Решение от 21.11.2003 по гр.д. № 81/2003 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Вписване на искова молба

.

 

ВКС: "Ищцата не е длъжна да знае правото, тя може да не прави разлика между различните форми на недействителността: абсолютна нищожност, унищожаемост, относителна недействителност и висяща недействителност. Това е въпрос на правна квалификация. Дори ищцата да се е опитала да даде някаква правна квалификация на предявения иск, нейното становище не обвързва съда. Той е длъжен сам служебно да даде вярната правна квалификация на иска, като изходи от фактите и обстоятелствата, изложени в основанието на исковата молба, и от правното естество на твърдяния порок в петитума на исковата молба."

.

  Коментар. Понеже съдът дава правната квалификация, а не ищците, при вписване на ИМ не се оповестява посочената от ищците правна квалификация, а се нанася накратко петитумът. Точно това гласи и чл. 12, ал. 2 ПрВп: "по разпореждане на съдията по вписванията,като се нанася накратко петитумът на исковата молба по съответната персонална партида".

            В нашия случай петитумът накратко гласи:

          "да осъдите ответниците [...] да върнат владението на  действителните собственици, наследниците на Йорданка Дикова Найденова от гр. Варна, починала на 15.03.2017 г.  - Генадий Тодоров Найденов от гр. Хасково (син) и Ренета Тодорова Стоянова от гр. Варна (дъщеря)".

          А в СлВп-Плевен са нанесли дадената от ищците правна квалификация:

         "Гр.д.№1718/2018 гПравно основание:чл.108 ЗС,чл.44,ал.1,вр.с чл.26 ЗЗД,чл.42,ал.2 ЗЗД".

         Най-вероятно съдията по вписванията е оставила служителите на АВп сами да решават как да нанесат накратко петитума по персоналните партиди - нещо, което не е по силите им, т.к. нямат юридическо образование (не става дума за ДЛР от търговския регистър, които са юристи, а за служителите-среднисти от имотния регистър).

.

РЕШЕНИЕ № 831 ОТ 21.11.2003 Г. ПО ГР. Д. № 81/2003 Г., II Г. О. НА ВКС


ПРОДАЖБАТА НА ЧУЖДА ВЕЩ Е ДЕЙСТВИТЕЛНА. ВЕЩИТЕ, ПРИДОБИТИ ОТ ЕДНОЛИЧЕН ТЪРГОВЕЦ ПО ВРЕМЕ НА БРАКА МУ В РЕЗУЛТАТ НА НЕГОВАТА ТЪРГОВСКА ДЕЙНОСТ И ВКЛЮЧЕНИ В ТЪРГОВСКОТО МУ ПРЕДПРИЯТИЕ, СА НЕГОВА ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ.
Чл. 19 СК

Чл. 20, ал. 2 СК

Чл. 189, ал. 1 ЗЗД

Чл. 56 ТЗ



Докладчик съдията Борислав Белазелков
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 22, ал. 3 СК, но се претендира унищожаването на договора за покупко-продажба на търговското предприятие като цяло, както и на недвижимия имот, включен като елемент на съвкупността, без да е посочено основание по чл. 27 ЗЗД. Това съставлява противоречие между основанието и петитума на исковата молба, което е следвало да бъде отстранено по указание на районния съд. Предявеният иск е недопустим, поради което първоинстанционното решение е обезсилено, а делото е върнато за отстраняване на констатираната нередовност на исковата молба.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е процедирал като контролно-отменителна инстанция. Съгласно т. 4 на т. р. № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. ОСГК, когато за пръв път се констатират нередовност на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания за ищеца да ги отстрани. При отстраняване на нередовностите в дадения срок производството продължава до произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба. Едва при неизпълнение на указанията първоинстанционното решение се обезсилва, като исковата молба се връща на ищеца, а производството по делото се прекратява.

Подадената искова молба е редовна. В обстоятелствената й част ищцата е посочила, че недвижимият имот е придобит от първия ответник по време на брака, в качеството му на едноличен търговец. Първият ответник е продал на втората ответница търговското си предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения заедно с недвижимия имот като елемент от тази съвкупност. Недвижимият имот е съпружеска имуществена общност и ответникът се е разпоредил с него в нарушение на чл. 22, ал. 2 СК. В петчтума на исковата молба се претендира както унищожаването на прехвърлянето на недвижимия имот, така и на целия договор за покупко-продажба на търговското предприятие. И в доктрината, и в съдебната практика е безспорно, че не са абсолютно нищожни договорът за продажба на чужд имот, договорът за продажба на частично чужд имот и договорът за продажба на имот - съпружеска имуществена общност, без съгласието на другия съпруг. Тези договори не са нищожни, тъй като обвързват страните, които са ги сключили, но не пораждат действие за действителния собственик - те са недействителни по отношение на него (непротивопоставями са му). Последният договор не поражда действие само ако бъде оспорен с иск в законния 6-месечен срок от узнаването на сделката. След изтичането на този срок той поражда действие, като обвързва и неучаствалия съпруг (висяща недействителност).

Ищцата не е длъжна да знае правото, тя може да не прави разлика между различните форми на недействителността: абсолютна нищожност, унищожаемост, относителна недействителност и висяща недействителност. Това е въпрос на правна квалификация. Дори ищцата да се е опитала да даде някаква правна квалификация на предявения иск, нейното становище не обвързва съда. Той е длъжен сам служебно да даде вярната правна квалификация на иска, като изходи от фактите и обстоятелствата, изложени в основанието на исковата молба, и от правното естество на твърдяния порок в петитума на исковата молба.

За да се произнесе по предявения иск, въззивният съд следва да съобрази също приложим ли е чл. 22, ал. 3 СК по отношение на съвкупностите, или той се прилага само към тези отделни елементи от тях, които са недвижими имоти. Ако съдът приеме, че недействителността засяга само прехвърлянето на недвижимия имот, той следва да обяви само прехвърлянето на този елемент от съвкупността за недействително по отношение на ищцата. Съдът следва да съобрази също налице ли е съпружеска имуществена общност върху недвижимия имот съгласно т. 1 на т. р. № 2 от 27.12.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г. ОСГК, което изключва съпружеската имуществена общност за вещите, правата върху вещи и влоговете, придобити по време на брака в резултат на осъществяване на търговска дейност, когато са включени като елементи на търговското предприятие

.

Начало на блога

Обратно към Вписване на искова молба


          

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2774

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.