Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Шега, насилие, учебен пример, игра на сцена ... пред нотариус?!?

.

Казус. Управител на фирма продава два имота зад гърба на собственика (брат му). Собственикът заличава брат си и вписва друг управител в Търговския регистър. Заличеният обаче продава още два имота. Брат му се пищисва и предявява иск за нищожност на двете сделки поради липса на съгласие. На 1-ва и 2-ра инстанция печели. ВКС обръща резултата с неубедителни аргументи.

.

Цялото решение на ВКС: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=473A7D5E019C7D65C22578CD004D3E5D

.

Из решението на ВКС:

"Договорът е сключен при липса на съгласие, съответно нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример (изтръгване на съгласие чрез насилие, шегички и примери пред нотариуса, в нотариалната кантора?!?), но във всеки случай без намерение на страната да се обвърже с договора. 

              А по делото на Филип Киркоров всички инстанции единодушно приемат, че сделката е нищожна поради липса на съгласие, без да споменават нищо за насилие, шега и т.н.

              Според мен, теорията за насилие, шега, пример и тем под. визира директно сключване договори между две страни, а не изповядване на сделка пред нотариус. Нотариалната е място за спокойно, уважително поведение и сериозно отношение към оказваното съдействие, а не за упражняване на насилие, разказване на шеги и показване на примери. Съдиите допускат грешка, като цитират тази теория при произнасяне по иск за нищожност на сделка. Грешката идва от смесването на понятията "сключване на договор по ЗЗД" и "издаване на нотариален акт по ГПК" - вж Договор ли е нотариалният акт?

               Съгласието за сключване на договор за покупко-продажба изисква насрещни волеизявления на продавача и купувача на вещта. Когато страна по договора е търговско дружество, волеизявлението е на неговия представителен орган. Актовете на други органи на дружеството не са волеизявления по сделката. Решението по чл. 137, т.7 ТЗ (на общото събрание за продажба) не е елемент от фактическия състав на договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството продавач и третото лице купувач.

.

               Това решение - за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, има правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя.

              А по делото на Филип Киркоров са приели обратното - че без решение по чл. 137 ТЗ няма валидна сделка. (е, да, обаче делото на Киркоров е минало преди ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2013 от 15 ноември 2013 на ОСГТК-ВКС: "1. Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители)."

.

              Възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната власт на управителя, каквато е тя според вписванията в търговския регистър. Решението няма правно значение в отношенията с трети лица, страни по прехвърлителна сделка с недвижим имот, нито за валидността на сключения договор.

           ...  предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 137, т.7 ТЗ, автентичността на подписа на протокола от 06.03.2006 г., обективиращ съгласие на собственика на капитала на [фирма] за продажба на процесните недвижими имоти, е без правно значение за валидността на сделката по нот. акт № 41 от 27.01.2005 г. Решението на едноличния собственик на капитала за извършване на разпоредителни действия с имот, собственост на дружеството, обективирано в нарочен документ, не е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба на имота, поради което изводът за нищожност на сделката е неправилен. Доколкото въведените от ищеца доводи за недействителност могат да се ценят като твърдения за сключване на сделката от лице без представителна власт и липса на последващо потвърждаване - за относителна недействителност по чл. 42, ал.2 ЗЗД, то същите са неоснователни, тъй като по делото не е установено ограничение на представителната власт на управителя на дружеството към момента на сключване на сделката - 27.01.2005 година.
 Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1614 от 09.12.2009 година по гр.д. № 1216/2009 година на Варненски окръжен съд

.

/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////

 
Решение от 09.12.2009 по в.гр.д. № 1216/2009 на ОС-Варна (по-добро е от решението на ВКС по-горе, което го отменя)

.

ФРАПАНТНИ НАРУШЕНИЯ!

.
Видно от приетите пред ВРС посмени доказателства е, на 27.01.05г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 41, т. I, peг. № 854, дело № 40/27.01.05г. на нотариус Я. Несторов, по силата на който „ДЕ ЖЕ" ЕООД, представлявано от управителя си Владимир Юрочкин е продало на въззивното дружество „НАГЕНА" ООД ½ ид.ч. от собствени недвижими имоти, подробно описани в нот.акт.
.
Не се спори между страните, а това се установява и от представените в тази насока решения на ВОС по ф.д. № 1020/2001г., че към датата на сделката представляващият дружеството-продавач е управителят му Владимир Юрочкин. Спорното относно валидността на този договор е обстоятелството дали е било налице съгласие на едноличния собственик на капитала - Олек Юрочкин, компетентен по см. на чл.137 т.7 вр. чл.147 ТЗ и учредителния акт на дружеството да взема решения относно отчуждаването на недвижими имоти.
.
В приложените към нотариалния акт № 41/2005г. документи нотариусът е описал само решение на ОС на ответното дружество, но не и на дружеството-продавач. Липсва такова и в изисканата и прието като доказателство преписка по нотариалното дело на нотариус Я.Несторов /л. 97-111/ (нотариусът не си е свършил работата, както трябва, б.м.) .
.
     С решение на ВОС № 1446/13.02.07г. Владимир Юрочкин е бил заличен като управител на дружеството. С последващо решение от 10.04.07г., регистърния съд е вписал нови промени по партидата на ищцовото дружество - промяна в седалището на дружеството - от гр. Варна в гр. София; актуализирани са личните данни на ЕСК, а като управител и представляващ е вписана К.Й..
.
На 21.07.07г., действайки като управител и представляващ „ДЕ ЖЕ" ЕООД Владимир Юрочкин е сключил и втората процесна сделка, оформена с НА № 99, т. III, peг. № 5201, дело № 384/21.07.07г. на нотариус Ал. Александров, с която са продадени на въззивника и останалите по 1/2 ид.ч. от процесните недвижими имоти.

В показанията си, депозирани пред ВРС в качеството му на свидетел Владимир Юрочкин е посочил, че към датата на тази сделка е знаел, че вече не е управител на дружеството, но е разполагал с пълномощно от брат му да се разпорежда с неговите имоти. Такова пълномощно по настоящото дело не е представено като доказателство. Не е било представено и в нотариалното производство по изповядване на сделката /липсва такова в изпратените от нотариуса преписи от същото, както и посочване на такова в описаните в самия нот.акт документи/.

.

    Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

От обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява, че към датата на първата от двете процесни сделки липсва решение на едноличния собственик на капитала на дружеството - продавач за извършеното разпореждане. А съгласно нормата на чл.137 т.7 вр. чл.147 ТЗ и учредителния акт на дружеството именно той е компетентния орган да взема решения относно отчуждаването на недвижими имоти. Управителят на дружеството не е бил овластен и можел да формира воля от името на дружеството за подобно разпореждане с имотите. С оглед на това и сключения с нот.акт № 41/2005г. договор за покупко-продажба е нищожен, на основание чл.26 ал.2 предл. първо ЗЗД.
                  Точно така!

.
    Наред с липсата на формирана воля от едноличния собственик втората от двете процесни сделки се явява нищожна и поради сключването й от лице без представителна власт по отношение на продавача и последвалото я изрично оспорване от собственика на капитала след нейното узнаване.
                Именно!

.
С оглед на горното съдът намира, че предявените искове за прогласяване нищожността на двата договора поради липсата на съгласие за сключването им следва да се уважат, а на осн. чл. 431, ал. 2 от ГПК нотариалните актове, обективиращи процесните сделки следва да се отменят (отмяната на нотар. актове за сделки вече е забранена - вж ТР 3/12 от 29.11.2012 на ОСГК към ВКС, с което ВКС се произнесе, че на отмяна подлежат само КНА)

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика по темата Шега, насилие, учебен пример, игра на сцена ... пред нотариус?!?