Решение от 14.04.2016г. по гр.д.№ 3355/2015 на РС-Шумен

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Публикувано тук на 30.11.2024

.

Иск за заплащане на разходи при незаконосъобразен отказ на ДЛР за вписване в Търговския регистър. РС-Шумен казва, че е по Глава 21-ва от ГПК. Верният отговор е -  по Глава 11-та от АПК - вж чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ и т.7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 на смесен състав от ВКС и ВАС
.

                 Бележки. 1. Съдията от РС-Шумен не е виновна. Тя се е произнесла съгласно т.7 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 на смесен състав от ВКС и ВАС. Откъде да знае, че само няколко месеца по-късно т. 7 ще бъде дерогирана от  новата ал. 2 към чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ? Публикувам този казус просто като пример как ВКС и ВАС объркват съдиите и адвокатите с недоизпипани тълкувателни решения и постановления.  2. Този казус не е за отказ на съдия по вписванията, но е показателен за бъркотията при вписванията - всички видове вписвания. Объркващи са и названията на лицата, занимаващи се с вписвания в официалните регистри - ДЛР (длъжностните лица по регистрация) вписват в Търговския регистър, ДЛВ (длъжностните лица по вписванията) вписват в Регистъра на особените залози, а пък СдВп (съдиите по вписванията) разпореждат на служителите-среднисти на АгВп да вписват в т.нар. Имотен регистър, който все още не съществува. 

        Христоматиен пример за бъркотията е например Определение № 52/29.10.2021 г. по а.д. № 37/2021 г. на ВАС, см. 5-чл. с-в, в което се казва: "Доколкото разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ (нова- ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г.) е последваща във времето спрямо Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. по тълк.д. № 2 от 2014 г. на ВКС и ВАС, постановеното в т. 7 от това постановление следва да се смята дерогирано от новата нормативна разпоредба" (да, вярно е, че т.7 от ТП 2/19.05.15 е дерогирана от ал. 2 на чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ, проблемът е, че казусът, по който се произнася 5-членният състав на ВАС, касае отказ на СдВп да разпореди вписване на нотариален акт, тоест няма нищо общо с отказ на ДЛР да впише в Търговския регистър, бел. блогър)

 

.

Из решението

С влязло в законна сила Решение № 109 от 08.10.2015 год., постановено по т. д. № 521/2015 год. на Окръжен съд- гр.Шумен бил отменен отказ с регистрационен номер №***/28.08.2015г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление № ***/22.07.2015г. по партидата на дружеството ищец „Рени Еко-Д" ООД-гр.Шумен с ЕИК *** за промяна в адреса на управление.

Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на прекия и причинител; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя при или по повод изпълнението на работата. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и тя има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата.

Съобразно константната практика на ВКС и ВАС, действията и актовете на длъжностните лица към Агенцията по вписванията, постановени при изпълнение на задълженията и функциите по регистрация, касаят охранително производство по смисъла на ЗТР. Регистърното производство по ЗТР е особено административно производство, в което длъжностното лице по регистрацията прави предварителна проверка за спазване на изискванията на закона, относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон. И въпреки, че по дефиниция от §1 т.1 от ДР на АПК, длъжностното лице на АВ попада в обхвата на определението "административен орган", актовете постановени при изпълнение на задълженията на орган по вписване, носят белезите на актове с правно значимо действие, а последните подлежат на контрол за законосъобразност по реда на глава двадесет и първа от ГПК и сл., във вр. с чл. 24 от ЗТР и се обезщетяват по общия исков ред.

Възражението за прекомерност на възнаграждението, направено с отговора е основателно, предвид факта, че § 2 на Наредба №1 от 2004г., не определя минималните размери по чл. 78 ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно задължителната практика на ВКС Определение №269 от 4.05.2011г. на ВКС по ч. гр.д. №155/2011 г., IV г.о., ГК/. И доколкото настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата от 300,00лв., изчислена съобразно правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004г.

.

Цялото решение

.

Р Е Ш Е Н И Е

298/14.4.2016г.

Гр.Шумен, 14 април 2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на седми април две хиляди и шеста година в състав:

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3355 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№3355/2015г. по описа на ШРС е образувано по повод предявена искова претенция с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Исковете са е допустими и подсъдни на ШРС.  В исковата си молба до съда ищцовата страна- „Рени Еко-Д" ООД-гр.Шумен с ЕИК ***, представлявано от управителя Р. в. в. с пълномощник Адвокатско дружество „Д. и М.", Булстат ***, вписано в регистъра на адвокатските дружества при ВОС, представлявано от управителя адв.М. от САК моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника- Агенция по вписванията-гр.София, като отговорна за причинени щети във връзка с отказ за вписване на промени по партида на ищцовото дружество, отменен с Решение на ОС №109 от 08.10.2015г. по т.д.№521/2015г.  да заплати исковата сума, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, в размер на 300,00лв., адвокатско възнаграждение; 7,50лв. държавна такса, както и направените по делото разноски. Претендира и обезщетение за забава в размер на 11,64лв. върху главницата 307,50лв. за период от 30.07.2015г. до 12.12.2015г., за който иск е направен отказ в открито съдебно заседание и съдебното производство е прекратено.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК. Излага възражения по неоснователността на исковете, поради липса на причинно-следствена връзка между действието на Агенцията по постановяване на отказ и направените разноски за адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: С влязло в законна сила Решение № 109 от 08.10.2015 год., постановено по т. д. № 521/2015 год. на Окръжен съд- гр.Шумен бил отменен отказ  с регистрационен номер №***/28.08.2015г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление № ***/22.07.2015г. по партидата на дружеството ищец „Рени Еко-Д" ООД-гр.Шумен с ЕИК *** за промяна в адреса на управление.  В производството по търговското дело по реда на глава 21 от ГПК, във връзка с чл.25 от ЗТР, ищецът бил представляван от процесуален представител Д.М. от САК, на когото съгласно адвокатско пълномощно и фактура № 0000000019 от 29.07.2015г. било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото били внесени и дължимата държавна такса за обжалването в размер на 7,50 лв., както и 4 лв. преводна такса. Така установената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото.

Елементите на фактическия състав на чл.49 от ЗЗД са следните: Вреда; Причинна връзка на вредата с противоправно поведение на прекия и причинител; Вина на прекия причинител на вредата; Възлагане на работа на прекия причинител на вредата; Вредата да е причинена от изпълнителя при или по повод изпълнението на работата. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия и тя има обезпечително-гаранционна функция. Тази отговорност не произтича от вината на лицето, което е възложило работата.

Съобразно константната практика на ВКС и ВАС, действията и актовете на длъжностните лица към Агенцията по вписванията, постановени при изпълнение на задълженията и функциите по регистрация, касаят охранително производство по смисъла на ЗТР.Регистърното производство по ЗТР е особено  административно производство, в което длъжностното лице по регистрацията прави предварителна проверка за спазване на изискванията на закона, относно формата на представените документи и съответствието им с материалния закон. И въпреки, че по дефиниция от §1 т.1 от ДР на АПК, длъжностното лице на АВ попада в обхвата на определението "административен орган", актовете постановени при изпълнение на задълженията на орган по вписване, носят белезите на актове с правно значимо действие, а последните подлежат на контрол за законосъобразност по реда на глава двадесет и първа от ГПК и сл., във вр. с чл. 24 от ЗТР и се обезщетяват по общия исков ред. Регистърното производство е удостоверително охранително производство и направените по него разноски са за сметка на заявителя, в който смисъл е и постановеното по отмяната на отказа съдебно решение. В конкретният случай се претендира заплащане на нанесени имуществени вреди на ищцовото дружество, представляващи направени разноски в следствие на  постановен от ответника незаконосъобразен отказ за вписване. Размерът на причинената имуществена вреда е безспорно установен от представените платежни документи. Ето защо съдът намира предявеният иск за имуществени вреди за основателен и доказан в пълен размер.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца деловодни разноски: държавна такса-50.00лв., както и адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на възнаграждението, направено с отговора е основателно, предвид факта, че § 2 на Наредба №1 от 2004г., не определя минималните размери по чл. 78 ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно задължителната практика на ВКС Определение №269 от 4.05.2011г. на ВКС по ч. гр.д. №155/2011 г., IV г.о., ГК/. И доколкото настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, адвокатското възнаграждение следва да се намали до сумата от 300,00лв., изчислена съобразно правилото на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 2004г.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Агенция по вписванията-гр.София, кв.Гео Милев, ул.Елисавета Багряна №20 да заплати на „Рени Еко-Д" ООД-гр.Шумен с ЕИК ***, бул Мадара №28, вх.1, ап.1, представлявано от управителя Р. в. в. сумата  307,50 лева /триста и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща претърпени имуществени вреди от отменен с Решение № 109 от 08.10.2015 год., постановено по т. д. № 521/2015 год. на Окръжен съд - гр.Шумен отказ  с регистрационен номер №***/28.08.2015г. на длъжностно лице по регистрация към Агенция по вписвания, постановен по заявление № ***/22.07.2015г. по партидата на дружеството ищец, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба- 15.12.2015г. до окончателното заплащане на вземането.

ОСЪЖДА Агенция по вписванията-гр.София, кв.Гео Милев, ул.Елисавета Багряна №20 да заплати на „Рени Еко-Д" ООД-гр.Шумен с ЕИК ***, направените по делото деловодни разноски в размер на 350.00лв. /триста и петдесет/ лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2 седмичен срок от уведомяване на страните.

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

.

Начало на блога

Това решение е част от съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.