Решение от 19.05.2015 по адм. дело № 14707/2014 на ВАС

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата  Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

ВАС: Справките по книгите в службите по вписванията представляват административна услуга.

Из решението:

За да постанови решението си, Административен съд - Благоевград законосъобразно е приел, че действията по исканията за издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени в книгите за вписвания, представляват административна дейност и се квалифицират като административна услуга (§ 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията). На основание § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В настоящия случай не е приет специален закон, предвиждащ друго, поради което се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове по АПК. Референцията към хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК, направена в мотивите на обжалваното съдебно решение, не е повлияла върху правилността на окончателния извод на съда. Позоваването на чл. 21, ал. 3 от АПК, респективно изложените в касационната жалба подробни възражения за неприложимост на разпоредбата, са неотносими към изхода на спора. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от АПК, която определя понятието „страна" в административния процес, също е неотносима към правилността на обжалваното съдебно решение. Жалбоподателят Р. като заявител на административна услуга е страна в административния процес, поради което съдията по вписванията се е произнесъл по искането му, а първоинстанционният административен съд е разгледал спора по същество.

На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съдът преценява съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му. Към датата на постановяване на отказа действащата разпоредба на чл. 51, ал. 1 от Правилника за вписванията (ДВ, бр. 67 от 2005 г.) предвижда, че заверени преписи от вписани актове се издават само на страните, на техните правоприемници или представители по закон или по упълномощаване. Жалбоподателят Р. не е страна по вписания нотариален акт и не е имал право да получи препис от него. Към датата 21.03.2014 г., на която е издадено разпореждането за отказ по заявлението на издаване за препис от нотариалния акт, жалбоподателят не е бил страна и по предварителен договор за покупко-продажба на имота, предмет на акта. Като лице, което не е страна по сделката, неин правоприемник или пълномощник, жалбоподателят е разполагал единствено с възможността по чл. 42, ал. 1 от Правилника за вписванията (редакция - ДВ, бр. 67 от 2005 г.) да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени по книгите за вписване. Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Правилника за вписванията, на която се позовава касаторът (нова-ДВ, бр.63 от 01.08.2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г.), е в сила от 07.11.2014 г. и е неприложима по отношение на обжалвания отказ за извършване на административна услуга. Нямат връзка с касационното производство и изложените доводи във връзка с провеждано обществено обсъждане и мотивите на участващите лица и органи относно подготвяните бъдещи изменения на Правилника за вписванията.

.

Цялото решение

.

РЕШЕНИЕ

 

№ 5742

София, 19.05.2015

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    
НАТАЛИЯ МАРЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
    
РУМЯНА ПАПАЗОВА

НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
     
при секретар     
Пенка Котанидис
    
и с участието
на прокурора     
Вичо Станев
    
изслуша докладваното
от съдията    
РУМЯНА ПАПАЗОВА
    
по адм. дело №
    
14707/2014
    
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Р. от [населено място] против решение № 1523 от 25.09.2014 г., постановено по адм. дело № 369 по описа за 2014 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на препис от нотариален акт № 104 / 21.02.2014 г., т. 2, вх. рег. № 490 по описа на Службата по вписванията, постановен с разпореждане от 21.03.2014 г. на съдията по вписвания при Службата по вписванията при Районен съд - Благоевград.

Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 15, ал. 1 и чл. 21, ал. 3 от АПК, чл. 51, ал. 3 от Правилника за вписванията и чл. 93, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът съдия по вписвания при Служба по вписванията - Районен съд - Благоевград не е взел становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Благоевград е разпореждане от 21.03.2014 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията при Районен съд - Благоевград, с което на Д. К. Р. от [населено място] е отказано издаване на незаверен препис от нотариален акт № 104 от 21.02.2014 г., т. 2, вх. рег. № 490 по описа на Службата по вписванията.

Решението на Административен съд - Благоевград, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на чл. 51, алинея 1 от Правилника за вписванията (редакция - ДВ, бр. 67 от 2005 г.), приложима към датата на подаване на искането и постановяване на оспорения отказ. Жалбоподателят е извън кръга на лимитативно изброените лица (страните, техните правоприемници или представители по закон или по упълномощаване), които могат да получат преписи от вписани актове.

За да постанови решението си, Административен съд - Благоевград законосъобразно е приел, че действията по исканията за издаване на справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени в книгите за вписвания, представляват административна дейност и се квалифицират като административна услуга (§ 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията). На основание § 8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. В настоящия случай не е приет специален закон, предвиждащ друго, поради което се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове по АПК. Референцията към хипотезата на чл. 21, ал. 3 от АПК, направена в мотивите на обжалваното съдебно решение, не е повлияла върху правилността на окончателния извод на съда. Позоваването на чл. 21, ал. 3 от АПК, респективно изложените в касационната жалба подробни възражения за неприложимост на разпоредбата, са неотносими към изхода на спора. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от АПК, която определя понятието „страна" в административния процес, също е неотносима към правилността на обжалваното съдебно решение. Жалбоподателят Р. като заявител на административна услуга е страна в административния процес, поради което съдията по вписванията се е произнесъл по искането му, а първоинстанционният административен съд е разгледал спора по същество.

На основание чл. 142, ал. 1 от АПК съдът преценява съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му. Към датата на постановяване на отказа действащата разпоредба на чл. 51, ал. 1 от Правилника за вписванията (ДВ, бр. 67 от 2005 г.) предвижда, че заверени преписи от вписани актове се издават само на страните, на техните правоприемници или представители по закон или по упълномощаване. Жалбоподателят Р. не е страна по вписания нотариален акт и не е имал право да получи препис от него. Към датата 21.03.2014 г., на която е издадено разпореждането за отказ по заявлението на издаване за препис от нотариалния акт, жалбоподателят не е бил страна и по предварителен договор за покупко-продажба на имота, предмет на акта. Като лице, което не е страна по сделката, неин правоприемник или пълномощник, жалбоподателят е разполагал единствено с възможността по чл. 42, ал. 1 от Правилника за вписванията (редакция - ДВ, бр. 67 от 2005 г.) да поиска справки по вписванията, отбелязванията и заличаванията, направени по книгите за вписване. Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от Правилника за вписванията, на която се позовава касаторът (нова-ДВ, бр.63 от 01.08.2014 г., изм., бр. 92 от 2014 г.), е в сила от 07.11.2014 г. и е неприложима по отношение на обжалвания отказ за извършване на административна услуга. Нямат връзка с касационното производство и изложените доводи във връзка с провеждано обществено обсъждане и мотивите на участващите лица и органи относно подготвяните бъдещи изменения на Правилника за вписванията.

Неоснователен е касационният довод за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на разпоредбите на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовите нормативни актове за прилагането му. Неоспорено е отразеното в мотивите на решението обстоятелство, служебно известно на съда, че за съдебния район на Б. не е въведен имотен регистър по установения от закона ред, поради което разпоредбата по чл. 93, ал. 1 от ЗКИР не може да се приложи. Следва да се отбележи, че услугата се състои в даване на всяко лице на устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство, но не включва издаване на преписи от нотариални актове. В имотния регистър съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКИР се извършва вписване на актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти, възбраните и ипотеките върху тях, както и други действия, обстоятелства и юридически факти, за които закон предвижда вписване.

Оспореното разпореждане за отказ за издаване на незаверен препис от нотариален акт е материално законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Благоевград е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1523 от 25.09.2014 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. дело № 369 по описа за 2014 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

Особено мнение:

Вярно с оригинала,     
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
    
/п/ Наталия Марчева
секретар:     
ЧЛЕНОВЕ:
    
/п/ Румяна Папазова

/п/ Николай Гунчев

    Пр

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата  Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията