На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК

Вж статията Чл. 453, т. 2 ГПК - дребен пропуск на законодателя с тежки последици

.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.

На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната - чл. 453, т.2 от ГПК (превод: Ако с измама ви вземат имота и наложат възбрана върху него за дългове на измамниците, не можете да си го върнете).  Нашият случай не е такъв (исковата ни молба беше вписана година преди възбраната на КПКОНПИ), но много хора, пострадали от измама като нас, са изгубили имотите си, само защото върху тях е била вписана възбрана преди завеждане на делото срещу измамниците. По тази тема намерих едно-единствено щастливо изключение - Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС - отлично! 

.

Решение от 05.03.2015 по гр. д. №5464/2014 на ВКС - отлично! С пълномощно, използвано на 17.06.2011 - три дни след смъртта на "дарителката" (поч. на 14.06.2011), били дарени 3/4 от апартамент 93 кв. м. в центъра на Пловдив на двама измамници. Дарението било обявено от съда за нищожно на осн. чл. 26, ал. 2 ЗЗД (липса на съгласие), но преди вписването на ИМ, по партидите на измамниците била наложена възбрана и целият апартамент - продаден на търг по ГПК. Наследницата завежда второ дело - по чл. 108 ЗС. На две инстанции съдът признава на ищцата (дъщеря и единствена наследница) само ¼ от апартамента - неин дял от починалия ѝ през 2002 баща, понеже била вписала ИМ след налагане на възбраната. Така се губи имот! Само защото ИМ е вписана след възбраната!!! - вж Чл. 453 ГПК: "На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят: 1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната; 2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната" (превод: за взискателя не важат никакви сделки, искови молби и т.н., вписани след възбраната; в нашия случай не сме имали такъв проблем, защото исковата ни молба беше вписана преди възбраната на КПКОНПИ, но пък имахме и продължаваме да имаме други - вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба) ВКС обаче успява да обърне делото и сагата завършва с хепи енд. Мотивите на върховните съдии са направо "висша математика" на тема чисто оповестително и оповестително-защитно действие на вписването на исковите молби (чл. 114 ЗС). Темата за действието на вписването е много интересна и много спорна. На мен лично ми е пълна мъгла. Както и да е, важното в този казус е, че справедливостта е възстановена. Решението на 1-ва инстанция - Решение от 21.01.2014 по гр.д №907/2013 на ОС-Пловдив (на 2-ра не го открих, б.м.)

 .

Определение от 05.01.2017 по ч. гр. д. № 5112/2016 на ВКС Казус. Първо е вписана възбрана на КОНПИ, след нея - искова молба по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (за обявяване на предварителен договор за окончателен). Спечелилият делото по чл. 19, ал. 3 ЗЗД губи имота - отнемат му го в полза на държавата - цитират чл. 452 и 453 ГПК. Тук случаят е ясен - длъжникът се явява праводател на ищеца и при прехвърлянето на възбранения имот по съдебен ред всички тежести преминават към него. Все едно е купил имот с тежести.

.

Решение от 26.10.2018 по гр.дело № 897/2018 на ВКС  Родители даряват имот на едната си дъщеря. След смъртта им другата предявява иск за възстановяване на запазената част от наследството. Обаче преди да впише исковата си молба, имотът е възбранен за дълг на дарената. РС-Левски отхвърля иска, ОС-Плевен го уважава (много хубаво решение), ВКС обезсилва (казва, че към момента на възбраната дарената е била собственичка на целия имот). Решението на 1-ва инстанция - Решение от 26.05.2017 по гр. дело № 658/2016 на РС-Левски. Решението на 2-ра инстанция - Решение от 26.10.2017 по в.гр.д № 559/2017 на ОС-Плевен

.

Определение от 29.11.2019 по гр.д. №8391/2019 на РС-Варна Ищец предявява иск за прогласяване нищожност на договор за учредяване на ипотека, като твърди, че е собственик на ид.ч. по договор за дарение и иска нищожност за своите ид.ч., но ипотеката е била вписана върху целия имот преди договора за дарение и целият имот вече е продаден  на търг. Съдът цитира чл. 453 ГПК и прекратява делото. Потвърдено с Oпределение от 03.02.2020 по ч.търг.д. № 81/2020 на ОС-Варна (публикувано тук по-долу, след определението на РС-Варна). Недопуснато до касация с Определение от 10.07.2020 по ч. гр. д. № 1681/2020 на ВКС. И този казус е ясен, както и предишния от Определение от 05.01.2017 по ч. гр. д. № 5112/2016 на ВКС с възбраната, наложена преди уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. И двата показват нагледно за какви искови молби, вписани след наложена тежест, е относима разпоредбата на чл. 453, т.2, а именно - за искови молби, по които длъжникът е праводател на ищеца.

.

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.