Признаване на наследствено правоприемство по съдебен ред

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.

Дата на публикация в този блог: 02.06.2024. Посл. актуализация: 14.07.2024

.

Тази съдебна практика е предимно по спорове за наследяване по завещание, но има и за ревандикация на наследствени имоти, какъвто е нашият случай.
.
Темата ме интересува, т.к. с брат ми ревандикирахме наследствени имоти с гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен, в сила от 16.04.2020, отбелязано по вписаната ни на 16.04.2018 искова молба в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС, но в СлВп-Плевен категорично отказват да оповестят данните за наследственото ни правоприемство. Изкарват ни правоприемници от ответниците ни (sic!). Създават ни и други проблеми - вж Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба

.

Общи положения

Правото на наследяване е конституционно закрепено право на човека (чл.17, ал.1 от Конституция на Република България), свързано със собствеността.

Приемането на наследството има обратно действие - от момента на откриване на наследството (чл. 48 от Закона за наследството).

До 1992 г. у нас е съществувало правилото на чл. 50 ЗН, съгласно което „правото да се приеме наследството, открито в страната, се погасява с изтичането на петгодишна давност от откриването му". С отмяната на тази разпоредба (Отм. - ДВ, бр. 60 от 1992 г.) се дава възможност на наследниците по закон и по завещание, както и на заветниците да изявят воля за приемане на наследството или завета без ограничение във времето.

Наследството се открива на датата на смъртта на наследодателя (чл. 1 от ЗН)

Чл. 58 ЗН. До приемането на наследството лицето, което има право да наследява, може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им. (на това основание сме завели делото, с което ревандикирахме наследствените си имоти в плевенско, а с влизане в сила на решението се счита, че сме приели наследството от деня на откриването му - 15.03.2017 г.; срок за приемането му няма, т. к. чл. 50, в който е имало срок, е отменен още през 1992 (ДВ, бр. 60/1992).

.

Тълкувателно решение № 148 от 10.XII.1986 г., ОСГК, докладчик Соломон Розанис

Върховният съд, ОСГК, за да се произнесе, съобрази:
1. Според чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му. Приемането произвежда действие от откриване на наследството независимо от начина и от момента на приемането. При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството.

          В нашия случай, с брат ми сме собственици на ревандикираните си по съдебен ред наследствени имоти от датата на смъртта на майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135 - 15.03.2017 г., а не от датата на влизане в сила на решението или от датата на отбелязването му по вписаната искова молба, както се опитват да ме убедят АВп,  РС-Плевен и други "капацитети". Консултирала съм се с множество адвокати и трима нотариуси. Всички се заблуждават от недостоверните справки за нашите наследствени имоти, публично достъпни в ЕПЗЕУ. Ето например една такава консултация: Онлайн консултация с адвокат. (бел. блогър, 08.06.2024)



.

Решение № 1081 от 10.07.2008 г. на ВКС., V г.о. Това решение е за приемане на наследство преди налагане на възбрана - точно като в нашия случай. Ние с брат ми сме приели наследството от майка ни през 2017 г., а КПКОНПИ е наложил възбрана и предявил иск през 2019. Следователно нашите наследствени имоти са чисти от тежести на КПКОНПИ.
           ВКС: При всички случаи приелият наследството е наследник от датата на откриване на наследството. (В този смисъл е задължителната съдебна практика - ТР № 148-86-ОСГК, т. 1.) Предвид обратното действие на приемането на наследството, към момента на публичната продан длъжникът не е бил собственик на имота (и в нашия случай приемането на наследството има обратно действие - приели сме го на 15.03.2017 г., като в нашия случай откриването на наследството през 2017 г. означава също така, че на тази дата то е било налично в патримониума на майка ни, т.е. никой и никога не е бил собственик на нашите наследствени имоти, въпреки множеството вписани нотар. актове за покупко-продажба на наследствените ни имоти в периода 2013-2014 г. - от майка ни на Райна на 18.03.2013, от Райна на друг, от другия на трети, от третия обратно на втория, от втория обратно на Райна и от Райна на Бировски на 19.02.2014, бел. моя).
.
Решение от 24.10.2012 по гр.д. № 279/2012 на ВКС
    Казус. През 2007 раково болен "продава" 10 дни преди смъртта си голям апартамент в Ямбол на някаква мед. сестра, която го гледала. Синът на раково болния, негов единствен законен наследник, завежда дело по чл. 108 ЗС срещу медсестрата и го печели с влязло в сила през 2010 г. решение. През 2011 медсестрата "намира" завещание от раково болния и завежда дело срещу сина на раково болния, но го губи, т.к. делото по чл. 108 има СПН. Интересното е, че 1-ва и 2-ра инстанция са го решавали  противоречиво - 1-вата в полза на сина, а 2-рата -  в полза на медсестрата с аргумента, че щом по делото на сина имотът се е върнал в патримониума на раково болния, значи към датата на смъртта му той е бил собственик - оттам извеждат заключението, че завещанието е произвело действието си, обаче ВКС обезсилва и прекратява делото с думите, че решението по чл. 108 ЗС има СПН и съдиите не е трябвало въобще да разглеждат иск срещу сина. Според мен върховните съдии са решили делото по справедливост, а не по буквата на закона и ето защо: ако раково болният е бил жив при влизане в сила на решението по чл. 108 ЗС, той би могъл да каже какво иска - да завещае апартамента на медсестрата или да го остави на сина си, но понеже не е жив, СПН на уважения иск по чл. 108 ЗС се запазва, въпреки че имотът се е върнал в патримониума на починалия, именно защото човекът е починал (това си е мое лично мнение, може върховните съдии да са имали нещо друго предвид, но много ми харесва решението им, наистина)

.

Решение от 11.09.2013 по гр.д. № 65/2011 на ВКС Това решение е много интересно, не е за завещание, а за ревандикация на наследствен имот, като нашия случай! Само че в нашия случай съдът не се произнесе, че майка ни не е била собственик, когато е "продавала", а прогласи нищожност на упълномощителната сделка, с която мним представител на майка ни е продавал всичките ѝ земи в плевенско през 2013, оттам - окончателна недействителност на договора за покупко-продажба от нейно име към Райна Толева, оттам - още няколко действителни договора за покупко-продажба в прав и обратен ред без вещно-прехвърлителен ефект (продажби от несобственици) и оттам - липса на вещно-прехвърлителен ефект на последния договор по веригата от прехвърляния от несобственик към несобственик - това е договорът от 2014, с който Бировски уж купува от Райна Толева на 19.02.2014 (в СИО), но нищо не придобива, и оттам - ние предявяваме ревандикационен иск срещу Ивайло и Жулиета Бировски и печелим делото на три инстанции - съдът се произнася, че майка ни абсолютно нищо не е продавала, ние сме я наследили на 15.03.2017 (датата на смъртта ѝ), и осъжда Бировски да ни върнат владението върху наследствените ни ниви. Обаче в СлВп-Плевен смятат, че Бировски са нашите преки праводатели (sic!) и като такива, са ни прехвърлили тежестите, наложени от КПКОНПИ през 2019, по време на делото ни (Комисията не е виновна, че е възбранила имотите ни, като ги е счела за собственост на Бировски, т.к. делото ни още не беше завършило). Най-големият ни проблем в момента са съдиите по вписванията към РС-Плевен и контролните им органи, които не могат да разберат, че ние сме наследили майка си през 2017, а всячески се опитват да ни убедят, че Бировски са били собственици от 2014 до 2020; и понеже не мога да изляза на глава с тях, си водя този блог като отдушник)    

     Казус. Живеещ в общинско жилище го продава. Естествено продажбата не произвежда вещно-прехвърлителен ефект, т.к. към датата на продажбата той не е бил собственик. Месец след това жилището постъпва в имуществената му сфера (вероятно го е продал в очакване на решение от общината, без да изчака документа). След смъртта му неговата сестра - единственият законен наследник, завежда дело по чл. 108 ЗС срещу наследниците на купувача и го печели.
       ВКС: "Към датата на продажбата на 6.03.2000 г. продавача все още не е собственик и с тази сделка той е продал чужд имот. Продажбата на чужд имот е действителна сделка, но не поражда вещно транслативни последици, тъй като продавача не притежава правото на собственост. Едва месец след това на 10.04.2000 г. със заповед № РД-43-54 от 10.04.2000 г.с отмяната на отчуждаването вещта постъпва в неговата имуществена сфера. Този факт обаче не може с обратна сила да възстанови липсващият вещно- транслативен ефект на сделката за продажба. Следователно с тази сделка продавача не е извършил отчуждаване на имота и вещта е останала в неговия пратримониум, където се е намирала към датата на откриване на наследството 25.02.2002 г. Касаторката е собственик на имота и ответниците го държат без правно основание , защото техния наследодател не е получил правото на собственост със сключеният от него нотариален акт. Касаторката е наследила имота защото като единствен наследник по съребрена линия на своя брат, тя получава всичките активи и пасиви, които притежава наследодателя към датата на своята смърт. Предявеният иск по чл.108 ЗС е основателен и следва да се уважи."  (и ние с брат ми така получихме всички активи от майка ни - тя пасиви нямаше - към датата на нейната смърт, 15.03.2017)

.

Определение от 27.04.2015 по гр.дело № 1509/2015 на ВКС

     Казус. Завещателката е починала на 31.07.2005. Приживе е съставила две саморъчни завещания - през 1993 (оставя всичко на мъжа си К.Я.М.) и през 2003 (оставя своята 1/2 ид.ч. на ищеца Р.Д.Йорданов). Първото завещание е вписано още 2005 г., а второто - чак през 2011. Няколко месеца след загубата на съпругата си, К.Я.М. продава на ищеца целия апартамент, като се легитимира със завещанието от 1993. На следващата година, 2006, ищецът продава обратно апартамента на К.Я.М. (не можах да разбера защо) През 2008 К. Я. М. съставя саморъчно завещание в полза на племенника си П. С. К. Това завещание е обявено на 03.07.2009г. (няколко дни след смъртта на К.Я.М. на 27.06.2009). Ищецът твърди, че през 2011 бил намерил завещанието от 2005, вписал го и сега претендира половината апартамент. Съдът обаче казва, че през 2006, когато е продал обратно на К.Я.М. апартамента, ищецът се е разпоредил със завещаната си част и сега вече няма нищо, т.к. завещанието поражда действие от датата на смъртта на завещателя, а не от датата на намирането му, респ. вписването му.

.

ТР 4/14 от 14.03.2016 на ОСГК  към ВКС В особеното мнение на стр. 20 (няма значение, че е особено мнение - несъгласието е на друга тема: универсално завещание, което е за цялото имущество, и частно завещание, което е само за конкретно посочена част от имуществото - важното е, че се цитираг други ТР) се съдържа още едно доказателство, че наследникът встъпва в правото си на собственост от датата на смъртта на наследодателя, независимо кога е влязло в сила съдебното решение, с което е признат за собственик по наследство - точно, както лицето, посочено в завещанието, встъпва в правото си на собственост от датата на смъртта на наследодателя, независимо кога е обявено завещанието.
       "В мотивите на ТР № 1/19.05.2004г. по т.д.№1/2004г. и ТР № 3/19.12.2013г. по т.д.№3/2013г. на ОСГК е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗН завещателно разпореждане, по силата на което завещателят се разпорежда за след своята смърт в полза на едно лице с цялото си имущество, съставлява основание за универсално правоприемство, установено по силата на закона. От момента на откриване на наследството лицето, което е назначено /посочено/ за наследник по силата на универсалното завещателно разпореждане, придобива и става титуляр на цялата съвкупност /или идеална част от нея/ от права, задължения и фактически отношения, съставящи това наследство към момента на смъртта на наследодателя. Следователно, универсалното завещание има за последица настъпване на наследствено правоприемство - посоченото лице придобива качеството наследник на завещателя и затова правната теория го определя като „продължител на личността на наследодателя". Правното му положение не се отличава от това на наследника по закон. Действието на общото завещание се изразява в пораждане на право на наследяване /т.е., на актива, пасива и фактическите отношения от наследството/ и затова то не може да се приравнява и свежда само до право на придобиване на конкретно имущество /такова може да се окаже и че не се формира/."

.

Определение от 12.03.2020 по гр.д. № 3247 /2019 на ВКС , І-во гр. отд. (не допуска) Нищожно завещание, уж съставено от раково болна. Законният наследник З.К.К. е признат за собственик по наследство от баща си, който е завел делото, но е починал в хода му, а бащата е законен наследник на сестра си К.М.Кирова, починалата псевдо-завещателка.

.

Решение от 11.03.2022 по дело №2950/2021 на Районен съд - Велико Търново
(първа инстанция; не можах да намеря обжалвания)
    Казус. Наследници на части от двор и къща се съдят по чл. 108 ЗС, т.к. едните си направили констативка за целия имот. Решението е подобно на нашето - признават ги за собственици по наследствено правоприемство от майка им, починала на 26.07.2006. Няма как да проверя дали решението е оповестено с данните за наследодателката, но съдът изрично е посочил, че те са собственици от 26.07.2006:  "В тази връзка след откриване на наследството на Е. К.а на 26.07.2006г. /нейната смърт, всеки от ищците е получил дял съответстващ на наследствените му права.

.
          Коментар. И ние с брат ми сме признати по съдебен ред за собственици по наследство от майка ни Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, починала на 15.03.2017 - Решение от 18.02.2019 г. по гр.д. № 1718/2018 на РС-Плевен, в сила от 16.04.2020, отбелязано по вписаната ни искова молба в 6-мес. срок по чл. 115 ЗС (уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на наследствените ни имоти). Наследственото ни правоприемство обаче не е отразено по персоналните партиди на страните по делото, затова от недостоверните справки, публично достъпни в ЕПЗЕУ, по никакъв начин не може да се направи връзка между нас и майка ни - "продавачката" Йорданка Дикова Найденова, ЕГН 3301064135, която - според справките - уж била продала всичките си ниви в плевенско на 18.03.2013. От справките човек лесно може да се заблуди, че нашият пряк праводател и предишен собственик на наследствените ни имоти уж бил Ивайло Бировски - един от ответниците ни по делото, с което ревандикирахме наследствените си имоти, и че уж той ни бил прехвърлил имотите - кога и как? - заедно с тежестите на КПКОНПИ върху тях. Положението нямаше да е толкова неприятно, ако поне бяха заличили тежестите на КПКОНПИ, както трябва, но в СлВп-Плевен и това не са направили. По две от партидите на имотите ни възбраната на КПКОНПИ продължава да тежи, а исковата молба на Комисията тежи и по петте. Тежестите стоят незаличени и в обезпечителната заповед за налагане на възбраната на електронен носител, както и в исковата молба на КПКОНПИ за отнемане на стотици имоти на Бировски, сред които и нашите наследствени ниви. Заради неразбориите в СлВп-Плевен, нашите чисти от всякакви тежести наследствени имоти са застрашени от изнасяне на публична продан по ДОПК и отнемане в полза на държавата.  

.

        Ето какво гласи диспозитивът на съдебното решение, с което ревандикирахме наследствените си имоти:

 .     
           "Признава за установено [...], че Ренета Тодорова Стоянова, ЕГН.. и Генадий Тодоров Найденов, ЕГН ..., са собственици в качеството им на НАСЛЕДНИЦИ, при равни права НА НАСЛ. ЙОРДАНКА ДИКОВА НАЙДЕНОВА, ПОЧ. 15.03.2017 [...] и на основание чл. 108 от ЗС осъжда [..,] да предадат владението върху ..."

.
        А ето как е отразен диспозитивът по персоналните партиди::
.
      „признава за установено [...], че Р.Стоянова и Г.Найденов са собственици при равни права и на осн. чл.108 от ЗС осъжда ответниците да предадат владението"

 

 

.

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2760

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.