Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК

Начало на блога

Обратно към раздел Тълкувателни решения

.

http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2014-4-reshenie.pdf

.

1. Относно цената на някои искове. 2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост. 3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.

.

Из тълкувателното решение

Всяко право се индивидуализира чрез юридическия факт, от който се поражда, чрез своето съдържание и субектите на правоотношението, чиято активна страна е то.И при абсолютните права, каквото е правото на собственост, правото не се индивидуализира само с вещта, върху която съществува, но и с лицето, което е негов носител и с основанието му- юридическия факт, от който се поражда. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.гр.д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

.

              Това е важно за нашия случай - вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба и по-конкретно - Как се извършват справки по имот съобразно сега действащата персонална система на вписване (без данни за праводателя не може да се направи справка по имот!)

             В нашия случай с брат ми сме признати по съдебен ред за собственици по наследство от майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, починала на 15.03.2017 - Решение от 18.02.2019 г. по гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен, в сила от 16.04.2020, отбелязано по вписаната ни искова молба в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС (уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на наследствените ни имоти). Наследственото ни правоприемство обаче не е отразено по персоналните партиди на страните по делото, затова от недостоверните справки, публично достъпни в ЕПЗЕУ, по никакъв начин не може да се направи връзка между нас и майка ни - "продавачката" Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, която - според справките - уж била продала всичките си ниви в плевенско на 18.03.2013. От справките човек лесно може да се заблуди, че нашият пряк праводател и предишен собственик на наследствените ни имоти уж бил Ивайло Бировски - един от ответниците ни по делото, с което ревандикирахме наследствените си имоти, и че уж той ни бил прехвърлил имотите - кога и как? - заедно с тежестите на КПКОНПИ върху тях.

.

3Б. Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба.

            За съжаление, отговорът на ВКС е много кратък: "Налице е правен интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба." Без отговор е оставен много по-интересният въпрос, налице ли е правен интерес от предявяване на иск за прогласяване нищожност на договор по някоя от разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ (общото между всичките тези разпоредби е, че при уважаване на иск по тях срещу ответник, който се е разпоредил с имота преди вписване на исковата молба, приобретателят си запазва правото на собственост, тоест на практика няма смисъл да се води дело срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот, защото имотът няма да се върне в патримониума на ищеца)

.

             Особено интересни са членовете с фингираното правоприемство, като например:

         - чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД: "Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася." Казано просто, ако закупя имот от купувач по привиден договор (чл.17, ал. 1 ЗЗД) преди да е вписана искова молба за прогласяване нищожност на договора, аз си запазвам правото на собственост дори и след влизане в сила на съдебното решение, с което договорът е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (нищожни са привидните договори). Това е единственият случай в българското вещно право, когато от нищожен договор се черпи пълно право на собственост - хем съдът се е произнесъл, че моят  праводател никога не е бил собственик, хем аз си оставам собственик! Това странно положение се нарича фингирано правоприемство (измислено, фалшиво, неистинско) и се счита за напълно законосъобразно. Тук вписването на исковата молба не оповестява нищо друго, освен че някой се е излъгал да води безсмислено дело, а защитното ѝ действие - да пречи на ответника да прехвърли имота по време на делото - е отишло на кино, защото ответникът вече ми го е продал.
 
         - чл.33, ал.3 от ЗЗД: "Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба." И тук пак така, ако закупя имот от купувач по договор, сключен поради крайна нужда (чл. 33, ал. 1 ЗЗД) преди да е вписана искова молба за унищожаване на договора, аз си запазвам правото на собственост дори и след влизане в сила на съдебното решение, с което договорът е унищожен на осн. чл. 27 ЗЗД (унищожаеми са договорите, сключени при крайна нужда). Това пък е единственият случай в българското вещно право, когато от унищожен договор се черпи пълно право на собственост - хем съдът се е произнесъл, че моят праводател никога не е бил собственик, хем аз си оставам собственик! И тук вписването на исковата молба не оповестява нищо друго, освен че някой се е излъгал да води безсмислено дело, а защитното ѝ действие - да пречи на ответника да прехвърли имота по време на делото - е отишло на кино, защото ответникът вече ми го е продал.

              Поне за тези два члена да беше казал нещо ВКС ... Да беше изтълкувал правния интерес от предявяване на иск срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждането на исковата молба в случаите на фингирано правоприемство ...

 

.