Определение от 05.01.2017 по ч. гр. д. № 5112/2016 на ВКС

Начало на блога

Обратно към съдебната практика от раздел На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК
.

Публикувано тук на 12.12.2024

.

Казус. Първо е вписана възбрана на КОНПИ, след нея - искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителен договор за окончателен). Спечелилият делото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД губи имота - отнемат му го в полза на държавата - цитират чл. 452 и 453 ГПК. Тук случаят е ясен - длъжникът се явява праводател на ищеца и при прехвърлянето на възбранения имот по съдебен ред всички тежести преминават към него. Все едно е купил имот с тежести.

Нашият случай е съвсем друг - Ивайло Бировски не ни е праводател, неговите тежести нямат място в имотните ни партиди. От СлВп-Плевен се оправдават, че програмата автоматично ги е пренесла. На всичко отгоре не могат да ги заличат, защото програмата не им позволявала. Какъв ли ще е този технически и софтуерен проблем, който не може да се отстрани вече близо две години? - вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба и по-конкретно -  Окръжен съд Плевен - Разпореждане изх. № 2635/ 04.05.2023 - проблемът е софтуерно-технически и следва да се реши от Агенцията по вписванията 

.

         Цялото определение: https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=631D0AB72C5BAA57C225809F0030B380

,

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 2/05.01.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 5112 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. чл. 24, ал. 2 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД (отм.) - аргумент от § 5 от ПЗР на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ).
Обжалвано е определение № 3722/ 21.12.2015 г. при поправена очевидна фактическа грешка с определение № 2263/ 30.06.2016 г. по ч. гр. д. № 4995/ 2015 г., с което Софийски апелативен съд е оставил без уважение частна жалба срещу определение от 01.10.2015 г. по гр. д. № 4222/ 2011 г. на Софийски градски съд.
Определението обжалват Н. С. Щ. и Р. К. Щ. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос (допълнен и уточнен в духа на заявените касационни оплаквания съобразно указанията с т. 1 по тълк. д. № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС) : Възниква ли правото на отмяна на обезпечителната мярка по чл. 24, ал. 2 и 3 от ЗОПДИППД (отм.) за купувача по влязлото в сила конститутивно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато продавачът по предварителния договор е ответникът по иска с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), а исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана след вписване на възбраната? Касаторите считат, че въпросът обосновава изводите на въззивния съд, а допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК извеждат с довода, че въззивният съд го е решил в противоречие с определение № 3726/ 12.21.2015 г. по ч. гр. д. № 4279/ 2015 г. на Софийски апелативен съд. Искат определението да бъде отменено, защото неправилно отрича упражненото от тях право по чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.).
Не са постъпили писмени отговори от ответниците по частната касационна жалба Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), правоприемник на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) и [фирма], правоприемник на [фирма], един от ответниците по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).
Писмен отговор не е постъпил и от Прокуратурата на Република България.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира частната касационна жалба с допустим предмет. Чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) предвижда, че определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Правото на третото лице да обжалва определението, с което обезпечителната мярка е допусната и да иска нейната отмяна, произтича пряко от закона - чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.). Следователно случаят попада в обхвата на чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 ГПК. Цената на иска надхвърля 5 000 лв. Следователно е преодоляна и забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни. Касатори са третите лица, чието право на отмяна на наложените обезпечителни мерки обжалваното определение отрича. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, а определението следва да се допусне до касационен контрол. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е приел, че с разпоредбата на чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.) касаторите обосновават упражненото право да искат отмяна на възбраните върху два апартамента в [населено място] като мерки в обезпечение на иска с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИПП (отм.), предявен от КОНПИ срещу [фирма] и други физически и юридически лица. Въззивният съд е отрекъл титулярството на упражненото право и е потвърдил определението, с което първата инстанция е отхвърлила молбата по чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.). Мотивирал се е с това, че след вписването на обезпечителната възбрана върху двата апартамента е била вписана исковата молба по приложеното решение, с което по искове по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на наследодателя на касаторите са обявени за окончателни два предварителни договора за покупко-продажба на същите апартаменти срещу [фирма] като правоприемник на [фирма]. Въззивният съд се е позовал на чл. 452, ал. 2, вр. чл. 453, т. 2 ГПК и е намерил за непротивопоставими правата, които касаторите черпят от влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, на правата, които държавата черпи от вписаните възбрани като мерки в обезпечение на предявения иск по чл. 28 ЗОПДИПП (отм.) срещу [фирма], правоприемникът на [фирма].
С влязло в сила определение № 3726/ 12.21.2015 г. по ч. гр. д. № 4279/ 2015 г. Софийски апелативен съд е приел, че е титуляр на правото по чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.) ищецът по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, уважен с влязло в сила решение срещу ответника по иска по чл. 28 ЗОПДИПП (отм.) и когато обезпечителната възбрана е вписана преди датата, на която е вписана исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В определението се приема, че наложената обезпечителна мярка се отменя, стига купувачът да е платил цената по предварителния договор и да е представил декларацията по чл. 24, ал. 3 ЗОПДИППД (отм.).
Касациионният контрол следва да бъде допуснат. Повдигнатият въпрос обосновава обжалваното определение, а приложеното към изложението влязло в сила определение обосновава допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд навира за правилна съдебната практика, проведена с обжалваното определение. Тя предполага следния отговор на процесуалноправния въпрос: когато исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу ответника по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) е вписана след вписване на обезпечителната възбрана, ищецът по конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е титуляр на правото на отмяна на обезпечителната мярка, предвидено в чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.). Мотивите са следните:
Чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.) признава правото на третото лице, което претендира самостоятелни права върху имуществото, по отношение на което са наложени обезпечителни мерки по иска с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), да поиска тяхната отмяна. Правата на третото лице са самостоятелни по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД, когато имуществото е придобито: 1) на оригинерно основание; или 2) преди проверявания период (арг. от обратното от чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.)); 3) е придобило имуществото от лице, различно от проверяваното и от лицата по чл. 5 - 10 ЗОПДИППД (отм.) или 4) е придобило имуществото от проверяваното лице или от лицата по чл. 5 - 10 ЗОПДИППД (отм.), но способът е възмезеден, третото лице е добросъвестно, придобило е правата по възмезден начин, изплатило е действителната стойност на имуществото (чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.)) и неговите права са противопоставими на Българската държава, защото е изключена относителната недействителност от чл. 401 и чл. 452, ал. 1 и 2, вр. чл. 453 ГПК. Само в тези хипотези обезпечителната мярка неоправдано засяга правната сфера на третото лице, а законът му признава право на отмяна на определението за допускане на обезпечението върху имуществото, което не подлежи на отнемане в полза на държавата. Чл. 29 ЗОПДИППД (отм.) признава на това трето лице и правото да встъпи (допълнително или главно) в производството по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.)).
Когато исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу ответника по иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.) е вписана след вписване на обезпечителната възбрана, ищецът по конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не е титуляр на правото по чл. 24, ал. 2 и 3 ЗОПДИППД (отм.). Съгласно чл. 401 ГПК, възбраната в обезпечение на иска поражда действието, предвидено в чл. 451 - 453 ГПК. Чл. 453, т. 2 ГПК решава конкуренцията на правата на държавата от обезпечения иск и тези на купувача от влязлото в сила конститутивно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. На държавата са непротивопоставими правата на купувача по предварителния договор, когато исковата молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е вписана след вписване на възбраната. Ищецът по конститутивното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД няма право на отмяна на обезпечителната мярка и по причина, че неговото право на собственост върху имота, обект на възбрана, не е самостоятелно по смисъла на чл. 24, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.). То е производно от правото на ответника по предявения иск с правна квалификация чл. 28 ЗОПДИППД (отм.).
Настоящият състав на Върховния касационен съд следва да остави без уважение частната касационна жалба срещу правилното определение на въззивния съд.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 3722/ 21.12.2015 г. при поправена очевидна фактическа грешка с определение № 2263/ 30.06.2016 г. по ч. гр. д. № 4995/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната касационна жалба на Н. С. Щ. и Р. К. Щ. срещу определение № 3722/ 21.12.2015 г. при поправена очевидна фактическа грешка с определение № 2263/ 30.06.2016 г. по ч. гр. д. № 4995/ 2015 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

.

Начало на блога

.