Определение от 19.06.2013 г. по гр.д. №1720/2013 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Отговорност за вреди от грешки при вписванията  

 .

 Дата на публикация: 28.12.2024

.

Резюме. УВТ с невярно съдържание. Искове срещу Министерство на правосъдието по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сума от около 75 000 лв. 1-ва инстанция ги уважава. 2-ра отхвърля. ВКС не допуска до касация. Тук е култовото произнасяне на ВКС, че съдиите по вписванията "нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа, издаден от служителя на АВ" (sic! съдиите по вписванията с подписа си само оформят удостоверението за вещни тежести, издадено от служителя на АВ със средно образование!)

.

Из определението
 невярното удостоверяване е извършено от В. С. като служител в Агенцията по вписванията (служителите в имотния регистър на АВп са със средно образование, б.м.), в резултат на което на ищеца са причинени вреди, но с оглед разпоредбата на чл. 49 ПВ отговорност за вредите, които произтичат от допуснати неточности в издаваните от нейните служители удостоверения и преписи, които не съответстват на данните по книгите за вписвания, носи Агенцията по вписванията. Приел е, че действително за отговорността на дееца В. С. за извършеното от нея престъпление по чл. 311, ал. 1 НК е необходимо посредственото извършителство на съдиите по вписванията, които са подписали издадените от С. удостоверения с невярно съдържание, увредили ищеца, но при посредственото извършителство не е налице съучастие, същите нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа (sic! съдиите по вписванията с подписа си само оформят документа!), издаден от служителя на АВ, защото нямат нормативно задължение да извършват проверки по книгите за вписвания, намиращи се в АВ, при издаване на удостоверение или препис от натовареното с това задължение длъжностно лице от АВ/ чл. 50, ал. 2 ПВ/ (върховните съдии май бъркат "длъжностно лице по регистрация в търговския регистър", което е юрист - вж чл. 20, ал. 1 от Закона за търговския регистър, с "длъжностно лице от имотния регистър на АВ", което е среднист, б.м.). Въпросът коя е материалноправната отговорна страна по искове с правно основание чл. 49 ЗЗД при издадено невярно удостоверение за тежести - Службата по вписванията на основание чл. 49 ПВ или Министерство на правосъдието на основание чл. 49 ЗЗД след полагане подписа на съдия по вписванията, е решен от въззивния съд в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 49 ЗЗД и предпоставките за наличие на тази гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работата, поради което разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.(трайната съдебна практика може да се види в раздел Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и в раздел Хаос в организацията на дейността по вписванията)
         Бележки. 1. Върховните съдии смятат ПВп за по-меродавен от ГПК, сякаш не знаят, че съгл. чл. 15, ал. 3 ЗНА  "Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт."
                         2. Върховните съдии не отчитат, че дейността по издаване на УВТ е неприсъща (непосилна) за лица със средно образование, каквито са специалистите на АВп от дирекция "Имотен регистър", т.к. съгл. чл. 569, т. 7 ГПК  издаването на удостоверение за тежести се извършва в нотариално производство: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: т. 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести".
.

Цялото определение https://www.vks.bg/pregled-akt.jsp?type=ot-delo&id=A6BA1F2C3C50B930C2257B8F00254292
     
 .
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 761


С., 19.06. 2013 година




Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА


като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1720 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Р. Б. от [населено място], чрез пълномощниците си адв. Л. Р. от АК-В. и адв. М. С. от АК-В., против въззивно решение № 263 от 23.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 316/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 179 от 15.02.2012 г. по гр.д. № 535/2010 г. на Великотърновския окръжен съд, в частта му, с която са уважени предявените искове от Б. Р. Б. срещу Министерство на правосъдието [населено място], с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на деликт, сумата от 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деликт и сумата 10 306,57 лв. - мораторна лихва върху главницата от 50 000 лв., и тези искове за отхвърлени като неоснователни, със законните последици.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че с постановеното въззивно решение, с което са отхвърлени изцяло предявените от него срещу Министерство на правосъдието искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, представляващи заплатена сума за покупка на недвижими имоти в размер на 50 000 лв., за които са били издадени удостоверения за тежести с невярно съдържание, сумата от 15 000 лв. неимуществени вреди и сумата от 10 306,57 лв. лихва за забава върху главницата от 50 000 лв., съдът се е произнесъл по правни въпроси от процесуално и материално естество, значими за изхода на спора, в противоречие с практиката на ВКС, като е посочено ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото - основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са за материалноправната легитимация на Министерството на правосъдието по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД в случаите, при които са издадени неверни удостоверявания с данните в книгите по вписванията при Агенция по вписванията, за който твърди, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС; относно това дали разпоредбата на чл. 49 Правилника за вписванията е специална по отношение на чл. 49 ЗЗД; за наличието или липсата на вина на съдиите по вписванията при издаване на удостоверение за тежести, което е подписано от тях и в което невярно са отразени конкретни обстоятелства; за отговорността на Агенция по вписванията, когато са причинени вреди от действията на нейни служители, издали съответните удостоверения или преписи, които не съответстват на данните в книгите по вписвания; както и коя е материалноправната отговорна страна по искове с правно основание чл. 49 ЗЗД при издадено невярно удостоверение за тежести - Службата по вписванията на основание чл. 49 ПВ или Министерство на правосъдието на основание чл. 49 ЗЗД след полагане подписа на съдия по вписванията, за които твърди, че разрешаването им е значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Министерство на правосъдието [населено място], не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Третите лица помагачи В. М. С. от [населено място] и Агенция по вписванията [населено място], не изразяват становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на исковете над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли предявените искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, които да обосновават пасивната материалноправна легитимация на Министерство на правосъдието да отговаря по тях. Приел е, че за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице вреди, причинени на пострадалия ищец, те да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД/ответното министерство/ е възложил работа, вредите да са причинени при или по повод възложената работа и наличие на вина за причинените вреди от страна на изпълнителя й. В тази връзка по делото е приел за установено, че невярното удостоверяване е извършено от В. С. като служител в Агенцията по вписванията, в резултат на което на ищеца са причинени вреди, но с оглед разпоредбата на чл. 49 ПВ отговорност за вредите, които произтичат от допуснати неточности в издаваните от нейните служители удостоверения и преписи, които не съответстват на данните по книгите за вписвания, носи Агенцията по вписванията. Приел е, че действително за отговорността на дееца В. С. за извършеното от нея престъпление по чл. 311, ал. 1 НК е необходимо посредственото извършителство на съдиите по вписванията, които са подписали издадените от С. удостоверения с невярно съдържание, увредили ищеца, но при посредственото извършителство не е налице съучастие, същите нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа, издаден от служителя на АВ, защото нямат нормативно задължение да извършват проверки по книгите за вписвания, намиращи се в АВ, при издаване на удостоверение или препис от натовареното с това задължение длъжностно лице от АВ/ чл. 50, ал. 2 ПВ/. Съдът е приел, че в случая след като съдиите по вписванията не са действали виновно при подписване на издадените от В. С. удостоверения, използвани при изповядване на сделката, при която ищецът е придобил недвижими имоти, обременени с вещни тежести, а са установени виновни действия от страна на В. С. при изпълнение на възложената й от Агенцията по вписванията работа, то за причинените на ищеца вреди би следвало да носят отговорност В. С. по реда на чл. 45 ЗЗД и Агенцията по вписванията на основание чл. 49 ЗЗД, чиято отговорност е солидарна с тази на прекия причинител на вредите. В случая, тъй като не са налице виновни действия или бездействия от страна на съдиите по вписванията, на които Министерство на правосъдието се явява възложител на определена работа, то само този факт изключва гаранционно-обезпечителна отговорност на Министерство на правосъдието за претърпените от ищеца вреди - имуществени и неимуществени.
Поставеният от касатора правен въпрос за материалноправната легитимация на Министерството на правосъдието по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД в случаите, при които са издадени неверни удостоверявания с данните в книгите по вписванията при Агенция по вписванията/АВ/, не е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която Министерство на правосъдието е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от незаконни действия на съдиите изпълнители и съдиите по вписванията, тъй като те са длъжностни лица в служебни отношения с министерство на правосъдието. В съответствие с тази задължителна съдебна практика в случая съдът е приел, че по делото не са установени незаконни действия на съдиите по вписванията при издаване на процесните удостоверения, а такива на служител при АВ и тъй като съгласно чл. 49 ПВ, когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се предвид това, което е вписано в книгите, но АВ отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тези удостоверения и преписи. Останалите правни въпроси от материално естество - относно това дали разпоредбата на чл. 49 Правилника за вписванията е специална по отношение нормата на чл. 49 ЗЗД; за наличието или липсата на вина на съдиите по вписванията при издаване на удостоверение за тежести, което е подписано от тях и в което невярно са отразени конкретни обстоятелства; за отговорността на Агенция по вписванията, когато са причинени вреди от действията на нейни служители, издали съответните удостоверения или преписи, които не съответстват на данните в книгите по вписвания; както и коя е материалноправната отговорна страна по искове с правно основание чл. 49 ЗЗД при издадено невярно удостоверение за тежести - Службата по вписванията на основание чл. 49 ПВ или Министерство на правосъдието на основание чл. 49 ЗЗД след полагане подписа на съдия по вписванията, са решени от въззивния съд в съответствие с трайната съдебна практика по приложението на чл. 49 ЗЗД и предпоставките за наличие на тази гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работата, поради което разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В тази връзка, за да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед настъпило изменение в законодателството или обществените условия, във връзка с които изисквания изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа обосновани аргументи. Така както са формулирани въпросите, първият е с теоретичен характер и касае видовете гражданскоправни норми според обхвата на случаите като нормата на чл. 49 ЗЗД е обща и се отнася до всички случаи, а тази на чл. 49 ПВ е специална и касае действията на служителите при АВ, а останалите въпроси касаят по същество правилността на въззивното решение, а твърдения, които се отнасят до неправилност на въззивното решение, изразяващи се в неговата необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, са основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 263 от 23.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 316/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 5030/03.12.2012 г. на Б. Р. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

.

Начало на блога

Обратно към Отговорност за вреди от грешки при вписванията  

 .