Определение от 13.06.2024 по гр. д. гр.д. № 3967/ 2023 на ВКС

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика в раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

.

Публикувано на 01.03.2025

.

Казус. През 2013 ищците продали апартамент и гараж за 120 000 лв, като купувачът им дал само 11 000 лв с уговорката да заплати остатъка до 31.10.2015 г. Не става ясно, как е направена уговорката - дали в нотариалния акт или другаде. Купувачът обаче умира на 15.08.2015, без да изпълни уговорката. Поради неплащане на уговорената по тази сделка продажна цена, вкл. и от наследниците на починалия купувач, продавачите предявяват на 26.08.2015г. иск за разваляне на договора на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД. Броени дни след предявяване на иска наследниците продават апартамента и гаража. Исковата молба е вписана на 08.10.2015, след като спорните имоти вече са продадени на трети лица. Искът за разваляне на договора е уважен с решение от 21.02.2020 по гр.д.№ 11020/2015г. на СГС, I-7 състав, потвърдено с решение от 22.06.2021г. по гр.д.№ 2352/2020г. на САС, в сила от 06.08.2021г., но имотите остават собственост на третите лица, т.к. съгл. чл. 88, ал. 2 ЗЗД: "Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба." През 2020 г. продавачите завеждат второ дело - по чл. 59 ЗЗД (неправомерно обогатяване), съчетан с иск по чл. 108 ЗС (иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик). Този им иск е отхвърлен с решение от 10.10.2022 по гр.д. № 6997/2020 на СГС, потвърдено с решение от 24.04.2023 по в. гр.д. 42/2023 на Апелативен съд София, недопуснато до касация с публикуваното тук определение на ВКС. За мен казусът е интересен с произнасянията на съдилищата за действието на вписването на исковата молба във вр. с моята статия Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси.

.

Из Решение от 10.10.2022 по гр.д. № 6997/2020 на СГС: "Вписването на исковата молба има защитно-оповестително действие и предназначено да даде гласност на правния спор."

                 Понятията "оповестително действие" и "действие, предназначено да даде гласност на правния спор" означават едно и също. А защитното действие в какво се изразява?

.

"Разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД постановява, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба. Това означава, че ако вписването на исковата молба по иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД следва по време последващата прехвърлителна сделка, правата на третото лице следва да бъдат зачетени."

                 Точно така. Влязлото в сила съдебно решение, с което се разваля договорът, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба за развалянето му.

.

Из Решение от 24.04.2023 по в. гр.д. 42/2023 на Апел. съд София: "За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че, макар и двустранната транслативна сделка, на която праводателите на ответниците са се легитимирали като собственици на спорните имоти, да е развалена с обратна сила - по предявен от ищците конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ответниците са станали собственици на тези недвижими вещи, тъй като те са вписали техния придобивен акт преди вписване на исковата молба, поради което е приложима правната норма на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, уреждаща т. нар. защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба за разваляне на двустранните договори по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

          Според мен, правната норма на чл. 88, ал. 2 ЗЗД урежда действието на влязлото в сила съдебно решение, с което се разваля договорът ("Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба." )

.

Из Определение от 13.06.2024 по гр. д. гр.д. № 3967/ 2023 на ВКС: "Вписването на исковата молба за разваляне на двустранен договор с предмет вещни права върху недвижими вещи притежава т. нар. защитно-противопоставимо действие - арг. чл. 88, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 114, първо изречение, б.„а" ЗС, т.е. макар и развалянето на договора да ретроагира, за собственик на вещта се счита приобретателят от ответника по иска за разваляне, ако той е вписал своя придобивен акт преди вписване на исковата молба, с която е предявен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

          Според мен, защитно-противопоставимото действие не е на вписаната искова молба, а на влязлото в сила решение - чл. 88, ал. 2 ЗЗД: "Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба." Датата на вписване на ИМ служи просто като ориентир (разделител във времето) - преди и след това. Допълнителен аргумент срещу широко разпространеното схващане, че вписването на ИМ защитава правата на третите лица, е, че ищецът няма правен интерес да вписва ИМ с цел да защитава чужди права.

.

Цялото определение на ВКС от 13.06.2024: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=73EB2524E2C4CF06C2258B3C0039274F

.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 3967 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 524 от 24.04.2023г. по гр.д. № 42/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 263106 от 10.10.2022г. по гр.д. № 6997/2020г. на Софийски градски съд. С последното са отхвърлени предявените от Й. А. Б. и Т. М. Ш. срещу Ц. С. Д. и Н. Н. Д. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД, а именно: 1/ за признаване на установено, че ищците са собственици на недвижими имоти: апартамент № 2 в [населено място] на [улица], партерен етаж и гаражна клетка № 8 в сутеренния етаж на сградата, с принадлежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и за предаване владението върху тях; 2 / за заплащане на сумата от 39 900 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на посочените имоти за периода от 12.09.2015 г. до 15.07.2020г.
Касационната жалба е подадена от ищците Й. А. Б. и Т. М. Ш. чрез пълномощника им адв. А. В.. Поддържат се оплаквания за неправилност на въззивното решение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК по правни въпроси, разрешени в противоречие посочена практика на Върховния касационен съд.
Ответниците по касационната жалба Ц. С. Д. и Н. Н. Д. чрез пълномощника си адв. С. Й. изразяват становище за недопускане на касационно обжалване. Пълномощникът претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗАдв.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Й. А. Б. и Т. М. Ш. са предявили срещу Ц. С. Д. и Н. Н. Д. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността и предаване владението върху недвижими имоти - апартамент № 2 в [населено място] на [улица], партерен етаж, и гаражна клетка № 8 в сутеренния етаж на сградата с принадлежащите им идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и иск по чл. 59 ЗЗД за заплащане на 39 900 лв. обезщетение за лишаване от ползването на горните имоти за периода от 12.09.2015 г. до 15.07.2020 г.
От фактическа страна е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт от 26.06.2013г., ищците Й. А. Б. и Т. М. Ш. са продали на К. Н. Й. спорния апартамент № 2 и гаражна клетка № 8 за сумата 120 000лв., като е посочено, че при сключване на договора купувачът е платил на всеки от продавачите по 5 500лв. от продажната цена и е уговорено остатъкът да се заплати в срок до 31.10.2015г. Приобретателят К. Й. е починал на 15.08.2015г. и е оставил за свои законни наследници децата си С. К. Н. и Д. К. Й.. Поради неплащане на уговорената по тази сделка продажна цена, вкл. и от наследниците на починалия купувач, продавачите са предявили на 26.08.2015г. конститутивен иск за разваляне на договора с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, като исковата молба е вписана на 08.10.2015г. Искът за разваляне на договора за покупко-продажба е уважен със съдебно решение, влязло в сила на 06.08.2021г.
О тветниците по иска Ц. С. Д. и Н. Н. Д. са купили процесните недвижими имоти от С. К. Н. и Д. К. с договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт от 12.09.2015г.
С нотариална покана, връчена на 29.10.2015г., ищците са уведомили ответника Д. за образуваното дело за разваляне на договора за покупко-продажба и са му предложили да придобие собствеността като им заплати продажната цена в 15дневен срок.
Събрани са гласни доказателства. Свидетелят А. сочи, че ищците прехвърлили обектите на К. с уговорка да ги изплаща на вноски, но след смъртта му не постигнали съгласие със сина му относно плащането. Според свидетеля ищецът е предупредил ответника Д., че апартаментът не е изплатен и че ще потърси правата си. Свидетелят М. обяснява, че К. Й. следвало да плати цената след продажба на свои имоти, което не се осъществило. Ищците предложили на децата на К. С. и Д. да заплатят продажната цена, но те не отговорили. След това се установило, че имотите вече са продадени от тях и дадени под наем, а ответникът Д. отказал да предаде имота на ищеца.
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е приел, че правният спор е съсредоточен върху това дали влязлото в сила решение за разваляне на договора за покупко-продажба, на който праводателите на ответниците основават своите вещни права върху спорните имоти, е противопоставимо на ответниците, респ. дали за да е приложима нормата на чл.88, ал.2 ЗЗД, уреждаща защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба, с която се предявява конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е необходимо приобретателите на спорната недвижима вещ освен да са придобили правото на собственост върху нея преди предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но и да са били добросъвестни; респ. дали презумпцията за добросъвестност е била опровергана в процеса на доказване по делото.
Съдът е посочил, че развалянето на договори за покупко-продажба притежава ретроактивно действие съгласно чл. 88, ал.1, пр.1 ЗЗД, но от значение за придобиването на вещни права от последващи приобретатели е дали исковата молба, с която е предявен конститутивният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е вписана преди или след придобивния акт, въз основа на който третото лице основава своята материална легитимация като собственик от праводател - ответник по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Вписването на исковата молба за разваляне на двустранен договор с предмет вещни права върху недвижими вещи притежава т. нар. защитно-противопоставимо действие - арг. чл. 88, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 114, първо изречение, б.„а" ЗС, т.е. макар и развалянето на договора да ретроагира, за собственик на вещта се счита приобретателят от ответника по иска за разваляне, ако той е вписал своя придобивен акт преди вписване на исковата молба, с която е предявен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В случая нотариалният акт, удостоверяващ договора за покупко-продажба, на който ответниците основават своята материална легитимация като собственици, е вписан на 12.09.2015 г. , т.е. преди 08.10.2015 г. когато е вписана на исковата молба, с която ищците са предявили конститутивния иск (уважен впоследствие) за разваляне на транслативния договор, въз основа на който праводателите на ответниците са придобили правото на собственост върху тези имоти. Съдът е посочил е, че законът дава предимство на правата на приобретателите, които са придобили правото на собственост върху спорните имоти преди вписване на исковата молба, с която е предявен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, макар и развалянето да притежава ретроактивно действие и праводателите не биха били собственици към момента на сключване на транслативната сделка. Съобразно уреденото в чл. 88, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 114, първо изречение, б. „а" ЗС защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба по чл.87, ал.3 ЗЗД, правата на приобретателите, вписали по-рано своя придобивен акт, са охранени, като по силата на закона и въз основа на транслативен договор те са станали собственици от лица, чиито права впоследствие са отпаднали с обратна сила.
Според съда за приложението на правилото на чл. 88, ал. 2 ЗЗД не се изисква приобретателите да са били добросъвестни, т.е. да не са знаели, че праводателите на техния праводател притежават право да развалят транслативния договор. Нито в чл. 88, ал. 2 ЗЗД, нито в чл. 114, първо изречение под б. „а" ЗС е уредено такова нормативно изискване. Тук съдът се е позовал и практиката по Решение № 267/19.02.2003 г. по гр. д. № 1325/2002г. на IV г. о. на ВКС, в което се приема, че развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба; чрез разпоредбата на чл.88, ал.2 ЗЗД се ограничава обратното действие на развалянето на договора само между страните, без да се засяга придобитото право на собственост от последващи приобретатели, като е без правно значение тяхната субективна недобросъвестност. По-нататък съдът е посочил е, че ищците не са установили към момента на сключване на договора от 12.09.2015г. ответниците да са знаели за подадената, но невписана искова молба на ищците, с която предявяват иск по чл.87, ал.3 ЗЗД. От показанията на разпитаните свидетели това обстоятелство не се изяснява. Отделно, във въззивната жалба ищците са признали, че към момента на сключване на сделката ответниците не са знаели, че между ищците и техния праводател съществува съдебен спор.
Решаващият съд е намерил за неоснователен и доводът на ищците, основан на чл. 298, ал.2 ГПК, че влязлото в сила решение по уважения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД е задължително за ответниците като правоприемници. Сочената разпоредба визира правоприемство настъпило след влизане в сила на съдебното решение. В случая правоприемството на спорното материално право е настъпило по време на съдебния процес и е приложима нормата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Общото правило е, че постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, но в тази правна норма е уредено едно съществено изключение - това правило не се прилага, когато вписването на исковата молба притежава защитно-противопоставимо действие: „с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот". Настоящият случай е такъв.
Поради изложеното Софийски апелативен съд е приел, че ответниците са вписали своя придобивен акт - нотариален акт на 12.09.2015 г. преди вписването на исковата молба /на 08.10.2015 г. /, с която е предявен и впоследствие е уважен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Поради това те са станали собственици на спорните имоти, макар и впоследствие двустранният договор, с който техните праводатели се легитимират, да е бил развален. Именно настъпването на тази материалноправна последица цели и уреденото в чл. 88, ал. 2 ЗЗД защитно-противопоставимо /оповестително-защитно/ действие на вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Затова ревандикационният иск е неоснователен. Неоснователен е и обусловеният от него иск по чл. 59 ЗЗД.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че такива не са налице.
Правните въпроси, формулирани от касатора, са следните: „как следва да се тълкува настоящият случай, дали имаме сделка между първоначалните ответници и придобиващият последващ приобретател, това рефлектира ли върху правата на трети лица, тъй като е налице един влязъл в сила съдебен акт, с който собствеността се връща в патримониума на първоначалните собственици като по този начин последващите собственици не могат да станат собственици, тъй като придобиват от несобственици; невписването на исковата молба има само оповестително действия за трети лица или играе роля за придобиване на имот от несобственици, поради това, че последващият купувач не е знаел за спора на собствеността"; „как в такива случаи, следва да се прилага правната норма на закона и как бихме могли да осуетим едно предполагаемо право, което на практика не е реализирано и не е налице добросъвестност; до къде се разпростира тогава правната норма, която казва, че никой не може да стане собственик, когато купува от несобственик". Въпреки непрецизната и усложнена формулировка въпросите в крайна сметка се свеждат до това дали развалянето на вещнопрехвърлителен договор засяга надлежно придобити права на собственост от трети лица преди вписване на исковата молба за разваляне с оглед нормата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД и дали има значение знанието на третите лица - приобретатели, че за имота се води съдебен спор.
Съдебната практика, на която касаторите се позовават - решение № 21 от 07.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1860/2017 г. на II г.о. и решение № 169 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2016 г. на I г.о. не обоснова извод за твърдяното противоречие, тъй като тези решения изобщо не разглеждат аналогични на настоящия казуси. В тях са третирани въпроси, неотносими към настоящото производство: допустимо ли е съдебно решение по иск по чл. 108 ЗС при непълно посочване на юридическото основание на възникване на защитаваното право на собственост в диспозитива на съдебния акт (по първото решение) и допустим ли е иск по чл. 76 ЗС при влязло в сила решение по чл. 108 ЗС (по второто решение). Приложено е от касаторите решение № 52 от 23.07.2018г. по гр.д. № 1455/2017г. на І г.о., без за него да се съдържат аргументи в изложението. Това решение също не разрешава въпроси, релевантни за настоящия спор. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали е недобросъвестно владението на недвижим имот, придобит по време на висящ процес по чл. 108 ЗС против прехвърлителя, когато исковата молба не е била вписана и приобретателят не е знаел, че праводателят му не е собственик. В решението е разграничено вписването на исковите молби по чл. 108 ЗС, което има само оповестително действие от вписването на исковите молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 17, ал. 2 ЗЗД, чл. 33, ал. 3 ЗЗД, чл. 88, ал. 2 ЗЗД, чл. 135, ал. 1, изр. последно ЗЗД, чл. 227, ал. 5 ЗЗД, което има и защитно действие, но липсва разрешаване на спор за собственост вследствие на уважен иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД.
Непротиворечива е съдебната практика, че развалянето поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот по силата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. В такава хипотеза правата на третото лице се запазват и прехвърлителят не може да претендира връщане на собствеността, а само възстановяване стойността на имота. В този смисъл са: Решение № 101 от 27.04.2011г. по гр.д.№ 1255/2010г. на ВКС, II г.о., Решение № 178 от 17.10.2013г. по гр.д. № 1690/2013г. на ВКС, II г.о, Решение№ 44 от 27.03.2015г. по гр.д. № 6096/2014г. на ВКС, I г.о. и др. Обжалваното решение е в пълно съответствие с тази практика.
Що се отнася до повдигнатият въпрос за значението на евентуалната недобросъвестност на приобретателите, той е разрешен в посочената от въззивния съд практика.
Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване.
При този изход жалбоподателите Й. А. Б. и Т. М. Ш. следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. С. Г. Й., който осъществява безплатна правна помощ по чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв на ответниците Ц. С. Д. и Н. Н. Д., адвокатско възнаграждение в размер на 6000лв., което с оглед цената на иска е в рамките на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 524 от 24.04.2023г. по гр.д. № 42/2023г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на Й. А. Б. и Т. М. Ш..
ОСЪЖДА Й. А. Б. и Т. М. Ш., да заплатят на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата на адвокат С. Г. Й. от [населено място], ул. „Й. Г.№ 15а, ет.3, офис 5 сумата 6000/шест хиляди/ лева възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика в раздел  Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби