Определение от 27.04.2015 по гр.дело № 1509/2015 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Признаване на наследствено правоприемство по съдебен ред

.

  Казус. Завещателката е починала на 31.07.2005. Приживе е съставила две саморъчни завещания - през 1993 (оставя всичко на мъжа си К.Я.М.) и през 2003 (оставя своята 1/2 ид.ч. на ищеца Р.Д.Йорданов). Първото завещание е вписано още 2005 г., а второто - чак през 2011. Няколко месеца след загубата на съпругата си, К.Я.М. продава на ищеца целия апартамент, като се легитимира със завещанието от 1993. На следващата година, 2006, ищецът продава обратно апартамента на К.Я.М. (не можах да разбера защо) През 2008 К. Я. М. съставя саморъчно завещание в полза на племенника си П. С. К. Това завещание е обявено на 03.07.2009г. (няколко дни след смъртта на К.Я.М. на 27.06.2009). Ищецът твърди, че през 2011 бил намерил завещанието от 2005, вписал го и сега претендира половината апартамент. Съдът обаче казва, че през 2006, когато е продал обратно на К.Я.М. апартамента, ищецът се е разпоредил със завещаната си част и сега вече няма нищо, т.к. завещанието поражда действие от датата на смъртта на завещателя, а не от датата на намирането му, респ. вписването му.

 .

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 256

София, 27.04.2015 година


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 22 април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1509 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. Й. против решение № 1870 от 06.11.2014г. по гр.д.№ 2087/2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1471 от 04.04.2014г. по гр.д.№ 24757/20111г. на Пловдивски РС. С последното е отхврълен иска, предявен от касатора да се признае за установено по отношение на В. К. К. и П. С. К., че той е собственик на апартамент в [населено място], находящ се на бул. Шести септември" № 81вх.А, ет.2, ап.2 в сграда № 1 в ПИ с идентификатор 56784.518.1485.1.5 и е оставено без уважение искането му да бъдат обявени за относително недействителни н.а. № 40, т.2//2005г. на нотариус А. П. и н.а. № 184,т.VІ/2006г. на нотариус Н. Б..
В касационната жалба се прави оплакване за противоречие на възивното решение със Закона за наследсвото относно това дали завещанието произвежда автоматично действие.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпроса: кога завещанието произвежда действие - от момента, когато е съставено, или от момента, когато заветникът приеме наследството по завещание по един от способите за приемане на наследство. По този въпрос се твърди противоречие със съдебната практика по отменения ГПК - Р № 922 от 07.04.1972г. по гр.д.№ 393/1972г.
Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като изводът във въззивното решение, че завещанието е произвело автоматично действие е в съответствие с теорията и съдебната практика.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното: С н.а. № 105, т. VІІ от 15.09.1962г.К. Я. М. е признат за собственик по покупко-продажба от дължавата на процесния апартамент по време на гражданския брак с М. Х. М., сключен през 1949г. Тя е починала на 31.07.2005г. Нейни наследници по закон са Н. Х. Г. - сестра и Е. Д. Д. - дъщеря на починалия й брат Д. Х. Д.. Наследодателката М. М. е съставила саморъчно универсално завещание от 22.03.1993г., с което завещава цялото си имущество на съпруга си К. М.. По късно на 08.11.2003г. е съставила завет за своята ½ ид.ч. от апартамента в полза на ищеца Р. Й.. Завещанието съдържа завет за плодоползване до смъртта си съпруга й да ползва апартамента сам ако я надживее и задължение за бонифициара по завещание да не се разпорежда с апартамента, а да бъде наследен. С това завещание е отменено предходно завещание в полза на М. Г. М.. Завещанието е обявено на 02.12.2011г. от нотариус Б.. С н.а. № 40, т.2/21.12.2005г. на нотариус А. П. К. Я. М. е прехвърлил на ищеца Р. Д. целия апартамент, лигитимирайки се с универсалното саморъчно завещание от 1993г. обявено и вписано на 04.10.2005г. /л. 152 от делото на РС/. На 14.12.2006г. i н.а. № 184,т.VІ/2006г. на нотариус Н. Б.. Р. Й. и съпругата му Й. Д. Й., с която се е развел по-късно, прехвърлят отново на К. Я. М. целия апартамент. Преживелият съпруг К. Я. М. е починал на 27.06.2009г. Той е оставил универсално саморъчно завещание от 05.01.2008г., с което завещава цялото си имущество на племенника си П. С. К., който е поискал обявяването му на 03.07.2009г. Преди това завещаниЕ, К. М. е оставил и друго завещание от 22.03.2005г., на което се е позовала К. Д. Й. по предявен от нея иск за собственост гр.д.№ 2575/2009г. против П. С. К.. С влязло в сила на 14.10.2011г. решение иска е отхвърлен. С нот. акт, вписан в службата по вписвания под № 17,т.48:10.07.2009г. той е продал процесния апартамент на В. К. К..
Въззивният съд е приел, че саморъчното завещание от 08.11.2003г. е породило действие за Р. Й. за ½ ид.ч. от имота и към момента на сделката, с която се разпорежда в полза на К. М., той се легитимира като собственик заедно със съпругата си и няма последващо придобивно основание, на което да се позове.
Поставеният въпрос, с който се обосновава допускането до касация е от кой момент завещанието произвежда действие - от момента, когато е съставено, или от момента, когато заветникът приеме наследството по завещание по един от способите за приемане на наследство. Този въпрос е относим към делото, защото е свързан с конкретния въпрос по настоящия спор, дали ищеца е приел наследството по завещание и от кой момент. Наследството по завещание се открива също със смъртта на завещателя и от този момент за него се поражда възможността за приемането му, за да се придобие завещаното имущество от назначения с него наследник или заветник - чл. 48, изр.1 ЗН. Краен срок за приемане на наследството по закон и по завещание няма след отмяната на чл. 50 ЗН./ДВ бр. 60/1992г./ В съдебната практика се приема, че искането за обявяване на завещанието е действие, с което се манифестира упражняване на правата по него - решение № 580/10.08.92 г. по гр. д. № 384/92 г. на ВС, I ГО, решение № 868/20.07.11 г. по гр. д. № 1685/09 г. на ВКС, I ГО, решение № 860/23.11.09 г. по гр. д. № 2161/08 г. на ВКС, IV ГО/ Снабдяването с първи препис е безспорно такова действие. Съгласно чл.48, изр.2 ЗН, приемането на наследството поражда действие от откриване на наследството. /Решение № 1081 от 10.07.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4403/2007 г., V г. о./. Въззивното решение не противоречи на тази съдебна практика. Ищецът е поискал обявяване на саморъчното завещание от 08.11.2003г. пред нотариус Н. Б.. То е обявено на 02.12.2011г. и е вписано. С това действие ищецът е приел наследството, а приемането съгласно чл. 48, ЗН поражда действие от откриване на наследствот. Така към момента на сделката от 2006г. той е бил собственик на целия апартамент заедно със съпругата си за частта, прехвърлена от К. М.. Към този момент те са могли да прехвърлят собствеността върху целия апартамент, а по силата на саморъчното завещание, оставено от К. М., апартамента е преминал в патримониума на ответника П. К., който е могъл да се разпореди с него в полза на ответницата В. К..
Така поставения от касатора въпрос е разрешен от въззивия съд в съответствие със съдебната практика, която не е противоречива или неправилна и няма основание да се променя. Не е налице нито едно от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят деловодни разноски в размер по 1500 лв., претендирани с отговора на касационната жалба и доказани с два броя договори за правна помощ с уговорен хонорар по 1500 лв.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1870 от 06.11.2014г. по гр.д.№ 2087/2014г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Р. Д. Й.
ОСЪЖДА Р. Д. Й. да плати на В. К. К. и П. С. К. деловодни разноски за настоящото производство по 1500 лв. на всеки.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

.

Начало на блога

Обратно към Признаване на наследствено правоприемство по съдебен ред

 

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2773

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.