Определение от 07.07.2021 по частно касационно гр. д. № 2137/2021 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата   Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК

.

Публикувано в този блог на 12.12.2024

.

Изгубен имот поради изпускане на срока за обжалване по ДОПК - това е второто дело за изгубен по този начин имот, първото е за фирмата, която губи терен от 20 дка, понеже не разбрала, че имотът ѝ е бил възбранен и продаден на търг без нейно знание и изпуснала едногодишния срок по чл. 239, ал. 2 ДОПК, но тук не е, защото не са научили навреме, а защото са бездействали.

 

.

Казус. През 2007 с договор за продажба на фирма, Еврострой продава на Рубенс част от фирмата ("обособена част"), в която като актив влиза магазин 268 кв. м, обаче Рубенс не си вписали договора в СлВп-Монтана. През 2009 НАП възбранява магазина заедно с други имоти на Еврострой, през 2017 Рубенс пуска жалба до НАП - отхвърлена, обжалва пред АдмС-В.Търново - отхвърлена, обжалва пред ВАС - казват му да подаде иск по общия ред: "Посочено е, че пътят за защита на третото лице е само чрез предявяване на иск по реда на чл. 269 ДОПК за установяване на правата си в срока, указан в чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК, респ. че ако искът не бъде предявен в този срок, правото му на защита по реда на чл.269 ДОПК се погасява, а действията на публичния изпълнител се стабилизират." Рубенс пуснал искова молба пред ОС-Монтана чак през 2020! Губи имота. ВКС казва: Рубенс сам си е виновен - бездействал е и през 2007, и в периода 2017-2020. Към този казус е и Определение от 20.06.2017 по адм. дело № 6375/2017 на ВАС, с което ВАС потвърждават определение на Адм. съд В. Търново - фирмата сама си е виновна за загубата на имота, защото е бездействала.


.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=4C47460B456CA33FC2258730002378AC


№ 506
гр.София, 07.07.2021 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев
Членове: Здравка Първанова
Розинела Янчева

като разгледа докладваното от Пламен Стоев Частно касационно гражданско дело № 20218003102137 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „РУБЕНС" ЕООД - гр.Монтана срещу определение № 548 от 23.02.2021 г., постановено по в.ч.гр.д. № 363/2021 г. на Софийския апелативен съд. Касаторът счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което иска отмяната му. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение апелативният съд е потвърдил определение от 14.12.2020 г., постановено по гр. д. № 106/2020 г. на Монтанския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от 29.07.2020г. на „Рубенс" ЕООД - гр.Монтана срещу „Еврострой БГ" ЕООД - гр.Монтана и Национална агенция по приходите, чрез ТД - Велико Търново, за признаване на установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.9.130.1.5 по КККР на гр.Монтана, с адрес гр.Монтана, ул.Веренишка, вх. А, ет. 1, намиращ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 48489.9.130, по отношение на който е 1 насочено принудително изпълнение за публични задължения на първия ответник. Ищцовото дружество се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на договор за продажба на обособена част от търговско предприятие от 10.05.2007г., сключен с „Еврострой БГ" ЕООД. Същото е депозирало жалба против постановлението за продажба на имота, която е оставена без уважение с решение № 19 от 01.02.2017 г. на директора на ТД на НАП - Велико Търново. Ищецът е обжалвал решението, като с определение № 117 от 27.04.2017 г. на Великотърновския административен съд жалбата му е оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, като съдът му е указал възможността за защита на правата му по реда на чл. 269 ДОПК. Така постановеното определение е обжалвано пред ВАС, като с определение от 20.06.2017 г. по адм. д. № 6375/2017 г. определението на Великотърновския административен съд е потвърдено. В обжалваното определение на апелативния съд са изложени съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 268 ,ал.1 ДОПК, ако трето лице, претендиращо самостоятелни права върху недвижимия имот, върху който е насрочено принудително изпълнение по ДОПК, е обжалвало действията на публичния изпълнител по насочване на изпълнението върху този имот пред директора на съответната ТД и жалбата му е била отхвърлена, това решение не може да се обжалва пред административния съд. Посочено е, че пътят за защита на третото лице е само чрез предявяване на иск по реда на чл. 269 ДОПК за установяване на правата си в срока, указан в чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК, респ. че ако искът не бъде предявен в този срок, правото му на защита по реда на чл.269 ДОПК се погасява, а действията на публичния изпълнител се стабилизират. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд е приел, че в случая дори при найблагоприятното за страната броене на сроковете - ако се съобрази, че административният орган е указал възможността за обжалване на решението му по съдебен ред, то окончателният съдебен акт по административното производство е постановен на 20.06.2017г. и това е най-късната дата, от която може да се приеме, че е започнал да тече преклузивният 30-дневен срок по чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК за предявяването на иска по настоящото дело, който е изтекъл през 2017 г., а искът е предявен на 29.07.2020 г. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е посочил, че определението е очевидно неправилно. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на 2 спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1- т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2 ГПК. Посочването на правния въпрос е задължение на касатора и същият определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на обжалваното определение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1/. В случая касаторът не е формулирал правен въпрос и не се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а релевира единствено основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, което не е налице. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на обжалваното определение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касатора евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране инстационната компетентност на касационната инстанция. В допълнение следва да се отбележи, че възприетото от въззивния съд становище съответства на практиката на ВКС - опр. № 106 от 21.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2236/2019 г., І г.о., др. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното определение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 548 от 23.02.2021 г. по в.ч.гр.д.№ 363/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата   Купувачът придобива имота, дори длъжникът да не е бил собственик - чл. 239, ал. 2 ДОПК

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/3031

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.