Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.

Тази тема е индиректно свързана с вписванията чрез ТР 6/2013 от 14.03.2014 на ОСГТК-ВКС

.

Решение от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2053/2008 на ВКС  В това решение ВКС се произнася по въпроса, защо не е налице противоречие между чл. 239, ал. 2 ДОПК (купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик) и чл. 17, ал. 3 от Конституцията (частната собственост е неприкосновена)

.

РЕШЕНИЕ № 13 от 13 октомври 2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г., (Обн., ДВ, бр. 82 от 26.10.2012 г.) Тук Конституционният съд казва: "Идеята за правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията предполага законовите норми да не си противоречат, да създават единна система от ясни правила, да не създават несигурност сред адресатите си с възможността да бъдат различно интерпретирани и съответно - прилагани.(изпълнителното производство по ГПК и ДОПК е противоречиво, особено в частта за публичната продан - по ГПК, ако длъжникът не е собственик, и купувачът не става, а по ДОПК купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик)
.

Определение 20.01.2016 год. по ч.гр.д.№ 6168/2015 на ВКС, IV г.о. Това определение се цитира в определение от 18.03.2019 по в.ч.гр.д.№ 104/2019 на ОС-Добрич Тук ВКС смесват персоналната и реалната системи на вписване, бъркат вписване с конститутивно и без конститутивно действие и др. Цитират Решение от 30.03.2011 по гр.д.№ 1934/2009 на ВКС, 3-то гр. отд.  Казусът по делото е много интересен - възбрана върху имот, който не е собственост на длъжника, продажба на чуждия имот на търг по ДОПК и отчаяна битка за спасението му.

.

Решение от 26.01.2016 по възз. гр.дело №417/2015 на ОС-Ямбол (окончателно)  Ищците губят две ниви с обща площ към 29 дка, защото ЧСИ ги продал по погрешка за чужд дълг от 340 лв. без знанието им. Само месец след търга нивите са препродадени на фирма, която ги придобива по силата на краткото добросъвестно владение от 5 години, преди ищците (действителните собственици) да се ориентират и да предявят иск по чл. 108 ЗС за ревандикация. Този казус не е по ДОПК, но е показателен, че дори 5-годишният срок по ГПК понякога не е достатъчен, камо ли едногодишния по ДОПК.

.

Решение от 18.07.2016 по възз. гр. дело №261/2016 на ОС-Ямбол (окончателно)  Жалбата на третото лице Д.П. е процесуално недопустима (понеже не е било във владение в деня на налагане на възбраната. Въобще не разглеждат дали третото лице е собственик. Направо го отрязват. Ей-това ни гласят и на нас!)  
.

Решение № 12/13.10.2016 г. по к. д. № 13/2015 г. (обн., ДВ, бр. 83/2016 г.) Тук Конституционният съд казва: "Върховенството на правото е най-значимото и влиятелно постижение на конституционната мисъл. Както смисълът така и структурата на основните закони на демократичните държави въплъщават този принцип. Върховенството на правото е основополагащата концепция, върху която се изгражда и крепи зданието на политическата и правната система у нас. Чл.4, ал. 1 от Конституцията изрично прогласява правовата държава, като проявление на върховенството на правото, за един от основните конституционни принципи. Неговият смисъл се отразява в общото разбиране, че всички - и управляващи и управлявани - са еднакво подчинени на правото и са равни пред закона." (следователно е неприемливо държавата да има право да си събира дълговете чрез продажба на чужд имот - чл. 239, ал. 2 ДОПК)

.

Решение от 09.12.2016 по гр.дело № 1546/2016 на ВКС Спор за парцел от около 500 кв. на бивш 4-етажен битов комбинат в гр. Мездра с единствен бивш собственик ТПК (трудово-производителна кооперация). В началото на 90-те ТПК започва да разпродава на части комбината, като продава и парцела на някаква фирма, но междувременно публичен изпълнител изнася парцела на търг по ДОПК за задължения на ТПК, макар че кооперацията вече не е била собственик. Парцелът е възложен с постановление на друга фирма - тя е ищец по делото. Фирмата, по-рано купила с н.а. настоява, че е закупила парцела с нотар. акт и че длъжникът ТПК не е била собственик по време на търга, но съдът казва, че ищецът е придобил парцела на оригинерно основание с постановлението за възлагане, което не е било оспорено в 1-годишния срок от публикуването му по прословутия чл. 239, ал. 2 ДОПК, затова няма значение, че ТПК не е била собственик. Казусът е доста по-сложен, тук го представям опростено. С мои бележки в синьо.
.

Определение №359/13.06.2019 по дело №2993/2018 на ВКС, ТК, II т.о. Казусът е продажба на чужд имот на търг по ГПК. Ищцата е предявила иск срещу ЧСИ за това, че е продал имота ѝ, без да е длъжница, докато тя самата го е договаряла със свой купувач и е взела капаро, което ѝ се наложило да върне в двоен размер, защото купувачът се отказал от сделката с обвинения, че е по нейна вина. Отрязват я с думите, че публичната продан не я е лишила от правото й на собственост върху имота и не допускат касация по нито един от въпросите ѝ - жалко, защото са много интересни и ми се искаше да науча отговорите. Това са интересните въпроси без отговор от ВКС:

         1. От кого и по какъв начин се прогласява недействителността на публична продан на чужд имот, неправомерно продаден от ЧСИ;

          2. По какъв начин и с какъв нормативен акт става прогласяването на недействителността на постановление за възлагане на недвижим имот от ЧСИ и заличаването му в АВ;

         3. По какъв начин и ред собственикът на неправомерно продадения имот чрез публична продан от ЧСИ може да защити правото си на собственост пред купувача по публичната продан и да противопостави правата си на трети лица;

         4. Може ли собственикът на неправомерно продадения имот от ЧСИ да преценява недействителността на сделката и да противопоставя правата си на трети лица при положение, че в АВ е вписано постановлението за възлагане на недвижим имот на друго лице;

           5. Може ли собственикът на неправомерно отчуждения имот от ЧСИ да се разпореди с него/да го продаде/, независимо, че в АВ същият се води на друго лице на основание извършената публична продан;

         6. Възможно ли е и по какъв начин третото лице, чийто имот е продаден неправомерно от ЧСИ на база собствената си преценка за недействителност на сделката да изиска от АВ заличаване на неправомерната публична продан".

.
Определение №58 от 18.02.2020 по гр. дело №2585/2019 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС ВКС не допуска до касация жалбата на фирма, изгубила терен от 20 дка. Имотът е бил продаден на търг без знанието на фирмата и затова тя не предявила иск в едногодишния срок по по чл. 239, ал. 2 ДОПК. Тук пише, че ТР № 2 от 26.02.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 4 от 11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, са само за публичната продан по ГПК. Само тя е деривативен способ за придобиване на право на собственост (следователно цитираните тълк. решения са подвеждащи)

.

Решение от 17.12.2020 по гр. д. № 783/2020 на ВКС  Постановлението за възлагане не било публикувано в ДВ, но действителният собственик узнал от друго място и възразил. Съдът отхвърля възражението му, понеже 1-годишният срок бил изтекъл, "считано от влизане в сила на постановлението за възлагане". ВКС обръща резултата, като казва, че постановлението наистина влиза в сила от деня на издаването му, но срокът за оспорването му започва да тече от публикуването му в ДВ, така че в случая този срок не само че не е изтекъл, но дори още не е започнал да тече.
.

Определение от 07.07.2021 по частно касационно гр. д. № 2137/2021 на ВКС  Изгубен имот поради изпускане на срока за обжалване по ДОПК - това е второто дело за изгубен по този начин имот, първото е за фирмата, която губи терен от 20 дка, понеже не разбрала, че имотът ѝ е бил възбранен и продаден на търг без нейно знание и изпуснала едногодишния срок по чл. 239, ал. 2 ДОПК, но тук не е, защото не са научили навреме, а защото са бездействали. Към този казус е и Определение от 20.06.2017 по адм. дело № 6375/2017 на ВАС, с което ВАС потвърждават определение на Адм. съд В. Търново - фирмата сама си е виновна за загубата на имота, защото е бездействала.  

Решение от 27.02.2023 по дело № 8/2023 на Апел съд Пловдив През 2012 е наложена възбрана върху цял апартамент, който е съсобственост между длъжник и бившата му съпруга. Не са предприети мерки за заличаване на възбраната върху нейната ½ ид.ч. 2013 С договор за доброволна делба между длъжника и бившата му съпруга целият апартамент става негов. Така грешката се оказва вярна - целият апартамент е възбранен и целият е собственост на длъжника. 2015 Длъжникът дарява ½ ид. ч. от апартамента на втората си съпруга. 2019 Целият апартамент е продаден на търг. Втората съпруга предявява иск за установяване, че тя е собственик на ½. И започва ходенето по мъките. Накрая, след близо 10 години разправии, ВКС се произнася, че втората съпруга е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамента, а възбраната върху целия апартамент няма правно действие, т.к. не е надлежно наложена - вж окончателното Решение от 04.12.2024 по гр.д. №2686/2023 на ВКС - отлично!
.

Решение от 07.08.2023 по адм. д. № 8892/2022 на ВАС Публичен изпълнител продава два апартамента и гараж, въпреки че задълженията са погасени по давност. След четири години отчаяна борба НАП най-накрая е осъдена да плати на гражданина около 300 хил. лв. при поискани над 600 хил. За този казус е статията от 04.09.2023 в де Факто ВАС осъди НАП да плати над 300 хил. лв. на столичанин за незаконна продажба на имотите му при погасени дългове (ако линкът не работи, натиснете тук) Големи разправии! Освен всичко друго, по време на делата баща му прави опит за самоубийство чрез отравяне с газ и година по-късно умира. Ужас! И нашите ниви като нищо ще бъдат продадени на някой търг - така, както възбраната на КПКОНПИ си стои, макар че още в началото на 2023 трябваше да бъде заличена - вж нашите перипетии).

.

Решение от 04.12.2024 по гр.д. №2686/2023 на ВКС - отлично! През 2012 е наложена възбрана по ДОПК върху цял апартамент, който е съсобственост между длъжник и бившата му съпруга. Не са предприети мерки за заличаване на възбраната върху нейната ½ ид.ч. 2013 С договор за доброволна делба между длъжника и бившата му съпруга целият апартамент става негов. Така грешката се оказва вярна - целият апартамент е възбранен и целият е собственост на длъжника. 2015 Длъжникът дарява ½ ид. ч. от апартамента на втората си съпруга. 2019 Целият апартамент е продаден на търг. Втората съпруга предявява иск за установяване, че тя е собственик на ½. И започва ходенето по мъките. Близо десет години разправии! Делото два пъти стига до ВКС и се връща обратно. Втория път ищцата най-после печели, след като с публикуваното тук решение ВКС отменя Решение от 27.02.2023 по в.гр.д. № 8/2023 на Апел съд Пловдив и решава спора по същество.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.