Определение от 20.01.2020 по гр.д.№21119/2019 на РС-Варна и Решение от 13.04.2020 по в.гр.д.№621/2020 на ОС-Варна

Начало на блога

Обратно към раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Дата на публикация в този блог: 11.03.2025

.

.

Начало на блога

Обратно към раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Казус. Молба до съда за съдействие по заличаване на вписана през 1993 г. искова молба, по която никога не е завеждано дело. Отхвърлена на първа инстанция, уважена на втора. Тук намирам три интересни момента.

          Първият е, че при нестандартни случаи като този - и като нашия (вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба) - ЗС и ПВп са неприложими, т.к. те са за нормални (стандартни) случаи. Първата инстанция затова отхвърля молбата, защото се опитва да приложи чл. 115 ЗС:

          "Няма данни, че искова молба със страни ищец Г.Й.С., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********, с която е предявен иск с предмет разваляне на договор за издръжка и гледане е депозирана във Варненски районен съд, независимо от обстоятелството, че такава е вписана в Служба по вписванията - Варна. При така изложеното и доколкото гражданско дело пред настоящата инстанция не е образувано с посочените страни и предмет, то същата не се е произнесла по такова искане с постановяване на съдебен акт, било то по същество на спора или с акт с който производството по делото е прекратено, за да бъде осъществено отбелязване на този съдебен акт в Служба по вписванията, на осн. 115 ЗС. Хипотезата на чл.115 ЗС не предвижда постановяване на съдебен акт, различен от постановено съдебно решение, респ. определение за прекратяване на производство по делото, който да подлежи на отбелязване чрез представяне на препис от последния в Служба по вписванията. При тези съображения молбата на молителя следва да бъде оставена без уважение."  

.

             Вторият интересен момент е, как е била вписана тази искова молба. Информацията за начина на вписване се намира в решението на втората инстанция:

          "В конкретния случай вписването на исковата молба през 1993 г. е извършено от държавен нотариус при РС-Варна, видно и от подписите и печатите, поставени върху представения препис от исковата молба. Т.е. налице е държавно-властнически акт - разпореждане за вписване, което е обективирано върху самата искова молба. Видно от съдебното удостоверение обаче, впоследствие искът не е предявен за съдебно разглеждане, поради което в регистърните книги на РС-Варна не е заведено гражданско дело под съответния номер със сочените страни."

                 Оттук за първи път научих, че едно време най-напред са отивали при държавния нотариус (това е сегашният съдия по вписванията), който е вписвал исковата молба, а чак след това са я входирали в съда. Това, според мен, обяснява, защо и досега в законите са останали разпоредбите за запазване правата на третите лица, които са придобили имота преди вписването на исковата молба, а не преди входирането ѝ - вж Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ. Следователно, има резон в идеята входирането на ИМ в съда да бъде датата, от която се счита, че ИМ е вписана, подобно на вписването на влезлите в сила съдебни решения, изказана в статията ми Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси, където съм дала следния пример: "В нашия случай съдебното решение е влязло в сила на 16.04.2020, вписано на 29.09.2020 (в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС; точният термин е "отбелязано по вписаната ИМ"- вж Вписване на съдебно решение), като текстът на вписването му гласи: "С влязло в законна сила на 16.04.2020 съдебно решение ...". Тоест макар че е вписано на 29.09.2020, съдебното решение си е в сила от 16.04.2020. По същия начин може, според мен, да се вписва и ИМ: "С входирана на (дата) искова молба е предявен иск срещу ..."

.

А третият интересен момент е произнасянето на втора инстанция за действието на вписването на исковата молба. Всъщност, не е толкова интересен, т.к. е повторение на широкоразпространеното сред юристите схващане, че защитното действие на вписаната ИМ се състои в запазване на правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба:

.             
"Вписването на исковата молба се състои в даване на гласност на обстоятелството, че досежно недвижимия имот прехвърлен от Стефанов на Йосифов срещу задължение за издръжка и гледане съществува правен спор. Наред с оповестителното действие обаче в конкретния случай вписването има и защитно такова, тъй като развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба - арг. от чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Имайки предвид факта, че искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД изобщо не е предявен пред РС-Варна, то отпада и необходимостта от вписването на исковата молба."

                 Аз лично не споделям подобно схващане по две причини. Едната е, че защитата на третите лица се осигурява от влязлото в сила съдебно решение, а не от ИМ, и то само в изрично посочените разпоредби на законите (напр. чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД, чл. 211. ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ), докато вписването на ИМ служи просто за ориентир (отправна точка, разделител) във времето - преди и след вписването ѝ.  А другата е, че ищецът няма правен интерес да вписва ИМ, за да защитава чужди интереси (интересите на трети лица).

.

Определението на първа инстанция

.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№

 гр. Варна

 

Варненският районен съд, ХХI състав в закрито заседание на 29.01.2020 год., в състав:

Районен съдия: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ

 

            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №21119 по описа за 2019г., установи следното:

Постъпила е молба от М.С.Й., ЕГН ********** ***, с която се иска да бъде постановен съдебен акт, който да послужи на молителя пред Служба по вписванията - Варна, с оглед заличаване на вписано обстоятелство - искова молба, вписана на 09.03.1993г. с ищец Г.Й.С., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на С.Г.Й., ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, молителят е негова низходяща.

Представено е удостоверение № 64/16.05.2019г. от Варненски районен съд, от което се установява, че за периода 1993-1999г., както и за периода 01.01.2000г. - 15.05.2019г. в съда няма образувани граждански дела със страни ищец Г.Й.С., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********.

Представена е искова молба със страни - ищец Г.Й.С., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********, с която е предявен иск за разваляне на договор за издръжка и гледане. Видно от исковата молба същата е вписана на 09.07.1993г., том І, рег.7411 в Служба по вписванията.

На осн. чл. 114, б."а" ЗС следва да бъдат вписани исковите молби, с които се иска разваляне на подлежащи на вписване актове. По такива производства ход на делото не се дава докато не бъдат вписани, на осн. чл. 114 ЗС.

Няма данни, че искова молба със страни ищец Г.Й.С., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********, с която е предявен иск с предмет  разваляне на договор за издръжка и гледане е депозирана във Варненски районен съд, независимо от обстоятелството, че такава е вписана в Служба по вписванията - Варна. При така изложеното и доколкото гражданско дело пред настоящата инстанция не е образувано с посочените страни и предмет, то същата не се е произнесла по такова искане с постановяване на съдебен акт, било то по същество на спора или с акт с който производството по делото е прекратено, за да бъде осъществено отбелязване на този съдебен акт в Служба по вписванията, на осн. 115 ЗС. Хипотезата на чл.115 ЗС не предвижда постановяване на съдебен акт, различен от постановено съдебно решение, респ. определение за прекратяване на производство по делото, който да подлежи на отбелязване чрез представяне на препис от последния в Служба по вписванията.

При тези съображения молбата на молителя следва да бъде оставена без уважение.  

Предвид на горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

оставя без уважение молба вх.№ 96684/30.12.2019г. от М.С.Й., ЕГН ********** ***, с която се иска да бъде постановен съдебен акт, който да послужи на молителя пред Служба по вписванията - Варна, с оглед заличаване на вписано обстоятелство - искова молба, вписана на 09.03.1993г. с ищец Г.Й.С., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Варненски окръжен съд.

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.

Решението на втора инстанция

.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№................../..................2020г.

 

гр.  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:     

    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал

            въззивно гражданско дело № 621 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 538, ал. 1 вр. чл. 278 от ГПК.

            Образувано е по жалба с вх. № 13623/17.02.2020 г., депозирана от М.С.Й., ЕГН **********, действаща чрез адв. К.Д.,***, против Определение № 1761 от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 21119 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 21-ви съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за постановяване на съдебен акт, който да му послужи пред СВ - Варна с оглед заличаване на вписано обстоятелство - искова молба, вписана на 09.07.1993 г. с ищец Г.Й.Ъ., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********.

            В жалбата са наведени доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, поради несъответствието му със събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Поддържа се, че между Г.С. и С.Й. не е образувано дело по вписаната искова молба от 09.07.1993 г. Сочи се, че за да бъде извършено заличаването на вписаната искова молба от съдия по вписванията, е необходимо съдът да постанови нарочен акт, с който да постанови изричното заличаване. Моли се съдът да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови нов акт, който да подлежи на вписване в АВ за заличаване на вписаната искова молба.

            Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. 

            Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал - в съвкупност и поотделно и приложимия закон, приема за установени следните фактически и правни положения:

            От представения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 11, том X, дело 3821/1979 г. по описа на варненския нотариус И.К., се установява, че Г.С. е прехвърлил правото на собственост върху подробно описания в нотариалния акт недвижим имот в патримониума на сина си С.Й. срещу задължението на последния да го издържа и гледа.

            Видно от процесната искова молба, вписана в СВ на 09.07.1993 г., праводателят е обективирал искане за съдебно разваляне на гореописания договор поради неизпълнение на поетите от приобретателя облигационни задължения.  

            От акта за смърт изх. № АУ035334МЛ/08.04.2019 г. се установява, че С.Й. е починал на 30.11.2003 г., като молителката М.Й. е единствената негова наследничка по закон, доколкото видно и от акта за раждане е негова дъщеря.

            Видно от справката от СВ-гр. Варна, обхващаща вписванията за периода от 15.04.1919 г. до 15.04.2019 г., по партидата на Г.Й.Ъ. е вписана процесната искова молба, като същият е посочен като ищец, а С.Й. - ответник.

            От представеното съдебно удостоверение с изх. № 64/16.05.2019 г. се установява, че за периода 1993 г. - 1999 г. и периода 01.01.2000 г. - 15.05.2019 г. няма заведено гражданско дело със страни Г.С. и С.Й..

            Видно от приложеното по делото определение /л. 7/ съдията по вписванията е отказал да заличи исковата молба вписана в АВ с рег. № 7411 от 09.07.1993 г. на АВ-Варна, въз основа на горепосоченото съдебно удостоверение, като в мотивите на определението е указано на молителя да представи съдебен акт, с който изрично се постановява заличаването.

            Настоящото производство е охранително по своя характер, доколкото съдът не е сезиран с искане за разрешаване на правен спор, породен от нарушено субективно материално право, а с искане за съдебно съдействие във връзка със заличаване на вписано обстоятелство в СВ-гр. Варна.  Съгласно чл. 540 от ГПК, за охранителните производства съответно се прилагат правилата на исковото производство с изключение на чл. 207-266 ГПК и чл. 303-388 ГПК. Въззивният съд има правомощията на пълен въззив, доколкото жалбата може да бъде основана на нови обстоятелства и доказателства - арг. от чл. 538, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Отделно от това, цитирана разпоредба препраща към чл. 278 от ГПК /разглеждане и решаване на частните жалби/, а съгласно указанията, дадени в ТР № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

            Съгласно чл. 13 от Правилника за вписванията /ПВ/, заличаването на вписването на исковата молба за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот става, като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. В конкретния случай молителят е обективирал искане за постановяване на нарочен съдебен акт, който да послужи пред съдията по вписвания за постановяване заличаването на вписаната през 1993 г. искова молба, доколкото не е налице висящ исков процес между Г.С. и С.Й..

            За да се извърши вписването или отбелязването по чл. 11 от ПВ, се представя подадената в съда искова молба, по която е събрана държавна такса за образуване на дело, както и препис или препис-извлечение от молбата - арг. от чл. 12, ал. 1 от ПВ - в сила от 2005 г. За разлика от цитирания сега действащ законов текст обаче към 1993 г. исковата молба преди входирането ѝ в съда наред с книжата приложени към нея, които впоследствие се образуват в дело, се представя първо пред нотариуса - арг. от чл. 12, ал. 1 от ПВ, Изм. - Изв., бр. 30 от 1955 г. Към онзи момент функцията по вписвания, отбелязвания и заличавания в имотния регистър се осъществява от нотариалните служби към районните съдилища, които са част от държавната система. С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 90-те години установената от социалистическата държава нотариална система, в частност нотариалните служби към районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове и да задоволят, по този начин, нарасналите му потребности при условията на пазарна икономика. Именно за това в края на XX-ти век е извършена и нотариалната реформа в Република България, като е приет Закон за нотариусите и нотариалната дейност, в сила от 07.01.1997 г., с който нормативно са въведени и е регламентирана дейността на частните нотариуси.

            В конкретния случай вписването на исковата молба през 1993 г. е извършено от държавен нотариус при РС-Варна, видно и от подписите и печатите, поставени върху представения препис от исковата молба. Т.е. налице е държавно-властнически акт - разпореждане за вписване, което е обективирано върху самата искова молба. Видно от съдебното удостоверение обаче, впоследствие искът не е предявен за съдебно разглеждане, поради което в регистърните книги на РС-Варна не е заведено гражданско дело под съответния номер със сочените страни.

            Въпреки че не е заведено гражданско дело, т.е. не е упражнено субективното потестативно право на съдебно разваляне на двустранна правопрехвърлителна сделка, е налице вписано обстоятелство - искова молба, изхождаща от Г.С. против С.Й.. Вписването на исковата молба се състои в даване на гласност на обстоятелството, че досежно недвижимия имот прехвърлен от Стефанов на Йосифов срещу задължение за издръжка и гледане съществува правен спор. Наред с оповестителното действие обаче в конкретния случай вписването има и защитно такова, тъй като развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба - арг. от чл. 88, ал. 2 от ЗЗД. Имайки предвид факта, че искът по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД изобщо не е предявен пред РС-Варна, то отпада и необходимостта от вписването на исковата молба. От една страна, заличаването на вписаното обстоятелство, няма да навреди интереса на третите лица, от друга страна, незаличаването може да засегне интереса на молителя, имайки предвид обстоятелството, че същият е законен наследник на ответника и като такъв е негов универсален приобретател, включително и досежно недвижимия имот - предмет на вписаната искова молба, за който съществува привиден правен спор поради вписаното обстоятелство.

            Предвид изложеното, молбата за заличаване на вписаната искова молба от 09.07.1993 г. с вх. № 7411 по описа на нотариус от нотариална служба при РС-Варна, следва да бъде уважена.

            Поради несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваният съдебен акт следва да се отмени и вместо него се постанови нов, в посочения по-горе смисъл.

            Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Определение № 1761 от 29.01.2020 г., постановено по гр. дело № 21119 по описа за 2019 г. на РС-Варна, 21-ви съдебен състав, с което е оставена без уважение молбата на М.Й., ЕГН **********, действаща чрез адв. К.Д.,***, за постановяване на съдебен акт, който да послужи пред СВ - Варна с оглед заличаване на вписано обстоятелство - искова молба, вписана на 09.07.1993 г. с ищец Г.Й.Ъ., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН ********** и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

            ДА СЕ ЗАЛИЧИ, на основание чл. 13, предл. 1 от ПВ,  вписването на искова молба, вписана на 09.07.1993 г., том I, дело № 108, вх. рег. № 7411 по описа на нотариалната служба при РС-Варна с ищец Г.Й.Ъ., ЕГН ********** и ответник С.Г.Й., ЕГН **********.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

            ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                        2.

 

.

Начало на блога

Обратно към раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.