ТР 7/12 от 25.04.2013, т.6 - за обхвата на проверката, извършвана от съдията по вписванията

Начало на блога

Това ТР е част от съдебната практика на тема Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност и от Тълкувателни решения 

-

ТР 7/12 от 25.04.2013, т. 6 за за обхвата на проверката, която извършва съдията по вписванията Според ВКС, охранителното производство по вписването било по-особено и съдиите по вписванията трябвало да си затварят очите и да вписват безотказно всички актове, дори да са в явно нарушение за закона - вж пример № 11. Казано е "Два пъти мери, един път режи", но ВКС препоръчва направо да се реже (вписва), без изобщо да се мери (проверява). В производството по вписването съдията по вписванията можел бил да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само от формална страна (думата "формален" има две значения - 1. свързан с изискуема форма 2. про форма, привиден, наужким, бел. блогър) и можел бил да откаже вписването на представения акт, само ако той няма необходимото съдържание, като проверката на съдържанието на акта е в две насоки: идентификация на страните /чл. 6, ал. 1 , б. „а"ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в"ПВ/. Ако ли пък подлежащият на вписване акт произхожда от съд, въобще никаква проверка не можело да се прави: "В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда." (сякаш съдебните актове не са изготвени от хора, а от някакви богове безпогрешни; и сякаш ВКС не знае, че ГПК позволява корекции по актовете на съда - чл. 247-250 ГПК, да не говорим, че повечето съдебни актове подлежат и на обжалване, но нали ВКС е най-отгоре, може да си се произнася както си иска, б.м.)

                 Заради повърхностната проверка, а в случай на входиран съдебен акт, какъвто е нашият (определение на ОС-Добрич за заличаване възбрана на КПКОНПИ) - никаква проверка, т.к. с ТР 7/12 ВКС изрично забрани на съдиите по вписванията да проверяват съдебните актове, съдията по вписванията като нищо може да разпореди вписване на несъществуващ имот, само защото е "идентифициран" по изискванията на чл. 6, ал. 1, буква "в" от ПВп: "вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота, площта и/или застроената площ и границите". А като се добави към това и отпадналото изискване за представяне на скица в случай на заличаване на възбрана, се стига точно до нашия случай - съдия по вписванията към РС-Плевен разпорежда заличаване възбрана на КПКОНПИ върху отдавна несъществуващия имот 213001 (КИД 68607.213.1) - вж Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба (бел. блогър, 25.06.2024).

 .

            Из ТР 7/12 - за актове, в които не са описани имоти (още едно недоразумение):

          "Когато законът допуска вписване на актове, които не се отнасят до индивидуално определени имоти (напр. договори за прехвърляне на наследство, преписи от завещания и др.), не се проверява индивидуализацията на имота в акта и не може да се откаже вписване поради липса на такава."

                "при искане за вписване на завещание е възможно в представения акт да не е описан нито един недвижим имот и въпреки това да има правоприемство по отношение на такива. Няма как съдията по вписванията да проверява правата на завещателя, след като е допустимо в завещателния акт да не е посочено кои права са завещани. Такава проверка законът не го овластява изрично да прави, съответно не може въз основа на нея да се постановява отказ за вписване на завещание. Актът подлежи на вписване на основание чл.4 б."И" ПВ и отказът на съдията по вписванията може да е основан единствено на съображения за нередовност на същия от външна страна. (докато съществуват закони, допускащи вписване на актове, които не се отнасят до конкретни имоти, няма да има поимотен, реален регистър;  чл.6, ал. 2 от ПВп плаче за отмяна)

.

СПРАВКА

Чл. 6, ал. 2 от ПВп (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2014 г., в сила от 07.11.2014 г.) Описание на имота не се изисква при:
а) преписите от обявени завещания, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район;
б) актовете, които имат за предмет съвкупност, елемент от която може да е недвижим имот, договори за прехвърляне на наследство, актове за преобразуване на търговски дружества, договори за залог и за прехвърляне на търговско предприятие, независимо от това дали в акта е посочен недвижим имот и дали на ползващото се лице е известно дали и кои недвижими имоти се намират в съответния съдебен район.

Начало на блога

Това ТР е част от съдебната практика на тема Съдебни произнасяния, застрашаващи правната сигурност и от Тълкувателни решения

.