Определение от 17.06.2019 по гр.д.№ 755/2019 на ВКС

Начало на блога

Обратно към окончателния акт по казуса - Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС  

.

Публикувано в този блог на 26.07.2024. Посл. актуализация: 30.07.2024

.

Казус. През 2003 г. фирма завежда дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (да бъде обявен предварителен договор за окончателен), но през 2005  по време на делото исковата им молба била заличена по молба на някакъв адвокат, който приложил определение за прекратяване на съвсем друго дело (СдВп е претупал охранителното пр-ство, подобно на СдВп от казуса в Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС). Ответниците веднага взели УВТ за чист от тежести имот и го продали (около 6 дка до Кранево). Фирмата водила дела близо 20 години. Без успех.

.

          За мен интересното в този казус е, че съдебните състави масово смесват персоналната и реалната система на вписване, не различават вписване с конститутивно действие (при него невписаният акт не съществува в правния мир) от вписване без конститутивно действие (при него вписването нито създава, нито отнема права, а невписаните актове се вписват само преди сделка - чл. 586, ал. 4 ГПК) и многократно повтарят, че ищецът трябвало да обоснове правен интерес, сякаш не е self-evident, че правният интерес винаги е налице при незаконосъобразни действия на държавни чиновници, т.к. всеки гражданин има правен интерес да живее в правова държава. 

 .

Непълен списък на произнасянията по казуса

1. На 07.07.2009 РС-Балчик уважава иска по чл. 19, ал. 2 ЗЗД

2. На 22.12.2017 РС-Балчик отхвърля иска на фирмата за собственост

3. На 05.11.2018 ОС-Добрич потвърждава решението на РС Балчик от 22.12.2017

4. На 03.01.2019 РС-Балчик прогласява нищожност на заличаването на исковата молба

5. На 17.06.2019 ВКС не допуска касация на решението от 05.11.2018 на ОС-Добрич. Това е публикуваното тук решение.

6. На 11.11.2019 ОС-Добрич обезсилва няколко решения на РС-Балчик

7. На 12.05.2020 ВКС не допуска касация на решението от 11.11.2019 на ОС-Добрич (окончателно).

.

Из решението с мои бележки

исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 146 от 2003 г. на Районен съд- Балчик, е била вписана в Служба по вписванията на 03.06.2003 г., но това вписване е било заличено на 12.04.2005 г. на основание определение за прекратяване на друго съдебно производството- по гр.д.№ 124 от 2004 г. на Районен съд- Балчик.
         Точно така, но къде е правният извод?
.    
 С оглед на установеното заличаване на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, извършено на 12.04.2005 г., и обстоятелството, че решението от 07.07.2009 г. по гр.д.№ 146 от 2003 г. на Районен съд- Балчик е вписано в Служба по вписванията едва на 19.05.2012 г., въззивният съд е приел, че това решение не е противопоставимо на ответниците, закупили имота на 01.09.2005 г.
        Въззивният съд е постановил решението си единствено с оглед заличаването. Трябвало е да го обоснове с изпускането на срока по чл. 115 ЗС - вж Вписване на съдебно решение
 .   
В случая поради заличаването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД по отношение на собственика /продавач по предварителния договор/ е прието, че специалното оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е отпаднало - чл.114, ал.1, б. "б" ЗС, последица от което е противопоставимостта на последващата заличеното вписване прехвърлителна сделка спрямо приобретателя по предварителния договор.
          Приетото от съда е неправилно. Третите лица не са придобили противопоставими права, т.к. заличаването на вписаната искова молба е незаконосъобразно (нищожно, без заличителен ефект), тоест исковата молба си остава вписана през цялото време - вж Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС:  През 2009 ищецът купува от строител апартамент с уж чисто УВТ. УВТ е било чисто, т.к. непосредствено преди продажбата управителят на фирмата-продавач (и длъжник) подал молба до СдВп за заличаване на възбрана върху апартамента, а СдВп поставила резолюция „да се отбележи", без да спази изискванията на ПВп (кредиторът трябва да е съгласен да се заличи, а не длъжникът!) С влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона. През 2012 г. апартаментът е продаден на търг. Ищецът води поредица от дела - първо предявява частичен иск за 10 001 лв, уважен. После - за остатъка до пълния размер. През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията.

.
Изводът, че към момента на закупуване на процесния имот от ответниците не е било налице специалното оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, се потвърждава и от представеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията за липса към 29.08.2005 г. на вписани искови молби за процесния имот.
        Това удостоверение е трябвало да се изпрати на прокуратурата, т.к. е истински удостоверителен документ с невярно съдържание (лъжливо документиране по см. на ППВС 3/82)     
  .
Поради това в съответствие с разпоредбата на чл.114, ал.1, б."б", изр.2 ЗС съдът е приел, че след заличаване на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е отпаднало оповестително-защитното действие на вписването на тази искова молба, с оглед на което решението по делото по чл.19, ал.3 ЗЗД не обвързва ответниците, придобили имота в хода на делото, но след заличаване на вписването на исковата молба.
         Не е поради заличаването, а поради изпускането на срока по чл. 115 ЗС. По този начин исковата молба е изгубила действието си, все едно че въобще никога не е била вписвана. Разбира се, ако не беше изпуснал срока, ищецът щеше да получи отказ от СдВп да отбележи влязлото в сила решение по вписаната ИМ с аргумент, че е била заличена. Тогава ищецът - без да обжалва - можеше да предяви иск за прогласяване недействителност на прехвърлянето през 2005 с преюдициален иск - нищожност на заличаването. 

 

Цялото определение

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 310

гр. София, 17.06.2019 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 755 по описа за 2019 г. приема следното:


Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „ИНТЕРТУР 2003" ЕООД с управител Т. Н. Т. срещу решение № 227 от 05.11.2018 г. по в.гр.д.№ 164 от 2018 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 178 от 22.12.2017 г. по гр.д.№ 322 от 2015 г. на Районен съд- Балчик, за отхвърляне на предявения от касатора срещу К. М. Р., Н. Х. Т., З. И. К. и Я. Т. В. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за собственост на земеделска земя с площ от 5593 кв.м., представляваща поземлен имот с идентификатор.... по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., одобрена със заповед № 300-5-74 от 15.09.2003 г., на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в местността „Е. т.".
В жалбата се твърди, че решението на Добричкия окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Пълномощникът на касатора твърди, че обжалваното решение противоречи на посочената практика на ВКС /определение № 154 от 20.03.2015 г. по ч.т.д. № 119 от 2015 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 56 от 01.04.2016 г. по гр. д. № 19 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о.  и с решение № 75 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 4987 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г. о./ по следните въпроси:
           1. Дали, когато в Службата по вписванията е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно /недействително/, а когато вписването е постановено по искане на нелегитимирано лице- чл.600 ГПК или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е бил сезиран, вписването е недопустимо ? Дали е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно ?
           2. Когато спорно право бъде прехвърлено в хода на висящ процес, решението по това дело обвързва ли приобретателя дори и исковата молба да не е била вписана към момента на придобивната сделка ?
            Освен това, пълномощникът на касатора „ИНТЕРТУР 2003" ЕООД счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
            3. Какъв е ефектът на съдебното решение, с което е установено, че заличаването на исковата молба с предмет спор за право за собственост върху имот е нищожно действие на съдията по вписванията, респ. вписано е несъществуващо обстоятелство по отношение на сделка за придобиване на имота, сключена в момент, в който това нищожно заличаване, респ. вписване на несъществуващо обстоятелство е извършено ? Само занапред ли има ефект това установяване или следва да се приеме, че неправомерно заличената искова молба е била вписана и към момента на сделката ?

.

В писмен отговор от 30.01.2019 г. ответниците по касационната жалба К. М. Р. и Н. Х. Т. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
В писмен отговор от 06.02.2019 г. ответникът по касационната жалба З. И. К. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано.
Ответницата по касационната жалба Я. Т. В. не взема становище по жалбата.
.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касатора установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че ответницата К. М. Р., по време на брака ѝ с ответника З. И. К., и ответника Н. Х. Т., по време на брака му с ответницата Я. Т. В., са придобили собствеността върху процесния имот на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № .... от .... г.
Прието е, че договорът, с който ответниците се легитимират като собственици, е сключен в хода на производството по гр.д.№ 146 от 2003 г. на Районен съд- Балчик, по което с влязло в сила решение № 149 от 07.07.2009 г. е уважен искът по чл.19, ал.3 ЗЗД, предявен от ищеца „ИНТЕРТУР 2003" ЕООД срещу праводателите на ответниците, за обявяване за окончателен на предварителен договор от 07.04.2003 г. за покупко-продажба на процесния земеделски имот. Въз основата на представеното по делото писмо изх. № 198 от 27.10.2017 г. на Агенция по вписванията е установено, че исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 146 от 2003 г. на Районен съд- Балчик, е била вписана в Служба по вписванията на 03.06.2003 г., но това вписване е било заличено на 12.04.2005 г. на основание определение за прекратяване на друго съдебно производството- по гр.д.№ 124 от 2004 г. на Районен съд- Балчик. С оглед на установеното заличаване на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, извършено на 12.04.2005 г., и обстоятелството, че решението от 07.07.2009 г. по гр.д.№ 146 от 2003 г. на Районен съд- Балчик е вписано в Служба по вписванията едва на 19.05.2012 г., въззивният съд е приел, че това решение не е противопоставимо на ответниците, закупили имота на 01.09.2005 г. Това е така, тъй като те са придобили собствеността върху спорния имот от продавачите по горепосочения предварителен договор, преди този договор да бъде обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД с решението по гр.д.№ 146 от 2003 г. и след заличаване на вписването на исковата молба по това дело.
За неоснователни са приети доводите на ищеца, че на основание чл.226, ал.1 ГПК ответниците са обвързани от решението по гр.д.№ 146 от 2003 г. на Районен съд- Балчик в качеството им на правоприемници на ответниците по това дело, тъй като са придобили правото на собственост в хода на делото и че заличаването на исковата молба по него е нищожно поради противоречие с изискванията на чл.13 от Правилника за вписванията- с оглед липсата на съдебен акт, с който се постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело. За да достигне до този извод, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК, според която постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот /чл.114 от Закона за собствеността/. В случая поради заличаването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД по отношение на собственика /продавач по предварителния договор/ е прието, че специалното оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е отпаднало - чл.114, ал.1, б. "б" ЗС, последица от което е противопоставимостта на последващата заличеното вписване прехвърлителна сделка спрямо приобретателя по предварителния договор. Изводът, че към момента на закупуване на процесния имот от ответниците не е било налице специалното оповестително-защитно действие на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, се потвърждава и от представеното по делото удостоверение от Агенция по вписванията за липса към 29.08.2005 г. на вписани искови молби за процесния имот.

I. С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение поради следното:
1. Първият поставен въпрос /Дали, когато в Службата по вписванията е вписано неподлежащо на вписване обстоятелство, вписването е нищожно /недействително/, а когато вписването е постановено по искане на нелегитимирано лице- чл. 600 ГПК или по което съдията по вписванията се е произнесъл без да е бил сезиран, вписването е недопустимо ? Дали е налице вписване на несъществуващо обстоятелство, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е част от предмета на делото и не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение: В него въззивният съд е отхвърлил иска за собственост с решаващия мотив, че постановеното в полза на ищеца срещу праводателите на ответниците решение по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 07.04.2003 г. за покупко-продажба на процесния земеделски имот не е противопоставимо на ответниците предвид изключението, предвидено в чл.226, ал.3 ГПК. Съдът не е следвало да се произнася по въпроса дали заличаването на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е валидно /дали е нищожно, недопустимо или се касае за вписване на несъществуващо обстоятелство/, тъй като не е бил сезиран с такъв установителен иск и тъй като този въпрос е бил предмет на разглеждане по друго дело /гр.д.№ 213 от 2018 г. на Районен съд- Балчик/, за решението по което е прието, с определение № 358 от 26.06.2018 г. по ч.гр.д.№ 287 от 2018 г. на Варненския апелативен съд, че няма преюдициално значение за настоящия спор.

2. По втория поставен въпрос /Когато спорно право бъде прехвърлено в хода на висящ процес, решението по това дело обвързва ли приобретателя дори и исковата молба да не е била вписана към момента на придобивната сделка ? / няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС, в която съобразно разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК се приема, че решението обвързва и лицето, придобило спорното право в хода на делото, с изключение на действията по вписването, когато се отнася до недвижим имот /чл.114 ЗС/. Напълно в съответствие със закона /чл.226, ал.3 ГПК/ и с практиката на ВКС по приложението на тази норма, в обжалваното решение е прието, че в случая е налице предвиденото в чл.226, ал.3 ГПК изключение, тъй като се касае за дело, образувано по искова молба с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот, която искова молба по изричната разпоредба на закона /чл.114, ал.1, б."б" ЗС/ подлежи на вписване. Поради това в съответствие с разпоредбата на чл.114, ал.1, б."б", изр.2 ЗС съдът е приел, че след заличаване на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД е отпаднало оповестително-защитното действие на вписването на тази искова молба, с оглед на което решението по делото по чл.19, ал.3 ЗЗД не обвързва ответниците, придобили имота в хода на делото, но след заличаване на вписването на исковата молба.
.
II. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по третия поставен въпрос: Какъв е ефектът на съдебното решение, с което е установено, че заличаването на исковата молба с предмет спор за право за собственост върху имот е нищожно действие на съдията по вписванията, респ. вписано е несъществуващо обстоятелство по отношение на сделка за придобиване на имота, сключена в момент, в който това нищожно заличаване, респ. вписване на несъществуващо обстоятелство е извършено ? Само занапред ли има ефект това установяване или следва да се приеме, че неправомерно заличената искова молба е била вписана и към момента на сделката ? Този въпрос най-общо се свежда до това какво е действието на съдебно решение за обявяване за нищожно на вписване /или на заличаване на вписване/- дали това решение има действие за в бъдеще или има и обратно действие ? Въпросът е от значение за делото, доколкото от неговото разрешаване зависи дали е било налице основанието по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на въззивното дело до постановяване на решението по гр.д.№ 213 от 2018 г. на Районен съд- Балчик, образувано по искова молба за прогласяване нищожността на заличаването на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД. По този въпрос обаче има практика на ВКС, включително и цитираната от Варненския апелативен съд в определението му по ч.гр.д.№ 287 от 2018 г.- определение № 37 от 20.01.2016 г. по ч.гр.д.№ 6168 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о.  Обжалваното решение не противоречи на тази практика, а и от постановяването на същата не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат нейната промяна.
.
III. Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Няма вероятност решението да е недопустимо като постановено при наличие на основание за спиране на въззивното дело по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Както бе посочено и по-горе, такова основание не е било налице, тъй като решението по гр.д.№ 213 от 2018 г. на Районен съд- Балчик /за обявяване нищожността на заличаването на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД/ би имало действие само за в бъдеще /не и обратно действие/, поради което това решение не би имало преюдициално значение за правилното решаване на спора по настоящото дело.
Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, ЗЗД и Правилника за вписванията, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите редакция на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата К. М. Р. и Н. Х. Т. направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на общо 600 лв. /по 300 лв. на всеки от тях/.
Тъй като ответникът по жалбата З. И. К. не претендира за направени от него разноски пред ВКС, такива разноски не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 227 от 05.11.2018 г. по в.гр.д.№ 164 от 2018 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА „ИНТЕРТУР 2003" ЕООД с управител Т. Н. Т., със съдебен адрес: [населено място], [улица], № 2А, ет. 3, чрез адв. Н. К. да заплати на К. М. Р. от [населено място], [улица], ет.5, ап.10 на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
ОСЪЖДА „ИНТЕРТУР 2003" ЕООД с управител Т. Н. Т., със съдебен адрес: [населено място], [улица], № 2А, ет. 3, чрез адв. Н. К. да заплати на Н. Х. Т. от [населено място], [улица], ет.1, ап.2 на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Начало на блога

Обратно към окончателния акт по казуса - Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС