Определение от 30.10.2020 по гр. д. № 972/2020 на ВКС

Начало на блога

Обратно към раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

 .

Публикувано тук на 14.03.2025

.

Спор, дали може да се придобие имот, докато тече делото, ако ИМ не е вписана. Добавила съм доста мои бележки в синьо.

.

Резюме. Уважен иск по чл. 108 ЗС от държавата срещу гражданин. Той е оспорил иска с твърдението, че влязлото в сила съдебно решение срещу праводателя му не го обвързва на основание чл.226, ал.3 ГПК, защото исковата молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 332/2004 г. на РС - Несебър, не е била вписана (прав е - съгл. чл. 115 ЗС "Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано."). Тук ВКС казва, че силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на ответника, независимо от факта, че исковата молба, въз основа на която е образувано делото от 2004 г., не е била вписана, т.к. вписването на исковата молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие, а не оповестително-защитно действие, каквото имат актовете по чл.114, б. „в" ЗС. (Според мен твърдението, че исковата молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие, а не оповестително-защитно действие, каквото имат актовете по чл.114, б. „в" ЗС, е едно голямо недоразумение - вж Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси)

.

Из определението

Въпрос: Обвързан ли е на основание чл.226, ал.3 ГПК от силата на пресъдено нещо приобретател, придобил недвижим имот преди вписване на исковата молба по чл.108 ЗС или е налице изключението на посочената разпоредба; поддържа се противоречие с решение № 119/15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на второ г. о.

   Отговор: Не е налице противоречие с разрешението, дадено в решение № 119/15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на второ г. о. В същото е прието, че от 01.01.2001 г. /с изменението на ЗС, бр.34 от 2000 г./ е въведено изискване за вписване на актовете, с които се признават права, което включва и съдебните решения по искове за собственост; съответно задължението за вписване обхваща и исковите молби, заведени за признаване на такива права - чл.114, б."в" ЗС. Посочено е, че действието на вписването е оповестително, както и че съдебното решение обвързва приобретателя на спорното право, дори когато той не е станал страна в процеса. За тази обвързаност е без значение дали приобретателят е знаел за висящия процес и следователно тя е независима от спазването или нарушаването на изискването за вписване на исковата молба.

                Вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/ (защитно за кого? - вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ)

               Вписването на искова молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба

              Това вписване няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл.226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Влязлото в сила решение, с което искът за ревандикация се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право от ответника, че ищецът, а не ответникът - праводател е собственик на прехвърления имот, независимо дали приобретателят на спорното право е участвал като страна по делото и независимо дали исковата молба по ревандикационния иск е била вписана.  (според ВКС, ИМ по чл. 108 ЗС произвежда оповестително действие, дори когато не е вписана - гениално! но какво правим тогава с чл. 115 ЗС "Ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано."? правим си гаргара ли?)

             Невписването й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик.

            Чисто оповестителното действие на вписаната искова молба - и на невписаната! - осигурява най-добра защита на ищеца! Точно така смята ВКС - невписването на исковата молба не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал. Мога само да допълня, че и обратното е вярно - вписването на исковата молба като нищо може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал - вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ

              И така, според ВКС излиза, че ние напразно сме вписвали нашата искова молба и че районният съдия напразно ни е заплашвала, че ако не я впишем, ще ни я върне и ще прекрати делото. Строгото разпореждане да впишем нашата ИМ може да се види ТУК.  Според мен, каквото и да си разяснява ВКС, районният съдия беше права да прояви строгост, т.к. чл. 114 ЗС гласи: "На молбите по предходните букви не се дава ход в съдилищата, докато не бъдат вписани."

.

Цялото определение: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=332A180B1862E234C2258611002A073A

.

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 972 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Р. Т., като пълномощник на С. Б. К. и касационна жалба на адв. В. Ч. като пълномощник на Г. К. Б. и С. А. Б., срещу въззивно решение № 93, постановено на 28.10.2019 г. по в. гр. д. № 284/2019 г. по описа на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 160 от 25.04.2019 г. по гр. д. № 1524/2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е признато за установено по предявения от Национална спортна академия „Васил Левски" - гр. София срещу С. Б. К., иск с правно основание чл.108 ЗС, че държавата е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта на [населено място], м. „А.", вх.А, ет.3, ап.3-1, с площ 64 кв. м., при описани съседи, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, като ответникът е осъден да предаде на държавата владението върху същия. Решението е постановено при участието на Г. К. Б. и С. А. Б. като трети лица - помагачи на страната на ответника.
В изложението към подадената касационна жалба на ответника на първо място са изложени доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, обосновани с твърдение, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви от свое име иск за защита правото на собственост на държавата. Поддържа, че е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й според ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. обвързан ли е на основание чл.226, ал.3 ГПК, ответникът като приобретател, от формираната с решението по гр. д. № 332/2004 г. на РС - Несебър сила на пресъдено нещо /тя е за поземления имот, а не за процесния апартамент; не се касае за прехвърляне на спорното право в течение на висящия процес/; поддържа се противоречие с тълкувателно решение № 79/30.12.1977 г. по гр. д. № 68/1977 г. на ОСГК на ВС; 2. обвързан ли е на основание чл.226, ал.3 ГПК от силата на пресъдено нещо приобретател, придобил недвижим имот преди вписване на исковата молба по чл.108 ЗС или е налице изключението на посочената разпоредба; поддържа се противоречие с решение № 119/15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на второ г. о.; 3. следва ли да се докаже при условията на пълно и главно доказване основанието за придобиване на право на собственост от държавата, при наличие на изрично оспорване на правата й, доколкото актовете за държавна собственост нямат правопораждащо действие; 4. задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, да изложи мотиви по същите и да прецени всички допустими доказателства; 5. длъжен ли е съдът да приложи последиците на недоказването, съгласно общото правило за разпределение на доказателствената тежест; твърди се противоречие с решение № 269/19.12.2013 г. по гр. д. № 654/2012 г. на първо т. о.; 6. налице ли е основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК, когато член на състава на съда е участвал при решаването на спор, обуславящ настоящия; сочи се противоречие с решение № 200/19.01.2018 г. по т. д. № 592/2016 г. на второ т. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК - очевидна неправилност.
В изложението към подадената касационна жалба на третите лица - помагачи се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които обобщени се свеждат до следния: налице ли е обвързаност от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, когато производството е било образувано по искова молба, предявена след 01.01.2001 г., която е подлежала на вписване; сочи се противоречие с решение № 88/29.07.2016 г. по гр. д. № 5719/2015 г. на първо г. о., решение № 281/29.10.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на първо г. о. и решение № 119/15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на второ г. о.
Ответникът по касационна жалба, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който е изразил становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Държавата, която е конституирана в процеса като главна страна на основание чл.26, ал.4 ГПК, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, е изразила становище за неоснователност на касационните жалби.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Национална спортна академия „Васил Левски", в качеството й на процесуален субституент на държавата, срещу С. Б. К. иск за установяване правото й на собственост върху процесния апартамент и за предаване на владението му. В исковата молба са изложени твърдения, че му е била предоставена за ползване държавна земя, върху която е било проведено комплексно мероприятие: изграждане на Учебна водна спортна база. В нейните граници се включва УПИ ** в кв.1 по плана на м. „А.", [населено място], в който „Спектър" ООД е построило жилищна сграда. С влязло в сила на 15.01.2009 г. решение по гр. д. № 332/2004 г. на РС - Несебър е признато правото на собственост на ищеца върху имота и ответното дружество е осъдено да предаде владението му. Прието е, че същото не се легитимира като собственик със сключените през 2002 г. и 2004 г. договори за покупко-продажба. По силата на приращението сградата е станала държавна собственост. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 74/2005 г. дружеството е прехвърлило правото на собственост върху процесния апартамент на Г. Б., който през 2008 г. го е продал на ответника. Купувачите, които са придобили правото на собственост по време на висящия процес, на основание чл.226, ал.3 ГПК са обвързани от правните последици на решението. Исковата молба е предявена на 13.06.2018 г.
Ответникът е оспорил иска с твърдението, че влязлото в сила съдебно решение по иска срещу дружеството не го обвързва в качеството му на правоприемник на продавача, на основание чл.226, ал.3 ГПК. Исковата молба, въз основа на която е било образувано гр. д. № 332/2004 г. на РС - Несебър, не е била вписана. Въвел е като евентуално придобивно основание придобивна давност чрез упражнявано владение от момента на сключване на договора за продажба, към което е присъединил и владението на продавачите.
По делото е установено, че с влязло в сила на 31.07.2009 г. решение по гр. д. № 706/2007 г. на Бургаския окръжен съд, образувано въз основа на искова молба, подадена през 2004 г., „Спектър" ООД - гр. Несебър е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на Национална спортна академия „Васил Левски" владението върху следния недвижим имот: част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ ** в кв.1 по плана на м. „А.", землището на [населено място]. Исковата молба не е вписана /удостоверение от Служба по вписванията - гр. Несебър/. Въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист от 22.10.2010 г., като видно от протокол за въвод във владение, същият е извършен на 14.08.2013 г.
С нотариален акт № 74, т.2, н. д. № 249/01.03.2005 г. за покупко-продажба на недвижим имот, „Спектър" ООД е прехвърлило на Г. К. Б. правото на собственост върху следния недвижим имот, находящ се в жилищна сграда, построена в УПИ ** в кв.1 по плана на м. „А.", а именно: апартамент № 3-1. Праводателят на купувача се е легитимирал с нотариални актове за покупко-продажба от 2002 г. и 2004 г. На 28.07.2008 г. правото на собственост е прехвърлено на ответника.
Сградата е построена въз основа на разрешение за строеж № 162/30.04.2004 г. и е въведена в експлоатация на 15.04.2005 г.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение на ответника, независимо от факта, че исковата молба, въз основа на която е образувано гр. д. № 332/2004 г., не е била вписана. Вписването на исковата молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие, а не оповестително-защитно действие, каквото имат актовете по чл.114, б. „в" ЗС. Обвързаността на лицето, получило владението на имота от ответника по иска по чл.108 ЗС в хода на висящия процес, на основание чл.226, ал.3 ГПК, не е поставена в зависимост от знанието за висящия процес. По отношение на тези изводи е налице препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Посочено е, че презумпцията на чл.92 ЗС не е била оборена на нито едно от заявените от ответника придобивни основания. Договорът от 2008 г. не може да легитимира купувача като собственик, тъй като продавачът не е бил собственик /придобил е правото на собственост през 2005 г. от дружеството, което също не е притежавало право на собственост/. Договорът не е породил вещно-правно действие /никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава/. Със СПН е установено, че праводателят на праводателите на ответника не е собственик на земята, върху която е построена сградата. За неоснователно е счетено и заявеното като евентуално придобивно основание давностно владение. Давност не е текла по време на висящия процес както по отношение на ответника по иска по чл.108 ЗС, така и по отношение на последващите приобретатели, черпещи права от него. Най-рано давностният срок е започнал да тече на 31.07.2009 г. Дори и периодът на владение да е изтекъл /каквато не е настоящата хипотеза/, имотът е публична държавна собственост, поради което не е могъл да бъде придобит по давност.
Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното по поддържаните основания за допускане на касационно обжалване:
Обжалваното въззивно решение е процесуално допустимо. Съдебната практика е константна, че организациите, вкл. висши учебни заведения, на които са предоставени за стопанисване и управление държавни имоти, разполагат с процесуална легитимация да предявяват от свое име искове за защита правото на собственост на държавата по отношение на тези имоти /решение № 29 от 01.03.2018 г. по гр. д. № 1865 от 2017 г. на второ г. о., решение № 6 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 833 от 2009 г., решение № 939 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 4962 от 2008 г. на четвърто г. о., решение № 203 от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1758 от 2013 г. на второ г. о., решение № 149 от 08.07.2016 г. по гр. д. № 549 от 2015 г. на първо г. о., определение № 22 от 17.01.2017 г. по ч. гр. д. № 3227 от 2016 г. на трето г. о./. По настоящото дело на основание чл.26, ал.4 ГПК държавата е била конституирана и като главна страна в процеса, носител на материалното право, предмет на делото, именно за да бъде обвързана от постановеното по делото решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по първия правен въпрос в жалбата на ответника дали на основание чл.226, ал.3 ГПК като приобретател е обвързан от формираната с решението по гр. д. № 332/2004 г. на РС - Несебър сила на пресъдено нещо. Същият въпрос е възпроизведен и в жалбата на третите лица - помагачи.
Решението по цитираното дело е разрешило въпроса за принадлежността на правото на собственост на имота. Решаващият правен извод, обусловил изхода на делото е, че не е оборена презумпцията на чл.92 ЗС. Същият е направен в съответствие с практиката на ВКС, в която се приема, че прехвърлянето на чужда вещ, както и последващите разпоредителни действия с нея, са непротивопоставими на действителния собственик, независимо от вписването на съответните сделки и без оглед на това кога е вписана исковата молба, с която действителният собственик претендира правото си на собственост. Този извод следва от общия принцип, че никой не може да прехвърли права, каквито сам не притежава. Договорите за покупко-продажба, сключени с нотариалните актове от 2005 г. и 2008 г., са непротивопоставими на действителния собственик. Същите не са породили вещноправно действие по силата на горното правило.
Вторият въпрос обуславя обвързаността от силата на пресъдено нещо на горното основание от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС по отношение на имота /в настоящата хипотеза тя не е била вписана/. Възприетото от въззивния съд съответства на посоченото в решение по гр. д. № 4119 от 2017 г. и решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 719/2011 г. на първо г. о., в които е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи /чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН/. Вписването на искова молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. Това вписване няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл.226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Влязлото в сила решение, с което искът за ревандикация се уважава, установява със сила на пресъдено нещо и по отношение на приобретателя на спорното право от ответника, че ищецът, а не ответникът - праводател е собственик на прехвърления имот, независимо дали приобретателят на спорното право е участвал като страна по делото и независимо дали исковата молба по ревандикационния иск е била вписана. Невписването й не може да доведе до запазване на правото на собственост, придобито от праводател, който не го е притежавал, тъй като при оповестително действие на вписването, при преценката за съществуването на правото, е от значение дали праводателят е бил собственик.
Не е налице противоречие с разрешението, дадено в решение № 119/15.01.2018 г. по гр. д. № 5062/2016 г. на второ г. о. В същото е прието, че от 01.01.2001 г. /с изменението на ЗС, бр.34 от 2000 г./ е въведено изискване за вписване на актовете, с които се признават права, което включва и съдебните решения по искове за собственост; съответно задължението за вписване обхваща и исковите молби, заведени за признаване на такива права - чл.114, б."в" ЗС. Посочено е, че действието на вписването е оповестително, както и че съдебното решение обвързва приобретателя на спорното право, дори когато той не е станал страна в процеса. За тази обвързаност е без значение дали приобретателят е знаел за висящия процес и следователно тя е независима от спазването или нарушаването на изискването за вписване на исковата молба. Не се разкрива противоречие с възприетото в решение № 88/29.07.2016 г. по гр. д. № 5719/2015 г. на първо г. о., според което лицето, придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл.108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен. Разгледаният въпрос в решение № 281/29.10.2012 г. по гр. д. № 130/2012 г. на първо г. о., е какви са последиците от направен отказ от иска, при условия на прехвърляне на спорното право в хода на висящия процес и може ли, при влязло в сила определение за прекратяване на производството на основание чл.119, ал.2 от ГПК /отм./, приобретателят да предяви наново същия иск срещу същия ответник.
Третият въпрос е свързан с доказването на правото на собственост на държавата върху имота, в който се намира сградата с процесния апартамент. Принадлежността на правото на собственост е установена с влязлото в сила решение. Въз основа принципа на приращението и предвид липсата на учредено право на строеж, дружеството, извършило строителството въз основа на издадено по надлежния ред строително разрешение, не е придобило правото на собственост върху построеното.
Четвъртият процесуален въпрос е свързан със задължението за обсъждане на доводите и възраженията на страните, както и за мотивиране на правните изводи. Обжалваното въззивно решение съдържа такова обсъждане, както и обосноваване на направените изводи.
Петият въпрос е мотивиран с процесуалното задължение на съда да приложи последиците от недоказването на правото на собственост на държавата върху УПИ ** в кв.1 по плана на м. „А.", [населено място], идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, в който е построена сградата. Съображения по този въпрос са изложени при обсъждане на третия поставен в изложението въпрос.
Шестият въпрос е свързан с допуснато процесуално нарушение предвид основанието за отвод на член от съдебния състав по чл.22, ал.1, т.6 ГПК. Представеното решение № 200/19.01.2018 г. по т. д. № 592/2016 г. на второ т. о. разглежда хипотеза на обезсилено или отменено решение и връщане на делото за ново разглеждане, при което не може да участва съдията, постановил решението или участвал в състава по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, страни по което са били праводателите на страните по новото дело, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните, и да бъдат направени различни правни изводи. Процесуалният закон не визира като основание за отвод на съдията участието му при разрешаване на друго дело между същите страни или поради връзка на делата /решение № 103 от 16.01.2019 г. по гр. д. № 2875 от 2017 г. на първо г. о./.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК - очевидна неправилност, произтичаща пряко от съдържанието на обжалваното решение.
С оглед изхода на делото касаторът К. следва да заплати на държавата направените в касационното производство разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 300 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 93, постановено на 28.10.2019 г. по в. гр. д. № 284/2019 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
Осъжда С. Б. К. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, разноски за касационното производство /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.


Председател:

Членове:

.

Начало на блога

Обратно към раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби