Какво представлява разпореждането на съдията по вписванията

Начало на блога

Обратно към раздел Правила и пропуски в производствата по вписване, заличаване и издаване на справки

 .

Публикувано в този блог на 09.07.2024. Посл. актуализация 05.01.2025

.

Според Одитния доклад на Сметната палата за периода 2017-2019:

            "честа практика е съдиите по вписванията да разпореждат вписване единствено с полагане на подпис или текстове: „да", „да се впише", „да се заличи", „да се заличи частично" и други, които не дават яснота какво и къде трябва да бъде вписано и не осигуряват правилното нанасяне на данните по предвидените части на имотната партида. Служителите на службите по вписванията, без да притежават юридическо образование, създават партида и по тяхна преценка нанасят информация в отделните части на партидата." (Правна сигурност ли? Забравете!)

              В нашия случай в СлВп-Плевен разпореждането също е било кратко и неясно - вж напр. Вписване на съдебно решение    

 .

          Разпореждането на съдията по вписванията не е уредено никъде (съдържанието му не е дефинирано в нито един нормативен акт). В ГПК пък няма никакво разпореждане, там си пише направо, че нотариални са производствата, по реда на които се извършват вписвания, даване на справки и издаване на удостоверения за тежести - вж чл. 569, т. 5-7 ГПК. Според мен, това е съвсем правилно, т.к. провеждането на нотариалното производство по вписване е лично право и отговорност на високо-квалифицираните юристи, наречени съдии по вписванията, и е абсурд да се извършва от "специалисти" със средно образование по разпореждане на СдВп. Все едно, че СдВп разпорежда на среднистите да провеждат нотариално производство!

            Вж Главните и старши служители от дирекция "Имотен регистър" са лица със средно образование (тук пише, че служителите-среднисти на АВп на практика водят имотния регистър, по-точно го изграждат (създават го), в разрез с разпоредбите на ЗКИР и без никакво участие на съдиите по вписванията, които чакат заповедта по чл. 70 ЗКИР)
      

  .

         Разпореждането е въведено като термин през 2004, когато е създадена АВп. Има го в ПВп, в ЗКИР и в ЗСВ, но са пропуснали да го добавят в ГПК. А може би пропускът не е случаен? Някой май се е усетил, че нотариалното производство не може да се провежда "по разпореждане". Добавили са го значи само там, където не личи, че става дума за нотариално пр-ство. Но пък са пропуснали да напишат какво представлява. Действително, в Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) пише, че разпореждането за вписване представлява определение, без което вписването е недействително (чл. 82-85 ЗКИР), но и тук също са пропуснали да пояснят какво точно представлява определението за вписване, в смисъл какво е задължителното му съдържание. Освен това ЗКИР се прилага само за кадастъра, а за имотния регистър - не, защото още не е започнало изграждането му, което става със заповед на министъра на правосъдието по чл. 70 ЗКИР.

           Вж официалните становища на компетентни лица на тема "Защо още няма имотен регистър?"

        Любопитна подробност е, че в ЗСВ пише "СдВп разпорежда вписване в имотния регистър" - чл. 280 ЗСВ, но и досега - близо 20 години след влизане в сила на изменения член 280 ЗСВ, съдиите по вписванията въобще не разпореждат вписване в имотния регистър, защото такъв няма. Те чакат заповедта по чл. 70 ЗКИР.
       Междувременно специалистите на АВп със средно образование вече са изготвили над 15 млн имотни партиди без абсолютно никакво разпореждане от страна на съдия по вписванията - вж стр. 35 от стратегическия план на АВп 2023-2030. Изготвили са ги по своя собствена "правна" преценка и си ги водят без никакъв контрол от страна на съдиите по вписванията!   

.

    Да обобщим дотук. От цялата неразбория с разпоредбите по вписването на актове за имоти излиза, че с кратка резолюция на ръка (вж цитата от одитния доклад!) СдВп разпорежда на "специалисти" със средно образование да провеждат нотариално производство по вписване в имотния регистър (бъдещия) без да издава определение, понеже имотен регистър няма - да плаче ли човек, да се смее ли! По-добре да се смее - вж Провеждане на нотариално производство по чл. 569 ГПК в раздел Хуморески и гротески.

 .

          Какво би трябвало да бъде съдържанието на акта, с който се произнася СдВп, когато разпорежда вписване?

          Според мен, най-важното е актът на СдВп за вписване (определението по ЗКИР) да съдържа оповестителния текст, който след това служителите да нанесат по партидите с копи-пейст. В никакъв случай не бива да се оставят служителите сами да извършват правна преценка, какъв текст да нанесат по партидите. Това не е по силите им, т.к. нямат юридическо образование (не става дума за ДЛР от Търговския регистър - те са юристи, а за служителите-деловодители със средно образование от имотния отдел, подвеждащо наречен "Имотен регистър") Впрочем и съдиите по вписванията понякога грешат, но това е отделна тема.    

          .

         Актуализация 03.09.2024. Днес попаднах на Определение от 23.09.2015 по ч.гр.д. № 4240/ 2015 на ВКС, в което върховните съдии Борислав Белазелков (понастоящем конституционен съдия), Борис Илиев и Димитър Димитров много хубаво обясняват, че "съдията по вписванията проверява наличието на предпоставките за исканото вписване (отбелязване или заличаване) и разпорежда неговото извършване по надлежния начин и на надлежното място в нотариалните книги" (NB! по надлежния начин и на надлежното място в нотариалните книги!)  и че "е длъжен служебно да провери всички обстоятелства, които имат значение за извършване на исканото вписване (отбелязване или заличаване). Той разполага с нотариалните книги и има достъп до съдържанието на всички вписани актове, поради което молителят не може да бъде задължен да представи никой акт, който вече е вписан." и т.н.  

              СУПЕР! Само дето съдиите по вписванията към РС-Плевен не си знаят задълженията и оставят служителите-среднисти сами да преценяват как и къде да нанесат данните за дадено вписване (отбелязване, заличаване), печалният резултат от което са нашите перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба.


          Актуализация 05.01.2025. Най-добре е да няма никакви разпореждания, а съдиите да минат към АВп и сами да си вършат работата, както правят ДЛР от търговския регистър. Пак могат да си имат помощници със средно образование - и ДЛР от Търговския регистър имат - и пак могат да им нареждат какво да правят, но да си поемат сами отговорността и да контролират персонала без юридическо образование, а не като стане грешка, среднистите да  отговарят, в т.ч. да им се търси и наказателна отговорност по чл. 311 НК (sic!), а съдиите да се снишават зад тях - вж Определение от 19.06.2013 г. по гр.д. №1720/2013 на ВКС   УВТ с невярно съдържание. Искове срещу Министерство на правосъдието по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сума от около 75 000 лв. 1-ва инстанция ги уважава. 2-ра отхвърля. ВКС не допуска до касация. Тук е култовото произнасяне на ВКС, че съдиите по вписванията "нямат вина, тъй като с подписа си само оформят документа, издаден от служителя на АВ" (sic! съдиите по вписванията с подписа си само оформят удостоверението за вещни тежести, издадено от служителя на АВ със средно образование!)

Вж също така 2011 "Съдиите по вписванията се подписват под удостоверенията за тежести, а не знаят верни ли са обстоятелствата в тях, тъй като са ги проверявали чиновници от службите по вписванията"  И досега май е така.

.

Начало на блога

Обратно към раздел Правила и пропуски в производствата по вписване, заличаване и издаване на справки

 .

 

No TrackBacks

TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2867

Leave a comment

About this Archive

Find recent content on the main index or look in the archives to find all content.