Разпоредбите на чл.17, ал.2 и 3 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗЗД, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1, изр.посл. ЗЗД, чл. 211, ал. 2 ЗЗД, чл.227, ал.5 ЗЗД, чл. 496, ал. 2 ГПК, чл. 646, ал. 7 ТЗ; чл. 647, ал. 3 ТЗ

Начало на блога

Обратно към раздел Отделни членове от законодателството с мои бележки или към Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби, или към статията Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси

.

Разпоредбите по-долу са събрани тук заедно за лесна справка по статиите Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика, Чл. 114 ЗС - Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси и ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, както и по съдебната практика на тема Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби 

.

Публикувано на 10.02.2025. Актуализирано на 19.02.2025

.

Oбщото между събраните тук под едно заглавие разпоредби е, че в множество съдебни решения и теоретични разработки се твърди, че се отнасят за действието на вписаната искова молба, а според мен са за действието на влязлото в сила съдебно решение, с което е уважен искът по тях.

     Забележка. В съдебната практика и в теоретичните разработки се приема, че исковите молби по тези членове имат оповестително-защитно действие (защитно за кого?). Според мен, защитното действие на вписаните искови молби се изразява в осигуряване противопоставимост на правата на ищеца срещу всички права, придобити от трети лица след вписването - вж моята статия Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси  (тук цитирам две взаимно-противоречиви тълкувателни решения на ВКС. Според едното, всички вписани искови молби имат оповестително-защитно действие, а според другото - всички имат  оповестително и само по изключение и защитно действие. Коментирам чл. 114 ЗС и предлагам по-ясна формулировка на разпоредбите му)

.

 - чл. 17, ал. 2 и 3 ЗЗД: "Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася." Казано просто, ако закупя имот от купувач по привиден договор (чл.17, ал. 1 ЗЗД) преди да е вписана искова молба за прогласяване нищожност на договора, аз си запазвам правото на собственост дори и след влизане в сила на съдебното решение, с което договорът е прогласен за нищожен на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (нищожни са привидните договори). Това е единственият случай в българското вещно право, когато от нищожен договор се черпи пълно право на собственост - хем съдът се е произнесъл, че моят  праводател никога не е бил собственик, хем аз си оставам собственик! Това странно положение се нарича фингирано правоприемство (измислено, фалшиво, неистинско) и се счита за напълно законосъобразно. Тук вписването на исковата молба не оповестява нищо друго, освен че някой се е излъгал да води безсмислено дело, а защитното ѝ действие - да пречи на ответника да прехвърли имота по време на делото - е отишло на кино, защото ответникът вече ми го е продал.
 
    - чл.33, ал.3 от ЗЗД: "Унищожението поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба." И тук пак така, ако закупя имот от купувач по договор, сключен поради крайна нужда (чл. 33, ал. 1 ЗЗД) преди да е вписана искова молба за унищожаване на договора, аз си запазвам правото на собственост дори и след влизане в сила на съдебното решение, с което договорът е унищожен на осн. чл. 27 ЗЗД (унищожаеми са договорите, сключени при крайна нужда). Това пък е единственият случай в българското вещно право, когато от унищожен договор се черпи пълно право на собственост - хем съдът се е произнесъл, че моят праводател никога не е бил собственик, хем аз си оставам собственик! И тук вписването на исковата молба не оповестява нищо друго, освен че някой се е излъгал да води безсмислено дело, а защитното ѝ действие - да пречи на ответника да прехвърли имота по време на делото - е отишло на кино, защото ответникът вече ми го е продал.

    - чл. 88, ал. 2 ЗЗД: "Развалянето на договори, които подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на исковата молба." Тук вече е съвсем логично да си запазя правото на собственост, дори договорът да бъде развален на осн. чл. 87 ЗЗД ("Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред."), т.к. преди развалянето му е бил валиден и праводателят ми е бил собственик, следователно и аз си оставам собственик. В това няма нищо странно. Странното е, че дори ВКС цитира чл. 88, ал.2 ЗЗД като пример за оповестително-защитно действие на вписана ИМ. Не споря за оповестителното ѝ действие, то винаги е налице, но защитното - да пречи на ответника да прехвърли имота по време на делото - никакво го няма, защото ответникът вече ми го е продал.   

   - чл.135, ал.1, изр.последно ЗЗД: "Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността." Това е т.нар. Павлов иск, който не ми е съвсем ясен, но доколкото разбирам, ако закупя имот от купувач по договор, сключен с цел увреждане на кредитора, преди да е вписана исковата молба за прогласяване недействителност на този договор (договора между моя продавач и неговия продавач), аз си запазвам правото на собственост дори и след влизане в сила на съдебното решение, с което техният договор е прогласен за недействителен като сключен с цел увреждане на кредитора, стига само да докажа своята добросъвестност, тоест, че не съм знаела, че продавачът на продавача ми е бил длъжник. Очевидно е, че и тази разпоредба е за действието на влязлото в сила съдебно решение, а не на вписаната искова молба.

   - чл. 211, ал. 2 ЗЗД "Отменяването на договора (за продажба на по-голям или по-малък с над 1/10 имот, б.м.) не засяга правата на трети лица, придобити преди отбелязването на исковата молба." И това не ми е съвсем ясно, но ми се струва, че прилича на развалянето на договор - чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Както и да е, важното в случая е, че и тази разпоредба е за действието на влязлото в сила съдебно решение, а не на вписаната искова молба.

   - чл.227, ал.5 ЗЗД: "Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил." И това не ми е съвсем ясно, но ми се струва, че също прилича на развалянето на договор - чл. 88, ал. 2 ЗЗД. Както и да е, важното в случая е, че и тази разпоредба е за действието на влязлото в сила съдебно решение, а не на вписаната искова молба.
   - чл. 496, ал. 2 ГПК: "От деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите." Тази разпоредба съвсем ясно си показва, че е за действието на влязлото в сила постановление за възлагане. 

   - чл. 646, ал. 7 ТЗ: "Недействителността по ал. 2 не засяга правата, които добросъвестни трети лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял." И тук е ясно, че като се прогласи недействителност, което става с влязлото в сила съдебно решение, а не с вписаната ИМ, не се засягат правата на третите лица.

    - чл. 647, ал. 3 ТЗ: "Недействителността по този член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписването на исковата молба. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял. В тези случаи съответно се прилага чл. 646, ал. 8." И тук е като в чл. 646, ал. 7 ТЗ по-горе.

 .

Разпоредбите по-горе са събрани тук заедно за лесна справка по статиите Чл. 113 ЗС - статии и съдебна практика, Чл. 114 ЗС - Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси и ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, както и по съдебната практика на тема Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби 

.

Начало на блога

Обратно към раздел Отделни членове от законодателството с мои бележки или към Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби, или към статията Действие на вписаните искови молби - неясноти и въпроси

.