Начало на блога

Това решение е част от казуса, окончателно решен с Решение от 26.10.2018 по гр.дело № 897/2018 на ВКС

.

Публикувано тук на 12.12.2024

.

Има връзка със статията Чл. 453, т. 2 ГПК - дребен пропуск на законодателя с тежки последици

Из решението

Съгласно ал.1 на чл.440 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Тълкувайки тази разпоредба систематично с разпоредбата на чл.452 от ГПК за действието на запора и на възбраната по отношение на взискателя, следва правният извод, че когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания - ал.2 на чл.452 от ГПК. В случая не е налице извършено „разпореждане" от страна на длъжника с процесния имот, като правото на собственост на ищцата и въззивница произтича от правораздавателен акт на съда /гр.д. № 80/2015 г. по описа на РС - Левски/. В конкретния случай не са извършени никакви действия на разпореждане - прехвърляне или учредяване на вещното право на собственост от страна на длъжницата А.Б., за да се приеме, че тези действия са недействителни спрямо взискателката А.Б. по горепосоченото изпълнително дело.
На следващо място, възражението на взискателя за непротивопоставимост  на невписани актове преди налагане на възбраната, е релевантно единствено в изпълнителния процес, като извън изпълнителния процес кредиторът следва да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия. Следователно кредиторът-взискател не може да противопостави възражение за относителна недействителност по чл.452 ал.2 от ГПК във връзка с чл.453 от ГПК извън изпълнителния процес /Решение № 131/26.03.2012 г. на ВКС на Р България по Гр.Д. № 720/2011 г./

.

СПРАВКА ГПК Защита на трето лице
Чл. 440. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.

.

Цялото решение

.

Р Е Ш Е Н И Е

№............                                       26.10.2017 г.                       ГР. П Л Е В Е Н

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД                   ІІ възз. граждански състав,

на четвърти октомври                     две хиляди и седемнадесета година

в открито заседание, в следния състав:

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                         мл. съдия ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА

        

Секретар:  АЛЕКСАНДРА СЕРГЕВА

Прокурор:  .....................

като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В. ГР. Д.  № 559 по описа за 2017 година

за да се произнесе взе предвид следното:

                              

            Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 88/26.05.2017 г., Районен съд - гр. Левски по гр. дело № 658/2016 г. е отхвърлил предявения от М.П.К., с ЕГН**********,*** срещу А.П.Б., ЕГН**********,*** и А.Н.Б., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 440 от ГПК за признаване за установено, че длъжникът по изп.д. №20138150400260 по описа на ЧСИ Т.К., рег.№*** и район на действие Окръжен съд - П.     А.Б. НЕ Е СОБСТВЕНИК на поземления имот в гр. Б., ул. „***" №***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., община Б., обл. П., одобрени със Заповед *** от 24.09.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран", ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда на площ от 74.00 кв.м. с идентификатор *** и постройка като допълващо застрояване на площ от 70 кв.м. и идентификатор *** като неоснователен и недоказан.

Осъдил е М. К., ЕГН**********,*** да заплати на А.Н.Б., ЕГН **********,*** направените деловодни разноски в размер на 1200 лв.

Постъпила е въззивна жалба от М.П. К. чрез пълномощника адв. Т.С. *** против горепосоченото решение на РС - Левски. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Въззивницата счита, че правната промяна по отношение собствеността върху процесния имот е настъпила в резултат на съдебен акт, влязъл в сила, а не въз основа на разпоредителна сделка от страна на длъжника. Неправилен е изводът на районния съд, че придобитото след възбраната право на собственост на ищцата не може да се противопостави във вреда на взискателя А.Б., тъй като принудителното изпълнение по отношение на имота е започнало в момент, когато собственик на този имот е била длъжницата А.Б.. Целта на възбраната е да обезпечи принудителното осъществяване на паричните притезание, гарантирайки реално правната норма на чл.133 от ЗЗД. Разгледана в своята съвкупност законодателната уредба на възбраната в редица нормативни актове е предпоставка да се приеме, че чрез този институт се цели ограничаване правоспособността на длъжника да се разпорежда с възбранената недвижима вещ. За да подсигури пълната ефективност на обезпечителната мярка законодателят е предвидил така наречената „относителна недействителност" на разпоредителната сделка, извършена от длъжника с трето лице, независимо от наложената възбрана. Въззивницата твърди, че като институт на изпълнителния процес възбраната не може да стои на онези клонове на обективното право, които предвиждат правопроменящи или правопогасяващи юридически факти, засягащи принадлежността на правото на собственост върху възбранения имот. Несериозно е да се твърди, че веднъж наложена възбраната закрива партидата на длъжника и всяка възможна промяна по отношение на вещното право на собственост е чужда на последиците, постигнати от взискателя чрез направеното в негова полза обезпечение. Въззивницата моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания съдебен акт и по съществото на правния спор да уважи предявения иск с правно основание чл.440 от ГПК със законните от това последици.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата А.Б. чрез адв. М.Й. ***, в който се посочва, че жалбата е неоснователна и следва да бъде потвърдено решението на РС - Левски като правилно.

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемата А.Б. по подадената въззивна жалба.

Пред въззивната инстанция не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е основателна.

Решението на РС - Левски е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.

Пред РС - Левски е предявен отрицателен установителен иск от М.П. К. с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК против А.П.Б. в качеството й на длъжник и А.Н.Б., в качеството й на взискател по ИД № 20138150400260 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие Окръжен съд - П., за признаване за установено по отношение на ответниците, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане по горепосоченото ИД, а именно: поземлен имот, находящ се в гр. Б., ул. „***" № ***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., П.ска област, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран", ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., с идентификатор № *** и постройка като допълващо застрояване с площ от 70 кв.м. и идентификатор № ***, не принадлежи на длъжника А.Б..

Не се спори по делото, а видно и от представените писмени доказателства, че с Решение № 41/31.03.2016 г. на РС - Левски по гр.д. № 80/2015 г. по описа на същия съд е възстановена на основание чл.30 ал.1 от ЗН запазената част от наследството, оставено от общия наследодател П. Д. в размер на 1/3 идеална част в полза на М.П. К., като е намалено извършеното дарение, обективирано в нотариален акт № *** г. на Нотариус при РС - Левски, съгласно което П. Д. и М. Д. са дарили на дъщеря си А.Б. поземлен имот, находящ се в гр. Б., ул. „***" № ***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., П.ска област, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран", ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., с идентификатор № *** и постройка като допълващо застрояване с площ от 70 кв.м. и идентификатор № ***, до размера на запазената част. Със същото решение РС - Левски е допуснал съдебна делба между М. К. и нейната сестра - А.Б. по отношение на процесния недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. „***" № *** при три равни дяла, от които един дял за М. К. и два дяла за А.Б.. Допусната е съдебна делба и по отношение на други недвижими имоти, представляващи земеделски земи и овощна градина, при два равни дяла - по един дял за всяка една от съделителките.

С Решение № 108/07.07.2016 г. на РС - Левски по Гр. Д. № 80/2015 г. са разпределени на основание чл.353 от ГПК допуснатите до делба недвижими имоти, като в дял М.П. К. /ищца по настоящото дело/ е получила поземлен имот, находящ се в гр. Б., , ул. „***" № ***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., П.ска област, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран", ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., с идентификатор № *** и постройка като допълващо застрояване с площ от 70 кв.м. и идентификатор № ***. Решението на съда е влязло в сила на 28.07.2016 г.

Не се спори също така, че процесният недвижим имот, описан по-горе, е предмет на принудително изпълнение по ИД № 20138150400260 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие - П.ски окръжен съд, с взискател А.Н.Б. и длъжник А.П.Б.. Съгласно представеното уведомително писмо от Агенция по вписвания - СВ - Левски /на л.24 от делото пред РС/, на 20.02.2013 г. е вписана възбрана върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. „***" № ***, за обезпечаване на вземането на А.Н.Б. по ИД № 20138150400260 по описа на ЧСИ Т.К.. 2/3 идеални части от същия недвижим имот са предмет на насрочена публична продан от ЧСИ Т.К. в периода от 18.09.2016 г. до 17:00 часа на 18.10.2016 г. - представено е Обявление по процесното ИД. За насрочената публична продан е изпратено съобщение до М. К.,  изх. № 45520/12.09.2016 г. Във връзка с полученото съобщение ищцата и въззивница е подала молба до ЧСИ Т.К. с искане да се заличи наложената възбрана и прекрати производството по насрочената публична продан поради обстоятелството, че е собственик на процесния имот, а не длъжницата А.П.Б.. Молбата е с вх. № *** г. Във връзка с така подадената молба М. К. е получила съобщение от ЧСИ Т.К., с което същата е уведомена, че възбраната по ИД е вписана през 2013 г., а исковата молба по делбеното дело е вписана през 2015 г., както и постановеното по нея по-късно решение, поради което същото е непротивопоставимо на взискателите по делото. Със същото съобщение ЧСИ е уведомил ищцата, че отказва да заличи вписаната възбрана върху имота, както и да прекрати насрочената публична продан.

С подадения писмен отговор по ИМ ответницата и въззиваема А.Б. е изложила доводи пред РС за недопустимост на предявения иск с правно основание чл.440 от ГПК поради липса на правен интерес, както и по съществото на спора е изложила доводи, че промяната в собствеността на имота, предмет на обезпечение по ИД, не може да се противопостави на взискателя в изпълнителния процес съгласно разпоредбата на чл.453 т.1 и т.2 от ГПК. Възбраната е вписана първа, поради което на взискателя не могат да се противопоставят прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната, и решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната.

За да отхвърли предявения иск РС - Левски е приел, че моментът, към който следва да се преценява притежанието на ищцата, е моментът на налагане на възбраната върху имота - 20.02.2013 г. Ищцата е станала собственик на целия имот след влизане в сила на решението за извършване на делба - 28.07.2016 г., поради което и придобитото право на собственост от страна на ищцата не може да се противопостави във вреда на взискателя А.Б..

Окръжният съд не споделя изложените правни доводи от първоинстанционния съд относно  неоснователността на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК.

На първо място, съдът счита, че искът е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, поради факта, че ищцата притежава самостоятелно право на собственост по отношение на процесния имот, като в настоящия случай ищецът следва да докаже наличието на своето защитимо право, засегнато от правния спор, както и фактите, от които то произтича. Безспорно установено е в настоящия процес, че ищцата и въззивница М. К. е станала собственик на процесния недвижим имот в резултат на развило се делбено производство и влязло в сила делбено решение във втората фаза на делбата, с което се възлага на ищцата М. К. на основание чл.353 от ГПК недвижим имот, находящ се в гр. Б., ул. „***" № ***, ведно с прилежащите и построени в имота двуетажна жилищна сграда и постройка /описани по-горе/.

На следващо място, окръжният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.440 от ГПК е основателен по съществото си и следва да бъде уважен. Съгласно ал.1 на чл.440 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника. Тълкувайки тази разпоредба систематично с разпоредбата на чл.452 от ГПК за действието на запора и на възбраната по отношение на взискателя, следва правният извод, че когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания - ал.2 на чл.452 от ГПК. В случая не е налице извършено „разпореждане" от страна на длъжника с процесния имот, като правото на собственост на ищцата и въззивница произтича от правораздавателен акт на съда /гр.д. № 80/2015 г. по описа на РС - Левски/. В конкретния случай не са извършени никакви действия на разпореждане - прехвърляне или учредяване на вещното право на собственост от страна на длъжницата А.Б., за да се приеме, че тези действия са недействителни спрямо взискателката А.Б. по горепосоченото изпълнително дело.

На следващо място, възражението на взискателя за непротивопоставимост  на невписани актове преди налагане на възбраната, е релевантно единствено в изпълнителния процес, като извън изпълнителния процес кредиторът следва да зачита правото на собственост на третото лице и произтичащите от него правомощия. Следователно кредиторът-взискател не може да противопостави възражение за относителна недействителност по чл.452 ал.2 от ГПК във връзка с чл.453 от ГПК извън изпълнителния процес /Решение № 131/26.03.2012 г. на ВКС на Р България по Гр.Д. № 720/2011 г./

Предвид изложеното следва да бъде отменено решението на РС - Левски, постановено по гр.д. № 658/2016 г. по описа на същия съд, като по съществото на правния спор бъде признато за установено на основание чл.440 ал.1 от ГПК по отношение на ответниците, че следният недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. Б., , ул. „***" № ***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., П.ска област, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран", ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., с идентификатор № *** и постройка като допълващо застрояване с площ от 70 кв.м. и идентификатор № ***, по отношение на който е насочено изпълнение за парично вземане по ИД № 20138150400260 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие Окръжен съд - П., не принадлежи на длъжника А.П. ***, ЕГН **********.

При този изход на делото въззиваемите следва да заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции от М.П. К. в размер на 248,31 лв. - държавни такси.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

         ОТМЕНЯВА Решение № 88/26.05.2017 г. на Районен съд гр. Левски, постановено по гр.д. № 658/2016 г. по описа на същия съд,  като вместо него и на основание чл.271 от ГПК ПОСТАНОВЯВА:

         ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.440 ал.1 от ГПК по отношение на А.П.Б., ЕГН**********,*** и А.Н.Б., ЕГН **********,***, че недвижим имот, а именно: Поземлен имот, находящ се в гр. Б., , ул. „***" № ***, с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., П.ска област, одобрени със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1201 кв.м. и трайно предназначение „урбанизиран", ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с площ от 74 кв.м., с идентификатор № *** и постройка като допълващо застрояване с площ от 70 кв.м. и идентификатор № ***, по отношение на който е насочено изпълнение за парично вземане по ИД № 20138150400260 по описа на ЧСИ Т.К. с район на действие Окръжен съд - П., не принадлежи на длъжника А.П. ***, ЕГН **********.

ОСЪЖДА А.П.Б., ЕГН ********** и А.Н.Б., ЕГН ********** да заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции от М.П. К. в размер на 248,31 лв. - държавни такси.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                          2.

 

Начало на блога

Това решение е част от казуса, окончателно решен с Решение от 26.10.2018 по гр.дело № 897/2018 на ВКС