Тълкувателни решения

Начало на блога

Този материал е част от Съдебна практика от интерес за нашия случай на имотна измама

-

ППВС 6 от 27.12.1974 по гр.д. 9 от 1974 - Подобрения в недвижим чужд имот. Цитирано в Решение от 15.03.2021 по гр.д.№ 2213/2020 на ВКС (казусът по гр.д. 2213/2020 на ВКС е следният: През 2001 държавна фирма продала 3 етажа от сграда на частна фирма, но частната фирма не си вписала акта за собственост. След повече от 10 години държавната фирма пак продала 3-те етажа - този път на друга частна фирма, която си вписала акта за собственост и осъдила първата по чл. 108 ЗС)
.

ППВС 8/78 По някои въпроси на документната измама по чл. 212 НК Постановление на Пленума на Върховния съд № 8 от 1978 г. - също все още често цитирано в съдебната практика. Съдържа много хубави обяснения за разликата между заблудено и ощетено лице. В това постановление пише, че извършителят на документна измама по чл. 212, ал. 1 НК заблуждава съответното длъжностно лице, в резултат на което се нанася щета на "социалистическата собственост". Ако заменим "социалистическата собственост" с пострадалото лице, получаваме днешното разпределение на ролите - измамникът заблуждава съответното длъжностно лице или служител (адресат на заблуждението), в резултат на което се нанася щета на пострадалото лице, ощетеното лице (адресат на измамата). Вж също статията "Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК"

.

ППВС 3/82 - За документните престъпления - Постановление на Пленума на Върховния съд № 3 от 1982 г. - все още валидно и често цитирано. Съдържа много хубави обяснения за разликата между удостоверителен (свидетелстващ) и диспозитивен документ.

.

Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, докладчик Соломон Розанис  Признаване на наследствено правоприемство по съдебен ред. "наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството (датата на смъртта на наследодателя, б.м.) независимо от начина и от момента на приемането."

.

Тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/98 г., ОСНК - За понятията "големи размери" и "особено големи размери" на различните видове престъпления - над 70 пъти МРЗ са големи размери, а над 140 пъти МРЗ - особено големи.

-

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 07.10.2002 Г. ПО Н. Д. № 2/2002 Г., ОСНК НА ВКС  Процесуални нарушения в досъдебното като основания за връщане на делото на прокурора. Доста подробно. Споменава се като актуално в ТР № 6/19.02.2018 по тълк. дело № 6/2017 на ВКС-ОСНК

-
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2009 от 19 юли 2010 год.
Неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба е основание за нейното връщане.

.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3/2012 от 29 ноември 2012 на ОСГК към ВКС На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове. Пет върховни съдии не са съгласни. Особеното им мнение е отлично аргументирано.
.

Тълкувателно решение № 11/2012 от 21.03.2013 Нотариалният акт по чл. 587 ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, т.к. не е официален свидетелстващ документ (ами какъв е? диспозитивен ли? тълкуването е неубедително, защото в чл. 179, ал. 1 не става дума нито за свидетелстващ официален документ, нито за диспозитивен официален документ, а просто се дава ясна дефиниция за официален документ) ГПК, Официален документ  Чл. 179. (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (освен това, при тълкуването си ВКС са пропуснали да направят разлика между КНА по ал. 1 и по ал. 2 от чл. 587 ГПК, а разликата е голяма)

.

ТР 7/12 от 25.04.2013, т. 6 за за обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията - охранителното производство по вписването било по-особено и съдиите по вписванията трябвало да си затварят очите и да вписват безотказно всички актове, дори да са в явно нарушение за закона. Казано е "Два пъти мери, един път режи", но ВКС препоръчва направо да се реже (вписва), без изобщо да се мери (проверява).
.

ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС, т. 5: възбраната върху чужд имот не поражда правно действие спрямо действителния собственик  (моя статия, бел. блогър) Съдиите от ВКС много добре са обяснили, че "в обезпечителното производство е безпредметно да се изследва собствеността на имота, върху който се иска налагане на възбрана", но не са се сетили за три досадни, да ги наречем, подробности.

 .
Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 на смесен състав от ВКС и ВАС  7. Делата по искове за вреди, произтичащи от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрация по Закона за търговския регистър са подсъдни на гражданските съдилища. (т. 7 е дерогирана още на следващата година от чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.): "Агенцията [по вписванията] отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди." Toчка 2 също не е особено сполучливо решена. Това ТП е налично и в раздел Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията под заглавие Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС - дерогирано още на следващата година (там е с доста мои коментари).

.

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 от 26 юни 2015 на ОСГТК-ВКС https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgtk/vks-osgtk-tdelo-2013-2-reshenie.pdf: Тук пише, че "За разлика от публичната продан на движими вещи, която е оригинерно придобивно основание, публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване правото на собственост /чл.496 ГПК/. Купувачът придобива правото на собственост, ако длъжникът е бил собственик след влизане в сила на постановлението за възлагане /съгласно новата редакция на чл. 496, ал. 2 ГПК- ДВ, бр. 49/29.06.2012г./" NB! Деривативният способ важи само за ПП по ГПК! При търговете по ДОПК е оригинерен - чл. 239, ал. 2 ДОПК: "Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик"

.
Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК - http://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgk/vks-osgk-tdelo-2014-4-reshenie.pdf  1. Относно цената на някои искове. 2. Относно установителните и ревандикационните искове за собственост. 3. Относно допустимостта на някои искове за собственост.
    -