Определение от 12.03.2020 по гр.д. № 3247 /2019 на ВКС , І-во гр. отд.

Начало на блога

Обратно към Признаване на наследствено правоприемство по съдебен ред

.

Публикувано в този блог на 15.07.2024

.

Нищожно завещание, уж съставено от раково болна. Законният наследник З.К.К. е признат за собственик по наследство от баща си, който е завел делото, но е починал в хода му, а бащата е законен наследник на сестра си К.М.Кирова, починалата псевдо-завещателка.

   .

1-ва инст. Решение от 14.12.2017 по гр.д. № 4214/2013 на СГС
2-ра инст. Решение от 03.12.2018 по гр.д. № 3476/2018 на Софийски апел.съд, гр.отд, 14 състав
ВКС не допуска с публикуваното тук определение

.

Из решението на 1-ва инстанция

"От представените по делото писмени доказателства, се установява, че преди смъртта си, К.М.К. е притежавала правото на собственост на процесните недвижими имоти [...] По силата на наследствено правоприемство от своя баща - К.М., в качеството му наследник по закон на К.М.К. и К.М.К., по силата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството, ищецът З.К.К., е придобил правото на собственост върху процесните имоти.

В настоящето производство се установи, че процесното нотариалното завещание е нищожно, следователно не е породило правно действие спрямо ответниците, които не са придобили правото на собственост като наследници по завещание на К. Кирова. Следователно са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск с правно основание чл. 108 от ЗС.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО нотариално завещание [...]

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО [...] по иска с правно основание чл. 108 от ЗС, че З.К.К. [...](конституиран в хода на производството на мястото на починалия първоначален ищец К.М.К.), е придобил правото на собственост по наследство от К.М.К."

.

Из решението на втора инстанция

"Ищецът сочи, че сестра му била оперирана от раково заболяване и не можела да се движи, като на 31.10.2012 г., тя починала, а той е нейният единствен наследник по закон. Изтъква, че в деня преди смъртта си чрез публично завещание тя завещала на ответниците при равни квоти цялото си движимо и недвижимо имущество {...] Ответниците не са придобили по силата на завещание след смъртта на К. К. правата на собственост върху процесните имоти. Същите са преминали по силата на наследствена трансмисия в патримониума на нейния единствен наследник - брат й К. К., който след смъртта си е бил наследен от сина си З. К. (ответник по въззивните жалби). Правото на собственост на последния е надлежно признато с решението на първоинстанционният съд и доколкото по делото не е спорно, че имотите се владеят само от А. М., то същият съответно следва да предаде владението им на правоимащото лице. Постановеното в този смисъл решение на СГС следва да бъде потвърдено.

.

Определението на ВКС

.

Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 101

София, 12.03. 2020 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22.01.2020 година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр.дело № 3247 /2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. В. М. и А. М. П. и касационна жалба на Д. М. А. против решение № 2821 от 03.12.2018 г. по гр.д.№ 3476 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав, в частта, с която с него е потвърдено решение от 14.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 4214 от 2013 г. на Софийски градски съд, І-16 състав, с което са уважени исковете, предявени от З. К. К., конституиран в хода на производството на мястото на починалия първоначален ищец К. М. К., срещу Д. М. А., А. М. П. и А. В. М. 1) за обявяване на нищожност на нотариално завещание, обективирано в том ..., рег. № ..., дело № ... от 2012г. от 30.10.2012 г. на основание чл.42, б. „б", вр. с чл.24,ал.2 от ЗН поради неспазване на процедурата по подготовка и извършване на завещанието; 2) за обявяване на нищожност на основание чл.576 вр. с чл.579,ал.3 ГПК на нотариалното удостоверяване, обективирано в нотариално завещание в същия нотариален акт 3) и с което е признато за установено, че З. К. К. е придобил правото на собственост по наследство от К. М. К. върху следните недвижими имоти: 1 /2 идеална част от магазин, с едно антре и един клозет, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от 23,88 кв.м., заедно с избено помещение № 21 със застроена площ от 8,62 кв.м., апартамент А-39, находящ се в [населено място], [улица], във вход „А", на 5 жилищен етаж, със застроена площ от 48.60 кв.м., заедно с прилежащото му мазе №39, с площ от 2.74 кв.м., гараж № Б-2, находящ се в [населено място], [улица], в сутерена на монолитната жилищна сграда, със застроена площ от 17.07 кв.м., като 4) на основание чл.108 ЗС А. В. М. е осъден да предаде на З. К. К. владението върху горепосочените недвижими имоти. Жалбоподателят Д. М. А. обжалва въззивното решение и в частта, с която с него е потвърдено решение от 26.03.2018г. по гр.д. № 4214 /2013 г. на СГС, с което е оставена без уважение нейна молба с вх. № 9075 от 22.01.2018г., с искане по чл. 248 от ГПК.

Д. М. А. поддържа подадената от А. М. и А. П. касационна жалба (тримата са на страната на ответниците по исковете). А. В. М. и А. М. П. поддържат подадената от Д. М. А. касационна жалба.

В писмен отговор ответникът по жалбите З. К. К. твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Касационните жалби са допустими, тъй като са подадени срещу въззивно решение по установителни искове, по отношение на които не е налице ограничение за касационно обжалване по чл.280,ал.3 ГПК и по ревандикационен иск за недвижим имот, за който в чл.280,ал.3 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел от правна страна, че завещателката не е изявила пред нотариус в надлежна устна форма своето завещателно разпореждане . Нито един от разпитаните свидетели не е посочил, че К. К. е изказала пред нотариуса своето желание да остави за след смъртта си процесните недвижими имоти на ответниците. Свидетелката Г. е заявила, че не е чула К. да прави изявления, че К. отговаряла по някакъв начин на задавани и въпроси и съгласието и било дадено вследствие на това, което я питали. При тези данни липсва компактно, ясно и и хомогенно изразена воля за разпореждане с имущество . Не може да се приема, че принципът за устност е спазен, поради наличие на проведен разговор и давани отговори на зададени от нотариуса въпроси. Устната форма не е спазена, щом волята на лицето е формулирана и продиктувана от нотариуса (свидетелски показания на свидетелите Т. и Г.), тъй като възможността да коригира изявлението на завещателя е изключително ограничена и то само с граматически и стилови поправки. Горният извод не може да се опровергае от посоченото от свидетеля Т., че К. казала каква е волята и - самият свидетел не е посочил конкретно изявление на лицето, а и самият той (като помощник нотариус) е заявил, че е възпроизвел в завещанието изявлението на самия нотариус. Въззивният съд е формирал решаващия извод, че доколкото основният принцип за устно изразяване на последната воля на завещателя не е спазен, то на основание чл.42,б.„б" вр. чл.24,ал.2 ЗН завещателното разпореждане, което не е направено в надлежната форма, е нищожно .

Въззивният съд е приел, че отбелязаното в титулната част място на съставяне на акта е невярно отразено. Законът е въвел като императивно изискване в завещателния акт, изготвен от нотариус, да бъде посочено мястото на съставяне на завещанието . Отбелязването на мястото е необходимо с оглед преценка дали нотариусът е действал в рамките на своя териториален район, т.е. когато удостоверяването е извършено извън кантората на нотариуса, е необходимо да се отбележи населеното място, а ако то е недостатъчно за преценка на местната компетентност - и общината (така решение № 103 от 06.06.2011 г. по гр.д. № 876 /2010 г., на ВКС, ІІ г.о.). В случая всички разпитани по делото свидетели са заявили, че К. К. е била в дома си, когато е била посетена от нотариус за изготвяне на завещание. С оглед така констатираното невярно съдържание на акта, същият също има нищожен характер .

Въззивният съд приема, че е налице интерес от кумулативно съединяване на искове за нищожност на сделката с искове за нищожност на нотариалното удостоверяване, доколкото страна би могла да се ползва от прогласената нищожност на нотариалното удостоверяване за реализиране на други свои права. Въззивният съд приема, че извършената поправка с текст „заверката е извършена в дома на завещателката" е недействителна, тъй като не е спазен предвиденият в закона ред за извършването й съгласно чл.579,ал.3 ГПК - изричната бележка да бъде подписана като самия акт . Ако поправката не е извършена по този начин, тя не е валидна. В бялото поле на нотариалния акт е отбелязано, че заверката е извършена в дома на завещателката (без обаче да се посочи къде се намира той), няма зачеркване в началната страница на текста, според който заверката е извършена в кантората на нотариуса. Отделно от това не е спазено предписаното в закона поправката да се подпише съгласно изискванията за подписване на самия поправен акт - в разглеждания случай и по правилата на чл.24,ал.2 ЗН е било необходимо корекцията да бъде удостоверена и с подпис на завещателката, на двамата свидетели и на нотариуса. Очевидно това не е сторено, което не е спорно и между страните . Предвид казаното извършената поправка на акта на завещание е недействителна . При това следва да се счита, че същият е съставен в кантората на нотариус Т. (което е опровергано). Въззивният съд е изложил и мотиви за това, че въз основа на съвкупната преценка на данните по делото вероятен е изводът, че пропускът е констатиран по-късно, след смъртта на завещателката непосредствено след изготвянето на завещанието, поради което не е било възможно изготвянето на нов нотариален акт за завещание (което е било и единственият възможен начин за отстраняване на допуснатата грешка относно мястото на съставяне).

Като последица от приетата нищожност на завещателния акт въззивният съд е изложил мотиви и за основателността на ревандикационния иск.

По жалбата на А. М. и А. П.:

Като основания за допускане на касационно обжалване тези жалбоподатели извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че осъществяват основанията по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК и чл.280,ал.2 ГПК:

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими, относими и своевременно представени и приети доказателства в мотивите си и да формира изводите си въз основа на съвкупната им преценка или може да ги основе само на избрани от него доказателства? Задължен ли е въззивният съд да обсъди и съобрази всички оплаквания, възражения и доводи на страните по делото при постановяване на съдебния си акт? За тези въпроси се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение № 206 /31.07.2015 г. по гр.д.№ 6832 /2014 г., на ВКС, IV г.о., с решение № 212 /01.02.2012 г. по т.д. № 1106 /2010 г., на ВКС, т.к., с решение № 244 /04.01.2016г. по гр.д. № 4363 /2015 г., на ВКС І г.о.

Въпросите са обуславящи, но не са разрешени както се твърди, въззивният съд е обсъдил доводите на жалбоподателите и е основал изводите си за релевантните за спора факти на преценка на събраните по делото доказателства, които е обсъдил поотделно и съвкупно.

Нищожно ли е по чл.576 ГПК нотариално удостоверяване с липсващо съдържание относно един от елементите на мястото на издаване на нотариалното завещание - адрес на завещателката, води ли това до липса на предписана в закона форма, съответно нищожност на нотариалното удостоверяване? За този въпрос се твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 60 /19.05.2016 г. по гр.д. № 3569 /2015 г., на ВКС, ІІІ г.о., с решение №143 /08.05.2012 г. по гр.д. № 504 /2011 г., на ВКС, ІV г.о., с решение № 103 /06.06.2011 г. по гр.д. № 876 /2010 г., на ВКС, ІІ г.о..

Въпросът за посочване в нотариално удостоверяване на адреса на завещателката не е обуславящ, както и обусловените от него въпроси.

Обуславящ би бил въпрос, който се отнася конкретно до нотариално завещание (чл.24,ал.2 ЗН) и по-конкретно до изискването за посочване на мястото на съставянето му.

Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, той не е разрешен в противоречие, а в точно съответствие с приетото в отговор на правен въпрос в решение № 103 /06.06.2011 г. по гр.д. № 876 /2010 г., на ВКС, ІІ г.о., на което въззивният съд се е позовал. По същество в това решение е установено нещо различно от приетото в обжалваното решение- извършено е нотариално удостоверяване на подпис върху писмен договор (нотариална заверка на подпис) и е посочено населеното място. Докато в обжалваното решение е прието, че отразеното от нотариуса място на съставяне на нотариалното завещание е оспорено и опровергано и че липсва посочване на мястото на съставяне, доколкото поправката е недействителна. Поради изложеното няма основание да се приеме, че е допуснато противоречие в двете разрешения.

Не е допуснато противоречие и с другите две решения, в които не са дадени отговори на правния въпрос за правното значението на липсата на отбелязване на място на съставяне на нотариално завещание и по същество не е разглеждан такъв порок. В решение №143 /08.05.2012 г. по гр.д. № 504 /2011 г., на ВКС, ІV г.о. е прието, че продажба на наследство без спазване на изискванията за писмена форма с нотариална заверка на подписите на договора е нищожна, но че допуснатата грешка при нотариалното удостоверяване на имената на единия от страните по сделката не води до нищожност. В решение № 60 /19.05.2016 г. по гр.д. № 3569 /2015 г., на ВКС, ІІІ г.о. е разгледан въпросът дали е нищожно по чл.576 ГПК нотариално удостоверяване с липсващо съдържание относно един от елементите на датата поради нарушение на чл.580,ал.1 ГПК и води ли това до липса на предписана в закона форма.

Нарушени ли са изискванията за форма на нотариалното завещание по чл.24,ал.2 ЗН, ако „инструменталните" свидетели не възпроизведат точно разговора между нотариуса и завещателката, както и даваните отговори между нотариус и завещател? Доколко следва да се приемат свидетелските показания като единствено доказателство, оборващо доказателствената сила на официален документ? Правилно ли съдът по силата на чл.12 ГПК е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и дали дадените факти от него са се осъществили въз основа на правилна преценка на доводите на страните и на събраните по делото доказателства отнасящи се до този факт?

Тези въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС, а представляват доводи за процесуални нарушения и необоснованост на изводите на въззивния съд, които както беше посочено, са мотивирани и се основават на съвкупна преценка на събраните доказателства. Такива доводи не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото.

Жалбоподателите се позовават и на очевидна неправилност на въззивното решение като основание за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Това е такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателите не са изложили аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените обстоятелства за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или : При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281,т.3 ГПК.

По жалбата на Д. А.:

Като основания за допускане на касационно обжалване този жалбоподател извежда правни въпроси, за които твърди, че осъществяват чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл. 280, ал.2 от ГПК:

Спазени ли са законовите изисквания (доказателствената тежест и доказването, което трябва да се извърши) относно опровергаването на официален документ - нотариален акт? Как следва да се ценят свидетелските показания като доказателство при опровергаване на нотариален акт? Как следва да се ценят доказателствата по делото при опровергаване на нотариален акт, ако преди съставянето на официалния свидетелстващ документ нотариусът е извършил предхождащи действия?

Доколкото тези въпроси се свеждат до въпросите длъжен ли е въззивният съд да обсъди в съответствие с изискванията на ГПК събраните по делото доказателства за релевантните за доводите във въззивното производство и по съществото на спора факти, те са правни, но както настоящият състав отбеляза по-горе, те не са разрешени както твърди този жалбоподател, а в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Доколкото тези въпроси се основават на несъгласие на този жалбоподател с приетото от въззивния съд, тези въпроси не са правни, а представляват преформулирани като въпроси доводи за процесуални нарушения и необоснованост на изводите на въззивния съд, които както беше посочено, са мотивирани и се основават на съвкупна преценка на събраните доказателства. Такива доводи не подлежат на разглеждане в производство по чл.288 ГПК, каквото е настоящото, в което не може да бъде извършвана преценка на конкретни доказателства.

Спазени ли са изискванията за форма на нотариалното завещание при направена забележка за адрес, подписан само от нотариуса? Този въпрос е свързан с неприетия за доказан и за основателен довод, че нотариалното завещание съдържа всички елементи от фактическия състав, установени с нормата на чл.24,ал.2 ЗН. За него не се сочат допълнителните основания по чл.280,ал.1,т.т.1- 3 ГПК.

Настоящият състав разгледа този въпрос, който се съдържа във въпросите на първите двама жалбоподатели и обоснова, че той е разрешен в съответствие с разрешението, прието в отговор на правен въпрос в решение № 103 /06.06.2011 г. по гр.д. № 876 /2010 г., на ВКС, ІІ г.о., на което се позовават и въззивният съд и жалбоподателите.

Поради изложеното настоящият състав намира, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, насрещната страна З. К. в нито един от двата отговора на касационните жалби не е заявил, че претендира разноски, нито е представил доказателства за разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2821 от 03.12.2018 г. по гр.д.№ 3476 от 2018 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

 

.

Начало на блога

Обратно към Признаване на наследствено правоприемство по съдебен ред