Решение № 24/09.02.2016г. на ВКС по гр.д.№2419/2015

Това решение е част от Съдебна практика - гражданско производство

За неустойката: "за да бъде сделката нищожна, не е достатъчно само насрещните престации да са нееквивалентни.Има различни степени на нееквивалентност, като не всяка от тях води до абсолютна и изначална нищожност. Допустима е известна нееквивалентност на насрещните престации, с оглед конкретния интерес на страните по сделката, при която сделката е валидна.Друга, по-висока степен на нееквивалентност, може да води до унищожаемост на сделката по чл.33 ЗЗД, а именно при сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на крайна нужда.Само следващата, най-висока степен на нееквивалентност, при която е налице такова съотношение между насрещните престации, че едната от тях е незначителна и практически нулева, води до абсолютна нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави (само ако имотът е продаден за 0,00 лв, тогава сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави - това е положението!). Като критерий за преценка за нищожност на сделката, поради противоречие с добрите нрави, с оглед еквивалентността на насрещните престации, задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК въвежда изключително голямата разлика в престациите, напр.цена 7 пъти по ниска от пазарната/Решение №50/21.07.2017г. ВКС по гр.д.№4880/2014г./; цена 12 пъти по-ниска от пазарната/Решение № 615 от15.10.2010г. на ВКС по гр.д.№1208/2009г./; цена 28 пъти по-ниска цена от пазарната/Решение №119/22.03.2011г. по гр.д.№485/2010г./, като съдебната практика приема за допустимо цената на възмездната разпоредителна сделка с недвижим имот да бъде по-ниска от данъчната му оценка с оглед свободата на договаряне (ах, тази свобода на договаряне!), рамки на която са единствено императивните норми и морала, съгласно чл.9 ЗЗД/Решение № 452/25.06.2010г. ВКС/."