Решение от 24.02.2012 по гр. д.№ 845/2011 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност или към раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Публикувано на 26.06.2024. Актуализирано на 10.02.2025

.

Казус. Купувач губи имота, т.к. го е купил от продавач, осъден по ревандикационен иск (чл. 108 ЗС), обаче нито ИМ е била вписана, нито съдебното решението, с което искът по чл. 108 ЗС е бил уважен, така че човекът просто не е имало как да знае, че продавачът не е собственик (продавачът много добре е знаел, че не е собственик, но измамнически е премълчал). Казусът всъщност е малко по-сложен, но принципно е такъв. Предисторията му може да се види в Решение от 02.02.2010 по гр. д. №1668/2008 на ВКС

.

Това произнасяне на ВКС не застрашава директно правната сигурност, но го слагам в този раздел, защото вписването на исковите молби и на съдебните решения по вещните искове е задължително още от 1996 г., ако не и по-рано, а ВКС сякаш проявява снизходително отношение към неизпълнението на Закона - може би защото в случая вина има и районният съд, който е дал ход на делото, без исковата молба да е била вписана (районният съд е действал в нарушение на чл. 114 ЗС: "На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани").

               Вж също така и ТР 3/2009 от 19 юли 2010 на ОСГК).

---------------------

СПРАВКА по чл. 114 и чл. 115 от Закона за собствеността

        Чл. 114 ЗС (в сила още от 1996!, б.м.). Трябва да бъдат вписани:

а) (изм. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби, с които се иска разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112.
Когато вписването на исковата молба е предвидено с изрична разпоредба на закона, те произвеждат спрямо трети лица действието, посочено в същата разпоредба. При липса на такава разпоредба вписването има значение само за да даде гласност на съдебния спор относно имоти;
б) (изм. и доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г.) исковите молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот.
Придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. Държавата или общината за вземанията си срещу праводателя, станали изискуеми до деня на прехвърлянето или учредяването на вещното право, може да обърне взискането си към имота, в чийто ръце и да се намира той, и

в) исковите молби за постановяване на други решения по чл. 112, буква "з". Придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.

По-интересното от решението:
"Касаторът счита, че за него единственият начин да провери, че продавачите са собственици на имота е била проверката в службата по вписванията, при която не е установено каквото и да е вписване. Поради това той не е могъл да знае за воденото дело срещу продавача.
            ... въззивният съд е приел [...], че  съгл. чл.298, ал.2 от ГПК, според която влязлото в сила решение има действие не само между страните по делото, но и за техните правоприемници [...] ищецът не е станал собственик на имота. Обсъдил е правилата на чл.114 и чл.115, ал.4 от ЗС относно защитното действие на вписването спрямо трети лица, но е счел, че то касае хипотеза на конкуренция между приобретатели с един и същ праводател. А в настоящия случай такава конкуренция липсва.     

          [..] решението по невписаната искова молба е обвързващо за приобретателя понеже той е частен правоприемник на ищеца по отхвърления иск за собственост -така Решение № 631 от 23.11.2009г. по гр.д. № 247/2009г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, както и на Решение № 584 от 23.06.2009г. по гр.д. № 1663/2008г. на ІV г.о. на ВКС (не го намирам на сайта на ВКС, б.м.)  и Решение № 49 от 020.02.2010г. по гр.д. № 1668/20108г. на ІІІг.о. на ВКС, последните две постановени по реда на чл. 218а ГПК/отм./.
       Разпоредбата на чл. 114, б."в" ЗС създава задължение за вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права, т.е. тук се включват ревандикационните и установителни искове за собственост. Според същата разпоредба придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. А чл. 115, ал.4 ГПК прогласява, че решението по невписаната искова молба няма действие спрямо трети лица. Следователно действието на вписването, ако не е предвидено друго, е оповестително-защитно - да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването.

Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са тези, които извличат правата си от праводател - ответник по иска. Приобретателят на права от ищец, чието право на собственост е отречено с влязло в сила решение, не е трето лице по смисъла на закона. Той се явява частен правоприемник на спорното право и след като го е придобил след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение.

                За първи път чувам, че третите лица са само приобретателите от ответника по иска, а приобретателите от ищеца били частни правоприемници. И че само частните правоприемници били обвързани от СПН на решението. Аз си мислех, че трети лица са тези, които не участват в спор между две, а СПН на съдебното решение обвързва правоприемниците и на двете страни. Ще трябва да проуча и този въпрос (бел. блогър, 10.02.2025)

С невписването на исковата молба и на решението не е осигурена гласност на спора, но липсата на вписване не може да измести обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на решението, която се разпростира върху правоприемниците на страните по силата на чл. 298, ал.2 ГПК."

.
    
    ЦЯЛОТО решение
    
    Ключови фрази
Ревандикационен иск * предаване на владение * вписване в имотен регистър * установяване право на собственост * вписване на искова молба * трето лице

 Р Е Ш Е Н И Е

№27

[населено място], 24.02.2012 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева

при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 845 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 58 от 13.05.2011г. по гр.д. № 121/2011г. на Търговищки окръжен съд, с което е отменено решение от 28.02.2011г. на Районен съд Омуртаг по гр.д. № 554/2010г. и вместо това е отхвърлен предявения от Б. Д. А. против А. М. Ю. иск за собственост върху УПИ * от кв.* по плана на [населено място], [община], с площ * кв.м., заедно с построените в него: двуетажна еднофамилна жилищна сграда на * кв.м. и масивна сграда, застроена на * кв.м.
С определение № 928 от 20.10.2011г. настоящият състав на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване в практиката на въпроса за правното действие на вписването и по-конкретно дали може да бъде противопоставено на трето лице - приобретател влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани.
Касационната жалба е подадена от Б. Д. А.. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на правилата на ЗС за действието на вписванията. К. счита, че за него единственият начин да провери, че продавачите са собственици на имота е била проверката в службата по вписванията, при която не е установено каквото и да е вписване. Поради това той не е могъл да знае за воденото дело срещу продавача С. Ш..
Ответникът по жалбата А. Ю. не е представил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищецът претендира, че е собственик на имота на основание договор за покупко-продажба, сключен със С. С. Ш. и Г. М. Ш. с нотариален акт от 15.06.2010г. Ответникът противопоставя възражение, че е собственик на основание нотариален акт от 1965г., а ищецът е придобил имота от несобственици. Установено е, че с влязло в сила решение постановено по гр.д.№ 172/2005г. на Районен съд Омуртаг е признато за установено по отношение на М. М. М. и Д. А. М., че имотът е собственост на А. М. Ю. и е отменен на осн. чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ нотариален акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ */*г., легитимиращ М. и Д. М. като собственици по давност на процесния имот. С последващо, влязло в сила на 02.02.2010г., решение по гр.д.№ 611/2006г. на Районен съд Омуртаг, е отхвърлен като неоснователен, предявения от С. С. Ш. против А. М. Ю. иск за установяване на собствеността върху процесния имот с правно основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./. След влизане в сила на горното решение с нот.акт № *, т.*, рег.№ *, н.д.№ */*г. на 15.06.2010г. касаторът Б. Д. А. е закупил от С. и Г. Ш. процесния имот. Купувачът е отстранен от имота от съдебен изпълнител и имотът е предаден на ответника. Безспорно е, че исковата молба и решението по гр.д. № 611/2006г. не са били вписани.
При тези данни въззивният съд е приел, че ищецът Б. А. не е собственик на имота, тъй като е налице влязло в сила решение, с което са отречени правата на праводателите му С. и Г. Ш. спрямо ответника; съответно с предходното влязло в сила решение са отречени правата на праводателите на праводателите - М. и Д. М.. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.298, ал.2 от ГПК, според която влязлото в сила решение има действие не само между страните по делото, но и за техните правоприемници и е достигнал до извод, че ищецът не е станал собственик на имота. Обсъдил е правилата на чл.114 и чл.115, ал.4 от ЗС относно защитното действие на вписването спрямо трети лица, но е счел, че то касае хипотеза на конкуренция между приобретатели с един и същ праводател. А в настоящия случай такава конкуренция липсва; ответникът не е правоприемник на праводателите на ищеца, а лице, което с влязло в сила решение е установило спрямо тях, че е носител на правото на собственост върху обекта на продажбата.
Касационното обжалване е допуснато поради констатирано противоречиво разрешаване в практиката на въпроса дали може да бъде противопоставено на трето лице - приобретател влязлото в сила решение, с което са отречени правата на праводателя му, ако нито решението, нито исковата молба са били вписани. В определение на Сливенски окръжен съд от 15.05.2010г. по ч. гр.д. № 133/2010г. се приема, че решението по невписана искова молба няма действие спрямо трети лица, които са придобили вещни права върху спорните имоти. А в обжалваното решение съдът е признал защитното действие на разпоредбата на чл. 115, ал.4 ГПК, но е изложил съображения относно конкретното й приложение в случая като в крайна сметка е счел, че решението по невписаната искова молба е обвързващо за приобретателя понеже той е частен правоприемник на ищеца по отхвърления иск за собственост.
Настоящият състав намира за правилна практиката в обжалваното решение, още повече че тя съответства на създадена задължителна практика на Върховния касационен съд по сходен въпрос, а именно Решение № 631 от 23.11.2009г. по гр.д. № 247/2009г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, както и на Решение № 584 от 23.06.2009г. по гр.д. № 1663/2008г. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 49 от 020.02.2010г. по гр.д. № 1668/20108г. на ІІІг.о. на ВКС, последните две постановени по реда на чл. 218а ГПК/отм./. Съображенията са следните:
Разпоредбата на чл. 114, б."в" ЗС създава задължение за вписване на искови молби, с които се цели заместване на акт за признаване на вещни права, т.е. тук се включват ревандикационните и установителни искове за собственост. Според същата разпоредба придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. А чл. 115, ал.4 ГПК прогласява, че решението по невписаната искова молба няма действие спрямо трети лица. Следователно действието на вписването, ако не е предвидено друго, е оповестително-защитно - да осигури гласност на спора и да направи непротивопоставими на ищеца вещните права, придобити от трети лица след вписването. Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са тези, които извличат правата си от праводател - ответник по иска. Приобретателят на права от ищец, чието право на собственост е отречено с влязло в сила решение, не е трето лице по смисъла на закона. Той се явява частен правоприемник на спорното право и след като го е придобил след влизане в сила на решението, е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното срещу праводателя му съдебно решение. С невписването на исковата молба и на решението не е осигурена гласност на спора, но липсата на вписване не може да измести обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо на решението, която се разпростира върху правоприемниците на страните по силата на чл. 298, ал.2 ГПК.
По основателността на касационната жалба предвид изложените касационни оплаквания и с оглед приетото по-горе съдът намира следното:
Решаващите изводи на съда за неоснователност на предявената ревандикационна претенция са правилни.
Безспорно е, че исковата молба, по гр.д. № 611/2006г. на Районен съд Омургат, по която е постановено отхвърляне на иска на С. Ш. против А. Ю., не е била вписана. Не е вписано и решението след влизането му в сила. В съответствие с разрешението на правния въпрос, дадено по-горе, следва да се приеме, че ищецът по настоящия иск Б. А., който е правоприемник на ищеца по гр.д. № 611/ 2006г. на Районен съд Омуртаг, не може да черпи права от невписването на исковата молба и на решението по делото. Той е обвързан от решението на основание чл. 298, ал.2 ГПК /чл. 220, ал.1 ГПК отм./. Възникналата конкуренция между лица, разполагащи с титул на собственост, следва да се разреши като се извърши преценка на придобитото вещно право въз основа на поредността на вписаните актове за имота - чл.113 ЗС. Затова е без значение дали приобретателят на съдебно отреченото право е знаел за воденото дело. Ищецът обосновава правото си на собственост с договора за покупко-продажба от 15.06.2010г., сключен със С. Ш. и съпругата му. А именно правото на собственост на С. Ш. е отречено с отхвърлянето на иска му против А. Ю./ответник и по настоящия иск/ по гр.д. № 611/2006г. на Районен съд Омуртаг. Това влязло в сила решение има действие и за наследниците и правоприемниците на страните - чл. 298, ал.2 ГПК /съответно чл. 220, ал.1 ГПК/отм./, какъвто е ищеца Б. А.. След като правата на праводателя му са отречени с влязло в сила решение, то последният не може да прехвърли права, каквито няма и следователно сключеният с ищеца договор за продажба няма транслативно-вещен ефект. Отделно от това, в случая с влязло в сила решение са отречени правата и на праводателите на прехвърлителя С. Ш., т.е. М. и Д. М. също не са били носители на вещното право на собственост, като притежавания от тях констативен нотариален акт е бил отменен като последица от уважаването на иска на А. Ю.. Поради изложеното правоприемникът Б. А. - ищец в настоящия процес не е могъл да придобие правото на собственост върху имота, понеже и неговите праводатели не са собственици.
При горните изводи следва обжалваното решение, с което е отхвърлен ревандикационния иск на Б. Д. А. против А. М. Ю., да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 58 от 13.05.2011г. по гр.д. № 121/2011г. на Търговищки окръжен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност или към раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.