Извадка от Доклад за последваща оценка на въздействието на ЗКИР 2015-2020
Обратно към Доклади и отчети на тема имотен регистър
.
Накратко. До 2015 г. се е работело по въпроса за създаване на имотен регистър, след което работата тотално е замряла.
.
.
Извадка от Доклад за последваща оценка на въздействието на ЗКИР 2015-2020
София, март 2021 г.
Център за оценка на въздействието на законодателството
.
.
стр. 21
Към 2016 г. заповеди на министъра на правосъдието за откриване на производството по създаване на имотния регистър има за 5 от всички 113 съдебни района, както следва: Районен съд - Балчик, Районен съд - Благоевград, Районен съд - Каварна, Районен съд - Добрич, и Районен съд - Асеновград. Заповедите са издадени през 2006 година18, но към момента на предложенията за изменения и допълнения на ЗКИР, десет години по-късно имотен регистър не съществува в нито един от посочените съдебни райони. (през 2020 със заповед по чл. 70 ЗКИР са открити производства в още два съдебни района - Троян и Несебър - вж стр. 4-5 от писмен отговор от министъра на правосъдието до Народното събрание от дата 02.10.2023, обаче и до ден днешен няма заповед по чл. 73 ЗКИР за въвеждане на имотния регистър в нито един съдебен район, б.м.)
.
.
стр. 22
3. уредено производство за поправяне на грешки и отстраняване на непълноти в партидите, които се изготвят още преди издаването на заповед на министъра на правосъдието за откриване на производство за създаване на имотен регистър, като е предвидено, че допуснати очевидни фактически грешки и непълноти в партидите се поправят или отстраняват по разпореждане на съдия по вписванията по искане на заинтересованите лица, на нотариус или служебно;
-----------------------
СПРАВКА ЗКИР
Чл. 89, ал. 2 ЗКИР: (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) "Допуснати очевидни фактически грешки и непълноти в партидите по чл. 65, ал. 3 и 4 се поправят или отстраняват по разпореждане на съдия по вписванията по искане на заинтересованите лица, на нотариус или служебно."
Партидите по чл. 65, ал. 3 и 4 са помощните имотни партиди (б.м.):
Чл. 65, ал. 3 ЗКИР: (Нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) "До влизането в сила на заповедта по чл. 73 имотна партида със съдържанието по чл. 59 - 64 се води независимо дали за имота има създаден идентификатор." (през 2023 е добавен само текстът "със съдържанието по чл. 59 - 64", б.м.) Чл. 65, ал. 4 ЗКИР: (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) "До издаването на заповед по чл. 70 Агенцията по вписванията изготвя електронна партида със съдържанието по чл. 59 - 64 и електронно партидно дело при всяко вписване, отбелязване или заличаване на акт по чл. 110 - 115 от Закона за собствеността, засягащ имот с идентификатор. Електронната партида се изготвя въз основа на съществуващите персонални партиди с наличните данни по вписания акт и предоставените данни за имота от Агенцията по геодезия, картография и кадастър и има значение на помощно средство за последващото изготвяне на имотните партиди по ал. 3 и по чл. 59." (през 2023 е добавен само текстът "със съдържанието по чл. 59 - 64", б.м.)
-------------------------------
.
.
стр. 23
3. Освен поправка на очевидна фактическа грешка във вече създадени окончателни партиди, с допълнението на чл. 89 (от ЗКИР) с нова ал. 2 се въвежда и производство за поправяне на грешки и отстраняване на непълноти и в партидите, които се изготвят още преди издаването на заповед на министъра на правосъдието за откриване на производство за създаване на имотен регистър. Това се извършва служебно, по искане на заинтересовано лице или нотариус, когато се установи непълно отразяване на данните от вписания акт в имотната партида. Аналогичен ред е предвиден и при установена необходимост от корекции в създадените електронни партиди и електронни партидни дела.
.
.
стр. 24-25
1. Новата ал. 4 на чл. 59 ЗКИР има противоречиви въздействия. Агенцията по вписванията предоставя административни услуги 3101 „Издаване на удостоверение за имот за определен период от Имотния регистър" и 3093 „Издаване на удостоверение за имот от Имотния регистър", в описанието на които изрично е посочено, че в удостоверението, което се издава за определен имот, се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък се удостоверява, че такива няма. За двете услуги е посочено, че те се извършват на основание чл. 93 от ЗКИР и съответно б. „в" и б. „б" на чл. 45 от Правилника за вписванията.
----------------------------------------------
СПРАВКА ЗКИР
Чл. 93. (1) Всеки може да получи устна справка за вписванията по партида на недвижим имот, препис или извлечение от нея или удостоверение за вписано или невписано в нея обстоятелство.
(2) Образците на удостоверенията се одобряват от министъра на правосъдието.
.
СПРАВКА ПВп
Чл. 45. Удостоверенията се отнасят:
а) (изм. - ДВ, бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г., бр. 2 от 2021 г) за определено лице;
б) (изм. - ДВ, бр. 67 от 2005 г., бр. 63 от 2014 г., бр. 92 от 2014 г., в сила от 7.11.2014 г.) за определени недвижими имоти;
в) за определено време.
------------------------------------------------------
1.1. Първото противоречие идва от факта, че имотен регистър по смисъла на ЗКИР все още не съществува в нито един съдебен район и от тази гледна точка наименованията на административните услуги, предлагани от Агенцията по вписванията, биха могли да водят до подвеждане на потребителите.
1.2. Второто противоречие е свързано с едновременното позоваване на разпоредба на ЗКИР и на Правилника за вписванията, които олицетворяват две коренно различни системи за вписвания. Правилникът за вписванията е изцяло основан на персоналната система, действала в последните над 100 години в България и до днес. ЗКИР изгражда своята уредба на поимотната система, която е в процес на създаване и въвеждане в последните 20 години. Той няма как да бъде прилаган на практика в частта си, посветена на функционирането на имотния регистър, преди такъв да съществува. Ако пък ЗКИР бъде прилаган, то релевантният подзаконов нормативен акт би следвало да бъде Наредба 2 от 2005 за воденето и съхраняването на имотния регистър, а не Правилникът за вписванията, който е приет на основание чл. 116 от Закона за собствеността.
1.3. Третото и най-значимо противоречие е свързано с правния характер на издаваните удостоверения. Ако те са издадени на основание ЗКИР, на база съществуваща партида за недвижим имот, то съгласно чл. 59, ал. 4 ЗКИР те имат единствено оповестително действие и нямат доказателствена стойност (бел. под линия: Виж в този смисъл Решение № 8384 от 12.12.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14928/2017 г., където съдът отказва да приема справката за имот, извлечена от регистрите на службата по вписванията като писмено доказателствено средство), което създава несигурност за гражданския оборот, например ако едно такова удостоверение, посочващо липсата или наличието на тежести върху даден имот, стане причина за сключването или отказа от нотариална сделка с недвижим имот. Ако пък са издадени на основание Правилника за вписванията, то не става въпрос за административни услуги, предоставяни от Агенцията по вписванията, а за нотариални производства по смисъла на чл. 569, т. 6 и 7 от Гражданския процесуален кодекс, в които компетентен да се произнесе е съдията по вписванията.
Нотариалните удостоверявания, като издадени от нарочни органи в рамките на предоставената им от закона компетентност, в законоустановените форма и ред, представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК с всички произтичащи от това последици. До доказване на противното съдът е длъжен да приеме, че информацията, която се съдържа в документа относно фактите, отразена в нотариалното удостоверение, е достоверна и отговаря на действителното фактическо положение.
.
.
стр. 27
Според отговор на Агенцията по вписванията по повод на постъпило в Министерството на правосъдието парламентарно запитване от народен представител, касаещо създаването и реалното функциониране на имотния регистър, към м. март 2021 г. в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър, внедрена през 2009 г. в 113-те служби по вписвания са налични приблизително 16 000 000 броя помощни (електронни) партиди на имоти (в това число и данни за помощни/електронни партиди на имоти, мигрирани от информационни системи преди настоящо използваната - ИИСКИР)
.
стр. 28
3. Макар че безспорно попълва празнота в ЗКИР, производството за изправяне на грешки, уредено в изменения и допълнен през м. юли 2016 г. чл. 89, е непосредствена причина за възникването на противоречива съдебна практика (виж по-долу). В блога - съдебната практика в раздел Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията
.
.
стр. 29-30
2. По прилагането на чл. 65, ал. 4 ЗКИР е открито едно единствено свързано определение - Определение от 17.12.2020 по ч. гр. д. № 989/2020 на СГС, според което разпоредбата на чл. 65, ал. 4 ЗКИР се явява странична за съществото на спора и е спомената единствено за пълнота. Определението е ценно заради подробния и задълбочен начин, по който съдът описва актуалната нормативна уредба, отчита нейните непълноти и несъвършенства и я тълкува спрямо фактическите дадености и възможности (по-конкретно по отношение на прилагането на чл. 47 и 48 от Правилника за вписванията) и съобразно принципа за гарантиране на правна сигурност.
3. По прилагането на чл. 89 ЗКИР след измененията и допълненията му от м. юли 2016 г. са открити 8 съдебни акта, представени в таблицата по-долу.
Таблица 2. Съдебна практика по прилагането на чл. 89 от Закона за кадастъра и имотния регистър (тук, в блога, таблицата не ми се получава, затова давам практиката в свободен формат, бел. блогър, 22.06.2024)
.
Съдебни актове, съгл. които "Изправянето на грешки при вписванията в имотния регистър се поправят по реда на чл. 89 от ЗКИР от съдията по вписванията, а не по исков ред.":
Определение № 37 от 22.05.2019 г. на ОС - Видин по гр. д. № 62/2019 г.;
Определение № 52 от 21.06.2019 г. на ОС - Видин по гр. д. № 63/2019 г.;
Определение № 2190 от 13.11.2019 г. на ОС - Бургас по гр. д. № 787/2019 г. (потвърдено от Определение № 648 от 9.12.2019 г. на БАС по в. ч. гр. д. № 425/2019 г., недопуснато до касация от ВКС, б.м.)
.
Съдебни актове, съгл. които "Съдът приема разпоредбата на чл. 89 ЗКИР за неприложима, поради липсата на въведен имотен регистър.":
Определение № 3310 от 14.02.2020 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 563/2020 г.;
Определение от 26.11.2020 г. на ОС - Монтана по в. гр. д. № 267/2020 г. (не го откривам публикувано нито на сайта на съда, нито в ЦИС, б.м.);
Определение от 15.12.2020 г. на ОС - Монтана по в. гр. д. № 266/2020 г. (не го откривам публикувано нито на сайта на съда, нито в ЦИС, б.м.)
.
Видно от представените данни, съществува противоречива практика на
българските съдилища относно приложимостта на чл. 89 ЗКИР, при положение, че имотен регистър не съществува. Следва да бъде отбелязано, че тенденцията съдът да счита разпоредбата на чл. 89 ЗКИР за неприложима, поради липсата на въведен имотен регистър и изобщо да изследва въпроса за това дали има въведен имотен регистър на територията на съответния район е нова, от 2020 г. Предвид факта, че и преди измененията от м. юли 2016 г., чл. 89 ЗКИР е съдържал процедура за поправяне на очевидна фактическа грешка на вписването в имотния регистър, по-голямата част от съдебната практика, в това число и на Върховния административен съд, приема чл. 89 ЗКИР за приложим (напр. Решение от 15.06.2012 по адм. дело № 1556/2012 на ВАС (окончателно), други не намирам, т.к. практиката на ВАС по ЗКИР е основно за грешки в кадастъра, а за тях ЗКИР си е напълно приложим; затова пък ВКС има доста практика с имотния регистър и ЗКИР, като касационните съдии редовно правят миш-маш от ЗКИР и ПВп - вж съдебната практика в раздел Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията)
.
.
стр. 30-31
.
Извън въпроса за това кое е юридически издържаното виждане, наличието на подобно фундаментално противоречие в практиката на българските съдилища относно обикновено недвусмислен въпрос като приложимостта на дадена норма, сочи на наличието на сериозен проблем с нормативната уредба. Щом като съществува колебание в съдебната практика, създавана от високо квалифицирани юристи, как може да се очаква обикновеният гражданин да установи кое е предписаното му от закона правомерно поведение? Разглежданото противоречие в никакъв случай не може да бъде сочено като следствие от измененията и допълненията на чл. 89 ЗКИР от м. юли 2016 г. Въпросът за приложимостта на чл. 89 ЗКИР е по-скоро показателен за приложимостта на повечето норми от част трета „Имотен регистър" на ЗКИР и тяхната обвързаност с действителното съществуване на такъв регистър. (много точно наблюдение! б.м.)
.
.
стр. 38
.
Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване наинформационните системи на кадастъра и на имотния регистър, за достъпа до данните в тях и достъпа до данните в други специализирани информационни системи
Задължението по чл. 7, ал. 3 ЗКИР за приемане на наредба, съдържаща условията и реда за създаване, поддържане и ползване на информационните системи, както и за пряк достъп до данните в тях, съществува от самото приемане на закона през 2000 г. Въпреки това, такава наредба за първи път е приета през м. септември 2020 г. - Приета с ПМС № 245 от 3.09.2020 г., обн., ДВ, бр. 79 от 8.09.2020 г.
.
.
стр. 39
.
Предвид изключително дългия времеви период, за който става въпрос и честите изменения в законодателството по принцип, изглежда малко вероятно основната причина за подобно, продължило почти 20 години, забавяне на приемането на наредбата по чл. 7, ал. 3 ЗКИР да се дължи на липсата на професионален капацитет за нейното създаване, предвид необходимостта от специфични познания за формулирането на прецизни текстове. Единственият логичен извод, който може да бъде направен е, че забавянето на подзаконовата уредба за информационните системи на имотния регистър и кадастъра е в резултат на липсата на достатъчна политическа воля за ефективно развитие на политиката по създаване на имотен регистър в България.
.
.
Стр. 39-40
.
Наредба № Н-4 от 27.11.2020 г. за условията и реда за осъществяване на двустранната връзка и обмена на данни между кадастъра и имотния регистър
Аналогично на обсъжданата по-горе Наредба за условията и реда за създаване, поддържане и ползване на информационните системи на кадастъра и на имотния регистър, задължението по чл. 6, ал. 3 ЗКИР за издаване на наредба, определяща условията и реда, при които се осъществяват двустранната връзка и обменът на данни между кадастъра и имотния регистър, съществува от самото приемане на ЗКИР през 2000 г. За първи път такава наредба е приета в края на м. ноември 2020 г. - Издадена от министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството, oбн., ДВ, бр. 103 от 4.12.2020 г.
.
.
стр. 49
.
Множеството изменения в кадастралната карта и регистри за съответните територии, извършени от нейното одобряване до настоящия момент, свързани с разделяне, обединяване на недвижими имоти, при които същите получават нови идентификатори, води до образуване от служителите в службите по вписванията на повече от една „електронна партида" и на имот с идентификатор. В представените за вписване актове не се съдържа цялата кадастрална история на имота, нито датите, на които е направена промяната в кадастралната карта и кадастралните регистри, защото актосъставителите нямат такова нормативно задължение. Така с „многобройните хаотични и антилогични промени на парче" на ЗКИР през периода 2014 г. и след това, включително и на подзаконовите нормативни актове за прилагането му, според Асоциацията, множеството практически проблеми, които са възниквали в дейността на съдиите по вписванията, осъществяващи вписването по двете системи - персонална и поимотна, не само, че не са намерили нормативно разрешение, но и са се задълбочили - вж Становище на Българската асоциация на съдиите по вписванията от 06.03.2017 г. относно необходимостта от разработване на комплексни мерки - организационни и нормативни за увеличаване на правната сигурност в правния обмен с недвижими имоти.
.
.
Стр. 53-55
.
Според Българската асоциация на съдиите по вписванията, с въвеждането на ИИСКИР служителите на Агенцията по вписванията са започнали да обединяват информацията за недвижимите имоти, предмет на представените за вписване актове, в т.нар. „файлови партиди", които обаче не могат да служат като помощно средство за образуване на имотни партиди, а още по - малко като основа за създаване на имотен регистър, защото:
1. те са създадени от служителите към Агенцията по вписванията, без наличие на разпореждане на съдия по вписванията относно обобщаването на информацията, дадено по ред, определен в закон, т.е. без контрол върху направените записи, осъществен от такъв, още повече, като се има предвид че към онзи момент съдиите по вписванията нямат нормативно осигурен достъп до информационната система;
2. образуването на една „файлова партида" се извършва от служител на Агенцията по вписванията, на база преценка (преценка от служителя-среднист на АВп! поне да си назначат юристи като ДЛР в търговския регистър, но не си назначават - държат среднисти в имотния, за да се оправдават, като стане грешка, с ниската им квалификация - вж Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС, в което съдът цитира думите на АВп, че "неточностите при вписванията се дължат на недостатъчна квалификация на кадрите", б.м.), че описаните в съществуващите записи имоти са идентични с имота, индивидуализиран в текущия акт, чието вписване е разпоредено от съдията по вписванията. Такава преценка, обаче, не може да бъде извършена без юридически познания и наличие на допълнителни писмени доказателства, представени или събрани от съдията по вписванията;
3. липсата на надлежен съдебно-охранителен контрол от страна на съдията по вписванията е довела до чести случаи, при които при последващи вписвания, отбелязвания или заличавания се създава друга "файлова партида" за имот, който вече е бил въведен в системата, което води до създаването и на повече от една „файлова партида" за един и същи имот (тук вече и ПВп има трески за дялане - написали в чл. 9, ал. 1, че "в подлежащия на вписване акт се записва и номерът на съответната помощна партида", но не уточнили кой записва номера на помощната имотна партида; възвратният глагол "се записва" поражда неяснота; в редакцията от 1997 на ПВп лично съдията по вписванията го записва - вж много по-сполучливата редакция на ПВп от 1997);
4. за всички недвижими имоти, предмет на подлежащите на вписване актове след датата на инсталиране в съответната служба по вписванията на „ИИСКИР", служителите към службата са задължени да образуват „файлови партиди", независимо от това дали недвижимият имот се намира в землище с одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри и съответно има даден от кадастъра идентификатор. Това е в противоречие с правния принцип, заложен в ЗКИР от приемането му през 2000 г., партида да се води единствено за недвижимия имот, който има идентификатор;
5. в разрез с принципа за осигуряване в максимална степен на правна сигурност в оборота с недвижими имоти, от Агенцията по вписванията е придадена публичност на така образуваните „файлови партиди" на имотите чрез предоставянето на услугата „Справки чрез отдалечен достъп с помощта на Интернет";
6. Агенцията по вписванията позволява извършването на електронни „справки по имот", както и „Търсене по имотна партида" чрез простото преименуване на „файловите партиди" на имотите, в „имотни партиди" в електронната система за вписване ИИСКИР, с което потребителите биват въвеждани в заблуждение (и подмамени да плащат за всяка справка - независимо дали е достоверна или не! б.м), че това действително са „имотни партиди" - т.е. партиди, създадени по реда, предвиден в ЗКИР. Така се създава погрешна представа за извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, касаещи конкретния имот, а в голямата им част тези партиди на имотите не съдържат всички вписани актове относно конкретния недвижим имот, поради наличието на различна индивидуализация на недвижимостите в отделните актове, въведени в информационната система - бележка под линия: "В този смисъл са цитираните становища на Българската асоциация на съдиите по вписванията от 2017 г. и 2020 г."
.
Позицията на нотариус Димитър Танев, изразена в обществената консултация, проведена във връзка с настоящата последваща оценка на въздействието, по отношение на ИИСКИР е още по-негативна.[...] Софтуерът е инсталиран без изобщо да е съобразен с действащия Правилник за вписванията, с регламентираните процедури за въвеждане във входящия регистър, водене на партидната книга, приключване на датата на входящия регистър, описване имената и наименованията на страните по акта в него и други. Илюстрация за „пълната нормативна несъвместимост на софтуера, на правната неграмотност и незаинтересованост на създателите му" е воденето на номера от някакъв двойно входящ регистър, който излиза на всяка справка. Такъв регистър е съществувал в отдавна отменения Закон за привилегиите и ипотеките и още в първия Правилник за вписванията от 1927 г. На въпроса какво търси сега такъв регистър в информационната система на АВ и на какво основание се подържа, може да отговори само „анонимния ай ти създател на софтуера" - бележка под линия "Становище във връзка с извършването на последваща оценка на въздействието на Закона за кадастъра и имотния регистър и подзаконовата нормативна уредба, касаещи създаването, воденето и съхраняването на имотния регистър в Република България от нотариус Димитър Танев, 11.02.2021 г. (Танев говори и пише за този нелеп двойно-входящ регистър поне от 10 години, но дори и на него никой не му обръща внимание, б.м.)
.
От стр. 86 до стр. 113 е за ДЪЛГОСРОЧНАТА ПРОГРАМА
.
.
стр. 86
.
Програмата за 2018 г. представя и информацията, че от 2017 г. Агенцията по вписванията е бенефициент по Проект BG05SFOP001-1.002-0004 по Оперативна програма "Добро управление" с наименование "Надграждане на имотен регистър за интеграция с кадастралния регистър и предоставяне на допълнителни е-услуги". Общата стойност на проекта е в размер на 1 500 000 лв., като той е разделен на 4 основни дейности, както следва:
Дейност 1. Привеждане на подзаконовата уредба и вътрешните правила в съответствие с практиката и нормативната рамка в областта на е-управление, която предвижда:
1.1. Провеждане на 6 публични дебата;
1.2. Актуализиран Правилник за вписванията; [...]
1.4. Актуализирана Наредба № 2 от 21 април 2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, издадена от Министерството на правосъдието;
1.5. Разработен проект на Наредба за двустранната връзка и обмена на данни между кадастъра и имотния регистър (съгл. чл. 6, ал. 3 ЗКИР) и внесен в МП;
1.6. Разработен проект на Наредба за създаване, поддържане и ползване на информационните системи за кадастъра и имотния регистър и за прекия достъп до данните в тях (съгл. чл. 7, ал. 3 ЗКИР) и внесен в МС;
1.7. Разработени Вътрешни правила за работа за служители и съдии по вписванията (още не са разработени, затова от дирекция "Добро управление" не отговарят на писмото ми до тях от 12.10.2023, б.м. 25.06.2024);
1.8. Разработена детайлна Процедура относно привеждане на номенклатурата от наличните към момента книги в ИИСКИР с тези, които се водят по реда на Правилника за вписванията;
1.9. Актуализирана Инструкция за вътрешния документооборот и организация на работата с електронно подписани документи в АВ;
Дейност 2. Надграждане на Модул "Имотен регистър" в Интегрирана информационна система за кадастър и имотен регистър (голямо надграждане пада, а имотен регистър няма, б.м., 25.06.2024), която предвижда:
и т.н.
.
.
Стр. 93
.
програмата за 2019 г. -Предвижда се и разработването на вътрешни актове, като:
1. Вътрешни правила за работа с ИИСКИР;
2. Изменение на Инструкцията за вътрешния документооборот и организация на работата с електронно подписани документи, инкорпорирано във Вътрешни правила за работа с ИИСКИР;
3. Вътрешни правила за работа за служители и съдии по вписванията (още не са разработени, б.м. 25.06.2024)
и т.н.
.
.
стр. 99
В отчета за 2018 г. автоматично е повторена информацията от този за 2017 (копи-пейст! б.м.)
В Програмата за създаване на кадастъра и имотния регистър през 2020 г. - Приета с Решение № 719 на МС от 12.10.2020 г. (чак през октомври 2020, б.м.) - по идентичен начин с предишната (за 2019 г.) и по-предишната (за 2018 г.) ... (копи-пейст! б.м.)
.
.
стр. 101
.
В програмата за 2020 г. е предвидено разработването на същите вътрешни актове, като тези планирани за 2019 г. (копи-пейст! б.м.):
1. Вътрешни правила за работа с ИИСКИР;
2. Изменение на Инструкция за вътрешния документооборот и
организация на работата с електронно подписани документи, инкорпорирано
във Вътрешни правила за работа с ИИСКИР и
3. Вътрешни правила за работа за служители и съдии по вписванията (още не са разработени, б.м. 25.06.2024).
Незнайно защо, отново в програмата, а не в отчета, е отчетено, че в МП продължава работата по извършване на последваща оценка на въздействието по реда на Глава трета от НОМИОВ на законовата и подзаконовата нормативна уредба, касаеща създаването, воденето и съхраняването на имотния регистър в Република България, за извършване на обстоен и пълен анализ на действителните проблеми, свързани с преминаването от персонално към поимотно вписване и в крайна сметка за създаване на имотен регистър в Република България.
.
В програмата за 2020 г. е повторено казаното от тази за 2019 г., което означава и тази от 2018 г. (копи-пейст! б.м.)
.
.
стр. 106
.
В отчета за 2019 г. автоматично е повторена информацията от този за 2018 (копи-пейст! б.м.)
.
.
стр. 113
.
1. Решение № 326 на МС от 11.05.2001 г. за приемане на Дългосрочна и годишна програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър;
2. Решение № 347 на МС от 10.05.2003 г. за приемане на Програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2003 г.;
3. Протокол № 31 от заседанието на МС на 22 август 2012 година за приемане на Програмата за дейността по създаване на кадастъра и имотния регистър през 2012 г.;
4. Решение № 569 на МС от 9.08.2018 г. за приемане на Програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2018 г. и на Отчет за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2017 г.;
5. Решение № 603 на МС от 15.10.2019 г. за приемане на Програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2019 г. и на Отчет за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2018г.;
6. Решение № 719 на МС от 12.10.2020 г. за приемане на Програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2020 г. и на Отчет за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2019 г.;
(от 2020 г.насам следите се губят, б.м., 25.06.2024)
.
.
стр. 119
.
Съдиите по вписванията многократно през годините са посочвали, че създаваните по чл. 65, ал. 4 ЗКИР електронни партиди не само, че не подпомагат, а затрудняват работата им поради тяхната непрецизност, свързана с наличието на непълноти, неточности, многобройни партиди за един и същи имот и т.н.
.
.
Стр. 120
.
Отчетите за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър за 2017, 2018 и 2019 г. използват ежегодно идентични повтарящи се формулировки, изречения и цели абзаци (копи-пейст! б.м.), с които описват осъществената свързаност със средата за междурегистров обмен (RegiX)и развитието на ИИСКР, без да представят конкретни данни, които да позволяват да бъде проследен и измерен количествено напредъкът в тази посока.
.
.
Стр.129
.
Съгласно становището на Висшия адвокатски съвет причините, препятстващи създаването на Имотен регистър в България са с комплексен характер. [...] едни лица, които са част от съдебната система разпореждат вписването, но техническата дейност по вписването, включително подреждането на актовете в нотариалните книги, се обезпечава и извършва от служители на Агенция по вписванията, която е част от изпълнителната власт. Това само по себе си създава достатъчно конфликтни ситуации и води до размиване на отговорността при погрешно извършени вписвания, отбелязвания или заличавания (изпитвам го на гърба си - вж Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба, б.м. 25.06.2024).
.
.
Стр. 130-131
.
Според Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори" причините за липса на Имотен регистър могат да бъдат разделени на обективни и субективни.
Обективно, за преминаване от персонален към имотен начин на вписване следва всеки един имот в България да има открита собствена партида, по която да са отразени всички относими към имота вписвания назад във времето. Това е огромна по обем работа, с оглед на факта, че в България има милиони имоти, а по отношение на някои от тях има множество вписвания. Вероятността този процес да се случи с наличния административен ресурс на държавата е минимална. По-големият въпрос и основен проблем е, че този процес на практика не е започнал, като в основата на това са изцяло субективни причини. Към субективните причини от адвокатското дружество причисляват липсата на ясна нормативна база за създавани на реални имотни партиди, липсата на кадрова обезпеченост от квалифицирани юристи, които да преценят и впишат подлежащите на вписване обстоятелства с минимум грешки, липсата на техническа и материална обезпеченост и липсата на напълно функционално информационна система, удобна за потребителите, която да следва законодателството, а не да става повод за неговото изменение.
.
От фондация „Институт за правни анализи и изследвания" считат, че една от основните причини възпрепятстваща реалното създаване на Имотен регистър в България, всъщност има структурен характер, произтичащ от неточното и непълно определяне на правомощията на компетентните органи (съдии по вписванията и АВ), както и на механизмите за взаимодействие между тях. (така е, съдиите по вписванията и служителите на АВп са в антагонистични отношения и въобще не могат да работят в екип, б.м.)
На второ място твърдят, че друга от основните причини възпрепятстваща реалното създаване на Имотен регистър в България, има нормативен характер, произтичащ от липсата на развитие (обогатяване, разширяване и конкретизиране) на дейността на съдията по вписванията, която е регламентирана от действащия чл. 280, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Тази дейност не е разширявана, нито стабилизирана или конкретизирана адекватно от законодателната власт (не е разширявана от законодателната власт, затова пък е стеснявана от съдебната - ТР 7/12 от 25.04.2013). Считат, че е необходимо да се разпише изцяло нов механизъм в ЗКИР уреждащ, разширяващ и конкретизиращ специфичната функция на съдията по вписванията. Крайната цел е да бъде осигурено упражняването на ефективен контрол и закрила на държавните и обществени имуществени интереси от този орган, действащ в рамките на съдебната система. Защото съдията по вписванията е изпълнител на държавната функция по гарантиране на правна сигурност, публичност и равнопоставеност на граждани, нотариуси, физически и юридически лица, по отношение на имуществено-правните им интереси (така би трябвало да бъде, но уви, не е - вж Перипетии по заличаване възбраната на КПКОНПИ и на исковата им молба, б.м.).
.
.
стр. 133
.
Според дирекция „Модернизация на администрацията" към администрацията на Министерския съвет ключовите причини за неизпълнението на ЗКИР в частта относно създаването на ИМОТЕН регистър са в няколко категории:
2. [...] въведената през 2004 г. реформа, свързана със създаването на АВ, се характеризира с дуалистичен институционален модел - наличие на съдии по вписванията към районните съдилища и на класическа държавна администрация в лицето на новата агенция, като функциите и отговорностите във връзка с имотния регистър са разделени между тези два компонента. Практиката показа, че този модел не е най-ефективният, без това да е основна и непреодолима пречка за изграждането на имотния регистър.
3. нормативни: липса на ясно разпределение на отговорностите между съдиите по вписванията и служителите на АВ. Това разпределение трябва да се регламентира основно в ЗКИР;
.
.
стр. 136-137
.
Предвид липсата на имотен регистър и към началото на 2021 г. (както и към средата на 2024, б.м.), целта не е постигната, нито като директно следствие на развитието на конкретната публична политика, нито като резултат от странични фактори и събития. При този твърде продължителен процес, затрудненият ход и забавеното развитие на политиката са неоспорим факт. Оттук, учудваща е липсата на строга и прозрачна система за отчетност на напредъка по специфични и измерими индикатори, която да генерира база данни, които да бъдат анализирани, от което да бъдат изведени конкретните пречки пред политиката и предложени решенията за тяхното отстраняване.
На този фон, не са изненадващи представените по-долу резултати от прилагането на прагматичния метод „теория на промяната като рамка за данни". Предвид липсата на ясно заложени цели и индикатори за тяхното отчитане, при попълването на рамката в полетата „Резултати", „Продукт" и „Въздействия" са посочени не планираните, а действително наблюдаваните явления. От една страна, прилагането на метода е ограничено, поради невъзможността да бъде направено сравнение между очакваните и постигнатите резултати, продукти и въздействия. От друга страна, този така добре фокусиран към отчетливото очертаване на причинно-следствените връзки в дадена интервенция дизайн на инструмента, в конкретния случай много ясно демонстрира вероятно основният порок на цялата публична политика по изграждане на имотен регистър в България - наблюдението и отчитането на прогреса и постигнатите резултати, които не е ясно по какъв начин и в каква степен подпомагат реализирането на крайната цел.
.
.
стр. 138
.
Застой на политиката по създаване на Имотен регистър в България в продължение на две десетилетия (на повече от четвърт век към юни 2024, б.м.);
•Липса на яснота кога и по какъв начин ще бъде изграден Имотния регистър;
•Липса на отчетност за поставените цели, постигнатите резултати и разходваните средства за изграждането на Имотен регистър;
•Многобройни изменения в усложнена и противоречива нормативна база;
•Липса на ясна идея за посоката и реалистични очаквания за развитието на политиката.
.
.
Стр. 143
.
Следователно, от гледна точка на изпълнението на конкретно заложените по отношение на имотния регистър цели (създаване на нови функционалности), ефективността е малко над 27%. При толкова ниска резултатност, очевидно е налице съществен проблем. Никъде в отчетите на АВ, обаче, не могат да бъдат открити индикации за такъв. Както многократно бе посочвано до момента, основен недостатък на отчетите, представяни от АВ, е липсата на всякаква конкретика, буквалното преповтаряне на една и съща информация през годините и невъзможността за реално проследяване на напредъка (копи-пейст! б.м.)
.
.
Стр.148
.
Двадесетгодишният период на неуспешно изпълнение на политиката по създаване на имотен регистър (вече четвъртвековен период, б.м., 2024) е белязан от многобройни изменения и допълнения на нормативната и стратегическата рамка, постоянно усъвършенстване и надграждане на информационните системи и т.н. Генералният проблем на политиката е безспорно липсата на ясно целеполагане, последователното планиране на етапи, стъпки и дейности, които трябва да бъдат следвани, ясното разпределение на отговорностите между многото ангажирани в процеса държавни структури и не на последно място липсата на данни и отчетност относно действителния напредък към крайната цел - завършен имотен регистър. Този проблем е допълнително задълбочен от обемната и разпокъсана в множество нормативни актове уредба, която в същото време има празноти, препятстващи процеса по ефективно изграждане на имотния регистър.
.
.
Стр. 157
.
От Българската асоциация на съдиите по вписванията , в своите становища от 2017 г. насам неизменно акцентират върху обстоятелство, че със ЗКИР е била създадена правна привидност, че в България има имотен регистър и че вписването на актове с предмет недвижими имоти се извършва в такъв имотен регистър. Поради това масово е започнало прилагането на разпоредбите на ЗКИР, касаещи вписването в имотния регистър, каквото вписване не е извършвано никъде на територията на страната по предвидения в закона ред.
Привидната нормативна уредба е довела до неразбиране от страна на обществеността на релевантния факт, че вписването се извършва по досегашния ред - този предвиден в ПВ, уреждащ персоналната система на вписване на актове относно недвижими имоти (неразбиране има не само от страна на обществеността, но и от страна на съдебната власт, в т.ч. и ВКС - вж съдебната практика в раздел Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията, б.м.)
В своята позиция от 2021 г [...] от Асоциацията посочват [...като причина за липсата на имотен регистър] 4. липсата на регламентирани правила на взаимодействие между съдиите по вписванията и служителите на Агенция по вписванията (именно, б.м.);
.
.
стр. 158-159
.
Според ръководителя на съдиите по вписванията при СРС, правомощията на съдиите по вписванията следва да бъдат разширени в следните насоки:
1. изрично да се предвиди да изискват доказателства по повод установяване идентичност на имотите и лицата при изготвянето на партидите, достъп до публични и други регистри и т.н.;
2. да се предвиди изрично съдията по вписванията да издава разпореждания и за съпътстващите вписванията, отбелязванията и заличаванията технически дейности. (ИМЕННО! вж Ролята на съдията по вписванията и Какво не пише изрично в Правилника за вписванията, б.м.)
3. да се предвиди контрол по отношение на изпълняването на издадените разпореждания.
Въпросът относно необходимостта от разширяването на правомощията на съдиите по вписванията, който присъства постоянно в мненията и позициите както на тяхната асоциация, така и на Висшия адвокатски съвет, а и на други ключови заинтересовани страни, не е безспорен. Според становището на съдия Калина Анастасова от СГС, [...] партидата (на имота, б.м. ) е документ с оповестително действие и няма характер на доказателство за вписваните факти, обстоятелства и права. Поради това [...] следва изцяло да бъде възприето изразеното становище в Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълкувателно дело № 7 от 2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия на Върховния касационен съд.
.
.
стр. 162-163
.
Българската асоциация на съдиите по вписванията [...] проблеми от административен и структурен характер, както в АВ, така и при взаимодействието й със съдиите по вписванията, като изброяването им е примерно:
1. многобройните смени на изпълнителни директори на АВ;
2. липсата на приемственост и последователност при осъществяване на административното ръководство;
3. игнорирането на поставените проблеми от съдиите по вписванията, в това число и липсата на правила за взаимодействие;
4. липсата на обучения за служителите на Службите по вписванията, въпреки текучеството и увеличения щат, като основното обучение е проведено през 2009 г. (АВп май нарочно наема среднисти и ги държи необучени, за да се оправдава с ниската им квалификация, като стане грешка - вж Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС, б.м.);
5. липсата на изискване за определена квалификация или за придобиване на такава при назначаването на им (sic! б.м.).
.
.
стр. 164
.
Според Висшия адвокатски съвет, липсата на координация между районните съдилища, част от които са съдиите по вписвания и службите по вписвания, към които се водят служителите, които трябва да подпомагат технически дейността на съдиите по вписванията, създава сериозни проблеми по повод администрирането на молбите за вписване, техническата дейност по вписване и изготвянето на удостоверения за тежести. [...] Обстоятелството, че няма координация между дейността на съдиите по вписванията и служителите на Агенцията по вписванията, които не са им „подчинени", не е основание да се търси концептуална промяна на мястото на съдиите по вписванията чрез изваждането им от съдебната система, а налага да се създадат правила за работа и координация в дейността на служителите на АВ, обслужващи технически вписването в т.нар. имотен регистър и съдиите по вписванията.
.
.
Стр. 166
.
Агенция по вписванията няма правомощия нито да стартира производството, нито да участва и/или инициира неговото приключване, а самото производство по създаване на имотен регистър се състои от действия на съдиите по вписванията и от приемане на актове в системата на кадастъра. С оглед изложеното, въпреки че съгласно ЗКИР, на АВ е вменено задължението да „организира работата по създаването и поддържането на имотния регистър", АВ не може нито да стартира производството, нито да го приключи, а има единствено правомощията на институция, която поддържа информационната система и поддържа/съхранява архива на имотния регистър.
.
.
стр. 167
В рамките на същия контекст може да бъде поставен и въпросът, ако Агенцията по вписванията не отговаря за организирането на цялостния процес по създаването и поддържането на имотния регистър, защо ѝ е да предлага приемането на Стратегически план 2019 - 2022 г., в който една от основните стратегически цели е създаването на имотен регистър чрез систематично и спорадично изготвяне на имотни партиди.
----------------------------------------
СПРАВКА - Стратегически план на АВп за 2023-2030:
стр. 6: "Създаване и поддържане на електронен имотен регистър."
стр. 28: "АВ е сертифицирана по ISO 9001:2015 и за информационна сигурност ISO/IEC 27001:2013 за следните области: създаване, поддържане и усъвършенстване на Имотен регистър,"
стр. 31 (тук цитират стария вариант на чл. 71, ал. 2 ЗКИР - че съдията по вписванията изготвя имотната партида)
Бележка. През януари 2023 чл. 71, ал. 2 от ЗКИР е променен от "съдията по вписванията изготвя имотната партида" на "След издаване на заповедта по чл. 70, ал. 1, при сделка с недвижим имот: 2. съдията по вписванията едновременно с вписването проверява съдържанието, идентичността на електронната форма с хартиения носител, подписва партидата по чл. 65, ал. 3 на имота и записва в подлежащия на вписване акт нейния номер." - ДВ, бр. 8 от 25.01.2023. Така от 2023 г. насам ролята на съдиите по вписванията за създаването на имотния регистър вече е съвсем ограничена. Като отчетем и добавената през 2016 г. нова ал. 4 към чл. 59 от ЗКИР, че имотната партида няма доказателствена стойност: "Партидата е документ с оповестително действие. Тя няма характер на доказателство за вписаните факти, обстоятелства и права.", се очертава печалната картинка на един провален, първоначално прекрасен, проект - Концепцията от 1994 г., б.м.)
.
Вж също така Ролята на съдията по вписванията в Германия и Франция
.
Вж също така становището на БАСВ стр. 53-55 от Доклада за оценка на ЗКИР 2015-2020: "Според Българската асоциация на съдиите по вписванията, с въвеждането на ИИСКИР служителите на Агенцията по вписванията са започнали да обединяват информацията за недвижимите имоти, предмет на представените за вписване актове, в т.нар. „файлови партиди", които обаче не могат да служат като помощно средство за образуване на имотни партиди, а още по - малко като основа за създаване на имотен регистър, защото:
1. те са създадени от служителите към Агенцията по вписванията, без
наличие на разпореждане на съдия по вписванията относно обобщаването на информацията, дадено по ред, определен в закон, т.е. без контрол"
Бележка блогър. Пак на стр. 31 от Стратегическия доклад на АВП за 2023-2030 пише: "Към 01.12.2021 г. няма издадена заповед по чл. 73, ал. 1 от ЗКИР за обявяване въвеждането на имотния регистър. Двадесет години след влизане в сила на ЗКИР, имотен регистър по силата на закона няма." (такаа, имотен регистър няма, обаче има десетки милиони имотни партиди, създадени без разпореждане на съдия по вписванията и без контрол; какво ще стане с тях?- вж Заповед по чл. 70 ЗКИР: неясноти и въпроси, б.м.)
---------------------------------------------
.
.
стр. 168
Българската асоциация на съдиите по вписванията в своето становище от 2021 г. представя най-подробно текущата ситуация. Според нея, след инсталирането в края на 2008 г. и началото на 2009 г. във всички служби по вписванията в страната на информационната система „ИИСКИР" и мигрирането в същата на информацията от предходните програмни продукти, в отделните служби по вписванията са възникнали проблеми, в резултат на което и до днес е налице непълнота на информацията в ИИСКИР относно данните от актовете, въвеждани преди нейното инсталиране, която варира от липса на отделни вписвания, отбелязвания или заличавания, извършени по конкретни персонални партиди преди внедряването й до неотразяване на страните и имота по вписани актове, данните, от които фигурират в предишните електронни системи. При наличие на последната посочена непълнота на информацията, в компютърните разпечатки от ИИСКИР са отразени само видът на акта и номерата на неговото вписване, като входящият номер, определящ поредността на извършеното вписване е фиктивен, поради което е обозначен със знак „минус" пред него (и в персоналната партида на майка ми има номер със знак минус, като по потърсих в базата данни, не излиза такъв, не съществува, фиктивен е, б.м.) Наличието на такива проблеми в някои служби по вписванията води и до непълнота на информацията, съдържаща се в създадените „електронни партиди" на отделни имоти, както и до грешно издаване на удостоверенията.
И в нашия случай се стигна до "грешно издаване на удостоверенията" - вж недостоверните справки, с които съдия по вписванията от РС-Плевен се опитва да ме убеди, че всичко е окей в СлВп-Плевен; но по-лошото е, че съдията по вписване към РС-Плевен не разбира, че са недостоверни, а не разбира, защото нищо не ги е проверила, а не ги е проверила, защото не знае как се издават справки, а не знае, защото служителите се занимават с всичко, съдиите по вписванията само се подписват, без дори да погледнат удостоверенията; причината за тази аномалия е, че цялата отговорност за грешките се поема от АВп - чл. 49 ПВп: "Когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи."(бел. блогър, 25.06.2024).
.
.
Стр. 170
По отношение на институционалния елемент от функционалното измерение на оценяваната политика е налице структурен проблем, свързан с разбиранията на ключовите заинтересовани страни и на държавните институции, относно това коя е институцията, призвана по стратегия и по закон да осъществява лидерството, да извършва ежедневната координация на дейностите и да отговаря за администрирането на целия процес по изграждане на имотния регистър у нас.
Дори самите върховни съдилища ВАС и ВКС не разбират "коя е институцията, призвана по стратегия и по закон да осъществява лидерството, да извършва ежедневната координация на дейностите и да отговаря за администрирането на целия процес по изграждане на имотния регистър у нас" - напр. в Решение от 23.03.2022 по дело номер 619/2022 на Админ. съд - София град, потв. на 05.04.2023 от ВАС административните съдии се произнасят, че АВп не можела била да си върши работата по създаване на ИР, понеже съдиите по вписванията не ѝ се подчиняват: "Тази дуалност на взаимоотношенията граничава възможностите на АВ ефективно да организира работата по създаването и поддържането на ИР. Агенцията е лишена от възможност да въздейства на съдиите по вписванията", вж също така и Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС, в което ВКС слага знак за равенство между съдия по вписванията и служител на АВп!)
.
.
стр. 171-172
.
Дългосрочната програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър за периода 2001-2015 г. за времето си представлява една много добре структурирана като обхват и съдържание национална стратегия, която поставя началото и очертава насоките, дейностите и стъпките за осъществяване на публичната политика по преминаване от персонално към поимотно вписване на недвижимите имоти и създаване на имотен регистър в България. В актуализацията на дългосрочната програма от 2007 г. е посочено, че съгласно нея кадастърът и имотният регистър следва да бъдат създадени до края на 2015 г. по систематичен начин, като обхванат цялата територия на страната и бъдат обединени в една съвременна високотехнологична информационна система.
През целия период на действие на дългосрочната програма 2001 - 2015 г. планирането на дейностите по нейното изпълнение винаги е ставало паралелно с предназначаването и разпределянето на необходимите за целта средства. Би могло да се каже, че през всички тези години дългосрочната програма е била достатъчно добре обезпечена с финансови средства освен от държавния бюджет, от събрани приходи и субсидии и от източници като заем по споразумение със Световната банка по "Проект за регистрация на недвижими имоти и кадастър", одобрено от МС през 2000 г., „японски грант", „холандско дарение", целево финансиране по Програма ФАР на ЕС, Оперативна програма „Административен капацитет", Оперативна програма „Добро управление" и други.
1. Още с първата годишна програма за дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър през 2001 г. се допуска дейностите за съответната година да бъдат планирани към средата на същата година, като програмата е приета през м. май 2001 г. Този дефект се запазва и при следващите годишни програми, като се стига до там, че за 2019 и 2020 г. програмите са приемани през м. октомври на съответните години. Не е ясно какво планиране на дейности за текущата година може да се извърши в началото на нейното последно тримесечие и защо е допуснато това. Нещо повече, именно при тези годишни програми, едновременно с тяхното одобряване са приемани и отчетите за изпълнение на дейността по създаването на кадастъра и имотния регистър за предходните години, при спазване на изискванията на закона. Това сочи на едно по-скоро формално изпълнение на закона (формално - про форма, привидно, наужким, за парлама, б.м.)
.
.
стр. 173
2. Годишни програми и отчети за дейностите по създаването на кадастъра и имотния регистър за 2002, 2004, 2005, 2006, 2008, 2009, 2010, 2011, 2013, 2014, 2015, 2016 и 2017 г. липсват. Възможно е такива да са приемани, но това да е ставало с актове на МС, които не се обнародват, но общодостъпни данни за тяхното приемане липсват.
3. Дългосрочна програма за дейностите по създаването на кадастъра и имотния регистър след 2015 г. липсва. [...]
4. Постепенно, с течение на годините, отделните компоненти на цялостната стратегия за създаването на кадастъра и имотния регистър, заложена с дългосрочната програма за периода 2001 - 2015 г. започват да отпадат, да отслабват или да бъдат компрометирани
.
.
стр. 174
.
11. След актуализацията на дългосрочната програма през 2007 г., от един момент нататък нивото на приоритизация от страна на държавата на стратегията по създаване на имотен регистър видимо спада [...]. В годишните програми за 2012 г. и следващите декларативно се повтаря едно и също изречение, че развитието на интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър е елемент и приоритет на държавната политика
.
.
стр. 175
.
По отношение на АГКК ежегодно се повтаря, че създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри за цялата територия на страната изисква изпълнение на значителен обем дейности от голям брой специалисти за продължителен период от време и на достатъчен финансов ресурс.
По същия начин Агенцията по вписванията ежегодно акцентира върху необходимостта от допълнително кадрово осигуряване, като се повтарят дословно едни и същи факти.
Така на практика основните елементи и направления на дейност на стратегията по създаване имотен регистър, започнала в началото на хилядолетието у нас, остават на заден план, а на преден план са изведени трудността и бавността на процеса, липсата на достатъчно ресурси - човешки, финансови и други.
.
.
стр. 177
.
Всички класации относно защита правото на собственост по света регистрират българския феномен на процъфтяващи имотни измами. (и майка ми пострада от имотна измама през март 2013, голяма трагедия, прокуратурата пет пари не дава, даже изкарват, че горката ми майчица пречи на разследването, това стана повод да започна да водя този блог; майка ми почина на 15.03.2017, а калпавото разследване продължи чак до 2024, б.м.)
.
.
стр. 178
.
становището на дирекция „Модернизация на администрацията" към Администрацията на МС от 2021 г.,: [...] позицията на съдиите по вписванията в полза на разширяване на техните правомощия при изготвянето на имотните партиди е известна. От МС споделят тази позиция, ако под „правомощия" се разбира именно това, което казва българската правна теория - съвкупност от права и задължения, като задълженията следва да са скрепени с ефективно носене на отговорност по реда на Закона за съдебната власт. (все едно казват на съдиите по вписванията: "Внимавайте какво си пожелавате!") Посоката на разширяването на правомощията следва да е свързана с фазата на създаването на предварителни партиди и изричното регламентиране на ролята на съдиите по вписванията в нея. Не бива да се допускат условия за блокиране на създаването на имотни партиди чрез разделянето на отговорностите в различните фази и освобождаване (дезангажиране) на съдиите по вписванията от етапа на техническите действия (дигитализация, извличане и вписване на данни от хартиените носители върху дигитални партиди), извършвани от служителите на АВ. В този смисъл, целесъобразно е да се уреди на законово ниво, че процесът по създаване на имотни партиди се ръководи от съдиите по вписванията, дори това да означава функционална субординация спрямо служителите на АВ. (хм, МС допуска съдиите по вписванията да бъдат подчинени на служителите-среднисти на АВп! Що се отнася до изказването, че е целесъобразно "да се уреди на законово ниво, че процесът по създаване на имотни партиди се ръководи от съдиите по вписванията" - това няма как да стане, защото среднистите на АВп вече са създали към 17 000 000 имотни партиди, "част от които" , по думите на АВп в стратегически план 2023-2030 на стр. 35 - разбирай по-голямата част от които - пълни с грешки; заради трудолюбието на правно-неграмотните служители на АВп през 2023 беше променен ЗКИР така, че те да имат правото да създават партидите на имотите - вж Заповед по чл. 70 от ЗКИР: неясноти и въпроси)
.
.
стр. 178
.
Философията на европейския инструмент за възстановяване и устойчивост е „пари срещу реформи", т.е. неизпълнението на заложените от българските власти реформи ще доведе до сериозни бюджетни, политически и имиджови последици за страната. В конкретния контекст, за Европейската комисия не е реформа дигитализацията на хартиените документи сама за себе си. Реформа е реалното изграждане на имотния регистър, необходимо условие за което е дигитализирането на документите.
.
.
Стр. 179
.
Ежегодното дословно повтаряне на едни и същи формулировки през последните няколко години, че преминаването от персонална към поимотна (реална) система на вписвания е елемент и приоритет на държавната политика за реформи в системата на вписванията, както и че тя е устойчива политика и институционален ангажимент на българското правителство само по себе си не прави политиката по-високо приоритизирана. То не би могло да промени и обстоятелството, че след първите 2-3 години от стартирането на промяната през 2001 г. се наблюдава сериозен спад на приоритетността на планираните направления на дейности, постепенно разколебаване, компрометиране и впоследствие отпадане на основни компоненти от дългосрочната програма от 2001 г., за да се стигне до 2015 г., когато нейният срок изтича, тя е неизпълнена и на нейно място не е приета нито нова актуализация, нито нова програма (sic! б.м.).
.
Обратно към Доклади и отчети на тема имотен регистър
No TrackBacks
TrackBack URL: http://softisbg.com/MTOS-4.32-en/MT-5.2.10/mt-tb.cgi/2804
Leave a comment