Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата  Отговорност за вреди от грешки при вписванията

 .

Казус. Ненадлежно заличена възбрана е прогласена за нищожна и имотът - продаден на търг! През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията, да плати на ищеца към 100 000 лв. щети за изгубения двустаен апартамент в София, който по актуални цени струва към 200 000 евро!

.

        Из определението:

          „с договор за покупко-продажба от 15.12.2009г. „ИТ Интелект" ООД, [населено място] е придобил от „А. Иженеринг" ООД собствеността върху недвижим имот, представляващ двустаен апартамент [...] към датата на сделката описаният имот е бил свободен от тежести, съгласно удостоверение на АВ, а вписаната по отношение на апартамента предходна възбрана от 10.09.2008г. във връзка с издадена на 08.09.2008г. в полза на М. М. обезпечителна заповед срещу „А. Иженеринг" ООД е била заличена на 08.12.2009г.,като заличаването е сторено по разпореждане на В. С. - съдия по вписванията към АВ. Констатирано е, че с влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г. (за съжаление, не откривам това решение никъде), заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона (какво ли е било противоречието със закона? да не би да е заличавано върху бивш, вече несъществуващ имот като в нашия случай? - вж съдебната практика). [...] дружеството е било отстранено от имота [...] Изложени са съображения, че липсват доказателства заличаването на процесната възбрана да е било сторено умишлено, по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ, от съдията по вписванията." (и в нашия случай съдията по вписванията едва ли е действала умишлено, като е заличавала тежести по несъществуващ имот, но понеже и на нас ни издават справки, че възбраната на КПКОНПИ е заличена надлежно, а тя не е, кой знае какво ни чака - заличаването може да бъде прогласено за нищожно и имотът  ни - продаден на търг, бел. блогър, 08.07.2024)

-

Цялoто определение:

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
(след определението са публикувани и решенията на 1-ва и 2-ра инстанции, б.м.)
№ 757

София, 21.02.2024 2024 г.


Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдия Светлана К.
гражданско дело № 3211 от 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 8672/12.04.2023г., подадена от Министерство на правосъдието, представлявано от министъра на правосъдието, чрез процесуалните представители юрисконсулт В. Д. и юрисконсулт И. Т., срещу решение № 231, постановено на 01.03.2023г. от Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, по в.гр.д.№2368/2022г., с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 261467 от 03.05.2022г. на Софийския градски съд, постановено по гр.д. № 20129 по описа за 2014г., са уважени предявените от „ИТ Интелект" ООД, [населено място] срещу касатора частичен иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на съдия по вписванията В. С. по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008г. възбрана под № 234, в размер на 53 299 лева - главница (частична претенция от цяла такава в размер на 63 300 лева) и осъдителен иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху посочената главница за периода 12.03.2013г. до 15.12.2014г. в размер на 9 557,80 лв., и е присъдена законна лихва върху същата главница за периода след 15.12.14г. до окончателното изплащане на сумата. С въззивното решение е отхвърлен и обратния иск на Министерството на правосъдието против В. С., предявен при условията на евентуалност, за изброените суми.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени със законните последици или в условията на евентуалност да бъде уважен предявеният от касатора обратен иск.
Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно и в противоречие с приложимия материален закон е определил началния момент, от който тече погасителната давност, по отношение на претенциите на ищцовото дружество.
Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като производството по делото е образувано на 15.12.2014г., към който момент не е било налице влязло в сила решение по гр. дело № 14981/2013г. на СРС, с което имуществената отговорност на министерството за процесната вреда е ангажирана частично като в тази връзка СГС е направил доклад по делото, допуснал е събирането на всички поискани доказателства от страните, в това число на Министерството на правосъдието и на третото лице помагач на страната на МП и едва за първи път с обжалваното решение е посочил, че е преклудирано позоваването на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти. Счита, че е нарушено правото на защита на страните, на които е предоставена възможност да осъществяват процесуалните си права, като обаче впоследствие извършените действения, наведени възражения и събрани доказателства, не са взети предвид при постановяване на крайния съдебен акт. Поддържа, че спрямо третото лице помагач силата на пресъдено нещо на постановеното решение по частичен иск няма действие, поради което несъобразявайки се с пределите на СПН, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Касаторът твърди, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради факта, че е основавано на несвоевременно представени от ищцовата страна документи, които не е следвало да бъдат вземани предвид като писмени доказателства при решаване на делото. Излага, че към исковата молба не са приложени писмени доказателства, дори не е направено искане за събирането на такива, поради което всички искания, направени с молба-становище, депозирана в съда след насрочване на делото, както и тези, направени в съдебното заседание - за представяне на описаните в исковата молба писмени доказателства; за изискване на гр.д.№ 14918/2013г, на СРС, 35 състав и гр.д.№17696/2011г. на СРС, 29 състав, се явяват недопустими, поради преклудиране на възможността за ангажирането им.
Счита, че съдът е постановил решението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като не допуснал събиране на доказателства на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, а именно допускане на тройна СТЕ, след изрично оспорване на изслушаната в първата инстанция единична СТЕ, за изясняване на идентичността на процесния имот.
Поддържа се, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон тъй като в случая липсва противоправност на твърдяното увреждащо действие на съдията по вписванията, както и претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от заличаването на възбраната.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:
1.От кой момент започва да тече погасителната давност за вземане за обезщетение за вреди от непозволено увреждане в хипотезата на чл. 49 ЗЗД, когато ответник е възложителят на работата?
По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС № 7/1959г.; решение № 60318 от 7.01.2022г. на ВКС по гр.д.№ 757/2021г, IV г. о., ГК и решение № 2 от 25.01.1974г. по гр.д.№ 101/1973г. на ОСГК на ВС.
2.От кой момент започва да тече погасителната давност при непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД?
По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на ППВС № 2/1981г.; ТР № 5/2005г. ОСГК и ТК на ВКС; решение № 225/27.10.2016г. на ВКС по гр.д.№ 1359/2016г., IV г. о.; решение № 139 от 31.05.2011г. на ВКС по гр.д.№1445/2009г., IV г. о; решение № 184 от 21.09.2011г. на ВКС по гр.д.№1124/2010г., III г. о.; решение № 238 от 30.01.2013г. на ВКС по гр.д.№1668/2011г., III г. о.; решение № 60318 от 7.01.2022г. на ВКС по гр.д.№757/2021г., IV г. о.; решение №2 от 25.01.1974г. по гр.д.№101/1973г. на ОСГК на ВС; ППВС № 7/1959г.
3.Длъжен ли е съдът да даде на страните указания във връзка с доклада по делото, когато във въззивната жалба изрично са наведени доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка с доклада? Когато във въззивната жалба са наведени твърдения за дадени с доклада на първоинстаиционния съд неточни указания на страните по делото относно подлежащите на доказване факти, какви са задълженията на съда с оглед защитата на процесуалните права на страните? Длъжен ли е съдът да допусне обективирани във въззивната жалба доказателствени искания, когато същите са поискани поради недопускането им от първоинстаиционния съд при осъществени от него съществени процесуални нарушения?
По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по тьлк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС; решение № 47/12.03.2019г. по гр.д.№2322/2018г. на ВКС IV г. о.
4.Длъжен ли е съдът в решението си да обсъди всички събрани доказателства по делото, както и да се произнесе по всички наведени доводи и възражения от страните?
По въпроса се поддържа, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК; решение № 55/03.04.2014г. по т.д.№1245/2013г. на ВКС, I т. о.; решение № 63/17.07.2015г. по т.д.№674/2014г. на ВКС, II т. о.; решение № 263/24.06.2015г. по т.д.№3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 111/03.11.2015г. по т.д.№1544/2014г. на ВКС, ТК. II т. о; решение № 60117/01.02.2022г. по т.д.№667/2020г. на ВКС, ТК. II т. о.
Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК .
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба В. Г. С., чрез процесуалния представител адвокат С. Л., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба „ИТ Интелект" ООД, [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. М., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба от 15.12.2009г. „ИТ Интелект" ООД, [населено място] е придобил от „А. Иженеринг" ООД собствеността върху недвижим имот, представляващ двустаен апартамент на две нива № А 34, разположен в сграда, находяща се в УПИ ... - 732, кв. 5, местност „М. ливади - Запад", [населено място]. Посочено е, че към датата на сделката описаният имот е бил свободен от тежести, съгласно удостоверение на АВ, а вписаната по отношение на апартамента предходна възбрана от 10.09.2008г. във връзка с издадена на 08.09.2008г. в полза на М. М. обезпечителна заповед срещу „А. Иженеринг" ООД е била заличена на 08.12.2009г., като заличаването е сторено по разпореждане на В. С. - съдия по вписванията към АВ.
Констатирано е, че с влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона.
Посочено е, че ищецът поддържа, че не е могъл получи надлежно собствеността върху описаният апартамент, тъй като дружеството е било отстранено от имота чрез евикция - активът е бил осребрен по изп. д. № 144/2012г. на ЧСИ Ч. в полза на взискателя М., чиито именно права са били защитени от процесната възбрана.
Прието е, че всички предпоставки от състава на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл. 45 ЗЗД са удостоверени с влязъл в сила съдебен акт - решение на СРС 35 състав по гр.д.№14918/2013г., с което имуществената отговорност на ответника за процесната вреда е ангажирана частично - до размера на сумата 10 000, 01 лева, представляваща част от платената цена по договора от 15.12.2009г. Изложени са съображения, че съгласно постановките по ТР № 3/2019г. на ВКС, този съдебен акт се ползва със СПН по отношение на всички елементи от състава на процесната деликтната отговорност, с изключение единствено на размера на заявеното вземане. С оглед на това е прието, че в производството по делото могат да бъдат обсъждани единствено възражения на ответника, касаещи размера на иска - размера на процесната вреда, както и възражението на Министерство на правосъдието за изтекла погасителната давност, тъй като тази защита не се засяга от СПН по предходното дело.
Прието е, че доводът за липса на идентичност на купения имот с възбранения и осребрен такъв се явява преклудиран от СПН по приключилото съдебно производство, особено доколкото посочената идентичност не е била оспорвана от МП в рамките на производството по предходното дело.
Посочено е, че предходният съдебен процес формира СПН в отношенията между двете страни по делото - ИТ „Интелект" ООД и МП. Прието е, че съдебният акт не обвързва със СПН В. С., тъй като същата не е участвала в приключилото дело, но това обстоятелство може да ползва само тази страна, а не и от МП, което е участвало като ответник в предишното съдебно производство.
Изложени са мотиви, че фактът, че решението по частичния иск е влязло в сила в хода на производството по делото, не съставлява пречка за зачитане на правните последици на първия съдебен акт, с оглед изричното правило на чл. 297, предл. 2-ро ГПК и предвид редакцията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Прието е, че такава пречка не представлява и обстоятелството, че настоящият процес е започнал преди да бъде постановено ТР № 3/2019г. на ВКС, предвид правилото на чл. 130, ал. 2, предл. 1-во ЗСВ.
Изложени са съображения, че от събраните в процеса доказателства е установено, че ищецът е платил, при покупката на процесния имот, сума в размер на 63 600, 01 лева, с ДДС като това обстоятелство е било прието за безспорно между дружеството и МП в рамките на производството по гр.д. №14918/2013г. - с определение на съда от ОСЗ. Прието е, че след като от тази сума се приспадне вече присъденото с решението на СРС 35 състав по гр.д.№14918/2013г. обезщетение в размер на 10 000, 01 лева, се получава сума в размер на 53 600 лева, която е по-голяма от претендираната по делото сума от 53 299 лева, поради което искът се явява доказан в пълен размер.
Прието е, че върху посочената сума се следва при условията на чл. 86 ЗЗД законна лихва за периода след завеждане на делото от 15.12.2014г. като върху главница се следва при условията на чл. 86, във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД и лихва в размер на 9 557, 8 лева за периода след 12.03.2013г. -заявената от ищеца начална дата. Посочено е, че тази дата следва момента на настъпването на процесната вреда 21.01.2010г. - когато е била платена изцяло цената на имота, ако се приеме, че вредата е настъпила към този момент или 05.11.2012г. - когато имота е бил възложен в полза на взискателя М., ако се приеме, че вредата е настъпила към този момент.
Прието е, че процесната погасителна давност в случая е започнала да тече едва на 28.02.2012г., когато е влязло в сила решението на СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., доколкото чак към този момент е установена противоправността в заличаването на процесната възбрана и към него момент се констатира наличието на деликт и на „деец" - по смисъла на чл. 114, ал. 3 ЗЗД. Посочено е, че давността се явява спазена дори да се приеме, че е започнала да тече от датата на сделката (през 2009г.), от датата на плащането на цената по сделката (през 2010г.), от датата на финализирането на процесната публична продан (през 2012г.). Прието е, че тезата на ответника за началния момент на погасителната давност, а именно 08.12.2009г. би позволила да бъдат погасени права преди да е възможно същите да бъдат упражнени, тъй като давността не може да започне да тече преди да е установено наличие на деликт, на вредоносно действие, на деец. С тези мотиви предявените осъдителни искове по чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са уважени изцяло.
За да отхвърли предявения обратен иск по чл. 219, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 54 ЗЗД, съдът е приел, че процесната регресна отговорност, в случая между работодателя МП и служителя В. С. - съдия по вписванията, може да бъде реализирана само по специалния законов ред регламентиран в чл. 210, във връзка с чл. 206 КТ. Изложени са съображения, че липсват доказателства заличаването на процесната възбрана да е било сторено умишлено, по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ, от съдията по вписванията. Посочено е, че наличието на такъв вид вина следва да бъде доказано еднозначно и категорично като умисъл, по смисъла на НК, в действията на В. С. не може да се презумира.
След преценка на изложените в обжалваното решение съображения и посочената от касатора практика на ВКС по поставените въпроси, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
По първия и втория, поставени в изложението правни въпроси, въззивният съд изцяло се е съобразил с трайно установената практика на ВКС по отношение на началото на давностния срок за вземане за обезщетение от непозволено увреждане, според която този срок започва да тече от осъществяване на деянието (а когато то е бездействие - от преустановяването му), а ако деецът е неизвестен - от неговото откриване (решение №1189 от 17.10.2006г. по гр.д.№1908/2005г. на ІVА г.о. на ВКС; решение №380 от 13.10.2011г. по гр.д.№429/2011г. на ІV г.о. на ВКС). Необходимо е при това да е налице и действително проявление на увреждането. Фактическият състав на непозволеното увреждане е налице тогава, когато се обективира цялостния му фактически състав, вкл. когато вредоносните последици са положително проявени и когато това води до установяване на пострадалия. А в случай на спор за право, началният момент, от който следва да се зачете, че задължението е станало изискуемо, е датата, на която решението на гражданския съд по спора за право влезе в сила (решение №137 от 18.02.2019г. по гр.д.№2957/2017г. на ІІІ г.о. на ВКС). Тази практика на ВКС, както и постановеното от въззивния съд решение, е съобразена с разпоредбата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД, според която за вземания от непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца (в случая с влизането в сила на решението, постановено по гр.д.№17696/2011г. по описа на СРС), но когато вредата е настъпила по-късно, началният момент на погасителната давност следва да бъде свързан с момента на настъпването на вредата, когато се обективира цялостния фактически състав на непозволеното увреждане и предявяването на иска става обективно възможно. Категорично се приема също така, че за да възникне отговорността по чл. 49 ЗЗД, е необходимо вредите да са настъпили в резултат на виновно противоправно действие или бездействие на лицето, ангажиращо отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД, т.е. необходимо е осъществяването на това действие или бездействие, както и неговата противоправност да бъдат установени, както и да бъде установено, че вредите са настъпили именно по повод и във връзка с възложената от ответника работа. Тези обстоятелства са съобразени от въззивния съд при формиране на извода за началния момент, от който започва да тече погасителната давност.
Действително в практиката си (включително посочената в изложението) ВКС приема, че всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане следва да се установят от съда, пред когото е повдигнат за разрешаване съответният спор за заплащане на обезщетение, като законът не поставя като задължителна процесуална предпоставка за предявяване на иска предварително установяване по съдебен ред на която и да било от предпоставките на чл. 45 ЗЗД, вкл. липсва изискване за предварително установяване с влязло в сила решение на незаконосъобразността на извършеното от делинквента деяние. Настоящият случай обаче разкрива редица особености в сравнение с хипотезите, разгледани в посочените от касатора решения, доколкото самото увреждане е настъпило в по-късен момент като последица от прогласяване нищожността на извършеното заличаване на възбраната.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване и по третия, поставен в изложението правен въпрос.
В съответствие с приетото в т. 2 на ТР №3/2016 от 22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е приел, че решението на СРС, 35 състав по гр.д.№14918/2013г., с което имуществената отговорност на касатора за процесната вреда е ангажирана частично - до размера на сумата от 10000.01 лв., представляваща част от платената цена по договора от 15.12.2009г., се ползва със СПН по отношение на всички елементи от състава на процесната деликтна отговорност, с изключение на правопогасяващите възражения за частта от претенцията, която е предмет на настоящето производство, доколкото в т. 1 от тълкувателното решение е прието, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
Изцяло съответства на тълкуването, съдържащо се в т. 3 на ТР №3/2016 от 22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС и изводът на въззивния съд, че обстоятелството, че решението по частичния иск, разгледан в производството по гр.д.№14918/2013г., е влязло в сила в хода на производството, не съставлява пречка за зачитане на правните последици на този съдебен акт, с оглед изричното правило на чл. 297, предл. 2-ро ГПК и предвид редакцията на чл. 235, ал. 3 ГПК.
И доколкото изводът на съда за формираната СПН с решението по гр.д.№14918/2013г. е в основата на констатацията, че не е необходимо събиране на доказателства за елементите от състава на процесната деликтна отговорност, то не е налице основание за допускане на касационното обжалване и по поставените въпроси (включени в третия въпрос от изложението) за задълженията на въззивния съд във връзка с наведени доводи за неточност на направения от първоинстанционния съд доклад, както и за допускане на поисканите с въззивната жалба доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд именно поради представянето на влязлото в сила решение по гр.д.№14918/2013г. на СРС.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване и по четвъртия, поставен в изложението правен въпрос. При постановяване на решението си въззивният съд, в съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, вкл. посочената в изложението, е обсъдил всички релевантни за спора доводи и възражения, както и събраните доказателства, при съобразяване на СПН на влязлото в сила решение по гр.д.І14918/2013г.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебен акт, който е постановен „extra legem", т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма.
При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват. Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите на ЗЗД и ГПК, относими към производство по предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вкл. и по отношение на предявения обратен иск, както и с трайно установената практика на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 231, постановено на 01.03.2023г. от Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, по в. гр. д. № 2368/2022г., по касационната жалба на Министерство на правосъдието.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Република България на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ИТ Интелект" ООД сумата от 4800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационна жалба.
ОСЪЖДА Министерство на правосъдието на Република България да заплати на адв.С. Г. Л., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата от 4885.44 лв. (четири хиляди осемстотин осемдесет и пет лева и 44 ст.), представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 

.

 

Решението на 1-ва инстанция:

Р Е Ш Е Н И Е

 

№..............

 

гр. София, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на седми април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

съдия: даниела попова

при секретар       ИРЕНА АПОСТОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия П. гражданско дело № 20129 по описа за 2014 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.49 от ЗЗД - за осъждане на ответника М.НА П.да заплати на ищеца сума, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника.

Производството е образувано по искова молба с предявени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „ИТ И." ООД твърди, че на 15.12.2009 г. подписал н.а. № 29 от 2009 г. за придобиване на право на собственост върху апартамент на две нива № А34 в сграда построена в УПИ ХV-732 кв. 5 в м. Манастирски ливади - Запад, гр. София, като имотът бил закупен след заличаване от съдия по вписванията В.С.на 8.12.2009 г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана под № 234, за което били издадени удостоверения за липса на тежести от Агенцията по вписванията. Ищецът сочи, че в последствие се оказало, че заличаването било неправомерно извършено и нищожно нотариално действие, което е признато по гр.д. № 17696/11 г., СРС. Твърди се, че в резултат на възбраната (която не е била надлежно заличена) имотът е продаден по изп.д. № 144 от 2012 г. от ЧСИ И.Ч.. Ищецът претендира ответникът М.НА П.(като държавен орган отговарящ за вредите при незаконни действия на съдии по вписванията - ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т.д. № 3 от 2004 г. на ВКС) да му заплати обезщетение в размер на 53 299 лв. (част от обща стойност 63 300 лв., съставляваща платената от ищеца при закупуването на имота цена). Претендира се също лихва за забава върху главницата за периода от 12.03.2013 г. до 15.12.2014 г. (дата на исковата молба) в размер на 9557, 80 лв., и разноски. Евентуално претендира исковите суми да се заплатят от Агенция по вписванията, тъй като нейни служители са извършили на практика заличаване на възбраната, без да е имало одобрение от съдия по вписванията.

С определение от 17.11.2016г. производството по предявения при евентуалност иск срещу Агенция по вписванията е прекратено.

Ответникът М.НА П.твърди, че исковете са погасени по давност, тъй като заличаването е извършено на 8.12.2009 г., а искът е постъпил в СГС на 15.12.2014 г. Оспорва, че се е обективирал фактическия състав на деликта, като сочи че исковете са и недоказани. Изтъква, че ищецът може да защити правата си по друг ред - чл. 188 ЗЗД, чл. 87, ал. 3 ЗЗД, обжалване действия на ЧСИ и пр. Предявява обратен иск срещу третото лице помагача В.Г..С.за заплащане от същата на исковите суми, в случай, че М.то бъде осъдено за тях.

Третото лице помагач В.Г..С.оспорва предявените искове, в т.ч с твърдения за изтекла давност по отношение на предявения обратен иск. Оспорва възникването на фактическия състав на деликта с твърдения че ищецът има друг ред за защита - с разваляне на договора за покупко продажба, участие на публична продан на имота, липса на идентичност между имота, предмет на продажба, възбранения имот и имота, изнесен на публична продан.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Установено е по делото от представените писмени доказателства, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 15.12.2009г. АСЖ И. ООД е продало на ищеца ИТ И. ООД, недвижим имот - двуспален апартамент на две нива № А34, в сграда построена в УПИ ХV-732 кв. 5 в м. Манастирски ливади - Запад, гр. София - запад, при цена от 53 000 лева без ДДС. При сключване на договора е заплатена сумата от 40 000 лева без ДДС, а остатъкът - в срок до 30.06.2010г.

При сключване на договора е представено удостоверение от Агенция по вписванията, от което е видно, че на 10.09.2009г. е заличена вписана върху имота възбрана. Възбраната е вписана въз основа на обезпечителна заповед, издадена на М.М.срещу дружеството - продавач, като допуснатото обезпечение не е било отменено /видно от удостоверение от СРС по гр.д.№ 3409 от 2008г./

Заличаването на възбраната е поискано от Г..Ц.- управител на дружеството продавач със заявление от 08.12.2009г., на което е поставена резолюция „да се отбележи".

Установено е по делото /от заключението на вещото лице по приетата графологична експертиза/, че резолюцията е поставена от съдия по вписванията В.С., която през процесния период е била в служебно правоотношение с М. на П., което й е възложило работа в Служба по вписванията.

С решение, постановено по гр.д.№ 17896 от 2011г. на СРС, 29 състав, по предявен от  М.М.иск е прогласена нищожността на извършеното заличаване на вписаната възбрана поради противоречие със закона. Решението е влязло в сила на 28.02.2012г.

С решение, постановено по гр.д.№ 14981 от 2013г. на СРС, 35 състав, влязло в сила на 15.04.2016г., е уважен предявения частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 001 лева - обезщетение за  част от имуществените вреди от незаконосъобразни действия на съдия по вписванията В.С.по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана под № 234.

От заключението на приетата ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил за покупка на имота сумата от 63 600.01 лева с включен ДДС. За покупката са издадени пет данъчни фактури, по които сумите са платени в брой, за което са издадени фискални бонове. Фактурите са включени в дневниците на покупките при ищеца, дължимият ДДС е заплатен от нека на АСЖ И. ЕООД, като последното дружество е декларирало в дневниците за продажбите фактурите за процесния имот.

От заключението на приетите по делото СТЕ /основно и допълнително/, се установява, че средната пазарна цена на имота към датата на отстраняване на ищеца - 05.11.2012г. е 109 603 лева, към датата на подаване на исковата молба - 16.12.2014г., -114 674 лева. Вещите лица установяват и идентичност между имота, описан в нотариалния акт за покупко продажба, обезпечителната заповед от 08.09.2008г. и постановлението за възлагане на имота.

От показанията на свидетелката П. - Нотариус, изповядал сделката за покупко - продажба на имота, се установяват обстоятелства във връзка със сключването на договора. Свидетелката не установява факти, релевантни в настоящия процес, още по-малко обстоятелството, че сделката би била сключена дори и при наличието на вписана възбрана.

От показанията на свидетелката З.Д.се установяват обстоятелства, свързани с преддоговорните отношения между ответника - собственик и ищеца - купувач на недвижимия имот. Свидетелката е категорична, че както от документите, така и от думите на управителя на дружеството, собственик на имота, било ясно, че върху имота няма наложена възбрана.

От показанията на свидетелката З.В.- съдия по вписванията през 2009г. при СРС, се установява интензитета на работа, начина по който се издават удостоверенията за вещни тежести, начина, по който се извършва заличаването на възбраните, като във връзка с обема на работа към датата на заличаване на възбраната са представени множество писмени доказателства.

Неотносими към предмета на делото са решението, постановено по гр.д.№ 3409/2008г. на СГС, установяващо, че към датата на извършване на сделката продавачът не е бил собственик на имота, предмет на договора от 15.12.2009г., както и показанията на св.М., изготвила архитектурните проекти на сградата, поради което съдът не ги обсъжда.

По делото са приети като писмени доказателства архитектурните проекти на сградата, в която се намира имотът, предмет на договора за покупко - продажба от 15.12.2009г. Посочените документи съставляват част от инвестиционния проект на сградата - т.н. архитектурна част. Същата представлява чертеж, който не материализира нито удостоверително нито каквото и да било друго изявление. Чертежът не се ползва с доказателствена сила, поради което  неговата истинност не може да бъде оспорена по реда на чл.193 от ГПК. Инвестиционният проект, в т.ч. и в архитектурната му част, съставлява предвиждане за местоположението на обекта, разпределението на етажите и подпокривните линии, височините, нивата и вертикалната комуникация в сградата. Същият би могъл да бъде променян в хода на строителството, а санкцията за съответствието, респ.липсата на съответствие на изградените обекти с одобрените се дава с разрешение за ползване на сградата, респ. с отказа за издаването му. След като са одобрени, проектите стават задължителни за участниците в строителството, поради което не може да се поставя въпрос за тяхната вярност, доколкото чертежите не съдържат информация за действително фактическо положение - участниците в строителството следва да изпълнят одобрения проект, в противен случай може да се стигне до отказ за издаване на разрешение за ползване, какъвто не е настоящия случай. Оспорването на тези документи следва да бъде отхвърлено.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По иска с правна квалификация чл.49 от ЗЗД.

В настоящия случай се претендират вреди - остатъкът от заплатена цена  на недвижим имот, от който ищецът бил отстранен, поради наличието на възбрана, заличена по разпореждане на съдия по вписванията, което заличаване е прогласено за нищожно, като за другата част от сумата е уважен изцяло предявен частичен иск по гр.д.№ 14981 от 2013г. на СРС, 35 състав Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право /т.2 от №3/2016г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС/, какъвто е настоящия случай.

С решението, постановено по гр.д.№ 14981 от 2013г. на СРС, 35 състав, е уважен предявения частичен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 001 лева - обезщетение за  част от имуществените вреди от незаконосъобразни действия на съдия по вписванията В.С.по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана под № 234. Със сила на пресъдено нещо е установено, че правопораждащиге отговорността на ответника юридически факти, а именно - осъществяването на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на лица - служители на ответника при или по повод извършване на възложена от ответника - юридическо лице работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на ответника - деликвент и претърпените от ищеца вреди /в настоящия случай - имуществени/, са осъществени.

Съгласно разясненията в ТР №3/2016г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС/в мотивите по т.2/, при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, като непреклудирани остават правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането

Предвид това не следва да се обсъждат релевираните и в настоящото производство правопогасяващи възражения на ответника за липса на елементи от фактическия състав за ангажиране на отговорността му, в т.ч. и възраженията за неплащане на продажната цена, както и възражението, че ищецът не е реализирал правата си спрямо продавача, произтичащи от осъществената евикция. Възраженията са обсъдени в производството по частичния иск, а доводите за реализиране правата на евинцирания купувач са обсъдени във въззивното производство. Досежно плащането на продажната цена - приложените в настоящото производство фактури и приетото заключение на вещо лице установяват извършено плащане от страна на ищеца по договора за покупко - продажба на недвижимия имот

По същите съображения не следва да бъдат обсъждани и  възраженията на третото лице помагач В.С., свързани с допустимостта на настоящото производството, обективните и субективните предели на СПН на решението, постановено по гр.д.№ 17696 от 2011 г. на СРС, с което е прогласена нищожността на заличаването на възбраната, както и твърденията, че ищецът има друг ред за защита - с разваляне на договора за покупко продажба, участие на публична продан на имота, и др.. Тези възражения, макар и релевирани от ответника при разглеждането на предявения частичен иск, са обсъдени от въззивната и касационната инстанции по делото, като задължителната сила на решението следва да бъде зачетена и в настоящото производство с оглед разпоредбата на чл.297 ГПК.

С оглед разясненията, дадени в ТР №3/2016г. по т.д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, допустими за разглеждане в настоящия процес са единствено и само възраженията на ответника за липса на идентичност между закупения от ищеца имот, възбранения такъв и изнесения на публична продан, както и правопогасяващото му възражение за давност.

Идентичността на имота е безспорно установена по делото от заключенията на вещите лица по приетите съдебно технически експертизи, съгласно които е налице идентичност между имота, описан в нотариалния акт за покупко продажба на недвижим имот, обезпечителната заповед от 08.09.2008г. и постановлението за възлагане на имота, а възражението в противната насока се явява неоснователно.

Неоснователно е и възражението за изтекла давност.

Както е посочено в решение № 105 от 30.09.2021г., постановено по гр.д.№ 2610 от 2020г. на ВКС, ГК, Трето ГО, относно погасителната давност и тълкуването на чл. 114 ЗЗД разрешенията в практиката на Върховния касационен съд почиват на принципа, че давностният срок започва да тече от момента, в който се поражда правото на иск. Този момент е обусловен от вида на правоотношението и от характера на субективното право (реш. № 400/01.04.2016 г. по гр. д. № 7379/2014 г., ІV г. о.,). При облигационните правоотношения правото на иск възниква от деня, в който вземането е станало изискуемо .Вземането, което е без срок, е изискуемо с възникването му Погасителната давност започва да тече от деня, в който искането за принудително осъществяване на правото е могло да бъде упражнено.Съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г . и ТР № 5/2005 г . ОСГК и ТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен - от деня на неговото откриване. Разпоредбата на чл.114, ал.3 определя за начало на погасителната давност откриването на дееца, който в повечето случаи е известен, качеството му на длъжник по отношение на деликвента възниква от момента на увреждането. За останалите релевантни факти, непозволено увреденият поначало знае, поради това от увреждането започва да тече срока при погасителна давност, ако деецът е известен. Презумираното към момента на увреждането знание на увредения обаче не във всички случаи е определящо за изискуемостта, съответно за отброяването на давностния срок, в който пострадалият следва да поиска обезщетението. Влязло в сила съдебно решение ще постави начало на давностия срок, когато по този ред се установява елемент от фактическия състав на правото при репарация на вреди (установява се: увреждането, причинната връзка - реш.№.202/20.04.11 по г.д.№.1635/10, ІV ГО, реш.№.2/25.02.15 по г.д. №.2402/14, ІІІ ГО, реш.№.119/12.07.13 по г.д.№.675/12, ІV ГО,реш. № 72/2018 по г.д.№3123 за 2017г ІІІ ГО, или правонарушението - реш №1189 от 17.10.2006г. по гр.д.№1908/2005г. на ВКС, реш№ 137/2019 по гр.д №2957 за 2017 год. ІІІ ГО, реш № 380 от 13.10.2011 г. по гр. д. № 429/2011 г., IV ГО. на ВКС.), какъвто е настоящия случай.

С решение, постановено по гр.д.№ 17896 от 2011г. на СРС, 29 състав, е прогласена нищожността на заличаването на вписана възбрана поради противоречие със закона. С това съдебно решение е установен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане - извършено незаконосъобразно действие от съдия по вписванията, без пряко да има за предмет правото на обезщетение. Поради това за отговорността на ответника - възложител на работата, чиято отговорност е обективна, за начало на давностния срок следва да се съобрази решението, установяващо противоправността, като елемент от фактическия състав на правото на обезщетение и давност започва да тече от неговото влизане в сила, което в случая е 28.02.2012г. Броен от тогава, 5-годишният давностен срок изтича на 28.02.2017г., като към датата на подаване на исковата молба 15.12.2014г. не е изтекъл.

Поради това, съдът прие, че отговорността на ответника следва да бъде ангажирана и същият дължи обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, съизмерими със заплатената от него цена за имота, който е бил продаден на публична продан.

Досежно размера на претърпените имуществени вреди са представени фактури, а от заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява, че ищецът е заплатил за покупка на имота 63 600.01 лева. От посочената сума следва да бъдат приспаднати признатите с решението по гр.д.№ 14918 от 2013г. на СРС, 35 състав 10 001.00 лева, при което незаплатени остават 53 600 лева.

Предявеният иск по чл.49 от ЗЗД е основателен в пълен размер /предявен за сумата от 53 299 лева/, в който следва да бъде уважен. Ответникът дължи и лихва за забава от датата на увреждането, което настоящият състав приема, че е 05.11.2012г. - когато имотът е продаден на публична продан до датата на подаване на исковата молба. Дори и да се приеме за дата на увреждането датата на извършеното окончатилно плащане на продажната цена - 25.01.2010г., в настоящия процес лихвата са претендира от по-късна дата 12.03.2013г, поради което претенцията следва да бъде уважена изцяло за претендирания период и в претендирания размер, определен по чл.162 от ГПК. Ответникът дължи и законната лихва от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на сумата.

По предявения иск с правна квалификация чл.54 от ЗЗД

Уважаването на иска по чл.49 от ЗЗД срещу М.НА П.налага разглеждането на предявения от последното срещу третото лице помагач иск по чл.54 от ЗЗД - за осъждане на В.С.за заплащане на присъдените в полза на ищеца суми, като пряк причинител на вредите, чието репариране М.то дължи, като резултат от виновното й и противоправно действие - разпореждане за заличаване на възбрана.

Установено е по делото , че на 08.12.2009г. В.С.като съдия по вписванията в служебно правоотношение с М.НА П.което й е възложило работа в Служба по вписванията, е постановила заличаване на вписана възбрана, което заличаване е прогласено за нищожно с влязло в сила решение.

Съдията по вписванията е в трудови правоотношения с М.НА П./чл.281 от Закона за съдебната власт/. В отношенията между работодателя и работника по учредената трудово-правна връзка, съгласно чл.293 от ЗСВ, действие ще имат разпоредбите на чл.203-206 от КТ. За вреда, която е причинена умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон.За вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово възнаграждение.С нормата на чл.206 ал.3 от КТ изрично е уредено правото на регрес, което възниква в полза на работодателя, обезщетил третите лица за причинените от служителя вреди.

В настоящия случай работодателят - М. на П., не установи елементите от фактическия състав на чл.203 ал.1 от КТ - вредата да е причинена умишлено, да е в резултат на престъпление или да не е при или по повод изпълнение на трудовите задължения, само в които случаи се прилага гражданския закон. В случая не бе установен умисъл у ответника, нито извършено престъпление, а незаконосъобразните действия са извършени при и по повод изпълнението на трудовите задължения на съдията по вписванията.

От друга страна ограничената имуществена отговорност се реализира по специален ред. В тези случаи, работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя.Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата или от плащане на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Ако в едномесечен срок служителят не оспори основанието или размера на отговорността, работодателят удържа дължимата сума по трудовото възнаграждение на работника или служителя в размерите, посочени в ГПК. Предвиденият специален ред за ангажиране ограничената имуществена отговорност на работника или служителя изключва възможността това да бъде направено в настоящото производство.

Предявеният обратен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите доводи на третото лице помагач - ответник по иска, в т.ч. и възраженията за изтекла давност.

По разноските

При този изход на делото разноски се дължат на ищеца и третото лице помагач - като ответник по обратния иск, които следва да бъдат възложени на ответника.

Ищецът е извършил разходи в размер на 7184.28 лева, третото лице помагач - 3 661.19 лева /по чл.38, ал.2 от ЗА/, които се присъждат изцяло.

Разноски на ответника не се дължат.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на верността на Проект за разпределение на кота +1490 и +1750 на сграда, построена в УПИ ХV-732 кв. 5 в м. Манастирски ливади - Запад, гр. София.

ОСЪЖДА на основание 49 от ЗЗД М. НА П., гр.София, ул. ********, да заплати на ИТ И. ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, сумата 53 299 лева /частичен иск от 63 300 лева/ - обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия на съдия по вписванията В.С.по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана под № 234, ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до окончателното плащане, сумата от 9 557.80 лева - лихва за забава за периода 12.03.2013г. до 15.12.2014г., както и 7184.28  лева - разноски по далото.

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. НА П., гр.София, ул. ********, срещу В.Г..С.*** - за осъждане на ответницата да заплати сумата от 53 299 лева - обезщетение за причинени от нея вреди при и по повод изпълнение на задълженията й като съдия по вписванията - незаконосъобразни действия по заличаване на 08.12.2009г. на вписана на 10.09.2008 г. възбрана под № 234, ведно със законната лихва от 15.12.2014г. до окончателното плащане, както и сумата от 9 557.80 лева - лихва за забава за периода 12.03.2013г. до 15.12.2014г.

ОСЪЖДА М. НА П., гр.София, ул. ********, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА на адв.С.Г.Л., ЕГН **********, от САК, сумата 3 661.19  лв.-разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ молбата на М. НА П., гр.София, ул. ********, за присъждане на разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на В.Г..С.като трето лице помагач на страната на ответника.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.

 

СЪДИЯ:

---------------------------------------------

Решението на 2-ра инстанция:

РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20221000502368 по описа за 2022 година
Разгледа в съдебно заседание на 06.02.23г. /с участието на секретаря Паскова/
въззивно гражданско дело № 2368/22г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-18 състав от 03.05.22г. по г.д. № 20129/14г. са уважи искове
по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на „ИТ Интелект" ООД против Министерство на
правосъдието за следните суми: 53 299 лева - главница /частична претенция от цяла такава в
размер на 63 300 лева - обезщетение за имуществени вреди/; 9 557, 8 лева /мораторна лихва
върху посочената главница за периода 12.03.13г. - 15.12.14г./; законна лихва върху същата
главница /за периода след 15.12.14г./.
Със същото решение е отхвърлен обратен иск /по чл. 219, ал. 3 от ГПК във връзка
с чл. 54 от ЗЗД/ на Министерството на правосъдието против В. С. /предявен при условията
на евентуалност за изброените по-горе суми/.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от Министерството на правосъдието.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата
пред СГС и САС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/
доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на
твърденията - възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро
от ГПК/ удостоверяват, че:
С договор за покупко-продажба от 15.12.09г. - ищецът /купувач/ е придобил от
„АСЖ Иженеринг" ООД /продавач/ собствеността върху недвижим имот /двустаен
апартамент на две нива № А 34, разположен в сграда, находяща се в УПИ XV - 732, кв. 5,
местност „Манастирски ливади - Запад", град София/. Към горната дата /към момента на
сделката/ описаният имот е бил /съгласно удостоверение на АВ/ свободен от тежести
/вписаната по отношение на апартамента предходна възбрана от 10.09.08г. във връзка с
1
издадена на 08.09.08г. в полза на М. М. обезпечителна заповед срещу „АСЖ Иженеринг"
ООД е била заличена на 08.12.09г./. Посоченото заличаване е сторено по разпореждане на В.
С. /съдия по вписванията към АВ/. С влязло в сила съдебно решение /постановено от СРС 29
състав по г.д. № 17696 от 11г ./ заличаването на възбраната е прогласено за нищожно /като
постановено в противоречие със закона/.
Ищецът поддържа, че не е могъл получи надлежно собствеността върху
описаният апартамент /дружеството е било отстранено от имота чрез евикция - активът е бил
осребрен по и.д. № № 144 от 12г. на ЧСИ И. Ч. в полза на взискателя М. М., чиито именно
права са били защитени от процесната възбрана/. С оглед това „ИТ Интелект" ООД
претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/
отговорността на МП /в качеството му на работодател и възложител на работа на В. С./ за
претърпените от фирмата имуществени вреди - до размера на процесните суми /включващи:
част от платената по договора за покупко-продажба цена на имота; мораторна и законна
лихва върху същата/.
Жалбата е неоснователна /решението на СГС е постановено в съответствие със
закона и съдебната практика/:
Досежно главните искове по чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД:
Легитимацията /в материално-правен аспект/ на ответника /да носи имуществена
отговорност в процесната хипотеза/ произтича от постановката по т. 6 от ТР № 3/05г. на
ВКС /тази легитимация следва от качеството му на работодател и възложител на работа на
съдията по вписванията/.
Всички предпоставки от състава на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД се
явяват вече удостоверени с влязъл в сила съдебен акт /Решение на СРС 35 състав по г.д.
14918 от 13г., с което имуществената отговорност на ответника за процесната вреда е била
ангажирана частично - до размера на сумата 10 000, 01 лева, представляваща част от
платената цена по договора от 15.12.09г./. Този съдебен акт се ползва /съгласно
постановките по ТР № 3 от 19г. на ВКС/ със СПН по отношение на всички елементи от
състава на процесната деликтната отговорност /с изключение единствено на размера на
заявеното вземане/. С други думи: в настоящото производство не могат да бъдат обсъждани
/във връзка с предпоставките по чл. 49 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД/ никакви възражения на
ответника /освен тези, касаещи размера на иска - размера на процесната вреда/. Подлежи на
разглеждане също и възражението на Министерството за изтекла погасителната давност
/тази защита не се засяга от СПН по предходното дело/. Всички останали възражения - извън
посочените две /в това число и доводът за липса на идентичност на купения имот с
възбранения и осребрен такъв/ се явяват преклудирани от СПН по приключилото съдебно
производство /особено доколкото - посочената идентичност не е била оспорвана от МП в
рамките на производството по предходното дело; такава защитна теза не е била въведена от
ответника в предишния процес - съгласно съдържанието на г.д. 14918 от 13г., което е
преминало през въззивен и касационен контрол; това дело е приложено към настоящото в
цялост/. В тази насока са изложени конкретни и подробни доводи от СГС /които са
съобразени със закона и съдебната практика/. Първоинстанционният съдия е изложил /без да
е било необходимо, въпреки, че е било дори процесуално недопустимо - предвид горните
съображения/ и допълнителни аргументи /обосновани с констатациите на приетите в
процеса технически експертизи/ във връзка с възражението на ответника за липса на
идентичност на имота. Настоящият съдебен състава препраща /изцяло/ към мотивите на
СГС /при условията на чл. 272 от ГПК/.
В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на ответника:
Предходният съдебен процес формира СПН /в хипотезата на чл. 298, ал. 1 от
ГПК/ в отношенията между ИТ Интелект" ООД и МП /двете страни по делото/.
Действително - този съдебен акт не обвързва със СПН В. С. /тъй като същата не е участвала
2
в приключилото дело/. Посоченото обстоятелство обаче може да ползва /предвид
принципната постановка по чл. 26, ал. 2 от ГПК/ само тази страна /физическото лице/, но не
и МП /което е участвало като ответник в предишното съдебно производство/.
Обстоятелството, че решението по частичния иск е влязло в сила в хода на
настоящото производство - не съставлява пречка /с оглед изричното правило на чл. 297,
предл. 2-ро от ГПК, а и предвид редакцията на чл. 235, ал. 3 от ГПК/ за зачитане на правните
последици /СПН/ на първия съдебен акт /в контекста на постановките по ТР № 3 от 19г. на
ВКС/.
Такава пречка не съставлява /предвид правилото на чл. 130, ал. 2, предл. 1-во от
ЗСВ/ и обстоятелството, че настоящият процес е започнал преди да бъде постановено
горното ТР /особено доколкото - актът на ВКС на практика потвърждава преобладаващата
съдебна практика, която вече бе установена в обсъжданата насока/.
На последно място /в горната връзка/:
Всички възражения на ответника /за които е налице процесуална пречка да бъдат
съобразени по настоящото дело - предвид изложеното по-горе/ се явяват вече разгледани /и
окачествени като неоснователни/ в рамките на предходния съдебен процес /с изключение
само на възражението за липса на идентичност на имота, доколкото такова не е било заявено
по предишното дело - съобразно горната констатация/.
Досежно размера на иска и погасителната давност /единствените възражения на
ответника, които подлежат на разглеждане в настоящото производство - предвид горните
съображения/:
Събраните в процеса писмени и експертни доказателства /преценени в
съвкупност/ удостоверяват /а такъв категоричен извод е направен и в производството по
частичния иск/, че: ищецът е платил /при покупката на процесния имот/ сума в размер на
63 600, 01 лева с ДДС /това обстоятелство е било прието изрично и за безспорно между
дружеството и МП в рамките на производството по г.д. 14918 от 13г. - с определение на
съда от ОСЗ/. След като от тази сума се приспадне /извади/ вече присъденото /с решението
на СРС 35 състав по г.д. 14918 от 13г./ обезщетение /в размер на 10 000, 01 лева/ се получава
сума в размер на 53 600 лева /по-голяма от претендираната по делото - 53 299 лева/,
т.е.искът се явява доказан в пълен размер. Върху посочената сума се следва /при условията
на чл. 86 от ЗЗД/ законна лихва за периода - след завеждане на делото /15.12.14г./. Върху
същата сума /главница/ се следва /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД и предвид диспозитивното начало на процеса по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ГПК/
мораторна лихва /в размер на 9 557, 8 лева/ за периода след 12.03.13г. /заявената от ищеца
начална дата/. Тази дата следва момента на настъпването на процесната вреда /21.01.10г. -
когато е била платена изцяло цената на имота, ако се приеме, че вредата е настъпила към
този момент или 05.11.12г. - когато имота е бил възложен в полза на взискателя М. М., ако
се приеме, че вредата е настъпила към този момент/. В последната насока са изложени
конкретни съображения от първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав
препраща към същите - при условията на чл. 272 от ГПК/.
Процесната погасителна давност в случая е започнала да тече /по смисъла на чл.
114, ал. 1 от ЗЗД/ едва на 28.02.12г. /когато е влязло в сила решението на СРС 29 състав по
г.д. № 17696 от 11г ./ доколкото - чак към този момент се явява установена
противоправността /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ в заличаването на процесната възбрана
/едва към този момент се констатира наличието на деликт и на „деец" - по смисъла на чл.
114, ал. 3 от ЗЗД/. Давността се явява спазена дори да се приеме, че е започнала да тече от
датата на сделката /през 09г./, от датата на плащането на цената по сделката /през 10г./, от
датата на финализирането на процесната публична продан /през 12г./. Застъпваната от
ответника теза /във връзка с началния момент на погасителната давност, а именно -
08.12.09г./ би позволила да бъдат погасени права - преди да е възможно същите да бъдат
3
упражнени /давността не може да започне да тече преди да е установено наличие на деликт,
на вредоносно действие, на деец/. В тези насоки също са изложени подробни мотиви от
първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав препраща към същите - при
условията на чл. 272 от ГПК/.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло в
частта по главните искове.
Предвид изложените по-горе съображения /обосновани с постановките по ТР № 3
от 19г. на ВКС/ решението на СГС следва да бъде потвърдено и в частта, с която е
отхвърлено оспорването на верността на процесния проект за разпределение:
Това оспорване е заявено от ответника единствено с оглед установяване липсата
на идентичност на имота, а последното обстоятелство /наличието на такава идентичност/ се
явява вече удостоверено с Решение на СРС 35 състав по г.д. 14918 от 13г. /СПН на
посоченото решение се разпростира и досежно този спорен факт - съобразно изложеното по-
горе/.
Досежно обратния иск по чл. 219, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 54 от ЗЗД:
Процесната регресна отговорност в случая /между работодателя - МП и
служителя В. С. - съдия по вписванията/ може да бъде реализирана само по специалния
законов ред /регламентиран в чл. 210 от КТ във връзка с чл. 206 от КТ/, а не в рамките на
настоящото производство. В тази насока са изложени подробни съображения от
първоинстанционния съдия /и настоящият съдебен състав препраща към същите - при
условията на чл. 272 от ГПК/. В допълнение /и във връзка с конкретните възражения на
ответника по въззивната жалба, касаещи този иск/:
Липсват доказателства - заличаването на процесната възбрана да е било сторено
умишлено /по смисъла на чл. 203, ал. 2 от КТ/ от съдията по вписванията. Наличието на
такъв вид вина следва да бъде доказано еднозначно - категорично: умисъл /по смисъла на
НК/ в действията на В. С. - не може да се презумира. Такава констатация /за липсата на
умисъл в действията на съдията по вписванията/ е направена от съда и в рамките на
производството по г.д. № 17696 от 11г . Същата изрична констатация /за липса на умисъл/ е
направена и от самия ответник /в т. 4.1 и т. 4 т. 2 от въззивната жалба/.
С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде потвърдено изцяло и в
частта по обратния иск.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца и в полза на процесуалния
представител на В. С. следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при условията на чл. 78,
ал. 1 от ГПК и чл. 38 от ЗА/.
Възражението на ответника /МП/ по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно: в полза
на дружеството - ищец следва да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 2 416 лева
/минимума по Наредба № 1/, изчислен на база материален интерес в размер на общо 62 857
лева /53 299 лева - главница + 9 557, 8 лева - мораторна лихва/. Процесната законна лихва
не може да бъде съобразена при формиране на обжалваемия интерес /това вземане към
момента не е фиксирано по размер/. Посоченият размер на адвокатския хонорар се определя
от съдебния състав при съобразяване на обстоятелството, че защитата на дружеството пред
въззивния съд се изчерпва с изготвяне на отговор на жалбата и явяване в едно съдебно
заседание. Горният адвокатски хонорар се изчислява от съда по правилата на Наредба № 1 в
старата й редакция /доколкото договорът за правна помощ на дружеството е сключен преди
последното й изменение/.
Възнаграждението по чл. 38 от ЗА на адв. Л. /в размер на 5 680 лева, изчислено
върху горната обща цена на исковете/ следва да бъде определено при условията на новата
редакция на Наредба № 1 /договорът за правна помощ на В. С. е сключен след последното й
изменение/. Това възнаграждение следва да бъде възложено в тежест на МП /ищец по
4
обратния иск, спрямо който иск се защитава В. С./.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-18 състав от 03.05.22г. по г.д. № 20129/14г.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да плати на „ИТ Интелект" ООД
2 416 лева - съдебни разноски /адвокатски хонорар/.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да плати на адвокат С. Л. 5 680 лева
- адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5

 

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата  Отговорност за вреди от грешки при вписванията 


 

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2787

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.