Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС

№ 237

София, 12.05. 2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА
Членове : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр.дело № 664 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Интертур 2003" ЕООД, подадена чрез адв. П. А., срещу решение № 272 от 11. 11. 2019 г. по в. гр. д. № 421/2019 г. на ОС - Добрич, с което е обезсилено решение № 5 от 3. 01. 2019 г. по гр. д. № 213/2018 г. на РС - Балчик и е прекратено производството по предявените от „Интертур 2003" ЕООД против К. М. Р., З. И. К., Н. Х. Т. и Я. Т. В., при условията на евентуалност, искове с правно основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР - за признаване нищожност на вписано (отбелязано) под № 59, т. I, р. № 1423/2. 04. 2005 г. по описа на Служба по вписванията - [населено място] заличаване на искова молба, вписана под № 15, т. I, рег. № 1261/3. 06. 2003 г., по която е било образувано гр. д. № 146/2003 г. на РС - Балчик, евентуално - за признаване за установено, че с посоченото вписване (отбелязване) е вписано несъществуващо обстоятелство. Твърди се неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 124, ал. 1 ГПК и на чл. 90 ЗКИР. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ответниците К. М. Р. и Н. Х. Т., чрез адв. В. З., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Претендират се разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
За да приеме недопустимост на иска и обезсили първоинстанционното решение, съставът на въззивния съд е приел за установено, че производството по гр. д. № 146/2003 г. на БРС е било образувано по подадена от „Интертур 2003" ЕООД против П. С., Е. Р., Д. Г., Е. Б., Д. Д., Д. Б., Д. П. и Б. С. искова молба с предмет иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на земеделски имот. Исковата молба е вписана на 3. 06. 2003 г., под № 15, т. I, р. № 1261/3. 06. 2003 г. по описа на СВ - Б.. На 2. 04. 2005 г. вписването на исковата молба е заличено под № ..., т. ..., р. № .../2. 04. 2005 г., по молба на адв. Р. Х., подадена като пълномощник на наследници на А. Т. Г.. Молбата е съдържала искане заличаване вписването на две искови молби по чл. 19, ал. 3 ЗЗД - искова молба № 10, т. I, от 9. 05. 2003 г. и искова молба № 15, т. I от 3. 06. 2003 г., на основание прекратително определение от 14. 10. 2004 г. по гр. д. № 124/2004 г. на БРС (последното е образувано по исковата молба вписана под № 10/9. 05. 2003 г. От приложения към молбата препис от определението е видно, че гр. д. № 124/2004 г. е имало за предмет предявен от Надежда К. П. против П. С., Е. Р., Д. Г., Е. Б., Д. Д., Д. Б., Д. П. и Б. С. иск. На 1. 09. 2005 г., с н.а. № .../2005 г. на нотариус О. О., ответниците по гр. д. № 146/2003 г. на БРС, обещатели по предварителния договор с „Интертур 2003" ЕООД, продават имота на ответниците по настоящия иск К. Р. (към сключване на сделката К.), З. К., Н. Т., Я. В.. Искът по чл. 19, ал. 3 ЗСПЗЗ е уважен с решение № 149 от 7. 07. 2009 г. по гр. д. № 146/2003 г. на БРС, влязло в сила на 9. 02. 2010 г., вписано на 14. 05. 2012 г.
„Интертур 2003" ЕООД е предявило положителен установителен иск за собственост върху същия имот, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу приобретателите К. Р., З. К., Н. Т. и Я. В., който е бил предмет на гр. д. № 322/2015 г. на БРС. Като придобивно основание е посочено влязлото в сила решение по гр.д. № 146/2003 г. на БРС, за обявяване за окончателен на предварителния договор, сключен между дружеството и праводателите на ответниците по установителния иск за собственост. Искът е отхвърлен с решение на районния съд, потвърдено с въззивното решение, недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 17. 06. 1919 г. по гр. д. № 755/2019 г. на ВКС, 1 г.о. постановено в производство по чл. 288 ГПК. Прието е, че придобитите от ответниците права са противопоставими на ищцовото дружество, тъй като към сключване на прехвърлителната сделка исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е била вписана. Налице е изключението по чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй като правоприемството е настъпило по дело, имащо за предмет искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чието вписване има защитно действие съгласно чл. 114, ал. 1, б."б" ЗС.
От правна страна съдът е приел, че исковете по чл. 90, ал. 1 ЗКИР са недопустими, тъй като липсва правен интерес от предявяването им. Въз основа на постановеното по тях съдебно решение ще се постанови заличаване на заличаването на вписването на исковата молба, но от влизане в сила на решението, тъй като ЗКИР не предвижда обратно действие на заличаването. Тоест, уважаването на исковете не би довело до успешна защита на правото на собственост на ищцовото дружество срещу приобретателите на имота от обещателите по предварителния договор, тъй като не би довело до непротивопоставимост на дружеството на придобитите от ответниците права на собственост върху имота.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните въпроси:
1. Какви условия трябва да са налице, за да се приеме наличие на правен интерес и допустимост на иска по чл. 90 ЗКИР.
2. Дали решението, уважаващо иск за установяване нищожност на вписване по чл. 90 ЗКИР, има действие само в бъдеще. Ако е установена нищожност на заличено вписване на искова молба, би ли могло да се приеме, че исковата молба е била вписана за периода на нищожното заличаване на вписването.
3. При преценка допустимостта на предявен иск по чл. 90 ЗКИР и на правен интерес от предявяването му, следва ли да се преценява възможността ищецът да защити успешно правото си на собственост, придобито с решението по чл. 19, ал. 3 ЗСПЗЗ, срещу приобретателите на имота от обещателя по предварителния договор.

Първият въпрос се поставя във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди разрешаването му в противоречие с определение № 37 от 20. 01. 2016 г. по ч. гр. д. № 6168/2015 г. на ВКС, 4 г.о., а вторият и третият въпрос се поставят във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Отговори и на трите въпроса се съдържат в определение № 37 от 20. 01. 2016 г. по ч. гр. д. № 6168/2015 г. на ВКС, 4 г.о. Изведени са следните предпоставки за допустимост на иска по чл. 90 ЗКИР: 1/. наличие на вписан акт в имотния регистър; 2/. вписването да засяга права на ищеца или да е пречка за реализиране на предвидено в закон право на ищеца, заради вписани други права; 3/. ищецът да не е страна в охранителното производство по вписването; 4/. уважаването на иска да би могло да доведе до заличаване на вписването (в разгледания от състава на ВКС случай вписването вече е било заличено). Посочено е, че следва да се съобразява и обстоятелството, че законът не предвижда обратно действие на заличаването (независимо от основанието за заличаване), което означава, че същото ще има действие в бъдеще.
Настоящият състав споделя изразеното в мотивите към определението становище и счита, че така формираната практика не се нуждае от промяна като неправилна, като несъответна на променена нормативна уредба, като неактуална с оглед променени обществени условия или по друга причина.
След като по поставените въпроси има създадена практика и няма основание същата да бъде изоставена, то разглеждането им не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане до касационно обжалване на решението по втория и третия въпрос, не е налице.
Изводите на въззивния съд са съобразени напълно с разясненията, дадени в тълкувателната част на мотивите към цитираното определение на ВКС, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на решението по първия въпрос.
Ответниците по касационната жалба К. М. Р. и Н. Х. Т. претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция, но няма данни такива да са направени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 272 от 11. 11. 2019 г. по в. гр. д. № 421/2019 г. на ОС - Добрич.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: