Определение № 458/16.07.2010 г. по т.д. № 928/2009 г. на ВКС

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

.

     Казус. През 2007 г. фирма разделя собствен парцел от 2 дка на два по един. След разделянето му е наложена възбрана върху целия парцел от 2 дка. През 2008 фирмата-собственик на двата парцела се снабдява с чисто УВТ и продава единия на друга фирма. Впоследствие, ЧСИ обявява за продан целия имот от 2 дка. Фирмата, закупила единия от новообразуваните парцели, предявява иск на осн. чл.440 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК. Съдът трябва да реши, дали продаденият имот е възбранен.
         1-ва инстанция, РС-Трявна: възбранен е
         2-ра инстанция, ОС-Габрово: не е възбранен.
        ВКС: и двата новообразувани имота не са възбранени: „За да бъде противопоставима вписаната възбрана на взискателя в хипотезата на два недвижими имота, образувани чрез разделяне на недвижим имот с различни номера, площ и граници, е необходимо възбраната да е вписана върху новообразуваните недвижими имоти." (аналогично, в нашия случай - за да бъде валидно заличена възбраната, е необходимо да се отбележи по двата недвижими имота, образувани от разделения, бел. блогър)
.

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

458

 

гр. София, 16.07.2010 година

 

 

 

            ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и десета година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                          ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 928 по описа за 2009г.

 

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ф" Е. , гр. В., подадена ч. процесуалния му представител адв. П, срещу решение № 116 от 17.06.2009г. по в. гр. д. № 156/2009г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено решение № 8 от 12.03.2009г. по гр. д. № 230/2008г. на Тревненски районен съд в отхвърлителната му част и е признато за установено по отношение на „О" Е. , гр. Т. и „Ф" Е. , гр. В., че имот № 5* в землището на с. Ч., Община Т., целият от 1.347 дка при граници: имоти с № 5* не е собственост на длъжника по изп. дело № 2* по описа на ЧСИ с рег. № 732 с район на действие ОС Габрово Весела Ц. „М" О. , гр. Т., на основание чл. 440, ал. 1 във връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК и „Ф" Е. , гр. В. е осъдено да заплати на „О" Е. , гр. Т. сумата 630 лв. - разноски по делото.

Касаторът релевира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писмено изложение към нея допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: валидно ли е вписана възбраната и дали това вписване е противопоставимо срещу последващи вписвания, касаещи същия имот като територия, но с други кадастрални данни, собственост на длъжника по изпълнителното дело; ако вписването е валидно, то последващото след възбраната отчуждаване на реално обособена част от възбранения имот може ли да е основание за уважаване на предявения иск.

Ответникът „О" Е. , гр. Т. не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът „М" О. , гр. Т. оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 188/03.10.2006г. на нотариус Сл. И. „М" О. , гр. Т. е придобило правото на собственост върху имот № 5* в землището на с. Ч., Община Т. и по молба на собственика „М" О. , гр. Т. от 14.02.2007г. имот № 5* с площ 2.018 дка е разделен на два по-малки имота - с площ 1.347 дка и № 5* Решаващият съдебен състав е констатирал, че „Ф" Е. , гр. В. е взискател, а „М" О. , гр. Т. длъжник по изп. дело № 2* по описа на ЧСИ рег. № 7* Цонева с район на действие ОС Габрово, образувано на 11.11.2007г., както и че след обособяването на два отделни имота от имот № 5* по искане на ЧСИ на 20.11.2007г. е вписана възбрана върху имоти на длъжника, подробно описани в писмото на ЧСИ, между които и върху имот № 5* по картата на землището на с. Ч., Община Т., целият от 2018 дка при подробно описани граници. Впоследствие на 12.08.2008г. с нотариален акт № 1* т. ІІІ, рег. № 3* по н. дело № 461 на нотариус рег. № 516 Сл. И. длъжникът „М" О. , гр. Т. е продал правото на собственост върху имот № 5* с площ 1.347 дка на „О" Е. , гр. Т..

За да уважи предявеният иск, въззивната инстанция е направила извод, че не е налице валидно наложена възбрана върху процесния имот № 5* поради което сделката за продажба е действителна по отношение на взискателя. Изложени са съображения за необходимостта от точно определени реквизити в писмото на съдебния изпълнител за налагане на възбрана съгласно чл. 26 и чл. 24 във връзка с чл. 6, ал. 1 Правилник за вписванията - вид, местонахождение, номер на имота, площ, граници, предвид формалния акт на вписването на възбраната. Прието е, че индивидуализацията на имота следва да отговаря на действителното, фактически съществуващото положение към момента на вписването на възбраната, за да е ясно за взискателя и третите лица точно кой имот е възбранен, тъй като възбраната обезпечава, както интересите на взискателя, така и сигурността на гражданския оборот. Анализирайки писмото на ЧСИ В. Ц. за вписване на възбрана от 20.11.2007г., въззивният съд е констатирал, че не е отразен имота с действителния му номер, площ и граници, така, както съществува към момента на искането и вписването на възбраната. Поради това е направил извод, че относно имот № 5* не е налице забраната на чл. 451 ГПК неговият собственик да се разпорежда с него, разпоредбата на чл. 453, ал. 1, т. 1 ГПК не би могла да намери приложение и договорът за покупко-продажба е противопоставим на взискателя.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Предвид касационната жалба, изложението към нея и данните по делото, релевантните за спора материалноправни въпроси могат да се уточнят по следния начин: валидно ли е вписана възбраната и дали това вписване е противопоставимо срещу последващи вписвания; валидно ли е вписана възбрана на имот, който преди това е разделен на два отделни реалнообособени дяла с други кадастрални номера; как следва да се индивидуализира имотът - предмет на възбраната.

Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, какъвто не е настоящият случай. Вписването на възбрана върху недвижим имот е уредено в разпоредбите на чл. 26, чл. 24 и чл. 6 от Правилника за вписванията, които правни норми са ясни и не се нуждаят от корективно тълкуване. Трайноустановена е съдебната практика по въпроса, че вписването е строго формална дейност, следва да се извършва при стриктно съблюдаване на изискванията на посочените разпоредби от Правилника за вписванията и ако същите са нарушени, то от извършеното вписване не могат да настъпят гражданскоправните последици на възбраната /решение № 517/20.10.2009г. по гр. д. № 3647/2008г., ВКС, ГК, II г. о., определение № 218/14.05.2009г. по гр. д. № 138/2009г., ВКС, ГК, ІІ г. о. и др./. В писмото на съдебния изпълнител /частен или държавен/ освен номерът на изпълнителното дело, датата на изпълнителния лист и от кой съд е издаден, задължително следва да бъдат посочени данните в точки „а" - „в" на чл. 24, като имотът, чиято възбрана се иска трябва да бъде описан с индивидуализиращите признаци към момента на възбраната - посочване на вида, местонахождението, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите /чл. 24, б. „а" във връзка с чл. 6, ал. 1, б. „в" ПВ/. За да бъде противопоставима вписаната възбрана на взискателя в хипотезата на два недвижими имота, образувани ч. разделяне на недвижим имот с различни номера, площ и граници, е необходимо възбраната да е вписана върху новообразуваните недвижими имоти.

Поради липса на твърдените от касатора предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 17.06.2009г. по в. гр. д. № 156/2009г. на Габровски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към Вписванията, отбелязванията и заличаванията върху несъществуващи в правния мир имоти не произвеждат правно действие

.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2783

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.