Начало на блога

Обратно към съдебната практика от раздел На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК

.

Публикувано тук на 12.12.2024

.

Има връзка със статията Чл. 453, т. 2 ГПК - дребен пропуск на законодателя с тежки последици

.

Казус. Родители даряват имот на едната си дъщеря. След смъртта им другата предявява иск за възстановяване на запазената част от наследството. Обаче преди да впише исковата си молба, имотът е възбранен за дълг на дарената. РС-Левски отхвърля иска, ОС-Плевен го уважава (много хубаво решение), ВКС обезсилва (казва, че към момента на възбраната дарената е била собственичка на целия имот) Казусът е по-сложен, тук го представям опростено. Според мен, ВКС не са прави, т.к. съгл. чл. 28 от Закона за наследството, „Когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя." Следователно, желанието на родителите да дарят целия имот на едната си дъщеря не произвежда правно действие. Запазената част от наследството остава в патримониума им и преминава директно в патримониума на другата им дъщеря без никакви тежести. ВКС изглежда е сметнал, че запазената част от наследството е преминала първо от патримониума на родителите към патримониума на дарената сестра, натоварила се е с тежести и оттам вече се е отправила към патримониума на другата дъщеря ведно с тежестите. Струва ми се, че произнасянето на Плевенския окръжен съд е много по-добро.

.

Решението на 1-ва инстанция - Решение от 26.05.2017 по гр. дело № 658/2016 на РС-Левски

Решението на 2-ра инстанция - Решение от 26.10.2017 по в.гр.д № 559/2017 на ОС-Плевен

.

Из решението на ВКС

"недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено след вписване на възбраната /чл.452, ал.2 ГПК/ и непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове по отношение на взискателя /чл.453, т.1 ГПК/. В конкретния случай заявените от ищцата собственически права на посоченото в исковата молба основание- по силата на съдебна делба с участието на ответницата А. Б., по отношение на която извършеното от наследодателя дарение е било намалено и имотът- върнат в наследството на основание чл.36, ал.1 ЗН (върнат, целият обременен с тежести, според ВКС - well, I don't think so - коментарите ми са тук по-долу), като преди това върху процесния имот е била вписана възбрана в полза на взискателя, обуславят извода, че тези права нямат самостоятелен и противопоставим на взискателя характер, а са производни на правата на длъжника, при което, съгласно чл.453, т.1 ГПК, същите не могат да се противопоставят на взискателя, щом са вписани след възбраната /в този смисъл и Определение № 55 от 08.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 19/ 2010 г. на І г.о. (не е публикувано съдържанието му, б.м.), според което е недопустим иск по чл.440 ГПК на трето лице, възвърнало си собствеността върху имота след разваляне на сделката с длъжника, щом исковата молба за развалянето е била вписана след възбраната в полза на взискателя/."

       Коментар по "Определение № 55 от 08.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 19/ 2010 г. на І г.о. (не е публикувано съдържанието му, б.м.), според което е недопустим иск по чл.440 ГПК на трето лице, възвърнало си собствеността върху имота след разваляне на сделката с длъжника, щом исковата молба за развалянето е била вписана след възбраната в полза на взискателя/" В цитираното от ВКС определение става дума за сделка, с която имотът е бил прехвърлен, а в случая - за дарение, с което запазената част от наследството не е билс прехвърлена, а си е останала в патримониума на наследодателя, откъдето я получава наследникът. Нали затова се казва "запазена част от наследството"? И нали затова тази част е "ненакърнима", защото е извън "разполагаемата част"? Според мен, приживе наследодателят разполага само с разполагаемата част, а запазената си стои в патримониума му докрай и се прехвърля по наследство чак след смъртта му, а в случай, че се е разпоредил със запазената (чрез дарение или завещание), то такова разпореждане е нищожно, без правно действие, без вещно-прехвърлителен ефект - вж чл. 28 ЗНасл. (б.м.)

 .

Цялото решение

.

Ключови фрази
Иск за защита правата на трето лице, засегнато от изпълнение * очевидна неправилност * правен интерес * недопустимост на иск


Р Е Ш Е Н И Е


№127

гр. София, 26.10.2018 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ


при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 897 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Б. срещу Решение № 424/ 26.10.2017 г. по в.гр.д. № 559/ 2017 г. на Плевенския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 88/ 26.05.2017г. по гр.д.№ 658/ 2016 г. на Районен съд - [населено място], с което е отхвърлен предявеният от М. П. К. против А. П. Б. и А. Н. Б. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 440 ГПК, вместо което е постановено уважаване на същия, като е признато за установено по отношение на ответниците, че поземлен имот с идентификатор № 03366.602.29 по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-58/ 24.09.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 1 201 кв.м., ведно с построените в имота еднофамилна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 03366.602.20.1 на площ от 74 кв.м. и постройка от 70 кв.м. с идентификатор № 03366.602.29.3, представляваща допълващо застрояване, по отношение на който имот е насочено изпълнение за парично вземане на кредитора А. Н. Б. по изп.дело № 20138150400260 на ЧСИ Т. К. с район на действие Окръжен съд- [населено място], не принадлежи на длъжника А. П. Б.. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение, а при условията на евентуалност- за неговата неправилност поради необоснованост, нарушаване на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, като се моли за обезсилването му, респ. за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което исковата претенция по чл. 440 ГПК бъде отхвърлена със законните последици.

Ответниците по касационната жалба- М. П. К. и А. П. Б. не заявяват становище по същата.

С Определение № 342/ 21.06.2018 г. касационното обжалване на въззивното решение на Добричкия окръжен съд е допуснато на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК предвид наличието на вероятност същото да е недопустимо поради липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл.440 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от М. П. К. против А. П. Б. и А. Н. Б. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 440 ГПК- за установяване, че описаният по-горе недвижим имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение за удовлетворяване на парично притезание на взискателя А. Н. Б., не принадлежи на длъжника А. П. Б.. В исковата молба са изложени твърдения, според които процесният недвижим имот в [населено място] е придобит от ищцата с влязло в сила решение по извършване на делбата /Решение № 108 от 07.07.2016 г. по гр.д.№ 80/ 2015 г. на РС- [населено място]/, с което имотът й е поставен в дял на основание чл.353 ГПК. Имотът е бил предмет на дарение, извършено от наследодателя на ищцата П. А. Д. в полза на ответницата А. П. Б. през 1995 г., като в производството по допускане на делбата с влязло в сила Решение № 41 от 31.03.2016 г. по гр.д.№ 80/ 2015 г. на РС- [населено място] това дарение било намалено за възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на прехвърлителя, имотът е бил върнат в наследството на основание чл.36, ал.1 ЗН и допуснат до делба при квоти: 1/3 ид.ч. за М. К. и 2/3 ид.ч. за А. Б.. През м.септември 2016 г. ищцата получила съобщение от ЧСИ Т. К. с район на действие ОС- [населено място], че 2/3 ид.ч. от така придобития от нея имот се изнасят на публична продан по изп.дело № 20138150400260, по което взискател е ответницата А. Б., а длъжник- ответницата А. Б., въз основа на наложена през 2013 г. възбрана за обезпечаване на вземане на взискателя. Предвид отказа на частния съдебен изпълнител да преустанови изпълнителните действия по отношение на придобития от нея имот, ищцата моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 440 ГПК бъде признато за установено по отношение на взискателя и длъжника, че имотът не принадлежи на последния.

За да се произнесе по съществото на така предявения иск, въззивният съд е приел, че същият е допустим поради наличие на правен интерес от търсената защита, доколкото ищцата претендира самостоятелни собственически права върху процесния имот, по отношение на който е насочено принудително изпълнение за задължение на трето лице. Същевременно са изложени мотиви, според които наложената през 2013 г. възбрана е непротивопоставима на ищцата, макар и същата да е придобила собствеността върху имота след вписването й, тъй като по смисъла на чл. 452, ал. 2 ГПК на взискателя са непротивопоставими само извършените след вписване на възбраната разпореждания от страна на длъжника, докато в случая такива не са налице, а правата на ищцата произтичат от влязъл в сила правораздавателен акт на съда, какъвто представлява решението по извършване на делбата.

Предвид така очертаните факти, обусловили правния интерес от търсената с иска по чл. 440 ГПК защита, настоящата касационна инстанция намира, че същият е недопустим поради липса на правен интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка, обуславяща съществуването на правото на иск. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя възприетото в Решение № 65 от 01.08.2017 г. по гр.д.№ 4046/ 2016 г. на ІІ г.о. (фирма апортира възбранени имоти в друга фирма. Другата предявява иск по чл. 440 ГПК с претенции, че не е длъжник - иска да се отърве от възбраните. Делото минава на две инстанции с противоположни произнасяния. ВКС обезсилва и прекратява поради липса на правен интерес. Апортът е прехвърлителна сделка и си върви с тежестите, б.м.) , според което не е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК, когато същият е изключен от изложените твърдения за придобиване на собствеността от ищеца след извършените разпоредителни действия от страна на длъжника в негова полза, доколкото по същество такава претенция на ищеца не отрича правата на длъжника, а произтича от тях. В този смисъл засягането на правата на ищеца е резултат на правните последици на вписаната в хода на изпълнителния процес възбрана, изразяващи се в признатата от закона недействителност на разпореждането с възбранения имот, извършено след вписване на възбраната /чл.452, ал.2 ГПК/ и непротивопоставимостта на невписаните преди възбраната актове по отношение на взискателя /чл.453, т.1 ГПК/. В конкретния случай заявените от ищцата собственически права на посоченото в исковата молба основание- по силата на съдебна делба с участието на ответницата А. Б., по отношение на която извършеното от наследодателя дарение е било намалено и имотът- върнат в наследството на основание чл.36, ал.1 ЗН, като преди това върху процесния имот е била вписана възбрана в полза на взискателя, обуславят извода, че тези права нямат самостоятелен и противопоставим на взискателя характер, а са производни на правата на длъжника, при което, съгласно чл.453, т.1 ГПК, същите не могат да се противопоставят на взискателя, щом са вписани след възбраната /в този смисъл и Определение № 55 от 08.02.2010 г. по ч.гр.д.№ 19/ 2010 г. на І г.о. , според което е недопустим иск по чл.440 ГПК на трето лице, възвърнало си собствеността върху имота след разваляне на сделката с длъжника, щом исковата молба за развалянето е била вписана след възбраната в полза на взискателя/.
По изложените съображения обжалваното въззивно решение на Плевенския окръжен съд се явява недопустимо като постановено по недопустим иск и като такова подлежи на обезсилване заедно с решението на първата инстанция, а производството по делото- на прекратяване.
С оглед изрично заявеното от процесуалния представител на касатора и ответник А. Б. в хода на устните състезания пред настоящата инстанция, независимо от изхода на делото разноски в полза на същата не следва да се присъждат. В полза на ответницата А. Б. ищцата М. К. следва да заплати на основание чл.78, ал.4 ГПК сумата 1 200 лв. за разноски в първоинстанционното производство- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :


ОБЕЗСИЛВА Решение № 424/ 26.10.2017 г. по в.гр.д. № 559/ 2017 г. на Плевенския окръжен съд, както и Решение № 88/ 26.05.2017г. по гр.д.№ 658/ 2016 г. на Районен съд - [населено място].
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото като недопустимо.
ОСЪЖДА М. П. К. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на А. Н. Б. сумата 1 200 лв. разноски за първоинстанционното производство.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Начало на блога

Обратно към съдебната практика от раздел На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК