби от този сорт).

3. Какво действие произвежда вписването на исковите молби?

В чл. 11 ПВп няма нито дума за действието им.

В чл. 114 ЗС, буква "а" също няма. Тук е сложена една общовалидна разпоредба: "Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти" Като се абстрахираме от граматическите слабости на този текст, остават въпросът, защо общовалидната разпоредба е сложена под буква "а"?

Изрични разпоредби за действието на вписването на ИМ има само в букви "б" и "в" на чл. 114 ЗС - вписаната искова молба осигурява защита на ищеца срещу придобити права или наложени тежести след вписването. Логично.

Но тук възниква въпросът, защо само исковите молби по букви "б" и "в" да имат оповестително-защитно действие?
И най-вече - защо в съдебната практика и теория масово се твърди, че действието на вписаните искови молби по буква "в" (вещните искове) не е оповестително-защитно, а чисто оповестително? И че точно това тяхно действие, чисто оповестителното, било осигурявало най-пълна защита на ищеца (sic!).

Според мен много по-добре е обяснено на европейския сайт за правна информация European Justice, цитиран в началото на тази статия:

„Вписването на посочените (в чл. 112 ЗС, б.м.) актове е задължително. По принцип то има оповестително действие, което съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията, се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове. Само в определени случаи - тези, посочени в чл. 114 от ЗС, когато се вписват искови молби, изрично посочени в тази норма (в нормата на чл. 114 ЗС, б.м.), вписването има и защитно действие, защото осигурява противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването."

Изводи

1. Защитното действие на исковата молба се проявява след вписването ѝ (май още от датата на входирането ѝ). Тя просто няма как да защити ищеца от наложени тежести и придобити права преди това (преди вписването ѝ? преди входирането ѝ? - да се изясни!). Такава силна защита може да осигури единствено съдебното решение, с изключение на изрично посочените в закона случаи (напр. чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ)

2. Няма смисъл човек да завежда дело по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, чл. 27 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД и др. такива - вж по-пълен списък тук, ако кандидат-ответникът е прехвърлил спорния имот на трето лице. А и да не го е прехвърлил, пак няма смисъл, защото докато изтече делото, ответникът ще е придобил спорния имот по давност. Същото важи и за останалите искове по чл. 26 ЗЗД - противоречие със закона, липса на съгласие, измама и т.н. За да не тече давност по време на делото, трябва да е предявен иск за "вземане" - такова е изискването на чл. 115, буква "ж" от ЗЗД ("Давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането.") Иск за "вземане" е напр. искът по чл. 108 ЗС.

3. Чл. 114 ЗС не е съвсем ясен. Според мен, би бил по-ясен в следния вид:

       Чл. 114. (1) Трябва да бъдат вписани:
       а) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112;
       б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот;
       в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з".
       (2) На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани.

(3) Вписването на молбите по предходните букви има оповестително-защитно действие, изразяващо се в даване гласност на възникналия спор и осигуряване противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след входиране* на исковата молба в съда.

(4) Действието на вписаната искова молба започва от датата на входирането ѝ в съда*, продължава през цялото времетраене на съдебното производство и изтича 6 месеца след датата на влизане в сила на съдебното решение.

*Входирането на ИМ в съда - това според мен трябва да бъде датата, от която се счита, че ИМ е вписана, подобно на вписването на влезлите в сила съдебни решения. В нашия случай, например, съдебното решение е влязло в сила на 16.04.2020, вписано на 29.09.2020 (в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС; точният термин е "отбелязано по вписаната ИМ"- вж Вписване на съдебно решение), като текстът на вписването му гласи: "С влязло в законна сила на 16.04.2020 съдебно решение ...". Тоест макар че е вписано на 29.09.2020, съдебното решение си е в сила от 16.04.2020. По същия начин може, според мен, да се вписва и ИМ: "С входирана на (дата) искова молба е предявен иск срещу ..."

.
ВАЖНО! В чл. 226, ал. 3 ГПК има един текст, който трябва да се прoмени според мен (този с плътния шрифт) - "Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността)" Като се има предвид, че чл. 114 ЗС се отнася за действието на вписаните искови молби, а изключенията - за действието на влезлите в сила съдебни решения, чл. 226, ал. 3 ГПК би изглеждал според мен по-добре в следния вид:

Чл. 226, ал. 3 ГПК. Постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, придобил спорното право в течение на производството с изключение на действието на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 113 от Закона за собствеността) Това е единствената промяна - вместо чл. 114, слагам чл. 113 ЗС, но не в сегашния му вид, а във вида, в който според мен ще изглежда по-добре - вж раздел Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика:

Чл. 113. (1) Ако две или повече лица са се снабдили с акт за собственост върху един и същ имот, за собственик се счита този, който първи е вписал акта си, освен ако по съдебен ред се установи, че по-рано вписаният акт не е произвел вещен ефект. (2) Вещни права не могат да се черпят от вписан акт без вещен ефект, с изключение на изричните разпоредби на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ [ако има и други, да се добавят, б.м.].

И още нещо. Добре би било да се уеднакви съдебната практика по въпроса за действието на вписаните искови молби, защото е противоречива - едни съдии пишат едно, други друго, например:

Вписването на искови молби по чл. 114, буква "а" има чисто оповестително действие: Р. от 01.04.2013 по гр.д. № 37785/2012 на СРС; Р. от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС

Вписването на искови молби по чл. 114, буква "а" има оповестително действие с някои изключения: Р. от 07.07.2010 по гр. д. № 1348/2009 на ВКС; Oпр. от 28.11.2011 по гр.д.№459/2011 на ВКС; Р. от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС; Р. от 18.04.2016 по гр. дело № 15892/2013 на СГС; Р. от 23.07.2018 по гр. дело № 1455/2017 на ВКС; Р. от 08.04.2019 по гр. д. № 4119/2017 на ВКС; Р. от 08.12.2020 по гр. д. № 3414/2019 на ВКС; Опр. от 12.02.2025 по ч.гр.д. № 4531/2024 на ВКС

Вписването на искови молби по чл. 114, буква "б" има оповестително-защитно действие - Oпр. от 28.11.2011 по гр.д.№459/2011 на ВКС; Р. от 23.07.2018 по гр. дело № 1455/2017 на ВКС Тази буква е само за исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (да се обяви по съдебен ред предварителен покупко-продажбен договор за окончателен). Тук няма разногласия.

.
Вписването на искови молби по чл. 114, буква "в" има чисто оповестително действие: Р. от 11.04.2011 по гр. д. № 1400/2009 на ВКС; Р. от 01.04.2013 по гр.д. № 37785/2012 на СРС; Р. от 15.05.2014 по гр.д. № 12369/2013 на СГС; Р. от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС; Р. от 23.07.2018 по гр. дело № 1455/2017 на ВКС; Р. от 08.04.2019 по гр. д. № 4119/2017 на ВКС

Вписването на искови молби по чл. 114, буква "в" има оповестително-защитно действие: Р. от 23.11.2009 по гр.д. № 247/2009 на ВКС; Р. от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС

Вписването на всички искови молби по чл.114 ЗС има оповестително-защитно действие: Р. от 23.11.2009 по гр.д. № 247/2009 на ВКС; Р. от 02.02.2010 по гр. д. №1668/2008 на ВКС; Тълкувателно решение № 3 от 19.07.2010 г. по тълк. д. № 3/2009 г., ОСГК на ВКС - т.2; Р. от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС; Р. от 29.07.2016 по гр. д. № 5719/2015 на ВКС

Освен че липсва единодушие по въпроса за действието на вписаните искови молби, в съдебната практика се срещат най-различни схващания и по въпроса какво точно означават понятията "оповестително" и "оповестително-защитно" действие, но общо взето преобладава схващането, че чисто оповестителното действие на вписаната ИМ осигурява най-силна защита на ищеца. Толкова е силно чисто оповестителното действие на ИМ, че осигурява пълна защита на ищеца, дори когато ИМ не е вписана (sic!). А оповестително-защитното пази правата на третите лица, които са придобили имота преди вписване на ИМ. Ако наистина е така, излиза, че ищецът вписва ИМ с оповест.-защитно действие, за да пази чужди права (хм!). А като спечели делото и пропусне да впише решението в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС (правилният термин е да го "отбележи" по вписаната ИМ), защитата на третите лица отпада, понеже действието на исковата молба се губи (хм, хм!).

Вж също така Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика

.
Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби - съдебна практика

ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ

Начало на блога

Този материал е част от раздел раздел Статии на тема действие на вписването, от съдебната практика на тема Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби и от раздел Отделни членове от законодателството с мои бележки