Решение №459/11.01.2010 по дело №502/2009 на ВКС, НК, I н.о.

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство

-

Източник: http://www.ex-lege.info/?id=339782
-
                 Най-важното за нашия случай на имотна измама. При  документната  измама  порочният  документ  е  средство  за въвеждане  в  заблуждение  на  лицата,  които имат  разпоредителна  власт  върху имуществото, че деецът има право да го получи. Тоест, документът има двойствено предназначение - да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане. Ако  инкриминираният  документ  (официален  или  частен)  не  съчетава  тези  два белега, то същият не би бил годно средство за документна измама. Разбира се, ако документът не изпълнява посочената функция в механизма на престъплението, открит остава въпросът за обикновена измама.
-

                  Първо, в цитираното постановление [ППВС 8/78, бел. моя] изрично е посочено, че "Като е употребил понятието "документи", законодателят е имал предвид всички видове неистински, преправени или с невярно съдържание документи - както официалните по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и частните, доколкото по силата на нормативен акт могат да служат като основание за получаване на общественото имущество и без съдържанието им допълнително да е включено в други официални документа (т. 1 от  Постановлението). 

              Второ, незаконосъобразно  е  да  се  отчита  верността  на съдържанието на документ, който е неистински по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК. Ако неистинският  документ  не  е  вярно  отражение  на  действителността,  по  своята наказателно правна характеристика ще бъде считан за неистински, а не с невярно съдържание,  от  гледна  точка  на  самостоятелната  отговорност  за  документни престъпления ( в този смисъл виж т.6 от П No 3/82 г.; Р 97-84 - ОСНК; Р 345-88 - ІІ н.о.; 482-99 -І н.о.).Иначе казано, неяснотата в изводите на съда и в този аспект (такава е била и позицията на обвинението относно правната характеристика на документа), също  подкопава  тяхната  убедителност  по  въпроса,  коя  именно  нередовност  на инкриминирания  документ  има  значение  за престъплението  по  чл.  212  от  НК, защото при документната измама порочният документ удостоверява, че съществува извън него някакво основание деецът да получи чуждото движимо имущество - виж обвинителен акт относно неверните обстоятелства, удостоверени от документа.
                  Теорията  и  практиката  детайлно  са  разглеждали  функцията  на  порочния документ, използван като средство при осъществяване на документната измама - да създаде привидно основание за разпореждане. За съставомерността на деянието по чл.  212,  ал.1  от  НК  е  необходимо  не  само  използването  на  документ,  който е неистински,  преправен  или  с  невярно  съдържание,  но  и  същият  да  доказва основанието  за  плащане  (разпореждане),  респективно  за  получаване  на имуществото.  
                 При  документната  измама  порочният  документ  е  средство  за въвеждане  в  заблуждение  на  лицата,  които имат  разпоредителна  власт  върху имуществото, че деецът има право да го получи. Тоест, документът има двойствено предназначение - да служи като основание, макар и привидно, за получаване на имуществото и да заблуждава съответното лице да извърши акт на разпореждане. Ако  инкриминираният  документ  (официален  или  частен)  не  съчетава  тези  два белега, то същият не би бил годно средство за документна измама. Разбира се, ако документът не изпълнява посочената функция в механизма на престъплението, открит остава въпросът за обикновена измама.

-

              Забележка. В нашия случай майка ми е пострадала от обикновена измама - чл. 209 НК, а в РП-Плевен разследват само чл. 212, ал. 1 НК, т.е. как Станимир е измамил майка си, продавайки ѝ 50 дка ниви за жълти стотинки - голяма измама е паднала, няма що! Накрая най-вероятно ще го изкарат маловажен случай (бел. блогър)

-

в тази хипотеза [чл. 212, ал. 2, бел. моя] деецът (за разлика от този при чл. 212, ал.1 от НК) не получава нищо, а само дава възможност на друг да получи чуждото имущество. Този аспект е убягнал от вниманието на съда [в нашия случай цялата хипотеза на чл. 212, ал.2 НК е убегнала от вниманието на прокуратурата, а тя е точно за кмета, бел. моя]

-

Начало на блога

Това е част от Съдебна практика - наказателно производство