Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие - извадка от съдебна практика

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

 .

Публикувано тук на 12.05.2024. Посл. актуализация: 19.09.2024

.

 Тази извадка от съдебна практика е изпратена на 29.03.2024 г. до Председателя на РС-Плевен, в качеството ѝ на контролен орган по чл. 80, ал. 1, т. 8 ЗСВ („Председателят на районния съд ръководи и контролира работата на съдиите по вписванията") с молба за становище, дали заличаването на тежестите на  КПКОНПИ върху несъществуващия от 10.05.2021 г. имот е произвело правно действие. (Предс. на РС-Плевен още не е дала становище, бел. блогър, 12.08.2024).

     В нашия случай съдиите по вписванията към РС-Плевен са разпоредили заличаване тежести на КПКОНПИ върху несъществуващ в правния мир имот. Несъществуващият имот е наша наследствена нива с площ 43,8 дка, разделена на две с вписан на 10.05.2021 договор за делба между нас с брат ми, с кадастрален идентификатор 68607.213.1, който не съществува от 10.05.2021 насам, когато на новите два имота са дадени кадастр. идентификатори, производни от този, и с имотна партида 21374, закрита на 10.05.2021 при разделянето на имота, като същия ден са открити две нови партиди за новообразуваните два имота.

.

Решение от 18.05.2010 по гр.д. № 1114/2009 на ВКС (това не е изпращано на предс. на РС-Плевен) Предмет на спора е имот с № 5, който има квадратура 0.974 дка, а съдебното решение е за нива от 4.8 дка, която е включена в УПИ в кв.78/. ВКС връща делото за уточняване на предмета. С мои бележки в синьо за съдиите по вписванията, които са принудени да вписват какво ли не. Цитирана е съдебна практика.
.

Определение № 458/16.07.2010 г. по т.д. № 928/2009 г. на ВКС
     Казус. През 2007 г. фирма разделя собствен парцел от 2 дка на два по един. След разделянето му е наложена възбрана върху целия парцел от 2 дка. През 2008 фирмата-собственик на двата парцела се снабдява с чисто УВТ и продава единия на друга фирма. Впоследствие, ЧСИ обявява за продан целия имот от 2 дка. Фирмата, закупила единия от новообразуваните парцели, предявява иск на осн. чл.440 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК. Съдът трябва да реши, дали продаденият имот е възбранен.
         1-ва инстанция, РС-Трявна: възбранен е
         2-ра инстанция, ОС-Габрово: не е възбранен.
        ВКС: и двата новообразувани имота не са възбранени: „За да бъде противопоставима вписаната възбрана на взискателя в хипотезата на два недвижими имота, образувани чрез разделяне на недвижим имот с различни номера, площ и граници, е необходимо възбраната да е вписана върху новообразуваните недвижими имоти." (аналогично, в нашия случай - за да бъде валидно заличена възбраната, е необходимо да се отбележи по двата недвижими имота, образувани от разделения, бел. блогър)

.

Решение от 02.11.2011 по гр.дело 1450/2010 на ВКС  (не е изпращано на предс. на РС-Плевен) Това решение не е за вписванията в имотния регистър, но е много показателно, че щом имотът не съществува, не може да се предявява иск за ревандикацията му (и въобще никакви правни действия не могат да се извършват, нито може да се декларира в данъчното, нито може да се заличи възбрана - вж перипетиите, нито нищо - вж целия раздел за вписванията върху несъществуващи имоти). Имотът в случая не съществува, т.к. е бил образуван от цял имот с вписан договор за доброволна делба, обаче съдът прогласява нищожност на договора за делба поради неспазване на проекта за разделяне и така се оказва, че уж разделеният имот си е останал цял. С мои бележки. 

Определение от 09.05.2012 по ч. гр. д. № 112/2012 на ВКС  (не е изпращано на Предс. на РС-Плевен) Идентификация на имот при съдебна делба. С бележки по аналогия за нашия случай.
.

Решение № 292 от 22.12.2015 по гр.д. № 1159/2015 на ВКС: "Изискванията за описание на недвижимия имот, който се възбранява са посочване на вида, местонахождението (община, населено място, адрес, местност), номера на имота и/или застроената площ и границите - чл. 6, ал.1, б. „в" ПВ. Тези изисквания са въведени с цел индивидуализацията на имота, т.е. посочването на белезите, чрез които да може да бъде установена идентичността му." В нашия случай през 2023 г. е бил входиран акт, в който е описан несъществуващият от 2021 г. насам имот 213001 с бивш КИД 68607.213.1, бивша площ от 43,8 дка и закрита имотна партида 21374 в СлВп-Плевен (имотът не съществува поради разделянето през 2021 г. му на два по-малки с нови кадастрални идентификатори и нови имотни партиди), но понеже описанието му е съдържало изискуемите белези по ПВп и понеже не е била представена актуална скица - не се изисква такава нито при налагане на възбрана, нито при заличаването ѝ (при налагане, защото трябва да се бърза, а при заличаване не знам защо), на пръв поглед изглеждало, че несъществуващият имот е напълно идентифициран. Следователно, дори да са изпълнени изискванията на чл. 6, ал.1, б. „в" ПВп, може да се стигне до вписване на акт, съдържащ описание на несъществуващ имот. 

.
Определение от 14.07.2017 по ч. гр.д.№ 2400/2017 на ВКС
     Казус. НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа, ВКС не допуска: "Съдът е приел, че предмет на постановлението по чл. 121, ал.1 ДОПК е налагане на възбрана върху право на строеж, каквото, видно от твърденията на самия жалбоподател ТД на НАП, не съществува в правния мир, тъй като не е учредено от собственика на процесния имот. Прието е, че съдията по вписванията не може да проверява материалната законосъобразност на актовете, подлежащи на вписване, както и принадлежността на
имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на длъжника, но от това не следва, че може да се вписват актове за несъществуващи права или права върху несъществуващи имоти. [...] индивидуализацията на имота следва да отговаря на действителното, фактически съществуващото положение към момента на вписването на възбраната, за да е ясно за взискателя и третите лица точно кой имот е възбранен, тъй като възбраната обезпечава, както интересите на взискателя, така и сигурността на гражданския оборот. " (аналогично, в нашия случай - имот 213001 с площ 43,8 дка и кадастр. идентификатор 68607.213.1 не съществува в правния мир към момента на искането за заличаване на тежестите на КПКОНПИ по него; индивидуализацията на имота следва да отговаря на действителното, фактически съществуващото положение към момента на заличаване на тежестите, за да е ясно за третите лица и най-вече за публичния изпълнител в бъдеще, кой точно имот е освободен от тежестите, тъй като освобождаването от тежести обезпечава не само интересите на действителните собственици, но и сигурността на гражданския оборот, бел. блогър)
.

Определение от 22.08.2017 по ч. т. д. № 1370/2017 на ВКС  (това не е изпращано на предс. на РС-Плевен) НАП иска да впише възбрана върху несъществуващо право на строеж, съдията по вписванията отказва, ОС-Пловдив потвърждава отказа, ВКС не допуска: : "Съдът е посочил, че действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС, т.6, както и че според ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк. дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.5, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника, не е предпоставка за допускане на обезпечението, но това не означава, че може да се вписват несъществуващи права или права върху несъществуващи недвижими имоти. В настоящия случай, поради несъществуването на правото на строеж, то не може и да се идентифицира, съгласно чл.6 ал.1 б.В от Правилника за вписване, което е легитимно основание за отказ на вписването по т.6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС." (аналогично, в нашия случай - действително съдията по вписванията не може да проверява законосъобразността на актовете, подлежащи на вписване, особено такива, които изхождат от съда, но това не означава, че може да се заличава възбрана върху несъществуващ недвижим имот - имот 213001 с площ 43,8 дка и кадастр. идентификатор 68607.213.1 не съществува в правния мир към момента на искането за заличаване на тежестите на КПКОНПИ по него)

.

Определение от 11.02.2019 по въззивно гр.д. № 101/2019 на ОС-Варна (това не е изпращано на предс. на РС-Плевен) Потвърждават отказ на СдВп да разпореди частично заличаване поради липса на идентификация на имотите в определението на съда. Това определение е уникално, т.к. според ВКС съдиите нямат право да отказват вписване на съдебен акт - ТР 7/12 от 25.04.2023 на ВКС: "В никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от съда или чието вписване е наредено от съда." Източник: "Клуб на съдиите по вписванията"
.
Определение от 18 юли 2019г. по в.гр.д. №196/2019г. на ОС-Шумен, в сила от 24.10.2019 г.
     Казус. Възбранен имот от около 15 дка е разделен на два, след което е наложена нова възбрана върху двата новообразувани имота. "Именно поради разделянето на възбранения имот, впоследствие е била наложена нова възбрана върху двата новообразувани имота, която формално да отрази тежащата възбрана върху новите имоти /доколкото предходната върху имота преди разделянето му не е била заличавана/." (и в нашия случай предходната възбрана върху имота преди разделянето също не е била заличена, но официално не е била налагана нова възбрана върху новообразуваните, само софтуерно е пренесена по партидите на новообразуваните имоти, без никой от СлВп-Плевен да уведоми кредитора КПКОНПИ, бел. блогър)
.
Решение от 11.02.2022 по дело №2746/2021 на Административен съд - Бургас, в сила от 10 март 2022 г. (това решение не е за вписванията в имотния регистър, но е много показателно, че щом имотът не съществува, даже в данъчното отказват да го обработват)
     Казус. Съдът потвърждава отказ на старши експерт да открие данъчна партида за недвижим имот с проектен кадастрален идентификатор поради това, че имотът все още не съществува в правния мир, а тепърва предстои да възникне. „В случая по делото се установи и не се спори, че по отношение на описания в декларацията по чл.14 от ЗМДТ от 29.09.2021г. имот, същият все още не съществува в правния мир. Налице е проект за обособяването му, като процедурата е останала незавършена. Щом като декларираният пред Община Бургас имот не съществува в правния мир, то правилно и само на това основание е следвало да бъде постановен отказ за обработка на декларацията, както е сторило и длъжностното лице."
.
Решение от 07.09.2022 по ВГД № 343/2020 на СГС (произнасяне след връщане от ВКС, където е било решено на 07.01.2020 г по ГД № 3439/2018 г )
     Казус. Иск по чл. 440 ГПК от купувач на ателие в сграда, върху правото на стоеж на която е била наложена възбрана. ВКС се произнася, че „на поставения конкретно в случая правен въпрос за [...] валидното правно действие на наложени възбрани върху право на строеж на сграда, в която се намира процесния недвижим имот (ателие В7) към датата на отчуждаването му - 08.12.2009 година в полза на ищеца - приобретател, по време когато правото на строеж е реализирано и тези възбрани запазват ли автоматично действието си върху самостоятелните обекти в сградата след трансформирането на правото на строеж в право на собственост [...]следва да се отговори в смисъл, че [...] възбраната е наложена на обект , който не съществува към момента на вписването и [...] налагат връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд , друг състав "
        СГС - при новото разглеждане в друг състав: "с оглед разясненията, дадени с Решение № 133 от 07.01.2020 г., постановено по ГД №3439 по описа за 2018 г. на ВКС, след като възбраните от 2007 г. не отговарят на изискванията по чл. 26, вр. чл. 24, вр. чл. 6, ал. 1, б. „в" от ПВп, същите не са валидно наложени, респективно не са породили правните последици, към които са насочени, а именно да запазят недвижимия имот (Ателие В7) на длъжника в неговия патримониум" (аналогично в нашия случай - след като заличаването на възбраната е върху имот, който не съществува към момента на заличаването, то не може да породи правните последници, към които е насочено, а именно да освободи недвижимия имот от вещната тежест, бел. блогър)

.

Решение от 06.04.2023 по гр. дело № 4250/2021 на ВКС (това не е изпращано на предс. на РС-Плевен) Осъждат ЧСИ да плати "771 295,83лв.като обезщетение за причинени имуществени вреди от проведена публична продан на недвижим имот по изпълнително дело №20077830400179,съставляваща заплатена продажна цена на недвижим имот от дружеството като купувач, ведно със следващата се законова лихва от датата на завеждане на исковата молба.Искът е уважен и за сумата от 32 900,08 лв.,съставляваща сбор от разходите направени от „АВИВА" ООД във връзка с публичната продан." плюс 1000 лв разноски пред ВКС за това, че е продал несъществуващ имот. ВКС: "не е в състояние да прехвърли вещни права в полза на лицето,на което е възложен от съдебния изпълнител имот,който не съществува"

             Този казус показва, че и продажбата на несъществуващ имот също не произвежда правно действие, както и вписванията, отбелязванията и заличаванията върху такъв (върху несъществуващ имот). В случая имотът не съществува, т.к. е бил описан от ЧСИ като дял, получен по силата на договор за доброволна делба, прогласен за нищожен впоследствие, след като се оказало, че съсобствениците не са били двама, а цели 65 (!), докато в нашия случай имот 213001 (КИД 68607.213.1) не съществува, т.к. е разделен на два с договор за доброволна делба между нас с брат ми - безспорните единствени двама съсобственици в равни дялове по наследство от майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, поч. на 15.03.2017 г. съгл. диспозитива на влязлото в сила на 16.04.2020, отбелязано в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС по вписаната на 16.04.2018 искова молба, решение по гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен.    

.
Определение от 21.02.2024 по гр д. № 3211 от 2023 на ВКС
     Казус. През 2009 г. фирма купува имот от друга фирма. Издадено е УВТ, че имотът е освободен от възбрана, но през 2011 заличаването на възбраната е прогласено за нищожно. Имотът е продаден на търг, а купувачът - отстранен. През 2024 г. Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията, да плати на ищеца към 100 000 лв. щети:

          „с договор за покупко-продажба от 15.12.2009г. „ИТ Интелект" ООД, [населено място] е придобил от „А. Иженеринг" ООД собствеността върху недвижим имот, представляващ двустаен апартамент [...] към датата на сделката описаният имот е бил свободен от тежести, съгласно удостоверение на АВ, а вписаната по отношение на апартамента предходна възбрана от 10.09.2008г. във връзка с издадена на 08.09.2008г. в полза на М. М. обезпечителна заповед срещу „А. Иженеринг" ООД е била заличена на 08.12.2009г.,като заличаването е сторено по разпореждане на В. С. - съдия по вписванията към АВ. Констатирано е, че с влязло в сила съдебно решение, постановено от СРС 29 състав по гр.д.№17696/2011г., заличаването на възбраната е прогласено за нищожно като постановено в противоречие със закона. [...] дружеството е било отстранено от имота [...] Изложени са съображения, че липсват доказателства заличаването на процесната възбрана да е било сторено умишлено, по смисъла на чл. 203, ал. 2 КТ, от съдията по вписванията." (и в нашия случай съдията по вписванията едва ли е действала умишлено, като е заличавала тежести по несъществуващ имот, но понеже и на нас ни издават справки, че възбраната е заличена по новообразуваните два имота, което не е вярно, се опасявам от бъдещи усложнения и неприятности, бел. блогър. 07.06.2024)

-

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията  или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

-