Определение от 06.11.2019 по ч. гр. дело № 3479/2019 на ВКС

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по  темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията

.

Публикувано в този блог на 01.06.2024. Актуализация: 05.08.2024

.

Резюме. Тук ВКС казва, че отговорност за вреди, настъпили от действия на съдия по вписванията, се търси по общия исков ред. А накрая определението завършва с думите "Ето защо отговорността за незаконосъобразни действия [на] служител на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред." (а пък СдВп не е служител на АгВп!)    

           Това определение е представено на сайта на Висшия адвокатски съвет под заглавие "Отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията се търси по общия исков ред" без никакъв коментар. И на адвокатите изглежда не им прави впечатление, че определението започва с вреди от СдВп, а завършва с обратното - вреди от служител на АгВп.

               Има го и в лекс бг - "ВКС разясни как се търси отговорност за вреди от съдия по вписванията" на дата 08.11.2019. И пак никой не забелязва, че определението започва с с вреди от СдВп, а завършва с обратното - вреди от служител на АгВп. Голям майтап!

.

05.08.2024 Днес разбрах как е станала грешката със "СдВп - служител на АВп". Копи-пействали са от Определение от 19.02.2015 по гр.д. № 6/2015 на ВКС, в което ВКС разяснява как се търси отговорност за вреди от служител на АВп и при замяната на "служител на АВп" със "СдВп" на едно място си е останало старото. Останали са и две правописни грешки: излишната буква в "индивидиуални" и липсващият предлог в "отговорността за незаконосъобразни действия [на] служител на Агенцията по вписванията"

 .

Из определението с мои коментари в синьо:

"Исковете за присъждане на обезщетение за настъпили вреди, вследствие на действия на съдията по вписванията, когато са предявени срещу възложителя на работата (възложителят на работа на СдВп е Министерство на правосъдието - вж Определение от 21.02.2024 по гр. д. № 3211 от 2023 на ВКС: Министерство на правосъдието окончателно е осъдено, като работодател на съдията по вписванията, да плати на ищеца 80-90 000 лв. щети"), следва да бъдат квалифицирани по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, е посочено,че агенцията е администрация към министъра на правосъдието, а според чл.18, ал.1, т.1 службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване. Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията, вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, по начин предвиден в правилника. Производството е безспорно и едностранно. То завършва с акт за вписване "

.

             Коментар. Какво представлява т.нар. "акт за вписване"? Най-често кратка ръкописна резолюция. По ЗКИР е определение (Чл. 82, ал. 3 от ЗКИР "Определението за вписване подлежи на незабавно изпълнение", а съгл. чл. 85 от ЗКИР без определение няма вписване: "Чл. 85. Вписването е недействително, когато липсва определение на съдията по вписванията, както и когато то не е удостоверено по реда на чл. 84, ал. 1.") Обаче съдиите по вписванията не признават ЗКИР, защото имотният регистър още не е въведен в нито един съдебен район - вж официалните становища по въпроса защо няма имотен регистър.

.

"или с отказ да бъде извършено."

.

                 Коментар. За отказа е ясно, че става с определение - "Чл. 32а. ПрВп (Нов - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г., изм - ДВ, бр. 67 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2014 г.) В случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ.

.

"Съдебният контрол при отказ се извършва от окръжния съд, по реда на чл.32а, ал.4 от Правилника за вписване, който е идентичен с този по чл. 538, ал.2 вр. чл.278 ГПК за контрол на всички охранителни актове. Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, а според чл.1 ал.2 ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен от АПК. Макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове (завършващите актове не са на АгВп, т.к. служителите-среднисти извършват само админ-техн. дейност, б.м.) не могат да бъдат определени като индивидиуални административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна, а е с характер на охранително производство "

.

              Коментар. Вписването по закон се извършва в нотариално производство - чл. 569 т.5-7 ГПК: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон; 6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 (за отказите, б.м.); 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести". Нотариалното пр-ство се провежда от съдиите по вписванията -  то е тяхно правомощие, т.к. само те имат юридическа компетентност. Деловодителите със средно образование, каквито са служителите на АВп от т.нар. имотен регистър (несъществуващия), извършват само административно-техническа дейност.                  

            Според мен, дейността по вписване и издаване на справки е смесена - на СдВп е охранително-нотариална, а на служителите - административно-техническа. Обаче ролите не са ясно разпределени, а и в чл. 49 ПрВп пише, че за грешки отговаря само АгВп, Дори да са допуснати от СдВп, отговорността е изцяло на АгВп. Такова е положението от 2004 г. насам - (Чл. 49 ПрВп, изм. - ДВ, бр. 86 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2004 г., в сила от 31.07.2004 г.: "Когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи." ) Преди това, в редакцията на ПВп от 1997, цялата отговорност е била на СдВп, но тогава още не е имало служители на АгВп и СдВп сам си е правил всичко. Е, и тогава е имал помощници, но в ПрВп е пишело, че лично регистрира, подрежда и нанася данните по партидите. Хаосът настъпва през 2004 г., когато е създадена АгВп и ПрВп е изменен от "СдВп прави всичко и отговаря за всички вреди" на "служителите правят всичко по разпореждане на СдВп, а АгВп отговаря за всички вреди (по подразбиране - и за вредите, причинени от СдВп)".

        Хаосът продължава вече 20 години. Никой сякаш не забелязва, че с промяната на чл. 49 ПВп през 2004 г. на практика се дерогират т. 6 и т.7 от чл. 569 ГПК: "Нотариални са производствата, по реда на които се извършват: 6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 (за отказите, б.м.); 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести". Заради тази промяна съдиите се оплитат в обясненията си по какъв ред се търси отговорност за вреди от грешки при вписванията - вж съдебната практика на тема Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията и Отговорност за вреди от грешки при вписванията

         Според мен, най-добре ще бъде служителите-среднисти от имотния регистър да бъдат заменени с юристи, каквито са например ДЛР от Търговския регистър, и да се отменят т. 5-7 от чл. 569 ГПК, а отговорността да бъде по ЗОДОВ, както е уредено в Търговския регистър от 2016 г. насам с добавянето на ал. 2 към чл. 28 от ЗТРРЮЛНЦ: "(Нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на длъжностни лица по регистрацията, по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди". Преди 2016 съдиите се бъркаха и за отговорността на ДЛР - вж т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. на ВКС и ВАС.

.

  Цялото определение:

 .

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 468

София, 06.11.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов
ч. гр. дело № 3479/2019 г. Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Б. М., [населено място], подадена от пълномощника ѝ адв. Н. Р., срещу определение № 2626 от 01.08.2019 г. по ч.гр.дело № 2735/2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8558 от 04.04.2019 г. по гр. дело № 2172/2019 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по гр. д. № 2172/2019 г. на СГС, поради недопустимост на предявените искове за осъждане на Агенция по вписванията да заплати на ищцата обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на съдия по вписванията. С молба от 31.10.2019 г. А. Б. М. е поискала отвод на съдия Марио Първанов поради участието му в съдебния състав по гр. дело №2220/2015 г. на ВКС, IV г.о., със страни А. Б. М. и И. Г. Ж., постановил определение по реда на чл.288 ГПК на 17.07.2015 г.
Искането за отвод е неоснователно, защото участието на съдия при решаване на друго дело не е основание за отвод по смисъла на разпоредбите на чл.22 ГПК.
Въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, защото не попада в приложното поле на чл.2 ЗОДОВ; поради противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба - поради изложените взаимно противоречащи си твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, за съда е налице невъзможност да съобрази вида и обема на търсената защита; че исковата молба съдържа доводи за незаконосъобразност на действията на съдебен изпълнител, които не биха могли да бъдат разгледани в исково производство, освен при иск по чл. 441 ГПК, какъвто в случая не е предявен; че съдията по вписванията не дължи проверка относно законосъобразността на извършените от съдебния изпълнител действия и законосъобразността на извършената публична продан, а само преценка дали представеният за вписване акт подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписване съдържание; че съдията по вписванията не е служител на Агенция по вписванията, а ведомствено принадлежи към съответния районен съд. С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение.
Според жалбоподателката обжалваното определение е нищожно като постановено от незаконен състав, както и неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поставени са и следните въпроси като основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК: 1/ Допустимо ли е за Административен съд - София-град да изпраща делото по подсъдност в друг компетентен съд (в случая СГС), след като е извършил надлежни процесуални действия към двете страни в процеса, с които е дал указания към ищеца и е изпратил препис от исковата молба до ответника за становище; 2/ Дали отговорността, която се носи от ответника по делото е обективна по реда на ЗОДОВ или е по реда на чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД?
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и когато е налице вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното определение. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ВКС дължи служебна проверка по валидността и допустимостта на обжалвания акт и във фазата по селекция на касационните жалби и в тази част постановките на т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 на ОС на ГК на ВКС са актуални. Настоящият състав намира, че няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо (чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК).
Първият поставен от жалбоподателката въпрос не е обусловил правните изводи на съда и не е формирал решаващата му воля, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК - така т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно по него не следва да се допуска касационно обжалване.
По втория поставен въпрос е налице произнасяне на въззивния съд и същият е обусловил правните му изводи, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно постановките на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът следва да бъде уточнен със следната формулировка: По какъв ред може да се търси отговорност за вреди от действия на съдията по вписванията - по реда на ЗОДОВ или по общия исков ред?
По поставения въпрос настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира, че редът за реализиране на отговорността за вреди, настъпили в резултат на действия на съдия по вписванията, извършени в кръга на правомощията му, е общият исков ред. Исковете за присъждане на обезщетение за настъпили вреди, вследствие на действия на съдията по вписванията, когато са предявени срещу възложителя на работата (възложителят е Министерство на правосъдието - чл. 281 от ЗСВ: "Съдията по вписванията се назначава от министъра на правосъдието след провеждане на конкурс", б.м.), следва да бъдат квалифицирани по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. В чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията (АВп няма нищо общо със съдиите по вписванията - те са към районните съдилища, б.м.), е посочено,че агенцията е администрация към министъра на правосъдието, а според чл.18, ал.1, т.1 службите по вписванията извършват вписвания, отбелязвания и заличаване по разпореждане на съдията по вписване. Съгласно чл.1 от Правилника за вписванията, вписването се състои в даване гласност на подлежащите на вписване актове, по начин предвиден в правилника. Производството е безспорно и едностранно.То завършва с акт за вписване или с отказ да бъде извършено.Съдебният контрол при отказ се извършва от окръжния съд, по реда на чл.32а, ал.4 от Правилника за вписване, който е идентичен с този по чл. 538, ал.2 вр. чл.278 ГПК за контрол на всички охранителни актове.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, а според чл.1 ал.2 ЗОДОВ исковете се разглеждат по реда, установен от АПК. Макар дейността по вписване да се осъществява от Агенцията по вписванията (не се извършва от Агенцията, а от служителите ѝ по разпореждане на съдиите по вписванията, б.м.), като администрация на министъра на правосъдието, нейните завършващи актове (завършващите актове не са на Агенцията, а на съдиите по вписванията; служителите на АВп извършват само административно-техническа дейност по разпореждане на СдВп,  б.м.) не могат да бъдат определени като индивидиуални административни актове. Самата дейност по своя характер не е административна, а е с характер на охранително производство (това се отнася само за дейността на съдиите по вписванията, б.м.). Поради това редът по АПК за разглеждане на спора е неприложим. Ето защо отговорността за незаконосъобразни действия служител на Агенцията по вписванията (на служител на Агенцията ли? съдията по вписванията не е служител на Агенция по вписванията, б.м.) при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред.

.

NB! 05.08.2024 Днес разбрах как е станала грешката със "СдВп - служител на АВп". Копи-пействали са от Определение от 19.02.2015 по гр.д. № 6/2015 на ВКС, в което ВКС разяснява как се търси отговорност за вреди от служител на АВп и при замяната на "служител на АВп" със "СдВп" на едно място си е останало старото. Останали са и две правописни грешки: излишната буква в "индивидиуални" и липсващият предлог в "отговорността за незаконосъобразни действия [на] служител на Агенцията по вписванията" (б.м.).

 .

При така дадения отговор на въпроса, частната касационна жалба се явява основателна. При наличие на твърдения за извършени действия от съдията по вписванията, в кръга на служебните му правомощия, в резултат на които са настъпили вреди (пак се връщат към отговорността на съдията по вписванията, след като малко по-горе пишат за отговорността на служител на Агенцията, да се чуди човек за чия отговорност става дума - на съдиите по вписванията или на служителите на АВп , б.м.), съдът е длъжен служебно да даде правна квалификация на предявения иск. За да приеме, че исковете са недопустими, САС се позовава на приетото в т. 6 от ТР № 7/2012 по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което се дава разрешение на въпросите, свързани с обхвата на проверката, извършвана от съдията по вписванията при представяне на подлежащ на вписване акт. Тези мотиви на САС имат отношение към основателността на исковата претенция, а не към нейната допустимост. Останалите мотиви, с които въззивният съд е приел, че исковете са процесуално недопустими, съща са всъщност основания да се дадат указания на страната да уточни и конкретизира иска си.
По изложените съображения определението на Софийския апелативен съд и определението на Софийски градски съд следва да се отменят и делото да се върне на Софийски градски съд за разглеждане на предявения иск по чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането за отвод на съдия Марио Първанов.
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2626 от 01.08.2019 г. по ч.гр.дело № 2735/2019 г. на Софийския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 2626 от 01.08.2019 г. по ч.гр.дело № 2735/2019 г. на Софийския апелативен съд и определение № 8558 от 04.04.2019 г. по гр. дело № 2172/2019 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за произнасяне по исковете с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.

.

Начало на блога

Това определение е част от съдебната практика по темата Бъркотията с разясненията на съдилищата за законовата регулация на вписванията