Решение от 06.03.2023 по в.гр.д. № 20221800500546/2022 на ОС-София

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика в раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Казус. Предявен през 2019 иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД (за унищожаване на договор поради измама) е уважен същата година с влязло в сила на 19.08.2019 г. съдебно решение. Две години по-рано обаче, през 2017, бъдещият ответник ипотекира имота, спира да плаща и през 2018 е образувано изпълнително дело за продажба на имота на търг. През 2020 ищцата завежда второ дело - по чл. 440 ГПК (за установяване, че имотът не е собственост на длъжника). На две инстанции уважават и този иск, но ВКС връща делото с решение от 06.03.2025 по гр.д.№ 3337/2023, защото банката не е участвала в първото дело. Публикувам това решение най-вече, но не само, заради произнасянето на Софийски окръжен съд за действието на вписването.

.

Из решението
При уважаване на иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД отпадат с обратна сила не само правата на непосредствения приобретател по атакувания акт, но и на последващите приобретатели (трети лица). В няколко случая (чл. 17, ал. 2, чл. 33, ал. 3, чл. 87, ал. 3, чл. 135, ал. 1, чл. 227, ал. 5 ЗЗД и чл.37, ал. 1 ЗН) законът предвижда изключение от този принцип, като при тях нищожността, унищожаването, развалянето или отмяната на акта не може да засегне правата
на трети лица, на които имотът е бил прехвърлен преди вписването на исковата молба. В тези хипотези се проявява оповестително-защитното действие на акта, от който произича правото на третото лице.

       Именно! Оповестително-защитното действие е на акта, от който произтича правото на третото лице, а не на вписаната искова молба. Третото лице в случая е банката, а нейният акт е нотариалният акт от 2017 г. за учредяване на договорна ипотека върху имота - вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ .

.

      За съжаление, непосредствено след хубавото разяснение за оповестително-защитното действие на акта, от който произтича правото на третото лице, съдът добавя обичайното:

"Вписването на исковите молби по чл. 29, ал. 1 ЗЗД обаче няма такова оповестително-защитно действие."  Вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси

  .

Още интересни моменти от решението на Софийски окръжен съд:

Процесният недвижим имот не принадлежи на длъжника П. Г.. Той не му е принадлежал и при учредяването на договорната ипотека от 27.04.2017 г. по силата на конститутивното съдебно решение от 26.07.2019 г.  Тъй като съгласно чл. 167, ал. 3 ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, то договорът за ипотека, сключен между ответниците по исковете с нотариалния акт 27.04.2017 г., е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като противоречащ на закона.
    Ето защо решението на районния съд следва да бъде потвърдено изцяло. Този извод е в съответствие и с разясненията, дадени с Решение № 50010 от 24.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2001 / 2020 г., I т. о., което анализира и обобщава богата съдебна практика относно нищожността на ипотеките на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 167, ал. 3 ЗЗД като последица от влезли в сила съдебни решения по искови молби за разваляне, унищожаване, отменяване или признаване нищожността на актове, подлежащи на вписване по чл. 112 от ЗС.
    При разглеждането на спора въззивният съд следва да игнорира като неотносими свидетелските показания и другите доказателства, събрани в
първоинстанционното производство, от които жалбоподателят прави извод, че покупко-продажбата от 14.03.2014 г. между Г. П. и П. Г. е действителна. Това е така, защото влязлото в сила конститутивно решение от 26.07.2019 г. по чл. 29, ал. 1 ЗЗД на Ботевградския районен съд е задължително за настоящия съд и следва да бъде зачетено.
    Жалбоподателят черпи права и от мотивите на Решение № 4 / 28.04.2021 г. по гр. д. № 2796 / 2020 г. на ВКС, IV г.о., с което е била оставена без уважение молбата му за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязлото в сила решение № 192 / 26.07.2019 г. по гр. д. № 173 / 2019г. на Ботевградския районен съд, тоест на решението по конститутивния иск с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД. Касационната инстанция е приела, че ипотечното право на молителя като ипотекарен кредитор продължава да съществува, независимо от изхода на спора в производството по унищожаване на сделката между длъжника П. Г. и праводателя му Г. П.. Настоящият съдебен състав обаче се придържа към многогодишната утвърдена съдебна практика по тълкуването и прилагането на закона. Новото разбиране на ВКС, изразено в посоченото Решение № 4 / 28.04.2021 г., може да бъде единствено повод за образуване на тълкувателно дело.

.

Цялото решение: http://softisbg.com/dannies_blog/act_2023_3_6.pdf

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика в раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.