Определение от 30.06.2022 по гр. д.№ 1129/2022 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и по темата Без данни за праводателя не може да се проследи прехвърлянето на собствеността от един собственик към следващия

.

Публикувано на 25.02.2025

-

Спор за подновяване на ипотека по персоналната партида на заличена от ТР фирма без правоприемник. Преди заличаването обаче фирмата е продала апартамент на ищцата и сега тя го губи. Този казус ми е интересен с произнасянето на ВКС така, сякаш имотният регистър вече е въведен. С мои бележки в синьо.

.

ВКС цитира ЗКИР: "По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 90, ал.1 ЗКИР въззивният съд е изложил следните съображения:
Взето е предвид, че вписването на ипотека (учредена чрез договор или законна такава), поражда действие от момента на вписването, като вписването има конститутивно (чл. 166 ЗЗД) ..."

            Вписването на ипотеката наистина има конститутивно действие - вж Закон за задълженията и договорите - Чл. 166, ал. 1 ЗЗД: "Ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър."        

           Проблемът е, че имотен регистър няма и скоро едва ли ще има - вж официалните становища на тема "Защо още няма имотен регистър?" в раздел За дългото създаване на имотен регистър.

             А по въпроса за учредяването на ипотеките чрез вписването им в несъществуващия имотен регистър, вж материала Нормативни актове, в които се среща терминът "имотен регистър".

           Любопитна подробност е, че през 2018, при поредното изменение на ЗУТ, в чл. 131 са вмъкнали косвено признание, че имотен регистър все още няма: "Чл. 131, ал. 1 ЗУТ (в сила от от 2018 г.): "Заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър" (интересно, че през 2018 най-сетне са се сетили да направят уговорката "а до неговото въвеждане")

.

"... и оповестително действие (по арг. от чл. 8 ЗКИР) и създава противопоставимост спрямо трети лица, вкл. и чрез предоставяне на поредност при удовлетворяване на ипотекарния кредитор (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД)."

                 Оповестителното действие по сега действащата персонална система на вписване се извежда от чл. 1 ПВп: "Вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове".

               От чл. 8 ЗКИР оповестителното действие ще се извежда в бъдеще време, когато бъде въведен имотният регистър.

                Впрочем чл. 8 ЗКИР на практика вече се прилага в смисъл, че АВп генерира приходи от справки по фантомния имотен регистър, макар Тарифата за държавните такси, събирани от АВп да е за вписвания и справки само по Правилника за вписванията, без споменаване на никакъв имотен регистър. Споменават се други регистри, като търговския и на особените залози, които действително са въведени, но не и имотния.

--------------------------

                Справка - Чл. 8 ЗКИР. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2014 г.) Кадастърът и имотният регистър са публични. Кадастралната карта и кадастралните регистри са собственост на държавата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2019 г., в сила от 22.08.2019 г.) За предоставяне на услуги от кадастъра се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г.) За вписване в имотния регистър и за справки и услуги по чл. 92 ("Справки в имотния регистър и извлечение от партидите /на имотите, б.м./ се правят само по отделни имоти.", б.м.) се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет (такава тарифа няма -вж "Услуги в имотния регистър" на сайта на АВп; там са изредени множество услуги уж по имотния регистър, обаче най-отдолу има линк към тарифата по ПВп, б.м.).

.

"разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда, че заличаването на вписването се извършва в три хипотези - когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство."

            Чл. 90 ЗКИР ще се прилага след въвеждане на имотния регистър, а това ще стане, след като министърът на правосъдието издаде първо заповед по чл. 70 ЗКИР, а после още една заповед - по чл. 73 ЗКИР: "След влизането в сила на заповедта по чл. 49а, ал. 3 ("Приетите кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1 се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър, съответно на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Заповедта се издава в 7-дневен срок от приемане на измененията на кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 2.") и след одобряването на кадастралната карта и регистри за съответната територия министърът на правосъдието издава заповед, с която обявява въвеждането на имотния регистър за територията. Заповедта се обнародва в "Държавен вестник."

.

"Изложени са съображения, че основанията за оспорване, съответно заличаване на вписано обстоятелство са нищожност (недействителност) на вписването, неговата недопустимост или вписване на несъществуващо обстоятелство, като първата хипотеза е налице, когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство; втората хипотеза е налице при постановено вписване по искане на нелигитимирано лице - чл. 600 ГПК (този член не е за вписване на имоти и ипотеки по ПВп, не е и за Търговския регистър; чл. 600 ГПК се намира в Глава петдесет и пета. ВПИСВАНЕ НА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА) или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е бил сезиран, а третата - при вписване на обстоятелство, което не е възникнало валидно.
             Споделен е извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, обстоятелството, че към датата на подновяване на договорната ипотека длъжникът „Е." О., е заличен от търговския регистър не води до опорочаване на извършеното вписване. Изложени са съображения, че след като искането за подновяване на ипотеката е направено по молба на кредитора - „Банка П. България" АД, в чиято полза е учредена ипотеката, искането за подновяване е направено преди изтичането на 10-годишния срок, считано от учредяване на ипотеката (04.04.2008г.) и при наличието на съществуващи към 26.03.2018г. в полза на ипотекарния кредитор парични вземания, обезпечени с нея, то не са налице пороци на вписване на подновяването."

"Основният поставен въпрос касае възможността да бъде подновено вписването на ипотека в хипотеза, при която длъжникът, който я е учредил, вече е заличен от търговския регистър и не притежава ЕИК. В съответствие с практиката на ВКС по приложението на Правилника за вписванията (хоп, сетиха се за ПВп - добре) въззивният съд е приел, че това обстоятелство е ирелевантно по отношение действителността на извършеното вписване. Както е прието в решение №75/12.05.2016г. по гр.д.№6307/2015г. на I г.о. на ВКС, производството за вписване е строго формално и се извършва по императивните правила на Правилника по вписванията. Нашето право е възприело и все още действа персоналната система. Справка за това дали имота, с който се разпорежда лицето е ипотекиран се извършва чрез проследяване на прехвърлянията назад във времето и проверка по партидата на всеки прехвърлител." 

А пък в СлВп-Плевен отказват да оповестят данните за нашата пряка праводателка и единствен предишен собственик на наследствените ни имоти - майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, поч. на 15.03.2017, понеже ръководителят на съдиите по вписванията към РС-Плевен не счита за важни данните за прекия праводател на собственика или по-точно счита, че нашите преки праводатели са Бировски (ответниците ни по делото, с което ревандикирахме НАСЛЕДСТВЕНИТЕ си имоти), че те са бившите собственици на НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ни имоти (sic!) и че са ни ги ПРЕХВЪРЛИЛИ заедно с тежестите на КПКОНПИ. Да се смее ли човек, да плаче ли!

.

"Вписването като ТЕХНИЧЕСКО действие се изразява в подреждане на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни извлечени от неговото съдържание."

           ИЗВЛИЧАНЕТО НА ДАННИТЕ ОТ СЪДЪРЖАНИЕТО НА АКТА НЕ Е ТЕХНИЧЕСКО ДЕЙСТВИЕ! Само подреждането на акта в книга е техническо, както и отразяването на данните за мястото на подреждането му - вж Дейността по вписване е смесена - нотариално-охранителна и административно-техническа.

.

В крайна сметка, макар че не дава отговор на конкретния въпрос № 4: "Подлежи ли на вписване молба за подновяване на ипотека, ако длъжникът, учредил ипотеката, вече е заличен от Търговския регистър и не притежава единен идентификационен код (ЕИК), съответно незаконосъобразно ли е такова вписване", ВКС не допуска касация, с което косвено отговаря "Да, подлежи и такова вписване си е напълно законосъобразно".

               Този казус ми напомня за ТР 3/2018 от 17.03.2021 на ОСГТК-ВКС, според което е напълно законосъобразно ипотеката да се впише наново след заличаването ѝ заради изтичане на 10-годишния срок, само че ако длъжникът се е разпоредил с ипотекирания имот в периода след заличаването на ипотеката и преди новото ѝ вписване, това ново вписване е непротивопоставимо на приобретателя на имота - вж статията в lex.bg от 18.03.2021 "ВКС: Ипотеката може да се впише наново след заличаването ѝ заради изтичане на 10-годишния срок", след която има интересни коментари, като например:

              - Добре де, след като собственикът се разпореди с имота, той вече не е такъв (не е собственик, б.м.), и как бившия негов Ипотекарен Кредитор ще вписва ипотека върху вече ЧУЖД имот - такава ипотека по закон е нищожна

            - Действително, вписването наново на ипотека върху вече отчужден имот е непротивопоставимо на приобретателя на имота, но за сметка на това създава огромна правна несигурност и възможност за икономическа принуда на ипотекарния кредитор над приобретателя. Какво имам предвид: 1. Докато в удостоверението за вещни тежести излиза вписана ипотека, приобретателят на имота никога няма да може да го ползва за обезпечение на свой собствен ипотечен кредит, колкото и да е убедителен в обясненията си пред банката как тази ипотека му е непротивопоставима; 2. Имотът на практика става непродаваем на свободния пазар, тъй като всеки евентуален купувач поема бремето на поне едно безкрайно дело с ипотекарния кредитор, докато стане ясно, че тази ипотека е непротивопоставима; 3. Ипотеката създава привидно годно основание за насочване изпълнението върху чуждия имот на принципа „ако мине" и ако приобретателят не е внимателен и бърз, е напълно възможно да „мине".

        А коментарът за правната несигурност и принципа "ако мине" ми напомня за ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот не поражда правно действие спрямо действителния собственик 

.

Цялото определение 

https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=B0D86E35F2F6FF6BC225887100310733

.

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1129 от 2022 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№899/17.01.2022г., подадена от В. П. Й. чрез процесуалния ѝ представител адв.Й. К. К. от САК, срещу решение № 1300, постановено на 06.12.2021г. от Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав по в.гр.д.№2005/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът на В. П. Й., предявен против „Юробанк България" АД - универсален правоприемник на „Банка П. България" АД, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване погасяване на основание чл. 150 ЗЗД на ипотечно право в полза на ответника, произтичащо от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти №..., том ...., рег.№........, дело №....../2008г. по отношение на недвижим имот - апартамент №5 в [населено място], [улица], със застроена площ от 51.60 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............; отхвърлен е искът на В. П. Й., предявен против „Юробанк България" АД - универсален правоприемник на „Банка П. България" АД, с правно основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК, за недействителност и заличаване на вписване, извършено с акт №..., том ..., вх.№......../26.03.2018г. на Служба по вписванията при РС-Видин, за подновяване на договорната ипотека, учредена с н.а.№..., том ..., рег.№........, дело №......../2008г. по отношение на същия недвижим имот и В. П. Й. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК да заплати на „Юробанк България" АД разноски по делото в размер на 150 лв.
Касаторът поддържа, че са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК по следните правни въпроси:
1.Трето лице, придобило от длъжника ипотекиран имот, без да е лично задължено към кредитора, в идентично правно положение ли е с лице, дало обезпечение за чуждо задължение и явява ли се ипотекарен длъжник?
Поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
2.Погасява ли се ипотечното право на кредитора в случая, когато срещу длъжника е открито производство по несъстоятелност, което е прекратено на основание чл. 735, ал. 1 ТЗ поради изчерпване на масата на несъстоятелността, но за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания е учредена договорна ипотека от длъжника и впоследствие длъжникът е прехвърлил на трето лице собствеността върху ипотекирания имот?
Поддържа, че така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като към настоящия момент няма задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 739, ал. 2 ТЗ по отношение на трето лице, придобило от длъжника ипотекиран имот, без да е лично задължено към някой от неудовлетворените кредитори.
3.Следва ли да бъде отказано вписване на молба за подновяване на договорна ипотека, ако тя няма необходимото съдържание, тъй като не е спазено изискването за идентификация на длъжника (чл. 6, ал. 1, б. „а" от Правилника за вписванията);
4.Подлежи ли на вписване молба за подновяване на ипотека, ако длъжникът, учредил ипотеката, вече е заличен от Търговския регистър и не притежава единен идентификационен код (ЕИК), съответно незаконосъобразно ли е такова вписване;
5.В случай, че вписването е незаконосъобразно, какъв е порокът на вписването - нищожност, недопустимост или е вписване на несъществуващо обстоятелство?
Обосновава искането си за допускане на касационното обжалване по поставените трети, четвърти и пети въпрос с обстоятелството, че според въззивния съд обстоятелството, че към датата на подновяване на договорната ипотека длъжникът „Е." О. е заличен от търговския регистър, не води до опорочаване на извършеното вписване на подновяването на учредената в полза на ипотекарния кредитор договорна ипотека, което касаторът счита, че противоречи на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, буква „а" ПВ и чл. 61, ал. 1 ЗКИР.
Позовава се на определение №154 от 20.03.2015г. по ч.т.д.№119/2015г. на II т.о. на ВКС; определение №240 от 07.06.2011г. по ч.гр.д.№181/2011г. на II г.о. на ВКС; решение №75 от 12.05.2016г. по гр.д.№6307/2015г. на I г.о. на ВКС, а при условията на евентуалност поддържа, че по така поставените въпроси е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба „Юробанк България" АД чрез процесуалния си представител адв.К. В. К. от АК-В., изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от въззивния съд решение съображенията са следните:
В. П. Й. е предявила против „Юробанк България" АД - универсален правоприемник на „Банка П. България" АД по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск за признаване за установено погасяването на основание чл. 150 ЗЗД вр. чл. 739, ал. 2 ТЗ на ипотечното право, произтичащо от н.а. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №..., том ..., рег.№......., дело №........../2008г. по отношение на недвижим имот - апартамент №5 в [населено място], [улица], със застроена площ от 51.60 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор .............и при условия на евентуалност иск с правно основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК, за недействителност и заличаване на вписване, извършено с акт №...., том ..., вх.№....../26.03.2018г. на Служба по вписванията при РС-Видин, за подновяване на договорната ипотека, учредена с н.а.№...., том ...., рег.№........., дело №........./2008г. по отношение на същия недвижим имот. Твърди, че през 2011г. с договор за покупко-продажба (н.а. №........, том .........., рег.№.........., н.д.№......../2011г.) е придобила от „Е." О. правото на собственост върху апартамента и по-късно установила, че по отношение на този имот в полза на „Банка П. България" АД е учредена договорна ипотека с н.а.№...., том ...., рег.№....., дело №........./2008г. за обезпечаване на задълженията на „Е." О. към банката по договор за кредит №0149/19.02.2008г. Твърди също така, че за принудителното събиране на вземанията си по договора за банков кредит в общ размер на 2 050 000 лв. банката се снабдила с два изпълнителни листа, издадени по ч.гр.д.№1891/2012г. на РС-Видин и по ч.гр.д.№584/2013г. на РС-Видин против длъжника „Е." О., а с решение №220 от 16.06.2014г. по т.д.№262/2013г. по описа на ОС-Бургас по отношение на „Е." О. е открито производство по несъстоятелност и вземанията по двата изпълнителни листа на „Банка П. България" О. били приети и включени в одобрените от синдика списъци. Поддържа, че с влязло в сила на 29.12.2017г. решение на ОС-Бургас производството по несъстоятелност е прекратено и „Е." О. е заличено от търговския регистър, но въпреки това през 2018г. вписването на ипотеката било подновено. Поддържа, че с прекратяване на производството по несъстоятелност неудовлетворените в рамките на това производство вземания на банката са се погасили, а на основание чл. 150 ЗЗД е погасено и учреденото в полза на банката ипотечно право, тъй като тя няма качеството ипотекарен длъжник, учредил договорна ипотека върху свой имот в обезпечение на чуждо задължение, а е трето лице, което е закупило ипотекирания имот без да е лично задължено към кредитора на своя праводател.
В писмен отговор „Юробанк България" АД като универсален правоприемник на „Банка П. България" АД оспорва така предявените искове с твърдението, че в договора за банков кредит №0149/19.02.2008г. наред с „Е." О. кредитополучатели са и ЕТ „Е. К.", М. Е. К. и Е. М. К., като с анекс от 2010г. към договора за кредит е уговорена и солидарна отговорност на тези лица. Поддържа, че с прекратяване на производството по несъстоятелност на „Е." О. вземанията на банката по договора за кредит не са погасени на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ, тъй като е налице предвиденото в закона изключение, според което неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания не се погасяват, когато за обезпечаването им са учредени обезпечения от трети лица. Позовава се и на обстоятелството, че вземанията на банката не са погасени спрямо солидарните длъжници, поради което ипотеката върху имота съществува и обезпечава целия дълг по договора за кредит.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че на 19.02.2008г. между „Банка П. България" АД от една страна и „Е." О. от друга страна, като кредитополучател и от трета страна ЕТ „Е.-Е. К.", М. Е. К. и Е. М. К. като поръчители, е сключен договор за кредит № 0149/2008г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер 2 050 000 лева за финансиране на строеж на пететажна жилищно-търговска сграда, състояща се от 6 магазина, 40 апартамента, 7 ателиета и 8 гаража с обща застроена площ 4 969 кв.м по архитектурен проект, в УПИ I, кв.20 в [населено място],[жк], [улица]. Прието е, че на 04.04.2008г. за обезпечение на вземанията на банката по договора за кредит 19.02.2008г., между „Банка П. България" АД и „Е." О. е сключен договор за учредяване на договорна ипотека, оформен с нот.акт № ...., том ..., рег.№ ......, дело № ......../04.04.2008г., вписан в Службата по вписванията вх.рег.№ 2448/04.04.2008г., акт № ...., том ....., дело ........./2008г., по силата на който кредитополучателят „Е." О. е учредил в полза на банката договорна ипотека върху УПИ.... в кв...........по ПУП на [населено място], целият с площ 1307,23 кв.м с адрес [населено място], [улица], ведно с правото на строеж за построяването на пететажна сграда и обектите в нея, включваща и апартамент № 5, вх. Б с площ 51,60 кв.метра.
Взето е предвид, че с анекс № А6-0149/21.09.2010г. ЕТ „Е.-Е. К.", Е. М. К. и М. Е. К. са приели да отговарят солидарно с кредитополучателя за всички задължения, произтичащи от договора за банков кредит от 2008г. и анексите към него, в качеството им на солидарни длъжници, при условията на чл.121-чл.123 ЗЗД, както и че на 09.09.2011г. между „Е." О. и В. П. Й. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № ..., том ........, рег.№ .........., н.д.№ ......../2011г., по силата на който „Е." О. е продало на В. Й. самостоятелен обект в сграда с идентификатор .........., представляващ апартамент № 5 в [населено място] на [улица], вх.Б, ет.1, заедно с прилежащо избено помещение № 5 с площ 3,10 кв.м и с 1,28% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена.
Прието е за безспорно между страните, че „Банка П. България" АД се е снабдила с изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 1891/2012г. на РС-Видин и с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 584/2013г. на РС-Видин, против „Е." О. за вземанията си за главница, възнаградителни лихви, наказателни лихви, такса по имуществена застраховка и разноски по договор за банков кредит от 2008г. и анексите към него, както и че въз основа на изпълнителния лист по ч.гр.д. № 584/2013г. по молба на банката е образувано изп.дело № 133/2018г. по описа на ЧСИ В. Т. с рег. № 724 на КЧСИ.
Прието е за установено от представените писмени доказателства, че решение №220/16.06.2014г., постановено по т.д.№ 262/2013г. по описа на ОС-Бургас по отношение на кредитополучателя „Е." О. е било открито производство по несъстоятелност, като между страните не се спори, че вземанията на банката по договора за банков кредит от 2008г. са приети в одобрените списъци по чл. 692 ТЗ с определение № 1346/27.11.2014г. Прието е за установено също така, че с решение № 104 от 29.03.2016г. по т.д.№ 262/2013г. на Бургаския окръжен съд, „Е." О. е обявено в несъстоятелност, а с решение № 393 от 18.12.2017г. по т.д. №262/2013г. на ОС-Бургас, влязло в сила на 27.12.2017г., поради изчерпване масата на несъстоятелността, на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено и постановено заличаването на „Е." О. от търговския регистър.
За безспорно е прието също така, че по молба на банката от 26.03.2018г., вписаната през 2008г. договорна ипотека в нейна полза, е подновена.
Въз основа на така установените факти от правна страна въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни.
Изложени са съображения, че според чл. 173, ал. 1 ЗЗД кредиторът, чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори предпочително от цената на ипотекирания имот в чиято собственост и да се намира той; че ипотеката е вещно и неделимо право; че тя представлява реално обезпечение, а не лично, като възможността на кредитора да насочи принудително изпълнение върху ипотекирания имот, незивисимо чия собственост е и да се удовлетвори предпочително от цената му, не прави от ипотекарния длъжник задължено лице по обезпеченото вземане; че с учредяването на ипотеката се установяват отношения не само между кредитора и собственика на имота, но и между кредитора и всяко трето лице, тъй като ипотеката следва вещта - недвижимия имот върху който е учредена, поради което и новият собственик, придобил ипотекиран имот, има задължението да търпи тази вещна тежест; че това следва от същността на ипотечното право, с което разполага кредиторът по отношение на даденото му обезпечение във връзка с предоставения кредит, тъй като ипотечното право се разпростира и по отношение на последващия собственик, придобил ипотекирания в полза на кредитора имот. Именно и поради това въззивният съд е приел, че лице което е придобило ипотекиран имот, има качеството на ипотекарен длъжник, т.е. лице дало обезпечение за чужд дълг и е обвързано от субективните предели на изпълнителния лист на основание чл. 429, ал. 3 ГПК.
Взето е предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 ГПК относно субективните предели на изпълнителния лист, издаденият срещу длъжника изпълнителен лист има сила и срещу третите лица, дали своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, като това правило според въззивния съд несъмнено се разпростира и върху третите лица придобили ипотекиран имот - аргумент от чл. 173, ал. 1 ЗЗД, доколкото всеки ипотекарен кредитор може да се удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот, в чиято и собственост да се намира последния.
Съобразено е, че страните по делото не спорят, че „Е." О. е учредило през 2008г. в полза на банката-кредитор ипотека върху притежавани от дружеството имоти, намиращи се в новострояща се жилищна сграда в [населено място] на [улица], като ищцата е придобила процесният имот - апартамент № 5, намиращ се в сградата на [улица]на първия етаж, през 2011г. - вече обременен с ипотечното право на банката-кредитор. Поради това въззивният съд е приел, че ищцата, придобила от длъжника „Е." О. ипотекиран имот, без да е лично задължена към банката-кредитор, е в идентично правно положение с лице дало обезпечение за чуждо задължение, т.е. ищцата се явява ипотекарен длъжник и също като него следва да търпи принудително изпълнение.
Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЗД, предвижда, че залогът и ипотеката следват обезпеченото вземане при прехвърлянето му и се погасяват, ако то се погаси, при което разпоредбата не се интересува от способите за погасяване. Поради това е прието, че тази разпоредба е приложима за всички погасителни способи, настъпили спрямо обезпеченото вземане. Взето е предвид, че такъв погасителен способ се явява и последицата на чл. 739, ал. 2 ТЗ, според която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват, освен в случаите по чл. 744, ал. 1 ТЗ - при възобновяване на производството и в случаите, когато за обезпечаване на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица.
Съобразено е, че в настоящия случай процесните обезпечени вземания, произтичащи от договора за банков кредит от 19.02.2008г., са били предявени, но са останали неудовлетворени в производството по несъстоятелност, открито спрямо длъжника „Е." О. и същевременно, това производство е било прекратено на осн. чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ поради изчерпване на масата на несъстоятелността, а дружеството е заличено от търговския регистър с влязлото на 27.12.2017г. в сила решение по т.д. № 262/2013г. на Бургаския окръжен съд.
Прието е обаче, че в настоящия случай приложение следва да намери изключението, предвидено в чл. 739, ал. 2 ТЗ, доколкото ищцата, макар да не е лично задължена към кредитора е придобила имот, върху който длъжникът е учредил ипотека в полза на банката, поради което и ищцата се явява лице дало обезпечение за чуждо задължение и следва да носи риска от принудителното изпълнение. Поради това въззивният съд е приел, че спрямо процесните обезпечения погасителният ефект не е настъпил и не се е стигнало до погасяване на акцесорното ипотечно право, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЗД.
Изложени са и допълнителни съображения, че в настоящия случай невъзможността на банката да се удовлетвори в несъстоятелността спрямо кредитополучателя „Е." О. поради прекратяване на производството по чл. 735, ал. 1 т. 2 ТЗ, поради изчерпване масата на несъстоятелността и заличаването му от търговския регистър като правен субект, не води до погасяване на ипотечното й право, тъй като с договора за банков кредит всички задължения за главници и лихви, изменени с последващи анекси, са поети и от солидарните длъжници ЕТ „Е.-Е. К.", Е. М. К. и М. Е. К., а отговорността на последните не може да се погаси, на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ, тъй като по силата на тази норма се погасяват само вземанията срещу дружеството в несъстоятелност, но не и срещу останалите солидарно отговорни с него лица. Прието е, че доколкото съществува непогасено задължение на солидарните длъжници по процесния договор за банков кредит, учреденото като обезпечение за всички задължения по този договор ипотечно право съществува и ипотеката не следва да бъде заличавана.
При така изложените от въззивния съд съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане до касационно обжалване на решението в частта по предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск.
Категорично и последователно на основата на съображенията, съдържащи се в мотивите към ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд приема в своята практика, че когато материалноправните или процесуалноправните въпроси от значение за изхода по конкретно дело, са повече от един, и засягат различни групи съображения, които в еднаква степен обосновават основателността на предявения иск, касационно обжалване може да бъде допуснато само ако касаторът поставя такива въпроси за всяка една от тези групи съображения. В настоящия случай, за да приеме, че преденият по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК иск е неоснователен, въззивният съд е изложил на първо място съображения, че ищцата се явява лице дало обезпечение за чуждо задължение по смисъла на чл. 739, ал. 2 ТЗ и следва да носи риска от принудителното изпълнение. На второ място обаче въззивният съд е приел, че доколкото съществува непогасено задължение на солидарните длъжници по процесния договор за банков кредит, учреденото като обезпечение за всички задължения по този договор ипотечно право съществува и ипотеката не следва да бъде заличавана поради тази причина, т.е. независимо дали ще се приеме, че В. П. Й. има качеството „трето лице, дало обезпечение за чуждо задължение" или не, ипотеката не следва да бъде заличавана, доколкото задължението на солидарните длъжници не е погасено. Прието е следователно, че погасяването на задължението на кредитополучателя към банката с факта на прекратяване на производството по несъстоятелност, няма за последица погасяването на задължението спрямо банката, доколкото задължението на солидарните длъжници не е погасено и съществува в патримониума на банката ведно със съответните обезпечения.
Първият и вторият въпрос, които касаторът поставя в изложението, не могат да обусловят наличие на основание за допускане на касационното обжалване, именно поради това, че в обжалваното решение наред със съображения, свързани с приложението на чл. 739, ал. 2 ГПК в хипотеза, при която трето лице е дало обезпечение за чуждо задължение, са изложени и съображения, свързани с обстоятелството, че задължението, обезпечено с ипотека, не е погасено. Именно втората група съображения обосновава и крайния извод на въззивния съд за неоснователността на предявения иск - с подписването на анекс № А6-0149/21.09.2010г. ЕТ „Е.-Е. К.", Е. М. К. и М. Е. К. са заявили, че приемат да отговарят солидарно с кредитополучателя „Е." О. за всички задължения, произтичащи от договора за банков кредит, сключен на 19.02.2008г., т.е. подновили са съгласието си по отношение на вече поетото задължение като поръчители, в който случай ипотеката, дадена от кредитополучателя продължава да служи като обезпечение на целия дълг. И тъй като с факта на прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството-кредитополучател се погасява само неговото задължение, но не и задължението на поръчителите, които са негови солидарни съдлъжници, което ипотеката също обезпечава, предявеният по реда на чл. 124, ал. 2 ГПК иск е приет за неоснователен.
Касаторът обаче поддържа наличие на основание за допускане на касационното обжалване само по отношение правните изводи на съда, че лицето, което е придобило правото на собственост върху имота след учредяване на ипотеката, има същото правно положение като третото лице, дало обезпечение за чуждо задължение и поради това следва да носи риска от принудителното изпълнение. Въпрос, касаещ съображенията на въззивния съд, че доколкото съществува непогасено задължение на солидарните длъжници по процесния договор за банков кредит, учреденото като обезпечение за всички задължения по този договор ипотечно право съществува и ипотеката не следва да бъде заличавана, касаторът не поставя. При това следва да се отбележи, че тези съображения са свързани с даденото от въззивния съд в съответствие с чл. 20 ЗЗД тълкуване на клаузите на сключения на 19.02.2008г. договор за банков кредит и на подписания на 21.09.2010г. анекс и в този смисъл съответства както на трайно установената практика на ВКС, така и на разпоредбите на чл. 101 ЗЗД и чл. 121-127 ЗЗД. В този смисъл в решение №158 от 10.07.2018г., постановено по т.д.№2369/2017г. на I т.о. на ВКС е прието, че наличието на лични обезпечения, учредени от трети лица (договорно или менителнично поръчителство, встъпване в дълг) не съставлява пречка за прекратяване на производството по несъстоятелност, тъй като заличаването на търговеца-главен длъжник, не препятства възможността за кредиторите му да се удовлетворят, тъй като вземанията им към солидарните съдлъжници не се погасяват.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 537, ал.2 ГПК, във вр. с чл. 90, ал.1 ЗКИР въззивният съд е изложил следните съображения:
Взето е предвид, че вписването на ипотека (учредена чрез договор или законна такава), поражда действие от момента на вписването, като вписването има конститутивно (чл. 166 ЗЗД) и оповестително действие (по арг. от чл. 8 ЗКИР) и създава противопоставимост спрямо трети лица, вкл. и чрез предоставяне на поредност при удовлетворяване на ипотекарния кредитор (чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД).
Съобразено е, че действието на вписването е ограничено в нормативно определен срок - 10 години от деня на извършването му (чл. 172, ал. 1 ЗЗД), като законът изрично предвижда възможност ипотеката да бъде подновена преди този срок да е изтекъл, респ. да бъде наново вписана, при което тя има ред от новото вписване (чл. 172, ал. 2 ЗЗД). Взето е предвид, че вписването на ипотеката се подновява по молба от кредитора, която трябва да е в два еднообразни екземпляра, като към нея се приложи и молбата за учредяване на законна ипотека, като изискването към съдържанието на молбата е в нея да се съдържат данни за първоначалното вписване и да се посочат евентуални наследници, ако ипотекарният длъжник е починал, но текстът не изисква посочване на последващите разпореждания с ипотекирания имота, ако има такива. Съобразено е, че подновяването на ипотеката се отбелязва по партидата на първоначалния ипотекарен длъжник дори да е имало след учредяването последващи разпореждания, като вписване по партидата на новия собственик при подновяване не се прави, защото ипотеката следва имота по силата на закона.
Съобразено е, че разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда, че заличаването на вписването се извършва в три хипотези - когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Изложени са съображения, че основанията за оспорване, съответно заличаване на вписано обстоятелство са нищожност (недействителност) на вписването, неговата недопустимост или вписване на несъществуващо обстоятелство, като първата хипотеза е налице, когато е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство; втората хипотеза е налице при постановено вписване по искане на нелигитимирано лице - чл. 600 ГПК или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е бил сезиран, а третата - при вписване на обстоятелство, което не е възникнало валидно.
Споделен е извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай, обстоятелството, че към датата на подновяване на договорната ипотека длъжникът „Е." О., е заличен от търговския регистър не води до опорочаване на извършеното вписване. Изложени са съображения, че след като искането за подновяване на ипотеката е направено по молба на кредитора - „Банка П. България" АД, в чиято полза е учредена ипотеката, искането за подновяване е направено преди изтичането на 10-годишния срок, считано от учредяване на ипотеката (04.04.2008г.) и при наличието на съществуващи към 26.03.2018г. в полза на ипотекарния кредитор парични вземания, обезпечени с нея, то не са налице пороци на вписване на подновяването.
При така изложените от въззивния съд и с оглед данните по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и в частта, с която е отхвърлен предявеният при условията на евентуалност иск за прогласяване недействителността на вписаното подновяване на ипотеката и заличаване на това вписване.
Основният поставен въпрос касае възможността да бъде подновено вписването на ипотека в хипотеза, при която длъжникът, който я е учредил, вече е заличен от търговския регистър и не притежава ЕИК.
В съответствие с практиката на ВКС по приложението на Правилника за вписванията въззивният съд е приел, че това обстоятелство е ирелевантно по отношение действителността на извършеното вписване.
Както е прието в решение №75/12.05.2016г. по гр.д.№6307/2015г. на I г.о. на ВКС, производството за вписване е строго формално и се извършва по императивните правила на Правилника по вписванията. Нашето право е възприело и все още действа персоналната система - вписването на подлежащите на вписване правни действия се извършва по партидата на отчуждителя, респективно на собственика, който ипотекира имота си. Ипотеката се вписва, като нотариалния акт за договорна ипотека, или молбата за вписване на законна ипотека се подреждат в актовите книги съответно по чл. 33, б. „в" (първите) и чл. 33 б. „г" ПВ (вторите). Спазването реда на извършване на вписването се определят от реда на постъпването и подреждането им във входящия регистър - чл. 34 ПВ. Той определя и томът и страницата, по които се подреждат актовете по реда на постъпването и според вида на акта, който се вписва- чл. 15, във вр. с чл. 9 ПВ. Тъй като вписването се извършва по персоналната система, за всяко лице е открита партида с отделен номер в партидната книга по чл. 36 ПВ. По партидата на всеки се записват извършените вписвания, отбелязвания и заличавания за него и томът и страницата, в който е подреден вписаният акт. Когато се изчерпи мястото по съответната партида, се отваря нова ( с нов номер) като се прави връзка между двете. Ипотеката се отразява по партидата на собственика, който я е учредил. Правилникът за вписванията не урежда процедура за отбелязване на вписаната ипотека при последващите разпореждания с имота по партидите на прехвърлителите и на новите собственици, тъй като по силата на закона, ипотеката следва имота и е тежест върху него - кредиторът, чието вземане е обезпечено може да се удовлетвори предпочитително независимо в чия собственост се намира имота - чл. 173, ал.1 ЗЗД. При последващи прехвърляния, ипотеката не се отбелязва по партидите на прехвърлителите. Справка за това дали имота, с който се разпорежда лицето е ипотекиран се извършва чрез проследяване на прехвърлянията назад във времето и проверка по партидата на всеки прехвърлител.
В същия съдебен акт тричленният състав на ВКС е приел също така, че действието на вписването трае 10 години от деня на учредяването и може да бъде продължено, ако ипотеката се поднови преди този срок да е изтекъл - чл. 172, ал. 1 ГПК. Подновяването на вписване на договорна и на законна ипотека е уредено в чл. 172, ал. 3 ЗЗД и чл. 18 ПВ. Задължителни приложения към молбата според тези текстове са: 1. молба от кредитора в два еднообразни екземпляра, 2. прилагане на молбата за учредяване на законна ипотека. Изискване към съдържанието на молбата е да съдържа данни за първоначалното вписване и да се посочат наследниците, ако ипотекарния длъжник е починал, тъй като подобни данни за това, настъпващо по силата на закона универсално правоприемство няма в службата по вписване за разлика от частните правоприемства. Текстът не изисква посочване на последващите разпореждания с ипотекирания имота, ако има такива, нито други обстоятелства извън предвидените в правилника. В съответствие с това становище въззивният съд е съотнесъл установените в ПВ правила и към обстоятелството дали юридическото лице, учредило ипотеката, все още съществува, съобразявайки обстоятелството, че имотът е бил прехвърлен на трето лице (В. П. Й.) преди заличаването на дружеството от Търговския регистър и наличието на солидарни съдлъжници.
Становище в същия смисъл е изразено и в определение № 173 от 09.06.2015 г. на ВКС по ч.гр. д. № 1254/2015 г., II г. о. и определение № 564 от 28.10.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2470/2015 г., I т. о., както и в определение №218/27.04.2017г. по ч.гр.д.№331/2017г. на IV г.о. на ВКС, в което освен това е прието, че доколкото нормите на чл. 172 ал. 2 ЗЗД и чл. 18 ал. 4 ПВ не съдържат специални правила за извършване на новото вписване на договорна ипотека, то както подновяването (преди изтичането на 10-годишния срок), така и новото вписване (след като са изтекли 10 години от учредяването на ипотеката), следват една и съща процедура, като молителят и в двата случая се ползва от облекчения ред, предвиден в чл. 18 ПВ, без да е необходимо „ново учредяване" на ипотеката. В този смисъл, не се изисква ново сключване на ипотечен договор, ново съгласие на длъжника и спазване на другите изисквания на чл. 167 ЗЗД. Редът за подновяване или ново вписване на договорна ипотека е регламентиран в чл. 18 ПВ - по молба на кредитора с нотариално заверен подпис, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, като молбата трябва да съдържа данните за първоначалното вписване. Препис от молбата на кредитора с нотариално удостоверен подпис се подрежда в актовата книга по чл. 33 б. „в" ПВ. Прието е също така, че подновяването по чл. 18 ал. 1 ПВ вр. с чл. 172 ал. 1 и ал. 3 ЗЗД по характера си е отбелязване към съществуващо вписване, с което се продължава действието му за още 10 години с всички произтичащи от това правни последици и затова ипотечното право запазва реда си от датата на старото вписване. Отбелязването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на отбелязване акт, отразяването на данни за мястото на подреждането му, на данни извлечени от неговото съдържание и за връзката му с друг вписан акт. Вписването като техническо действие се изразява в подреждане на подлежащия на вписване акт и отразяването на данни за мястото на подреждането му и на данни извлечени от неговото съдържание.
С това становище за характера на вписването, а именно че същото по същността си представлява отбелязване на подновяването на ипотеката, и изискванията към вписване подновяването на ипотеката въззивният съд изцяло се е съобразил и доколкото не е установено предвидените в правилника изисквания да не са били спазени и съобразявайки, че според българското право на вписване подлежат актове, а не права, е приел за ирелевантно обстоятелството, касаещо наличието на ЕИК, а предявения иск - за неоснователен. С оглед на това следва да се приеме, че поставените въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, вкл. посочената в изложението. А доколкото е налице практика на ВКС, не може да бъде споделена тезата на касатора, че поставените въпроси с оглед установените по делото факти, имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №1300 от 06.12.2021г., постановено от Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав по в.гр.д.№2005/2021г.
Определението е окончателно.

 

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и по темата Без данни за праводателя не може да се проследи прехвърлянето на собствеността от един собственик към следващия

.