Решение от 22.12.2017 по гр.д. № 322/2015 на РС-Балчик

Начало на блога

Обратно към окончателния акт по казуса - Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС  

.

Публикувано в този блог на 19.07.2024. Посл. актуализация: 30.07.2024

.

Казус. През 2003 г. фирма завежда дело по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (да бъде обявен предварителен договор за окончателен), но през 2005  по време на делото исковата им молба била заличена по молба на някакъв адвокат, който приложил определение за прекратяване на съвсем друго дело (СдВп е претупал охранителното пр-ство, подобно на СдВп от казуса в Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС). Ответниците веднага взели УВТ за чист от тежести имот и го продали (около 6 дка до Кранево). Фирмата водила дела близо 20 години. Без успех.

.

          За мен интересното в този казус е, че съдебните състави масово смесват персоналната и реалната система на вписване, не различават вписване с конститутивно действие (при него невписаният акт не съществува в правния мир) от вписване без конститутивно действие (при него вписването нито създава, нито отнема права, а невписаните актове се вписват само преди сделка - чл. 586, ал. 4 ГПК) и многократно повтарят, че ищецът трябвало да обоснове правен интерес, сякаш не е self-evident, че правният интерес винаги е налице при незаконосъобразни действия на държавни чиновници, т.к. всеки гражданин има правен интерес да живее в правова държава. 

 .

Непълен списък на произнасянията по казуса

1. На 07.07.2009 РС-Балчик уважава иска по чл. 19, ал. 2 ЗЗД

2. На 22.12.2017 РС-Балчик отхвърля иска на фирмата за собственост. Това е публикуваното тук решение.

3. На 05.11.2018 ОС-Добрич потвърждава решението на РС Балчик от 22.12.2017

4. На 03.01.2019 РС-Балчик прогласява нищожност на заличаването на исковата молба

5. На 17.06.2019 ВКС не допуска касация на решението от 05.11.2018 на ОС-Добрич

6. На 11.11.2019 ОС-Добрич обезсилва няколко решения на РС-Балчик

7. На 12.05.2020 ВКС не допуска касация на решението от 11.11.2019 на ОС-Добрич (окончателно).

.

Из решението с мои бележки

"исковата молба по гр. д. №146/2003 г. по описа на РС-Балчик е вписана  под №15 т. 1/3.06.2003 г. по молба на ищеца, като тази искова молба е заличена под №59 т.1/12.04.2005 г. по искане на адв.Р.Х. на основание протокол от 14.10.2004 г. на РС-Балчик по гр.д. №124/2004 г. (съвсем друго дело) Решението по гр.д. №146/2003 г. е вписано под №117 т.1/14.05.2012 г. по молба на адв.К.И. на основание влязло в сила (на 09.02.2010) съдебно решение №149/7.07.2009 г. (по гр.д. 146/2003) на РС-Балчик."

.

"Към момента на закупуване на процесния имот от ответниците - 1.09.2005 г., исковата молба, с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е била заличена" (не е била заличена, т.к. заличаването е незаконосъобразно, тоест нищожно нотариално действие на СдВп на осн. чл. 574 ГПК вр. чл. 576 ГПК)

         СПРАВКА ГПК

   Чл. 574 ГПК. Законосъобразност на нотариалните удостоверявания "Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия."

     Чл. 576 ГПК: "Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575

Забележка. Може някой да си помисли, че щом СдВп не е нотариус, за него не важат разпоредбите на чл. 576 ГПК. По подобен начин разсъждаваха например адвокатите на ответниците ни за кметовете и ЗННД и питаха чак до ВКС, дали ЗННД важи за селските кметове, след като не са нотариуси. 

Ето въпросът им и отговорът на ВКС. Цитатите са от определението на третата инстанция по нашето дело - гр. д. № 4100/2019 на ВКС:
         Въпрос към ВКС: "задължително ли е и прилага ли се по аналогия Наредба № 32/29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори (Нар. № 32/29.01.1997 г. за САННК), и въвежда ли се единен държавен стандарт относно два вида книги, които следва да се водят от лицата по чл. 83 от ЗННД, без да са нотариуси" (лицата по чл. 83 ЗННД са кметовете по селата, кметовете имат ограничени нотариални функции, както и съдиите по вписванията - вж ТР 7/12 от 25.04.2013, т.6 - за обхвата на проверката, извършвана от съдията по вписванията, б.м.)
           Отговор от ВКС: "окръжният съд е изложил и съображения, че Нар. № 32/29.01.1997 г. за САННК въвежда единен държавен стандарт за воденето на два вида книги от лицата по чл. 83 от ЗННД, извършващи нотариална дейност без да са нотариуси, а именно - книга за нотариалните удостоверявания и специална книга, в която се подреждат документите със заверено съдържание, каквато не е водена при кметството в [населено място]. В тази връзка съдът е изтъкнал и че правилата, въведени от Общинския съвет - [населено място] следва да са съобразени със ЗННД и Нар. № 32/29.01.1997 г. за САННК, за да се осъществява законосъобразно дейността на лицата по чл. 83 от ЗННД."
             Цялото ни гр.д. по чл. 108 ЗС може да се проследи ТУК (със заличени лични данни).

.

"Актовете, подлежащи на вписване, не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия прехвърлител вещни права върху недвижимия имот и са вписали своя акт - чл. 113 от ЗС" (могат да се противопоставят, ако по съдебен ред се установи, че с по-рано вписаните не се транслират вещни права, както стана в нашия случай - вж гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен, с което ревандикирахме наследствените си имоти въпреки множеството вписани по-рано "кухи" нот. актове за псевдо покупко-продажби на наследствените ни имоти - вж петитума на исковата ни молба)

.

"Изложеното следва де се приложи и по отношение на приобретател след заличаване на исковата молба и преди вписване на съдебното решение по иска за сключване на окончателен договор между ищците и праводателите на страните." (не, не следва да се прилага - погрешно е и ето защо: при заличаването на исковата молба СдВп е провел нотариално пр-ство съгл. чл. 569, т.5 ГПК: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване", обаче го е провел незаконосъобразно, следователно заличаването е извършено в противоречие със закона, тоест СдВп е извършил нищожно нотариално действие по см. на чл. 574 (противоречащо на закона) вр. чл. 576 ГПК, следователно няма заличаване на исковата молба и оттам - продажбата през 2005 г. е непротивопоставима на ищеца)

.

"По силата на чл. 115 от ЗС, ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано" (и да е вписана, исковата молба губи действието си, ако влязлото в сила съдебно решение не бъде отбелязано в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС - вж Вписване на съдебно решение).

.

"С оглед уважаването на възражението на ответниците за придобиване на имота по деривативен начин, съдът не разглежда евентуалното им възражение за придобиване на недвижимата вещ чрез осъществяване на давностно владение" (точно обратното е - придобили са имота по давностно владение).

.

Цялото решение

                                       РЕШЕНИЕ

(отхвърлят иска на фирмата за установяване, че е собственик, б.м.)

№................                       22.12.2017 г.                          гр.Балчик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Балчишкият районен съд                                           граждански състав

На двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                        Председател: Ивелина Велчева

Секретар: Миглена Йорданова

Прокурор: без

Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина Велчева

Гражданско дело № 322 по описа за ...2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от „ИНТЕРТУР 2003" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. Ген.Паренсов № 28 ет. 3 ап. 23, представлявано от Т.Н.Т.против К.М.Р. ЕГН: ********** *** и Н.Х.Т. ЕГН: ********** *** № 160 ет. 1 ап. 2 за признаване за установено, че е носител на правото на собственост върху зем.земя с площ от 5 593 кв.м. , по скица с площ 5592 кв.м., представляващ имот с идент.№ 39459.3.17 по КК на с. Кранево, находящ се в местността „Ендек тарла".  

С определение на съда по повод допълнителна молба от ищеца са конституирани  задължителните другари - ответниците З.И.К. и Я.Т.В..

Претендират се и направените в това производство съдебно - деловодни разноски и адв.възнаграждение.  

Ответниците К.М., Н.Х.Т. и З.К. оспорват допустимостта и основателността на иска.

Ответницата Я.Т.В. редовно призована не изрази становище по иска.

Съдът след преценка на направените доводи, събраните доказателства прие за установено следното:

Ищецът твърди, че е сключил предварителен договор на 7.4.2003 г. за закупуването на зем.земя с площ от 5 593 кв.м., представляваща имот № 3017, находящ се в местността „Ендек тарла" в землището на с. Кранево. Тъй като не се е стигнало до окончателно изповядване на сделката на 30.5.2003 г. е завел исково производство срещу  продавачите на процесния имот и било образувано гр.дело № 146/2003 г. по описа на РС-Балчик. С решение № 149/7.07.2009 г., влязло в сила на 9.2.2010 г. по цитираното гражданско дело, РС-Балчик е обявил предварителния договор за окончателен. С решение №140/4.11.2010 г. по същото гр. дело в производство по чл. 247 ГПК съдът е допуснал поправка на съд.решение № 149/7.7.2009 г. на стр. 4 ред 15 в частта на дължимите такси. Решението е влязло в сила на 16.12.2010 г. Издаден е изпълнителен лист в полза на дружеството-ищец на 2.07.2012 г. Още при завеждането на иск. производство на дата 3.6.2003 г. ищецът твърди, че е вписал иск.молба под акт № 15 т.1 вх.№ 1261. По време на висящия съдебен процес по гр.дело № 146/2003 г. ответниците К.Р. и Н.Т. са закупили процесния имот по силата на нот.акт за продажба на недв.имот № 139 т.6 рег.4333 д.1014/2005 г. на нотариус О., вписан с акт № 180 т.7 д. 2045 вх.№ 5351/1.9.2005 г. на СВ при РС-Балчик. Ищецът твърди, че ответниците не владеят имота, същият е обработван от „Агротекс Импекс" АД в стопанските годиин 2012/2013 г.; 2013/2014 г.; 2014/2015 г., за имота е плащан наем по извънбюджетната сметка на община Балчик. На 2.07.2015 г. ищецът е подал заявление за заплащане на рента за процесния имот.

Изложеното мотивирало ищеца да предяви настоящия иск.

Ответниците К. К. и Н.Т. твърдят, че предварителният договор е обявен за окончателен при условие, че ищецът заплати остатъка от продажната цена, което до момента не е станало. Освен това според тях ищецът не е вписал решението по иска по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД в законния 6-месечен срок от влизането му в сила. Оспорват редовното вписване на иск. молба по делото. Според ответниците щом ищецът не е отбелязъл влязлото в сила решение преди да е изтекъл 6-месечния срок ефектът на вписаната иск. молба е отпаднал и макар да е вписан след това придобивният акт на ответниците по делото вече може да му бъде противопоставян на трети лица. Обстоятелството, че ищецът не е вписал исковата молба води до извода, че ищецът не може да се легитимира като собственик на имота. Наведени са в отговора твърдения, че ответниците владеят имота още от закупуването му на 1.09.2005 г. в който смисъл правят възражение за изтекла в тяхна полза 5-годишна придобивна давност. Навеждат твърдения за осъществено от тях добросъвестно владение, т.к. към момента на сделката е нямало как да знаят за извършеното вписване на иск. молба предвид организацията на работата по вписванията към този момент.

В писмения отговор ответникът З.И.К. чрез особения представител - адв. С. смята, че ответниците законосъобразно са придобили правото на собственост върху спорния имот, т.к. към момента на покупката не е било налице  вписване на иск. молба по гр.дело № 146/2003 г. по описа на РС-Балчик. Не е налице и вписване на съдебното решение в законния 6-месечен срок. Според особения представител обстоятелството, че ответниците не са изпълнили свое задължение по ППЗСПЗЗ не води до правен извод относно липсата на своене на земята от тях.

Правната квалификация на предявените субективно съединени искове е по чл. 124 от ГПК.

Искът е допустим. Предявяването на установителен иск налага наличието на правен интерес от воденето му за ищците. От представените по делото доказателства става явно, че ответниците не държат имота. В тоя смисъл е представеното удостоверение, изх №АР-22-266/20.10.2017 г. на ОбСЗ-Балчик.

По отношение на основателността на иска:

Ищците установяват правото си на собственост върху процесния имот въз основа на съдебно решение, влязло в законна сила на 9.02.2010 г. по гр. д. №146/2003 г. по описа на РС-Балчик, с което е обявен за окончателен предварителния договор за закупуването му.

Ответниците установяват правото си на собственост върху имота чрез покупко - продажба от 1.09.2005 г., за което по делото е представен нот. Акт, вписан в СВ при РС-Балчик под №180 т. 6, вх. №3351/1.09.2005 г. В условие на евентуалност навеждат доводи за осъществено повече от 5 - години добросъвестно владение върху имота с намерение за своене.

По делото бе изискана и представена справка от съдията по вписвания при РС-Балчик, от която е видно, че исковата молба по гр. д. №146/2003 г. по описа на РС-Балчик е вписана  под №15 т. 1/3.06.2003 г. по молба на ищеца, като тази искова молба е заличена под №59 т.1/12.04.2005 г. по искане на адв.Р.Х. на основание протокол от 14.10.2004 г. на РС-Балчик по гр.д. №124/2004 г. Решението по гр.д. №146/2003 г. е вписано под №117 т.1/14.05.2012 г. по молба на адв.К.И. на основание влязло в сила съдебно решение №149/7.07.2009 г. на РС-Балчик.

Към момента на закупуване на процесния имот от ответниците - 1.09.2005 г., исковата молба, с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД е била заличена.

Разпоредбите на чл. 114 б."б" и б."в" от ЗС предвиждат, че придобитите вещни права след вписването на искови молби за постановяване на решение за сключване на окончателен договор, с който се прехвърля или учредява вещно право върху недвижим имот не могат да се противопоставят на ищеца.

Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията, вписването се допуска само в случаите, изрично предвидени в закон или в правилника. На вписване подлежат актове за прехвърляне право на собственост, определени видове искови молби и съдебни решения -така разпоредбите на чл. 112, чл. 114 и чл. 115 от ЗС.

Съгласно чл. 1 от същия правилник, вписването се състои в даване на гласност на подлежащите на вписване актове. Актовете, подлежащи на вписване, не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили от същия прехвърлител вещни права върху недвижимия имот и са вписали своя акт - чл. 113 от ЗС

Изложеното следва де се приложи и по отношение на приобретател след заличаване на исковата молба и преди вписване на съдебното решение по иска за сключване на окончателен договор между ищците и праводателите на страните.

Налице е разпореждане, по силата на което собственикът е транслирал правото си на собственост върху процесния имот в полза на различни приобретатели. Предимство следва да има този от тях, който пръв е извършил вписването на прехвърлителния акт - договор за покупко-продажба или съдебно решение, заместващо окончателния договор за покупко-продажба.

По силата на чл. 115 от ЗС, ако исковата молба не е вписана, решението, което е постановено по нея, няма действие спрямо трети лица, освен от деня, в който то е вписано

С оглед изложеното, съдът приема, че първи вписали придобивния си акт са ответниците. С вписването е завършен фактическия състав на придобиването на вещното право на собственост върху имота.

След като исковата молба по гр.д. №146/2003 г. е заличена  преди постановяване на съдебното решение, с което иска е уважен и ответниците са придобили в периода между заличаването и новото вписване, то ищците са придобили вече от несобственик. За тях остава евентуалната възможност да придобият по оригинерен начин. Такива данни и доводи, обаче, по делото не са наведени и направени.

С оглед уважаването на възражението на ответниците за придобиване на имота по деривативен начин, съдът не разглежда евентуалното им възражение за придобиване на недвижимата вещ чрез осъществяване на давностно владение.

Ответниците претендират разноски. Ищецът прави възражение за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение, което съдът следва да уважи и присъди такова съобразно чл. 7 ал. 2 от Наредбата за минималните адв.възнаграждения.

Воден от изложеното, съдът

                                  РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „ИНТЕРТУР 2003" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна ул. Ген.Паренсов № 28 ет. 3 ап. 23, представлявано от Т.Н.Т.против К.М.Р. ЕГН: ********** и З.И.К.,***; Н.Х.Т. ЕГН: ********** *** № 160 ет. 1 ап. 2 и Я.Т.В. *** за признаване за установено, че е носител на правото на собственост върху зем.земя с площ от 5 593 кв.м. , по скица с площ 5592 кв.м., представляващ имот с идент.№ 39459.3.17 по КК на с. Кранево, находящ се в местността „Ендек тарла".

ОСЪЖДА ИНТЕРТУР 2003 ЕООД да заплати на К.М.Р.; З.И.К. и Н.Х.Т. сумата в размер на 400, 00 лв.(четиристотин лева), представляваща направените по делото съдебно -деловодни разноски.

ОПРЕДЕЛЯ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ на особения представител на З.И.К. - адв.К.С. в размер на 308 лв. Да се издаде разходен касов ордер.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.

,

Начало на блога

Обратно към окончателния акт по казуса - Определение от 12.05.2020 по гр.дело № 664/2020 на ВКС