Адресат на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК

Начало на блога

Този материал е част от информативните материали на тема Разследване на документна имотна измама - правила и пропуски

-

Р. Стоянова

Публ. февр. 2017, посл. актуализация: 17.02.2021

Бърз отговор: Нотариусът е адресатът, с изкл. на редките случаи, когато е съучастник (става дума за измамните сделки с недвижими имоти, имотните измами). Законът не изисква заблуденият и пострадалият да бъдат едно и също лице. Текстът в чл. 212, ал. 1 НК "който получи недвижимо имущество" следва да се разбира като "който получи правото да се разпорежда с недвижимо имущество", а текстът "с намерение да го присвои" - "и се разпореди с него като със свое". Правото да се разпорежда се получава в момента, когато нотариусът приеме инкриминирания документ (пълномощно, завещание, нотариален акт и т.н.), без да разбере, че е инкриминиран, и се съгласи да изповяда измамната сделка. Видът на сделката (продажда, дарение и др.) няма никакво значение, т.к. престъплението е довършено със самото разпореждане зад гърба на собственика (без знанието на собственика, във вреда на собственика). Пострадалото лице винаги и единствено е собственикът на имота.

-

          Увод

          Член 212, ал.1 от НК (посл. изм. и доп. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) гласи:  Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

               Забележка по "получи". Според проф. д-р Петър Раймундов, бивш прокурор от ВКП и автор на книгата "Документни имотни измами", изд. "Фенея", 2013, цитирам: "Деецът по едно такова престъпление не може да вземе имота и да си го занесе вкъщи, но той получава правото да ползва този имот и да се разпорежда с него, т.е. да го продава (дарява и т.н., бел. блогър)." (цитатът е от интервю, публикувано в сп. "Нотариален бюлетин", бр. 3, 2010 под заглавие "Нотариусите защитават авторитета на държавата").

                Забележка по "недвижимо имущество". В същото интервю, д-р Раймундов казва, че - пак цитирам: "Тази разпоредба - на чл.212 НК - е работила много ефективно и много добре от 1968 г. досега, макар и с друг предмет на престъпление. Включването само на още един допълнителен предмет към съществуващия досега по никакъв начин няма да усложни приложението на тази норма."  Тук д-р Раймундов греши. Включването на недвижимото имущество неимоверно усложни приложението на тази норма, понеже едно време се е прилагала само за социалистическо (обществено) имущество.  Не е имало частна собственост - вж ППВС 8/78.

              "Документната  измама  е  престъпление,  което  пряко  засяга социалистическата собственост. Документът  [...] като средство за [...] заблуждение в  длъжностните [...] лица,  които  упражняват  фактическа  власт  върху общественото  имущество. Под влияние на това заблуждение съответните оправомощени лица предават или изплащат, или нареждат на други лица, които държат това имущество, да го  предадат  или  изплатят.  Следователно  инкриминираният  документ  създава привидното основание, че този, който получава имуществото, има право на това (има право да получи обществено/социалистическо имущество, бел. блогър)." (край на цитата от ППВС 8/78)
           Ако заменим "обществено имущество" с "частно", стигаме до въпроса, кое ли е това длъжностно лице, което упражнява фактическа (или юридическа) власт върху частната собственост (частното недвижимо имущество, имота)? Юристите са категорични, че нотариусът не упражнява нито фактическа, нито юридическа власт върху частния имот. Опитайте се обаче да се разпоредите с имота си, без да отидете на нотариус. Не става, нали? Значи нотариусът все пак упражнява някаква власт.

      

           Изложение

            За разлика от движимото имущество, разпореждането с недвижимо задължително минава през нотариус.

               Без "благословията" на сделката от нотариуса измамникът нищо не получава, освен едно листче, наречено пълномощно (кметско в нашия случай), което само по себе си не дава власт върху имота, каквото и да говорят юристите. Визирам сделките с покупко-продажба на имоти чрез лъжепълномощник от страната на продавача,  какъвто е нашият случай на имотна измама. Пълномощното носи потенциал за получаване на власт за разпореждане с имота. С него измамникът може да заблуди някой кандидат-купувач. Но реалната власт за разпореждане с имота ще получи, само ако нотариусът приеме пълномощното, без да разбере, че е фалшиво, т.е. само ако и нотариусът, наред с купувача, бъде заблуден.

                Има много случаи на заблудени нотариуси (нашият не е от тях, бел. блогър). Самите те признават, че няма как да установят, дали подписът на упълномощителя или завещателя е истински или не (така си е, те не са нито графолози, нито криминалисти). Проблемът е, че ВКС смята за "еретична" самата мисъл, че нотариусът може да бъде въведен в заблуждение - вж Решение № 550 от 11.11.2010 на ВКС по н.д. № 518/ 2010, в което се твърди, че Нотариусът, както и Съдията, дефинитивно не може да бъде въведен в заблуждение / не може да бъде адресат на измама. Ако се приемело обратното, щяла да рухне съдебната система. Надявам се ВКС да промени мнението си, като съобрази, че съдиите имат на разположение и вещи лица, и спорещи страни, а нотариусът е насаме с две единодушни страни, които като нищо могат да го заблудят.  

               17.02.2021. Днес в Решение №313/27.07.2010 по дело №302/2010 на ВКС, НК, I н.о. открих пълния текст на твърдението, че съдът не може да бъде обект на документна измама: "Както е прието още в 648/1955-І, „Съдът или съдията за споровете, които са представени пред него в кръга на неговата служба, не може да бъде обект на това престъпление, защото той е съдебен орган, който тъкмо за това е създаден - да разкрива такива отношения между страните и да решава споровете между тях"(Наказателен кодекс, текст, литература, съдебна практика, С., НИ, 1961, с.491); на решението се позовава и проф. Ив. Н. , като допълва, че ако съдът „се остави да бъде заблуден от представената разписка с невярно съдържание, подписана от трето лице, която няма никаква доказателствена стойност, и реши неправилно делото, ще бъде виновен той, а не страната (Наказателно право, особена част, т.І, с.224, заб. под линия № 140)." На мен лично формулировката за вината на съда ми се струва прекалено категорична. Вниманието на съдията се насочва предимно от спорещите страни, т.к. като служебното начало беше силно ограничено от разпоредбите на т.нар. нов ГПК, в сила от 01.03.2008.  Ако страните по делото не оспорят даден документ, съдията спокойно може да го приеме, дори да е фалшив. Същото, в още по-голяма степен, важи и за нотариуса, т.к. пред него пък страните въобще не спорят (дефинитивно не спорят). Така че въпросът за справедливото правосъдие и правната сигурност при нотариалните сделки е доста интересен, но той е встрани от настоящата тема.   

-

             Уточнение

           Въпросът за адресата на измамата е важен, защото непосочването му, в обвинителния акт,  ограничава правото на защита на подсъдимия и съдът може да върне делото на прокурора - служебно или по искане на защитата. Справка: РЕШЕНИЕ от 16.12.2010 по ВНОХД № 481/2010 на Апел. съд - Пловдив, , в което един от множеството пропуски на прокурора е "Няма посочен адресат на измамата".

-

           Преди да потърсим отговора въпроса за адресата на измамата, ще разгледаме няколко примера за документна измама.

             Примери за документна измама

             Класически пример за получаване на движимо имущество (пари) чрез документна измама е изпразването на чужда банкова сметка с фалшиво пълномощно. Измамникът използва инкриминирания документ (пълномощното) и получава парите.

              Класически пример за получаване на недвижимо имущество (имот) е реституцията. Цитирам от стенограма на заседание на Правната комисия в НС през 2008, "големи сгради в София са реституирани, предявена е претенция за реституция и са получени на база на създадени документи с невярно съдържание". Принципът е подобен на горния (с банковата сметка), но вместо пълномощно, се използват фалшиви стари нотариални актове или лъжливи клетвени декларации. В края на 2016 имаше поредица статии и предавания за откраднати по тази схема имоти в Панчарево и Бистрица, както и за един общински парцел от 11 дка в кв. Младост, София - вж тук, тук, тук, тук, тук,  тук и тук.

-

            И в двата горни примера длъжностните лица не са нотариуси. В такива случаи прокурорите и съдиите безпроблемно определят адресата на измамата - съответното длъжностно лице: банков или общински служител (точно както е указано в ППВС 8/78) - вж Съдебна практика по чл. 212, ал. 1 от НК - заблудени длъжностни лица и материала Заблудено длъжностно лице и адресат на измамата при документна измама (чл. 212 НК)

           Но когато се сблъскат с документна измама при нотариална сделка по покупко-продажба, където длъжностното лице е нотариус, много се затрудняват с определянето на адресата на измамата. Затруднението им се дължи на няколко причини. Първо, не смеят да посочат нотариуса като адресат на измамата, за да не рухне съдебната система - вж цитираното по-горе решение на ВКС от 2010. Второ, не разбират, че ако нотариусът не издаде нотариалния акт и не впише сделката, владението си остава в действителния собственик и измамата се проваля - вж решение от 2015 г. на ОС-Търговище. Трето, погрешно считат, че адресатът на измамата е само купувачът и никой друг - съдебната практика изобилства с такива решения (купувачът действително има белези на пострадал от измамата, доколкото е платил за "краден" имот и рискува да бъде изгонен от него, ако не го продаде на друг, което и прави, т.к. обикновено е подставено лице - вж обясненията на д-р Раймундов по-долу. Четвърто, чудят се как да определят собственика на отнетия с измама имот - от една страна, той несъмнено е пострадал от имотната измама, но от друга, със сигурност не е адресат на документната имотна измама - вж обясненията на д-р Раймундов по-долу. Пето, не отчитат, че заблуденото и пострадалото може и да не съвпадат. Шесто, убедени са, че нотариусът не извършва разпореждане с имота, което на пръв поглед си е така, но я се опитайте да се разпоредите с имота си без нотариус. Няма да можете, нали? Седмо, наричат издадения от нотариуса разпоредителен акт "договор" - вж Договор ли е нотариалният акт?

-

И така, кой е адресатът на имотната измама чрез инкриминирано пълномощно при нотариална сделка за покупко-продажба?

-

Проф. д-р Петър Раймундов многократно изтъква в книгата си "Документни имотни измами", че измаменият е истинският собственик, който е загубил имота си, майка ми - в нашия случай. Често допускана грешка, пише проф. Раймундов, е да се смята, че пострадалият от измамата е купувачът, понеже той е заплатил имота, но впоследствие е евициран (отстранен от имота по съдебен ред), като нерядко губи част от платената цена или цялата.

    На стр. 83 от книгата си д-р Раймундов е дал ясна дефиниция за пострадалото от имотна измама лице: "Пострадал от престъплението имотна измама е само лицето, на което принадлежи правото на собственост, върху което е упражнено престъпно въздействие."
   

    Но купувачът, пише по-нататък авторът, обикновено е подставено лице, което бързо продава на друго. То вече се счита за добросъвестен приобретател - лице, което не знае, че имотът е придобит с измама (и само 5 години по-късно става пълноправен собственик - вж чл. 70 и 79 ЗС по-горе, ако пострадалият собственик не успее да заведе навреме иск по чл. 108 ЗС или пък заведе иск, който не прекъсва давниостта; ВНИМАНИЕ! Иск по чл. 26 или 29 ЗЗД не прекъсва давността! Само иск по чл. 108 ЗС я прекъсва! бел. моя).

   По-нататък проф. Раймундов обяснява следното: "В съдебната практика е утвърдено разбирането, че инкриминираният документ при осъществяване на изпълнителното деяние по чл. 212, ал. 1 НК изпълнява едновременно две функции: а) да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото и б) да заблуждава съответното лице да извърши неоснователно (противоправно) разпореждане. Ако инкриминираният документ не изпълнява тези две функции, той не би бил годно средство за документна измама. В този смисъл са Р №459/2009 г., I н. о. и Р №227/2009, II н.о."

   По буква а) проф. Раймундов дава много точно обяснение (стр. 82): "Когато деецът по измамлив начин (чрез инкриминиран документ) встъпва в правото на собственост, което не му принадлежи, и се разпореди с имота като със свой, това разпореждане материализира вече намерение за присвояване, с което имотната измама по чл. 212, ал. 1 НК е осъществена. Оттук насетне нищо друго не е нужно за довършване на имотната измама, защото тя вече е приключила от обективна и субективна страна."

    Следователно, за да е изпълнено условието а) [инкриминираният документ] да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото, напълно достатъчно е с фалшиво пълномощно деецът да продаде имота от името на действителния собственик. Така е станало и в нашия случай - лъжепълномощникът е продал земите от името на майка ми. 

        Проблемът е с буква б), пълномощното трябва "да заблуждава съответното лице да извърши неоснователно (противоправно) разпореждане. Иначе не е годно средство за документна измама."

       По-точно проблемът е с тълкуването на буква б) от проф. Раймундов в книгата му, както и в негови статии и изказвания. Проф. Раймундов е забелязал тук следното противоречие: много често собственикът на имота дори не подозира, че е измамен. Няма си на идея, че някъде някой е изработил фалшиво пълномощно и се е разпоредил с имота му (продал го е). Научава случайно. Понякога - твърде късно. Отговор на това очевидно противоречие професорът не дава.

         Справка: Вж статията До април 2010 г. борбата срещу имотната мафия беше обречена на провал. Ами сега? В нея се цитира проф. д-р Петър Раймундов, бивш прокурор от ВКП, който вижда непреодолимо препятствие пред прилагането на чл. 212 НК в това, че измаменият не знае, че е измамен:

"Пострадалият не знае и не може да знае за измамата с предмет собствения му недвижим имот - казва проф. Раймундов в тази статия. - Ето защо той не може да бъде въведен в заблуждение и не може да бъде обект на измамливите действия. Това прави имотната измама несъставомерно деяние независимо от законодателните промени през 2010 година."

 -

Кой тогава е въведен в заблуждение? Кой е адресатът на измамата?

-

През 2017 г. зададох в социалните мрежи въпроса "Кой е адресатът на измамата при престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК чрез инкриминирано пълномощно?" и получих два отговора:

               Отговор от адвокат: заблуденото лице е нотариусът, има такива съдебни решения (и аз така смятам, но за съжаление ВКС е на обратното мнение, бел. блогър, 07.06.2019)
              Отговор от доктор на филологическите науки, експерт по семантика:  Може би трябва да се въведат две отделни понятия: "адресат на измама" и "адресат на заблуждение". Това не е направено нито от професора в книгата му, нито от ВКС. Измама е нещо, което е вече осъществено, което ще рече, че трябва да е налице издаден акт от страна на нотаруис. Обратно, заблуждение е нещо, което още не се е превърнало в измама. В този смисъл нотариусът е по-скоро обект на заблуждение, а не на измама - измамата става факт след неговото действие. Семантиката е сложно нещо, и много важно. Винаги съм твърдял, че половината право е семантика. Правистите не учат семантика в университета - огромен пропуск, а след това се налага да правят семантични анализи! (заблуден и измамен са различни понятия, наистина; не би трябвало да се смятат за синоними, макар че в тълковния речник са дадени като такива и в съдебната практика също ги използват като взаимозаменяеми, бел. блогър, 02.04.2017; обаче съдиите едва ли някога ще проявят интерес към семантиката - вж цитатите от съдебни решения по-долу, бел. моя 07.06.2019) Да, различни понятия са - вж Заблудено длъжностно лице и адресат на измамата при документна измама (чл. 212 НК) и За какво се използва инкриминираното пълномощно? (бел. моя, 01.01.2021)

-

Продължих с изясняване на въпроса, дали съдиите правят разлика между "заблуден" и "измамен", респ. "адресат на заблуда/заблуждение" и "адресат на измама", и установих, че не правят. Ето няколко примера:

МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД  №127/2008г. по описа на КРС
Документната измама има за свое средство някакъв опорочен документ, в частност документ с невярно съдържание и неистински такъв. Този документ пресъздава за адресата на измамата някакви несъществуващи гражданскоправни релевантни обстоятелства, предвид на които адресатът извършва имущественото разпореждане, убеждавайки го в тяхното наличие. Заблудата на адресата е относно такова отразено в документа обстоятелство, което го подтиква да се разпореди със свое или чуждо движимо имущество в полза на самия деец. Докумунтът следователно отразява такъв несъществуващ в обективната действителност факт, заради който адресатът на измамата погрешно се е разпоредил. Подсъдият е съзнавал, че представя пред данъчните власти документи с невярно съдържание и неистински такива, с цел да ги въведе в заблуждение.

-

РС Габрово МОТИВИ към НОХД 182/2011
Естеството на извършваната от нотариусът дейност също не води до извод, че той не може да бъде обект на наказателно - правна измама независимо от обстоятелството, че осъществяваната от този орган дейност по своя характер, а и по смисъла на съдебната практика - като например Решение № 461/01.07.2004г. по н.д. № 27/2004г. на ІІ н.о. на ВКС, притежава белези на юрисдикционна такава.По делото не е спорно, че св. Ц. (нотариус, бел. моя) наистина е била заблудена по отношение на обстоятелството, че подсъдимият извършва сделката в качеството на упълномощено от действителният собственик на имота лице.
-

РС Разград - Мотиви към НОХД №957/2013г.
 Подсъдимата С. се е ползвала от документи с невярно съдържание - молби декларации за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование до Директора на Дирекция «Социално подпомагане»-гр.Разград. Вследствие на акта на имущественно разпореждане от страна на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» гр.Разград, което е материализирано с издадените Заповеди на основание чл.7, ал.1 от ЗСПД и чл.17 от ППЗСПД определените социални помощи представляващи движими вещи - пари на обща стойност 1820лв, преминали във фактическа власт на обв.С. след привеждането им по нейна лична банкова сметка. *** С. е извършила престъплението умишлено, с форма на вината - пряк умисъл. Съзнавала е, че използва документи с невярно съдържание и че няма основание да и бъдат изплатени съответните социални помощи. Тя е съзнавала, че заблуждава съответния служител, в резултат на която заблуда е извършено и съответното  имущественото разпореждане в нейна полза. Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимата   Н.С. е осъществила  състава на престъплението "документна измама" по чл. 212, ал. 1, пр. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.

-
Военен съд Пловдив Определение по ЧНД № 414/2013 г. (док формат, няма линк, търсене  с ключови думи)
Субект на престъплението по чл. 212  може  да  бъде  всяко  наказателно  отговорно  лице. Престъплението се характеризира с това, че то има за свое  средство  опорочен  документ. Този документ пресъздава за адресата на  измамата  несъществуващи  обстоятелства  с  гражданско  правно  значение. Предвид на тях, убедил се в наличието им, адресатът прави имуществено  разпореждане. Изпълнителното деяние се състои в получаването на чуждо  движимо  имущество,  чрез  използване  на  документ  с  невярно  съдържание,   а  такъв  е  всеки  документ,  който  не  отговаря  на  действителността или на неистински документ, а такъв е всеки документ, който не произхожда от записания в него автор. Изпълнителното деяние на измамата се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение, като в резултат на тях е получено чуждо движимо имущество. Възбуждането на заблуда представлява създаване на невярна представа у адресата на измамата. Поддържането на заблудата представлява само потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда у адресата на измамата.

-

ОС Плевен МОТИВИ към ВНОХД № 719/2014
За да има измама, е необходимо адресатът на заблуждението да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение [от което да настъпи щета]. Заради това, при измамата се очертават причинни връзки между заблуждаването на конкретно лице, неговото поведение и настъпването на имуществената щета. Тези причинни връзки се изразяват в това, че вследствие на заблуждението у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за гражданско - правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни предствави адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане - за своя или за чужда сметка, а като последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се разпорежда.

-
ОС Монтана ПРИСЪДА по ВНОХ дело № 38/2015
За да има има измама е необходимо адресатът на заблуждението да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение-да извърши нещо и това негово поведение да доведе до имуществена вреди.Тази причинна връзка се изразява в това, че вследствие на заблуждението в адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за граждански правни релевантни обстоятелства, вследствие на неверно създадени представи, поради които той предприема имуществено разпореждане в резултат на което се стига до имуществена вреда за него или за трето ощетено лице.

-

МОТИВИ към присъда № 92 от 20.05.2019 г. по НОХД № 1224/2019 на РС-Бургас  И тук се използва терминът "адресат на заблуждаването" като синоним на термина "адресат на измамата".

-

         След това  в мотивите на РС Габрово към НОХД 182/2011 открих много хубави обяснения за разликата между нотариалното производство и гражданското съдопроизводство, които убедително показват, че за разлика от Съдията, Нотариусът не е защитен от документна измама. Ето ги:

             "Нотариалната дейност / въпреки присъщите на нея функции, характерни за съдебната власт с оглед на насочеността й към издаване на акт на държавно, съдебно съдействие, пораждащ изгодни за молителят правни последици / остава с естеството на едностранно и безспорно охранително производство, то това не би могло да се каже за преобладаващата дейност на съдилищата по разглеждането на постъпилите при тях дела за защита и съдействие по повод на лични и имуществени права, която се развива в рамките на едно състезателно начало.Именно с оглед на това съдът, дори и в едноличен състав не би могъл да бъде обект на измама по смисъла на НК, тъй като дори и същият да бъде въведен в реално заблуждение / в резултат на представени неистински или с невярно съдържание официални и частни документи / по адрес на определени обстоятелства, които обуславят крайния изход от съдебния спор, то решението в това отношение най-малко ще подлежи на формиране от него след съпоставката на тези обстоятелства с останалите приложени и събрани / в това число и по силата на посоченото в чл.7 от ГПК служебно начало / доказателства и документи, каквито нотариусът по собствен почин / стига да не са предвидени за задължителни с оглед на самата сделка или да са поискани от страните по нея /, не е задължен да събира."

-

             И накрая пак се върнах на ППВС 8/78, за да проверя, дали нотариусът може да бъде заблуден по такъв начин, че от действията му да настъпи щета. И ето какво открих:

            "Документът с невярно съдържание, неистинският или преправен документ се използува като средство за въвеждане, поддържане или използуване на заблуждение в  длъжностните  или  други  лица,  които  упражняват  фактическа  власт  върху общественото  имущество (частно в случая, бел. моя),  или  пък  за  използуване  на  тяхната  неопитност  или неосведоменост, за да извършат действия на юридическо или фактическо разпореждане с това имущество.

                    Забележка. Нотариусът безспорно е длъжностно лице по см. на чл. 93, т.1, буква "б" от НК. Той упражнява фактическа власт върху частно имущество в смисъл, че ако аз, гражданинът, искам да се разпоредя с моето собствено имущество, трябва да отида на нотариус за изповядване на сделката. Действията на нотариуса при изповядване на сделката са именно юридическо разпореждане с моето имущество. Фактически, нотариусите от даден съдебен район държат всички имоти там и само след извършване на юридическо разпореждане от тяхна страна чрез провеждане на нотариално производство за издаване на нотариален акт, имотите сменят собствениците си. След всяка сделка нотариусите занасят по няколко екземпляра от нотар. акт в СлВп и след вписването на акта ни дават по един вписан екземпляр. Това положение е направено за сигурност на гражданите. Обаче, като си помисля как някой измамник може да представи в нотариална кантората кметско пълномощно уж от мое име (аз съм от Варна) и да ми открадне имотите,  без дори да представи документи за собственост, тръпки ме побиват. Точно това е станало в кантората на нотариус 007 в Плевен. Нотариус 007 е сметнал за редовно кметското пълномощно, а липсата на документи за собственост въобще не му е направила впечатление, понеже майка ми "така и така" е била собственик на отнетите с измама земи, по собствените му думи - вж интервюто на Валя Ахчиева с нотариус 007, излъчено н 21.07.2016 г. (бел. блогър, 08.06.2019)

-

                      Под влияние на това заблуждение съответните оправомощени лица предават или изплащат, или нареждат на други лица, които държат това имущество, да го предадат  или  изплатят.  Следователно  инкриминираният  документ  създава привидното основание, че този, който получава имуществото, има право на това.

-

                     Забележка. Нотариусът е оправомощено от държавата лице - Гарант на правната сигурност (с изкл. на нотариус 007, който дори не е разбрал какви земи са били продадени зад гърба на майка ми с неговото заспало съдействие  - вж кореспонденцията ми с него)

-
                       Когато съответните длъжностни лица знаят, че се използува документ с невярно съдържание, неистински и преправен документ и че имуществото се предава или  изплаща  без  правно  основание,  няма  документна  измама.  В  този  случай длъжностните лица извършват престъпления -длъжностно присвояване по чл. 201-205, или престъпления по служба -чл. 282 и сл. НК."
-

   Заключение. Според мен, при документна измама по чл. 212, ал. 1 НК нотариусът е заблуденото длъжностно лице (адресатът на измамата или на заблудата), а пострадалото (ощетеното) лице е "продавачът, който дори не подозира, че зад гърба му се извършва разпореждане с имуществото му. Нотариусът обаче не е адресат на измамата, ако е знаел или е можел да знае, че представеният документ (един или повече) е нередовен. В такъв случай е или съучастник в измамата (съставил/издал инкриминиран нотариален акт - чл. 212, ал. 2 НК) или извършител на престъпление по служба (длъжностно престъпление).                    -

 

 

Начало на блога

Блогът съдържа 4 части: Документи, Кореспонденция, Информативни материали и Примери за ширещата се правна неграмотност в средите на правосъдната ни система

-