Нотариалните производства по чл. 569 точки 5-7 от ГПК

Начало на блога

Обратно към раздел Отделни членове от законодателството с мои бележки

.

Дата на публикация: 08.04.2025

.

СПРАВКА - Чл. 569 т. 5-7 ГПК: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:

           5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;

           6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 (за отказите да се впише, б.м.);

           7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;"

.

                Преди 1997 г. всички вписвания и т.н. са се извършвали от държавните нотариуси, между 1997 и 2004 - от съдиите по вписванията, а от 2004 насам - от лица със средно образование по разпореждане на СдВп (понякого дори без разпореждане)  - вж материала Главните и старши специалисти от дирекция "Имотен регистър" са лица със средно образование. 

.

            За целта през 2004 г. са изменени ПВп и ЗКИР, като е добавено "по разпореждане" на съдията по вписванията.

.

              В ГПК обаче текстът на чл. 569 т. 5-7 се е запазил, какъвто е бил още в стария ГПК (чл. 465, отм.). Не е добавяно "по разпореждане". Няма и как да се добави, т.к. провеждането на нотариалното производство е дейност с оглед на личността (intuitu personae), тоест дейност, която се извършва лично от оторизирано, квалифицирано и/или тясно специализирано лице, носещо лична отговорност.

 

             В случая това е Съдията по вписванията. На него държавата е делегирала права да провежда нотар. пр-ство по чл. 569, т. 5-7 ГПК (да вписва, да издава удостоверения за вещни тежести и др.), точно както е делегирала права на Нотариуса да провежда нотар. пр-ство по чл. 569, т. 1-4 (да изповядва сделки, да удостоверява подпис, дата и др.)

.

              Нотариусът, от своя страна, под страх от наказателна отговорност, не може да разпорежда на лица без нотариални функции да изповядват сделки и т.н., а отговорността му е лична. (Не става дума за помощник-нотариусите по заместване!)

.

             Хайде сега да си представим за миг невъзможното - че нотариусът разпорежда "Сделката да се изповяда!", след което оставя лица без нотариални функции да я изповядат и ако допуснат грешка, да поемат неговата отговорност.

.

             Е, точно така се работи в службите по вписванията! Съдиите по вписванията разпореждат "Актът да се впише!" или "Да се издаде УВТ", след което оставят специалистите на АВп със средно образование да вписват по партидите и да издават УВТ-та, а ако допуснат грешка, да поемат тяхната отговарност (чл. 49 ПВп) - вж Определение от 19.06.2013 г. по гр.д. №1720/2013 на ВКС (отхвърлени искове срещу Министерство на правосъдието като работодател на СдВп за вреди от невярно УВТ. ВКС не допуска касация с думите, че съдиите по вписванията "нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа, издаден от служителя на АВ" (sic! съдиите по вписванията с подписа си само оформят удостоверението за вещни тежести, издадено от служителя на АВ със средно образование!)

.

     Що за нотариално пр-ство е това? Това по-скоро е 8-мото чудо на света.

.

     Още по въпроса за нотариалното пр-ство по чл. 569 т.5-7ГПК:

      Разяснения на адвокатско д-ство: "Регистърните производства са вид охранителни производства, които имат за предмет вписване на определени обстоятелства или обявяване на определени актове в специален регистър. В Република България такива са имотният регистър, търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел и регистър Булстат при Агенция по вписванията, централният регистър на особените залози към Министерство на правосъдието и други."

             Бележка блогър. Вид охранителни пр-ства, друг път! Регистърните пр-ства са си чисто административни - вж Закона за Търговския регистър, за регистър БУЛСТАТ., за особените залози. Само вписването в т.нар. Имотен регистър, който не съществува, продължава да се счита за охранително (още: съдебно-охранително или направо нотариално по чл. 569 т. 5-7 ГПК).

           Това е голямо недоразумение, защото:

          1. В ГПК пише "вписването". Вписването на какво? На имоти, на фирми, на БУЛСТАТ, на залози? Като го четеш този ГПК, ще си помислиш, че е едно-единствено вписване, а то отдавна не е. Разпоредбите на чл. 569, т, 5-7 ГПК са остарели и неадекватни.

          2. Съгл. т. 6 от ТР 7/12 от 25.04.2013, обхватът на проверката от СдВп е толкова ограничен, че напълно обезсмисля нотариалното пр-ство по чл. 569, т. 5 ГПК, а съдията по вписванията е приравнен на обикновен администратор с по-малко права и от чиновник в данъчното - вж Решение от 11.02.2022 по дело №2746/2021 на Административен съд - Бургас, в сила от 10 март 2022).

         3 .Съгл становище на ВАдвС от 03.02.2009 вр. с тълк. дело 1/2008:  "Преди нотариалната реформа от 1998 г. вписванията не се разглеждаха като отделно производство, доколкото се осъществяваха от едни и същи органи в рамките на един и същ процес, като елемент от нотариалните действия по сключване и удостоверяване на съответните сделки. Еманципирането им не е напълно приключило. Действащият ГПК все още ги разглежда като вид нотариално производство, въпреки съществените различия по отношение на водещия процеса орган и на приложимите процесуални правила."

                Бележка блогър. Много точно становище на ВАдвС! Вписването на имоти някога е било нотариално, когато са го правели нотариусите. Законодателят е спал, като е гласувал новия ГПК от 2008. Спи и досега, затова годините си минават, а остарелите норми си стоят.

.

    И по въпроса за оспорване на охранителния акт

.

ГПК Оспорване на охранителния акт

Чл. 537. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания (охранителен, б.м.) акт се уважава, не подлежи на обжалване.

             Обаче, ако при вписванията в т.нар. имотен регкстър е допусната грешка или има пропуск/непълнота, заявителят може да поиска поправката ѝ по чл. 33в ПВп по сега действащата персонална система на вписване или по чл. 89, ал. 2 ЗКИР преди издаване на заповед по чл. 70 ЗКИР, а в бъдеще, ако по исков ред се установи, че вписването е недопустимо, недействително и т.н., вписването се заличава на осн чл. 90 и сл. ЗКИР и сл.

.

Заключение. Производството по вписване е охранително, само ако:

1. се провежда от съда и

2. вписването е в съдебен регистър.

СдВп все още е част от съдебната власт, но не разпорежда вписване в съдебен регистър, следователно мястото му не е в съдебната власт.

 .

Впрочем, на сайта на Министерство на електронното управление няма информация за псевдо-нотариалните услуги на съдиите по вписванията. Там всички услуги на АВп са представени като административни, каквито са си - вж Административните услуги на АВп според Министерството на електронното управление 

.

.

Вж също така съдебната практика в раздел Отговорност за вреди от грешки при вписванията)

.

 

Вж също така: 25.08.2024 Как би трябвало да бъде устроена работата в Имотния регистър (лично мнение, бел. блогър) - съдиите по вписванията да бъдат към АВп, да не разпореждат, а сами да си вършат работата, както правят юристите в Търговския регистър и в Регистъра на особените залози, а Изп. директор на АВп да издава заповеди по чл. 70 ЗКИР паралелно със заповедите на Изп. директор на АГКК по чл. 35 ЗКИР.

.

.

Начало на блога

Обратно към раздел Отделни членове от законодателството с мои бележки

.