Хаос в организацията на дейността по вписванията

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.

.

Дата на публикация: 16.06.2024. Посл. актуализация: 05.04.2025

.

Организационният хаос по правило води до грешки, а в организацията на дейността по вписванията се наблюдават някои, меко казано, особености, като например:

      1. Съдията по вписванията се води на щат към районния съд (орган на съдебната власт), но се назначава от Министъра на правосъдието, който е част от правителството (орган на изпълнителната власт).

 

      2. Работното място на СдВп е в службата по вписванията, но ръководителят на службата не може да го контролира, защото не  е негов началник (СдВп не е служител на АВп!).

 

      3. СдВп разпорежда на "специалисти" със средно образование да вписват, заличават и т.н., но не може да ги контролира, защото не е техен началник (те не са към съда) - вж Главните и старши специалисти от дирекция "Имотен регистър" са лица със средно образование (тук пише, че служителите-среднисти на АВп на практика водят имотния регистър, по-точно го изграждат (създават го), в разрез с разпоредбите на ЗКИР и без никакво участие на съдиите по вписванията, които чакат заповедта по чл. 70 ЗКИР)
.

     4. Изискванията за заемане на високопоставената длъжност "Съдия по вписванията" са по-ниски от тези за ДЛР (длъжностно лице по регистрацията от Търговския регистър) и за ДЛВ (длъжностно лице по вписванията от Регистъра на особените залози):

          Чл. 20 от Закона за търговския регистър: (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) За длъжностно лице по регистрацията се назначава с конкурс при условията и по реда на Кодекса на труда лице, което има завършено висше юридическо образование, придобита юридическа правоспособност и юридически стаж не по-малко от 3 години.

          Чл. 283 от Закона за съдебната власт: За участие в конкурс за съдии по вписванията могат да кандидатстват лица, които отговарят на изискванията по чл. 162 (по чл. 162 се изисква само завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност - без стаж!).

 

      5. Съгл. чл. 569 т. 7 ГПК, дейността по издаване на удостоверения за тежести е нотариална, тоест специфична дейност с висока удостоверителна стойност, а в чл. 49 ПрВп - че за грешките в издадените удостоверения отговаря АгВп, сякаш става дума за чисто административна дейност.

         Чл. 569, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: т. 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;" ;

           Чл. 49 от Правилника за вписванията: "Когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи."

.

        Положението не винаги е било такова - вж История на вписването. Преди години например, в редакцията на ПрВп от 1997, цялата отговорност е била на СдВп, но тогава още не е имало служители на АгВп и СдВп сам си е правил всичко. Е, и тогава е имал помощници, които са вписвали под негово ръководство, но в ПрВп е пишело, че съдията по вписванията лично извършва и отговаря за верността на вписванията. И най-важното - помощниците са били негови подчинени. Хаосът настъпва през 2004 г., когато е създадена АгВп и ПрВп е изменен от "СдВп прави всичко и отговаря за вреди" на "СдВп разпорежда и не отговаря за вреди".

     .

Хаосът се дължи най-вече, но не само, на липсата на ясно на разпределение на задълженията между съдиите по вписванията и служителите на АВп 

.

25.08.2024 Как би трябвало да бъде устроена работата в Имотния регистър  - съдиите по вписванията да бъдат към АВп, да не разпореждат, а сами да си вършат работата, както правят юристите в Търговския регистър и в Регистъра на особените залози, а Изп. директор на АВп да издава заповеди по чл. 70 ЗКИР паралелно със заповедите на Изп. директор на АГКК по чл. 35 ЗКИР.

.

Съдебна практика:

 

Решение от 20.10.2009 г. по гр.д. № 3647/2008 на ВКС, ГК, II г. о. Маса грешки при вписванията през 90-те години, ужас някакъв. Тогава още не е имало съдии по вписванията (те се появяват 1997), нито АВп (тя е създадена 2004). Явно хаосът при вписванията си е нещо като традиция у нас.
.

Определение от 05.01.2012 по ч. т. дело № 997/2011 на ВКС Фирма иска да впише прекратяване на договори за аренда. СдВп не отказва, а връчва на фирмата "уведомително писмо" с указания какви документи да представи. Фирмата неуспешно обжалва "отказа". Съдът връща жалбата без разглеждане, понеже на обжалване подлежи само отказ, а такъв в случая няма. За мен интересното тук е, че СдВп дава указания като ДЛР от Търг. регистър и ДЛВ от Регистъра за особените залози. Kолко хубаво щеше да бъде, ако и СдВп имаха право да дават указания, а в това време да пазят реда на вписването, както е при исковите молби по чл. 129 ГПК! ("Съдът проверява редовността на исковата молба. Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности ") За съжаление с ТР 7/12 от 25.04.2013 ВКС на практика им забрани. Вж Как би трябвало да бъде устроена работата в Имотния регистър

.

Определение от 29.04.2013 по ч.т.дело № 432/2012 на ВКС  Въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК в производството по вписване. ВКС: Съществуващото противоречие по поставения въпрос бе преодоляно с ТР № 7 от 25.05.2013 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че разпоредбата на чл.129 ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. (в ТР 7/12 от 25.04.2013 е обяснено и защо не може да дава указания - защото правата на гражданите се защитават най-добре, като водят излишни дела - вж примери № 10 и № 11) И до ден днешен съдиите по вписванията са лишени от правото да дават указания. За разлика от тях, всички други имат право да дават указания - и ДЛР (длъжностните лица по регистрацията) на осн. чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, и ДЛВ (длъжностните лица по вписванията) на осн. чл. 28а, ал. 4 от ЗОЗ, както и истинските съдии на осн. чл. 129 ГПК. Хаосът е само при вписванията в т.нар. имотен регистър (така наречен, защото не съществува - вж  За дългото създаване на имотен регистър).

.

Протокол от 15.05.2013 по дело № 376/2013 на Админ съд София-град Съдържа ценна информация за начина на работа в службите по вписванията.

.

Решение от 24.07.2013 по дело № 376/2013 на Админ съд София-град  Делото представлява неуспешен опит за уволнение на служителка, допускала множество грешки.

.

Решение от 28.05.2014 по адм. д. № 13823/2013 на ВАС  Потвърждават Решение от 24.07.2013 по дело № 376/2013 на Админ съд София-град. Делото представлява неуспешен опит за уволнение на служителка, допускала множество грешки.
.

Определение от 11.06.2019 по дело №1425/2019 на Софийски градски съд (в сила от 11.06.2019) Съдията по вписванията старателно е проверила молбата и открила грешка, но съдът отменя отказа ѝ с думите, че се е престарала - е, не точно с тези думи, де. Горките съдии по вписванията са между чука и наковалнята! От една страна, са длъжни да постановят отказ при нередовна молба, без да дават указания за отстраняване на нередовността. (т. 1 от ТР 7/12 от 25.04.2013), а от друга - нямат право да откажат вписване, ако искането изхожда от съд (т. 6 от същото ТР 7/12 от 25.04.2013), така че за хаоса в организацията на работата в службите по вписванията вина имат и истинските съдии, върховните най-вече и конкретно - ТР 7/12, т. 6.
.

Решение от 10.02.2020 по адм. д. № 8525/2018 на Админ. съд - София град Дублирани имотни партиди. Двойна продажба на имот от един и същ продавач. Небрежен нотариус. Безразличен съдия по вписванията. В решението се изреждат редица пропуски на служител на АВп при вписване и издаване на УВТ, без отчитане, че тези дейности са неприсъщи за лица със средно образование, каквито са служителите на АВп от дирекция "Имотен регистър", т.к. съгл. чл. 569, т. 5 и т. 7 ГПК представляват нотариално производство. И накрая - купувачите сами са си виновни. Не намерих обжалване пред ВАС.
.

Определение от 16.11.2020 по дело номер 8176/2020 на Админ. съд - София град В това определение има подробно описание на хаотичните, неразбираеми записи в части "Г"(ипотеки) и "Д"(възбрани) на имотните партиди, водени от специалистите на АВп със средно образование

.

Определение от 08.01.2021 по дело №817/2020 на Софийски окръжен съд СдВп отказва вписване на договор за наем поради различни имена на собственика в договорa и в скицата, което не позволява да се определи по чия персонална партида да се впише. Съдът отменя отказа, като цитира т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г. и добавя: "Отделно от това, действителността на договора за наем не зависи от това, дали наемодателят е собственик на отдаваната под наем вещ или не, а и скицата не е титул за собственост, поради което посоченият в нея собственик е ирелевантен за целите на вписването." Очевидно, съдът въобще не се интересува, как на практика ще стане вписването на този договор. Според мен, отказът на СдВп е правилен, т.к. без яснота по отношение правото на собственост няма как да се спази изискването на чл. 36 ПВп актът да се впише по партидата на собственика на имота - чл. 36, ал. 1 ПВп: "В партидната книга (това е книгата, в която се съхраняват персоналните партиди на собствениците, б.м.) се нанасят последователно накратко, под името на всеки собственик и на определената за него (за собственика, б.м) страница, извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него (до собственика, б.м.) От друга страна, договорът за наем наистина може да се сключи и от лице, което не е собственик. Но какво става, когато в СдВп се входира молба за вписване на договор за наем, сключен от лице-несобственик? По коя персонална партида да се впише такъв договор? Това не е уредено в правилника. Там съществуват само и единствено партиди на собственици - чл. 36, ал. 1 ПВп. Няма партиди на ползватели, владелци, пълномощници, настойници и тем под. Вписването на договори за наем е добавено в ПВп по-късно, без да се съобрази, че ако не са сключени лично от собственика, договорите просто няма къде да се впишат. Ще споделя личен опит, за да стане ясно, какъв е проблемът (споделям за вписването на договора за аренда в СлВп-Оряхово). Друг пример (давам примера от форума на lex.bg - тема: договор за наем от несобственик)  

.

Определение от 09.03.2022 по дело №8791/2021 на Софийски градски съд  Mножество грешки при нанасяне на данните от вписани актове - сбъркани имена, погрешно ЕГН, дублирани имотни партиди и т.н. Гражданите подават молба до съдията по вписванията - чрез адвокат - за поправянето им по чл. 89 ЗКИР, но получават отказ. Съдът отменя отказа с думите: "Поправянето на техническа грешка се извършва по разпореждане на ръководителя от Агенцията по вписванията или определено от него лице. Молбата на жалбоподателя попада в приложното поле на посочената норма, като искането е следвало да се разгледа по предвидения законов ред. В случая обаче СВ е констатирал липсата на компетентност, но не е препратил молбата на компетентния орган, а се е произнесъл по същество, като е оставил молбата без уважение, съгласно приетото от САС. Това налага извода за недопустимост на произнасянето, налагащо обезсилване на обжалваното определение."  Показателно е, че дори и съдът не е успял да се ориентира в казуса. Адвокатът всъщност е бил прав да иска поправка в партидите на имотите по чл. 89 ЗКИР - вж  Отстраняване на непълноти и грешки в партидите, които се изготвят още преди издаването на заповед по чл. 70 ЗКИР на министъра на правосъдието за откриване на производство за създаване на имотен регистър - чл. 89, ал, 2 ЗКИР

.

Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС  КЗЛД глобява АгВп. Прави подробни констатации за множество нередности в организацията на работата: "Фактът, че службите по вписванията са към Агенцията по вписванията, а съдиите по вписванията - към районен съд, създава висок риск от злоупотреби, измами и невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците. Базата данни е неточна. Все още няма не само Имотен регистър за определен съдебен район, но и нито една имотна партида, съгласно закона."

.

Определение от 07.03.2023 по ч. нак. дело №1828/2023 на Софийски районен съд   - два пъти издавали "чисто" удостоверение за тежести на обременен имот, водели три персонални партиди на едно и също лице!

.

Решение от 05.04.2023 по адм. дело № 7398/2022 г. на ВАС (окончателно) Потвърждават констатациите за множество нередности в организацията на работата, описани подробно в решението на Админ. съд гр. София от 23.03/2022 по д. № 619/2022.  Цитират Одитен доклад на Сметната палата „Ефективност на организацията и контрола на дейностите на водене и съхраняване на поддържаните от Агенцията по вписванията регистри", обхващащ периода 01.01.2017г. - 30.12.2019г.

.

Вж  също така: Извадка от Доклад за последваща оценка на въздействието на ЗКИР 2015-2020 ОТЛИЧЕН! С мои коментари:

Стр. 53-55

Според Българската асоциация на съдиите по вписванията, с въвеждането на ИИСКИР служителите на Агенцията по вписванията са започнали да обединяват информацията за недвижимите имоти, предмет на представените за вписване актове, в т.нар. „файлови партиди", които обаче не могат да служат като помощно средство за образуване на имотни партиди, а още по - малко като основа за създаване на имотен регистър, защото:

         1. те са създадени от служителите към Агенцията по вписванията, без наличие на разпореждане на съдия по вписванията относно обобщаването на информацията, дадено по ред, определен в закон, т.е. без контрол върху направените записи, осъществен от такъв, още повече, като се има предвид че към онзи момент съдиите по вписванията нямат нормативно осигурен достъп до информационната система;

          2. образуването на една „файлова партида" се извършва от служител на Агенцията по вписванията, на база преценка (преценка от служителя-среднист на АВп! поне да си назначат юристи като ДЛР в търговския регистър, но не си назначават - държат среднисти в имотния, за да се оправдават с ниската им квалификация, като стане грешка - вж Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС, в което съдът цитира думите на АВп, че "неточностите при вписванията се дължат на недостатъчна квалификация на кадрите", б.м.), че описаните в съществуващите записи имоти са идентични с имота, индивидуализиран в текущия акт, чието вписване е разпоредено от съдията по вписванията. Такава преценка, обаче, не може да бъде извършена без юридически познания и наличие на допълнителни писмени доказателства, представени или събрани от съдията по вписванията;

           3. липсата на надлежен съдебно-охранителен контрол от страна на съдията по вписванията е довела до чести случаи, при които при последващи вписвания, отбелязвания или заличавания се създава друга "файлова партида" за имот, който вече е бил въведен в системата, което води до създаването и на повече от една „файлова партида" за един и същи имот (тук вече и ПВп има трески за дялане - написали в чл. 9, ал. 1, че "в подлежащия на вписване акт се записва и номерът на съответната помощна партида", но не уточнили кой записва номера на помощната имотна партида; възвратният глагол "се записва" поражда неяснота; в редакцията от 1997 на ПВп лично съдията по вписванията го записва - вж много по-сполучливата редакция на ПВп от 1997);

         4. за всички недвижими имоти, предмет на подлежащите на вписване актове след датата на инсталиране в съответната служба по вписванията на „ИИСКИР", служителите към службата са задължени да образуват „файлови партиди", независимо от това дали недвижимият имот се намира в землище с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри и съответно има даден от кадастъра идентификатор. Това е в противоречие с правния принцип, заложен в ЗКИР от приемането му през 2000 г., партида да се води единствено за недвижимия имот, който има идентификатор;

         5. в разрез с принципа за осигуряване в максимална степен на правна сигурност в оборота с недвижими имоти, от Агенцията по вписванията е придадена публичност на така образуваните „файлови партиди" на имотите чрез предоставянето на услугата „Справки чрез отдалечен достъп с помощта на Интернет";

        6. Агенцията по вписванията позволява извършването на електронни „справки по имот", както и „Търсене по имотна партида" чрез простото преименуване на „файловите партиди" на имотите, в „имотни партиди" в електронната система за вписване ИИСКИР, с което потребителите биват въвеждани в заблуждение (и подмамени да плащат за всяка справка - независимо дали е достоверна или не! б.м), че това действително са „имотни партиди" - т.е. партиди, създадени по реда, предвиден в ЗКИР. Така се създава погрешна представа за извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, касаещи конкретния имот, а в голямата им част тези партиди на имотите не съдържат всички вписани актове относно конкретния недвижим имот, поради наличието на различна индивидуализация на недвижимостите в отделните актове, въведени в информационната система - бележка под линия: "В този смисъл са цитираните становища на Българската асоциация на съдиите по вписванията от 2017 г. и 2020 г."

.

           Позицията на нотариус Димитър Танев, изразена в обществената консултация, проведена във връзка с настоящата последваща оценка на въздействието, по отношение на ИИСКИР е още по-негативна.[...] Софтуерът е инсталиран без изобщо да е съобразен с действащия Правилник за вписванията, с регламентираните процедури за въвеждане във входящия регистър, водене на партидната книга, приключване на датата на входящия регистър, описване имената и наименованията на страните по акта в него и други. Илюстрация за „пълната нормативна несъвместимост на софтуера, на правната неграмотност и незаинтересованост на създателите му" е воденето на номера от някакъв двойно входящ регистър, който излиза на всяка справка. Такъв регистър е съществувал в отдавна отменения Закон за привилегиите и ипотеките и още в първия Правилник за вписванията от 1927 г. На въпроса какво търси сега такъв регистър в информационната система на АВ и на какво основание се подържа, може да отговори само „анонимния ай ти създател на софтуера" - бележка под линия "Становище във връзка с извършването на последваща оценка на въздействието на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовата нормативна уредба, касаещи създаването, воденето и съхраняването на имотния регистър в Република България от нотариус Димитър Танев, 11.02.2021 г. (Танев говори и пише за този нелеп двойно-входящ регистър поне от 10 години, но дори и на него никой не му обръща внимание, б.м.)

.

Вж също така статията  Отстраняване на технически грешки при вписванията - тук пише, че поради неразбориите с Имотния регистър, молбата за отстраняване на техн. грешка трябва да се адресира и до съдията по вписванията, и до началника на съответната Служба до вписванията, като евентуално се изпрати копие и до началника на Агенция по вписванията-София.

.

В интерес на истината, заслуга за хаоса при вписванията имат и съдилищата - вж например Определение от 24.08.2010 по в.ч.гр.д. № 470/2010 на ОС-Хасково ОС-Хасково отменя отказ на СдВп да впише н.а. за покупко-продажба от ЕТ на себе си като физическо лице, защото не било работа на съдията по вписванията да се занимава с материалноправната страна по сделката. Как ли се вписва такава сделка? Като се откриват две персонални партиди, разбира се - една за ЕТ-то и друга - за физическото лице! По заповед на Съда, така да се каже! После, като се издаде невярно УВТ, съдът вика, вие защо сте водили две персонални партиди, бе? (вж Решение от 23.06.2022 по гр.д.№ 2805/2021 на ВКС)  Получава се нещо като във вица за заека и шапката:

.

Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат:

- А, Зайо, ти що си без шапка, бе?

И го съдрали от бой. На другият ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка.

- А, Зайо, ти що си със шапка, бе?

И пак го съдрали от бой.

.

Вж също така:

Определение от 30.09.2021 по ч. гр.дело № 3303 /2021 на ВКС Директор на Областна дирекция "Земеделие" подава заявление до СдВп за поправка на грешка при вписването на акт за частна държавна собственост, понеже "като собственик по партида е вписана Областна администрация -- Благоевград, с ЕИК:101146105, вместо Министерство на земеделието, храните и горите." СдВп постановява отказ "поради липса на грешка при вписването". Окръжен съд потвърждава отказа, ВКС го отменя с думите: "вписването му по партидата само на областния управител, съставил акта е техническа грешка по смисъла на чл. 33в от Правилника за вписванията, която подлежи на отстраняване по предвидения в този текст ред." (така се поправя техн. грешка според ВКС - като се впише и по двете персонални партиди, за да е от ясно по-ясно, че този имот е собственост и на областния управител, и на министерството) "Да се отстрани техническа грешка, допусната при вписване на Акт за частна държавна собственост [...] по партидата на Областен управител [...], като същия се впише по партидата на Министерство на земеделието храните и горите." (без да се заличава по партидата на областния!)

  .

 

Начало на блога

Обратно към Съдебна практика: съдии по вписванията и служители на Агенцията по вписванията или към  Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.