Решение от 14.07.2011 по гр.д. № 569/2010 на ВКС
Това решение е част от съдебната практика по темата Шега, насилие, учебен пример, игра на сцена ... пред нотариус?!?
.
Казус. Управител на фирма продава два имота зад гърба на собственика (брат му). Собственикът заличава брат си и вписва друг управител в Търговския регистър. Заличеният обаче продава още два имота. Брат му се пищисва и предявява иск за нищожност на двете сделки поради липса на съгласие. На 1-ва и 2-ра инстанция печели. ВКС обръща резултата с неубедителни аргументи.
.
Цялото решение на ВКС: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=473A7D5E019C7D65C22578CD004D3E5D
.
Из решението на ВКС:
"Договорът е сключен при липса на съгласие, съответно нищожен на основание чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като пример (изтръгване на съгласие чрез насилие, шегички и примери пред нотариуса, в нотариалната кантора?!?), но във всеки случай без намерение на страната да се обвърже с договора.
А по делото на Филип Киркоров всички инстанции единодушно приемат, че сделката е нищожна поради липса на съгласие, без да споменават нищо за насилие, шега и т.н.
Според мен, теорията за насилие, шега, пример и тем под. визира директно сключване договори между две страни, а не изповядване на сделка пред нотариус. Нотариалната кантора е място за спокойно, уважително поведение и сериозно отношение към оказваното съдействие, а не за упражняване на насилие, разказване на шеги и показване на примери. Според мен, съдиите допускат грешка, като цитират тази теория при произнасяне по иск за нищожност на сделка. Грешката идва от смесването на понятията "сключване на договор по ЗЗД" и "издаване на нотариален акт по ГПК" - вж Договор ли е нотариалният акт?
Съгласието за сключване на договор за покупко-продажба изисква насрещни волеизявления на продавача и купувача на вещта. Когато страна по договора е търговско дружество, волеизявлението е на неговия представителен орган. Актовете на други органи на дружеството не са волеизявления по сделката. Решението по чл. 137, т.7 ТЗ (на общото събрание за продажба) не е елемент от фактическия състав на договор за покупко-продажба на недвижим имот между дружеството продавач и третото лице купувач.
.
Това решение - за придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях, има правно значение единствено в отношенията между дружеството и управителя.
А по делото на Филип Киркоров са приели обратното - че без решение по чл. 137 ТЗ няма валидна сделка. (е, да, обаче делото на Киркоров е минало преди ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2013 от 15 ноември 2013 на ОСГТК-ВКС: "1. Решение на ОС на ООД по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган (управител /управители)."
.
Възможността да бъде взето или не такова решение не ограничава представителната власт на управителя, каквато е тя според вписванията в търговския регистър. Решението няма правно значение в отношенията с трети лица, страни по прехвърлителна сделка с недвижим имот, нито за валидността на сключения договор.
... предвид гореизложените мотиви по приложението на чл. 26, ал.2 ЗЗД вр. с чл. 137, т.7 ТЗ, автентичността на подписа на протокола от 06.03.2006 г., обективиращ съгласие на собственика на капитала на [фирма] за продажба на процесните недвижими имоти, е без правно значение за валидността на сделката по нот. акт № 41 от 27.01.2005 г. Решението на едноличния собственик на капитала за извършване на разпоредителни действия с имот, собственост на дружеството, обективирано в нарочен документ, не е елемент от фактическия състав на договора за покупко-продажба на имота, поради което изводът за нищожност на сделката е неправилен. Доколкото въведените от ищеца доводи за недействителност могат да се ценят като твърдения за сключване на сделката от лице без представителна власт и липса на последващо потвърждаване - за относителна недействителност по чл. 42, ал.2 ЗЗД, то същите са неоснователни, тъй като по делото не е установено ограничение на представителната власт на управителя на дружеството към момента на сключване на сделката - 27.01.2005 година.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1614 от 09.12.2009 година по гр.д. № 1216/2009 година на Варненски окръжен съд
.
/////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////////
Решение от 09.12.2009 по в.гр.д. № 1216/2009 на ОС-Варна (по-добро е от решението на ВКС по-горе, което го отменя)
.
ФРАПАНТНИ НАРУШЕНИЯ!
.
Видно от приетите пред ВРС посмени доказателства е, на 27.01.05г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 41, т. I, peг. № 854, дело № 40/27.01.05г. на нотариус Я. Несторов, по силата на който „ДЕ ЖЕ" ЕООД, представлявано от управителя си Владимир Юрочкин е продало на въззивното дружество „НАГЕНА" ООД ½ ид.ч. от собствени недвижими имоти, подробно описани в нот.акт.
.
Не се спори между страните, а това се установява и от представените в тази насока решения на ВОС по ф.д. № 1020/2001г., че към датата на сделката представляващият дружеството-продавач е управителят му Владимир Юрочкин. Спорното относно валидността на този договор е обстоятелството дали е било налице съгласие на едноличния собственик на капитала - Олек Юрочкин, компетентен по см. на чл.137 т.7 вр. чл.147 ТЗ и учредителния акт на дружеството да взема решения относно отчуждаването на недвижими имоти.
.
В приложените към нотариалния акт № 41/2005г. документи нотариусът е описал само решение на ОС на ответното дружество, но не и на дружеството-продавач. Липсва такова и в изисканата и прието като доказателство преписка по нотариалното дело на нотариус Я.Несторов /л. 97-111/ (нотариусът не си е свършил работата, както трябва, б.м.) .
.
С решение на ВОС № 1446/13.02.07г. Владимир Юрочкин е бил заличен като управител на дружеството. С последващо решение от 10.04.07г., регистърния съд е вписал нови промени по партидата на ищцовото дружество - промяна в седалището на дружеството - от гр. Варна в гр. София; актуализирани са личните данни на ЕСК, а като управител и представляващ е вписана К.Й..
.
На 21.07.07г., действайки като управител и представляващ „ДЕ ЖЕ" ЕООД Владимир Юрочкин е сключил и втората процесна сделка, оформена с НА № 99, т. III, peг. № 5201, дело № 384/21.07.07г. на нотариус Ал. Александров, с която са продадени на въззивника и останалите по 1/2 ид.ч. от процесните недвижими имоти.
В показанията си, депозирани пред ВРС в качеството му на свидетел Владимир Юрочкин е посочил, че към датата на тази сделка е знаел, че вече не е управител на дружеството, но е разполагал с пълномощно от брат му да се разпорежда с неговите имоти. Такова пълномощно по настоящото дело не е представено като доказателство. Не е било представено и в нотариалното производство по изповядване на сделката /липсва такова в изпратените от нотариуса преписи от същото, както и посочване на такова в описаните в самия нот.акт документи/.
.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
От обсъдените по-горе доказателства безспорно се установява, че към датата на първата от двете процесни сделки липсва решение на едноличния собственик на капитала на дружеството - продавач за извършеното разпореждане. А съгласно нормата на чл.137 т.7 вр. чл.147 ТЗ и учредителния акт на дружеството именно той е компетентния орган да взема решения относно отчуждаването на недвижими имоти. Управителят на дружеството не е бил овластен и можел да формира воля от името на дружеството за подобно разпореждане с имотите. С оглед на това и сключения с нот.акт № 41/2005г. договор за покупко-продажба е нищожен, на основание чл.26 ал.2 предл. първо ЗЗД.
Точно така!
.
Наред с липсата на формирана воля от едноличния собственик втората от двете процесни сделки се явява нищожна и поради сключването й от лице без представителна власт по отношение на продавача и последвалото я изрично оспорване от собственика на капитала след нейното узнаване.
Именно!
.
С оглед на горното съдът намира, че предявените искове за прогласяване нищожността на двата договора поради липсата на съгласие за сключването им следва да се уважат, а на осн. чл. 431, ал. 2 от ГПК нотариалните актове, обективиращи процесните сделки следва да се отменят (отмяната на нотар. актове за сделки вече е забранена - вж ТР 3/12 от 29.11.2012 на ОСГК към ВКС, с което ВКС се произнесе, че на отмяна подлежат само КНА)
.
Това решение е част от съдебната практика по темата Шега, насилие, учебен пример, игра на сцена ... пред нотариус?!?
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2913
Leave a comment