Из Одитен доклад на Сметната палата за Имотния регистър в периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.

Обратно към Доклади и отчети на тема имотен регистър

Публикувано в този блог на 23.08.2023. Посл. актуализация: 04.04.2025

Тук пише, че съдиите по вписванията си вършат работата през пръсти: "честа практика е съдиите по вписванията да разпореждат вписване единствено с полагане на подпис или текстове: „да", „да се впише", „да се заличи", „да се заличи частично" и други, които не дават яснота какво и къде трябва да бъде вписано и не осигуряват правилното нанасяне на данните по предвидените части на имотната партида. Служителите на службите по вписванията, без да притежават юридическо образование, създават партида и по тяхна преценка нанасят информация в отделните части на партидата." (Правна сигурност ли? Забравете!)

Целият одитен доклад на Сметната палата за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. - 161 стр.

.
Из ОДИТЕН ДОКЛАД № 0300101019 на Сметната палата за извършен одит на „Ефективност на организацията и контрола на дейностите по водене и съхраняване на поддържаните от Агенцията по вписванията регистри" за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.
Настоящият окончателен одитен доклад е приет с Решение № 259 от 05.08.2021 г. на Сметната палата (Протокол № 30)

стр. 36

Двете наредби, регламентирани в ЗКИР през 2000 г., са приети двадесет години по-късно. Липсата на наредбите е довело до съществено забавяне на процеса по създаване и развитие на информационната система на имотния регистър и регламентиране връзката ѝ с информационната система на кадастъра.

NB! Чл. 14, ал. 1, изр. 2 от Наредба № Н-4 от 27.11.2020 за обмена на данни между Кадастъра и Имотния регистър. "Изменение на данните в партидите по чл. 65, ал. 3 и 4 ЗКИР се извършва по разпореждане на съдия по вписванията." Същото гласи и Чл. 89, ал. 2 ЗКИР (в сила от 2016 г.) (б.м.)

В законодателството не са ясно регламентирани отговорностите и задълженията на съдиите по вписванията по отношение на въвеждането на данни в информационната система на имотния регистър с оглед гарантиране на правилността на вписванията, отбелязванията и заличаванията. (така е по-удобно, позволява прехвърляне на топката при грешки - вж нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба, б.м.)

Стр. 37

Съгласно разпоредбите на чл. 57 и § 1 от ПЗР на Наредба № 2 от 21.04.2005 г. до създаването и въвеждането на имотен регистър, вписванията се извършват по реда на Правилника за вписванията, като данните се отразяват и в предварителни имотни партиди ("се отразяват" - сами ли се отразяват? Според мен, употребата на възвратни глаголи в законите замъгляава картината и не позволява да се види кое действие чия отговорност е, б.м.)

Не е създадена необходимата нормативна рамка, която да осигурява условия за законосъобразно, ефективно и ефикасно функциониране на действащата информационна система на имотния регистър. Предприетите действия са непоследователни, поради което в продължение на период от почти 20 години имотният регистър не е създаден.

Дългосрочна програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър е приета през 2001 г. със срок на действие до 2010 г., който е удължен до 2015 г. За следващите години до 2020 г., включително, не е предлагана на МС дългосрочна програма за приемане и дейността се извършва без ясно очертана визия и дългосрочен план за изграждането и развитието на системите. (през 2015 са проумели, че не могат да създадат имотен регистър и са вдигнали ръце - вж доклада за последваща оценка на въздействието на ЗКИР 2015-2020, б.м.)

Законовото изискване за приемане от МС и на годишна програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър, по предложение на двамата министри, се изпълнява формално (про форма, наужким, б.м.). За годините от одитирания период годишните програми са приемани, както следва: за 2017 г. - няма приета програма, за 2018 г. програмата е приета на 09.08.2018 г, за 2019 г. - на 15.10.2019 г., за 2020 г. - на 12.10.2020 г.

стр. 38

2.2.2. Откриване на производството по създаване на имотния регистър

Съгласно чл. 70 от ЗКИР, производството по създаване на имотния регистър за всеки съдебен район се открива със заповед на министъра на правосъдието в съответствие с приетите от Министерския съвет дългосрочна и годишни програми. В заповедта следва да се посочи съдебния район, съдията по вписванията и графика за изготвяне на партиди на недвижимите имоти по отделните райони (в рамките на даден съдебен район, б.м.), за които има издадена заповед за изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Именно! Министърът трябва да посочва отделните райони от даден съдебен район, за които има издадена заповед за изработване на кадастрална карта и кадастрални регистри от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър! Не е необходимо министърът да издава заповеди за цели съдебни райони. Изп. директор на АГКК издава заповеди на малки порции - за части от съдебните райони - и като се изработят кадастралните им карти, ги одобрява една по една. По същия начин трябва да действа и министърът на правосъдието, като издава заповед по чл. 70 ЗКИР след всяка одобрена част от даден съдебен район. Всъщност, сега вече е късно. Трябвало е още от 2000 и някоя година АГКК и МП да действат в синхрон - вж Заповед по чл. 70 ЗКИР: неясноти и въпроси

Кадастралните карти и кадастралните регистри за териториите, за които е открито производството по създаване на имотния регистър, с издаване на заповед от министъра на правосъдието, са одобрени (става дума за заповед по чл. 70 ЗКИР, каквато е издадена за 7 от 113 съдебни района, б.м.), но към 31.12.2020 г. няма издадена заповед по чл. 73, ал. 1 от ЗКИР за обявяване въвеждането на имотния регистър за някоя от тези територии (няма издадена заповед, защото работата по създаване на имотния регистър е до под кривата круша).

Предвиденият от ЗКИР ред за откриване производство за създаване на имотен регистър и едновременното му протичане със създаването на кадастралните карти не е приложен на практика. Обяснението на министъра на правосъдието е, че не е спазен законовият ред за откриване производство за създаване на имотен регистър със заповеди по чл. 70 по съображения за целесъобразност. Според него е възприета практиката да има приета кадастрална карта за цял съдебен район, за да се издаде заповед по чл. 70 за откриване на производство за създаване на имотен регистър.

Ха-така! министърът признава, че пет пари не дават за закона, те са си възприели практика "за целесъобразност", тоест практика, съобразена с целта. Остава да разберем каква е целта. Според мен - да няма имотен регистър, б.м.)

От една страна, от министерството не са предприети действия за законова промяна и регламентиране на тази практика, считана за целесъобразна. От друга страна, към 31.12. 2020 г. 96,29 на сто от територията на страната е с одобрени кадастрални карти и регистри, а липсват издадени заповеди от министъра на правосъдието за създаване на имотен регистър (положението е ни насам, ни натам, б.м.)

стр. 39

2.2.3. Създаване на имотни партиди и партидни дела

В ЗКИР са определени структурата и съдържанието на партида на недвижим имот. Партидата съдържа пет основни части - за имота; за собственика и признаване и прехвърляне правото на собственост; за учредяването и прехвърлянето на други вещни права и обстоятелства, подлежащи на вписване; за ипотеките и за възбраните.

Към 31.12.2020 г. практиката по създаване на партиди не съответства на предвидения ред в закона и наредбата. При сделка с недвижим имот, служителите на службите по вписванията създават партиди в информационната система на регистъра, в това число и за районите, за които има издадени заповеди по чл. 70 от ЗКИР. Съдиите по вписванията не изготвят партиди, въпреки изричната разпоредба на чл. 71, ал.1 от ЗКИР за тези случаи.

Съдиите по вписванията чакат партидите сами да се изготвят - вж статията от 17.01.2023 Имотни страсти и неволи - съдия по вписванията алармира за нередности в системата.

Добре би било поне да прилагаха чл. 89, ал. 2 ЗКИР, но доколкото ми е известно, не са запознати с тази разпоредба - вж материала Чл. 89, ал. 2 ЗКИР (в сила от 2016 г.) - разпоредбата, с която плевенските съдии по вписванията не са запознати. А и не само плевенските, видно от становищата на БАСВ от от 2017 г. и от 2021 г., б.м.)

От Агенцията по вписванията е предоставено извлечение от информационната система на въведените от служителите от службите по вписванията разпореждания от съдиите по вписванията за извършване на вписване по Правилника за вписванията, които служат и за създаването на имотна партида. Данните са извлечени за избрани дати на случаен принцип за годините от одитирания период за най-големите служби по вписванията - в София, Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, Враца. От анализа на данните се установява честа практика съдиите по вписванията да разпореждат вписване единствено с полагане на подпис или текстове: „да", „да се впише", „да се заличи", „да се заличи частично" и други, които не дават яснота какво и къде трябва да бъде вписано и не осигуряват правилното нанасяне на данните по предвидените части на имотната партида. (вж Какво представлява разпореждането на съдията по вписванията, бел. блогър)

стр. 40

Служителите на службите по вписванията, без да притежават юридическо образование, създават партида и по тяхна преценка нанасят информация в отделните части на партидата. (служителите по своя преценка нанасят данни и в персоналните партиди; съдиите по вписванията не упражняват контрол и върху тях - личен опит, бел. блогър).

От съдиите по вписванията не се упражнява контрол за правилността на въведените в партидата данни, макар законът да изисква вписването да се удостоверява с подписа на съдията. (поне да прилагаха Чл. 89, ал. 2 ЗКИР (в сила от 2016 г.!)

Установени са случаи, при които съдиите по вписванията включително не извършват контрол по нанесените върху самия акт данни за извършеното вписване. (ужас!)

Съдиите по вписванията считат, че не са създадени предпоставки да извършват действия по създаване на имотни партиди в съответствие със ЗКИР. (съдиите по вписванията търпеливо чакат министърът да издаде Заповед по чл. 70 ЗКИР)

Нещо повече, достъпът на съдиите по вписванията до информационната система на имотния регистър се счита за „пожелателен" и Агенцията по вписванията многократно е изпращала писма до съдиите по вписванията на територията на цялата страна с апел същите да заявят желание за достъп. От Агенцията по вписванията са предприети и действия за добавяне в информационната система на имотния регистър на нова функционалност за подписване на партиди с електронен подпис. Функционалността е предназначена за съдиите по вписванията и е действаща от 16 февруари 2020 г.

Подписването с електронен подпис е уредено законово през 2023, като влиза в сила чак от 01.01.2025 - ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила от 30.01.2025 г. - вж. чл. 82, ал. 4 от ЗКИР (бел. блогър):

ЗКИР - Чл. 82. (1) Съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2004 г.)

(3) Определението за вписване подлежи на незабавно изпълнение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила от 30.01.2025 г.) Разпорежданията по ал. 1 се извършват и по електронен път с квалифициран електронен подпис.

(5) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2023 г., в сила от 30.01.2025 г.) При извършване на проверката по ал. 1 съдията по вписванията извършва служебно справки по чл. 55, ал. 4, в т.ч. за кадастрални карти и схеми.
.

Становището на Агенцията по вписванията е, че в ЗКИР няма изричен текст, който да задължава съдиите по вписванията да извършват действия в информационната система и Агенцията няма ръководни и контролни правомощия, чрез които да създава ред и организация, когато те се отнасят до съдиите по вписванията (съдиите по вписванията и АВп са като куче и котка, б.м.).

стр. 40-41

Съществен проблем произтича от факта, че службите по вписванията са част от структурата на Агенцията, а съдиите по вписванията, които създават имотния регистър, са на подчинение на председателя на съответния районен съд. Тази дуалност (двойнственост, раздвоение, б.м.) на взаимоотношенията ограничава възможностите на Агенцията по вписванията да изпълнява изискването на ЗКИР да организира работата по създаването и поддържането на имотния регистър и предполага министърът на правосъдието като орган, който ръководи и контролира цялостната дейност във връзка с имотния регистър (съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗКИР) да има по-висока степен на ангажираност към създаване на имотния регистър.
През 2016 г. в ЗКИР се добавя изискване, до издаването на заповед за откриване на производство за създаване на имотен регистър, Агенцията по вписванията да изготвя електронна партида и електронно партидно дело при всяко вписване, отбелязване или заличаване на акт по чл. 110 - 115 от Закона за собствеността, засягащ имот с идентификатор. Съгласно закона, електронната партида е определена да служи за помощно средство за последващото изготвяне на имотните партиди от съдията по вписванията. В същото време в закона не е регламентиран контрол от съдията по вписванията върху попълваната в електронната партида информация. (рутинен контрол не е регламентиран, но пък е регламентиран контрол при сигнал за грешки и непълноти - вж Чл. 89, ал. 2 ЗКИР (в сила от 2016 г.

стр. 42
От влизането в експлоатация на информационната система на имотния регистър до 31.01.2020 г. има създадени 16 086 252 партиди от служителите в службите по вписванията. Към 31.07.2020 г. броят на създадените партиди без вписан идентификатор на имота е 11 535 048. При преглед на партиди на имоти през интернет страницата на имотния регистър е установено, че в част от партидите липсват попълнени данни за собственици на имота, за границите на имота, за адреса на имота, за идентификатор на имота, за мерната единица, в която е вписаната площта на имота. Достоверността и пълнотата на информацията във всички създадени партиди, които могат да бъдат видени в интернет страницата на имотния регистър, не е удостоверена от съдия по вписванията. На базата на данните в информационната система Агенция по вписванията предоставя електронни услуги, срещу заплащане без да е осигурена пълнота, точност и достоверност на данните (и нашите справки са непълни, неточни и недостоверни)

Към 31.12.2020 г. няма създаден имотен регистър по смисъла на ЗКИР (и досега няма, затова пък има създадени около 18 млн. предимно калпави партиди от правно-неграмотните експерти на АВп, б.м. 04.04.2025)

стр. 43

Книги, които следва да водят службите по вписванията при поименна система на вписване

книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове - по чл. 4, буква "а"	чл. 33, б. „а" от ПВ
книга, която се образува от подреждането на другите актове за собственост по чл. 4	чл. 33, б. „б" от ПВ
книга, която се образува от подреждането на нотариалните актове за договорна ипотека	чл. 33, б. „в" от ПВ
книга, която се образува от подреждането на молбите за учредяване на законна ипотека	чл. 33, б. „г" от ПВ
книга, която се образува от подреждането на удостоверенията за вписвания по ЗОЗ	чл. 33, б. „д" от ПВ
книга, която се образува от подреждането на актовете за налагане на възбрани	чл. 33, б. „е" от ПВ
книга, която се образува от подреждането на актовете, по които са постановени откази за вписване, отбелязване и заличаване, определенията за отказ, както и жалбите и определенията на окръжните съдилища по тях	чл. 33, б. „о" от ПВ
книги, които се образуват от молби за заличаване на ипотеки и възбрани и за констативни протоколи	чл. 33, б. „п" от ПВ
книга, образувана от извършените в района нотариални завещания и актове за отмяна на завещания	чл. 33а, б. „б" от ПВ
книга за записване на предадените за пазене, обявяване и връщане на саморъчни завещания	чл. 33а, б. „в" от ПВ

стр. 44
Разпоредбите на ПВ са допълнени във Правилата за организация на работата на службите по вписванията при АВ и съдиите по вписванията към районните съдилища, утвърдени от министъра на правосъдието през м. януари 2018 г.

"Правила за организация на работата на службите по вписванията при АВ и съдиите по вписванията при районните съдилища" се среща на стр. 125 и 137 от Одитния доклад, но не са публично достъпни (б.м.).

Съгласно чл. 47, ал. 3 от Правилата, съдията по вписванията има задължение да заверява книжното тяло на тома, с което удостоверява наличността и подреждането по поредност на актовете в книгата, както и удостоверява констатирана непълнота на тома или други нередности в него (разменени страници, обърнати актове и др.).
От Агенцията по вписванията е изискана информация относно броя на томовете, които не са подвързани и/или не са заверени от съдия по вписванията за периода от 1990 г. до 2019 г. включително, във 113-те служби по вписванията на Агенцията. От предоставената информация се установи, че само в шест от 113-те служби по вписванията образуваните томове за годините от периода са подвързани и заверени от съдия по вписванията - в Белоградчик, Бяла, Кула, Лом, Малко Търново и Тетевен. Само в службите по вписванията към Регионална дирекция Велико Търново са подвързани всички томове. В Регионална дирекция - Пловдив томовете на 27-те служби по вписванията, образувани от 2014 г. до 2019 г. не са подвързани и съответно не са заверени от съдия по вписванията. В Регионална дирекция - София към м. юни 2020 г. незаверените томове за 30-годишния период са 6139 броя. Образуваните томове за годините от периода не са заверявани от съдия по вписванията в следните служби по вписванията: в Пловдив, Пазарджик, Панагюрище, Смолян, Златоград, Стара Загора, Провадия, Попово, Търговище, Кубрат, Шумен, Тервел, Варна, Велики Преслав, Нови Пазар, Бургас, Несебър, Ямбол, Елхово.
От АВ са предприемани действия за напомняне на съдиите по вписванията да изпълнят нормативните си задължения. Поради различната административна подчиненост АВ се оказва в невъзможност за въздействие върху работата на съдиите по вписванията.

От съдиите по вписванията не са спазвани нормативните изисквания, свързани с образуването на книгите, които съдържат оригиналите на вписаните актове и се съхраняват безсрочно.
Изложените факти показват не само отказ на съдиите по вписванията да изпълняват задълженията си, но и липса на контрол върху тяхната дейност (и нашият случай показва липса на контрол върху дейността на съдиите по вписванията - в перипетиите има кореспонденция с контролните органи - РС-Плевен и Инспекторат на МП).

.
Липсата на възможности на АВ ефективно да въздейства на съдиите по вписванията с оглед изпълнение на задълженията им водят до незаконосъобразна и негативна практика, която създава висок риск от злоупотреби, измами и невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците. (и нашият случай показва невъзможност да се потърси ефективна отговорност при нарушени права на собствениците - вж перипетиите)

.
Установеното неспазване на законовите разпоредби за начина на съхраняване на образуваните томове на актовите книги създава правна несигурност за наличността и подредеността на определените за съхраняване актове.

стр. 47

При извършените за периода 2017 - 2019 г. проверки в няколко служби по вписванията от служители на Държавна агенция „Архиви" за организацията на работа с документите, тяхното съхраняване и използване са дадени следните повтарящи се препоръки: да се определи служител, който да изпълнява функциите на завеждащ архива; да се въведат форми за регистрация (при приемането на архив) и на отчетност (при ползването на документите).
При одита е извършено наблюдение върху ползването на архива на службата по вписванията към Регионална дирекция - София, където се съхраняват най-много архивни единици спрямо останалите служби. В службата достъпът до архива на регистъра се извършва с електронни карти, но предвид липсата на завеждащ архива не се води отчет кои документи са ползвали лицата, които са влизали в архива. При входа на архива е поставена тетрадка, в която по дати служители са вписали имената си и са се подписали еднократно за деня, но няма информация какви документи са ползвали в архива. В тетрадката не са вписани съдии по вписванията, които във връзка със задълженията си също ползват архива ежедневно.

Липсата на длъжностно лице, което да проверява състоянието на документите преди и след използването им създава сериозен риск за пълнотата и целостта на архива.
От АВ не са спазени нормативните изисквания, свързани с организирането, съхраняването и ползването на архивите на службите по вписванията.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ. Никой не си върши работата, както трябва - нито министърът на правосъдието, нито съдиите по вписванията, нито служителите на АВп (бел. блогър)

Вж също така:

14.01.2021 Становище на БАСВ по стратегическия план на АВп

Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС КЗЛД глобява АгВп. Прави подробни констатации за множество нередности в организацията на работата.

Целият одитен доклад

Начало на блога

Обратно към Доклади и отчети на тема имотен регистър