Определение от 23.07.2021 по т.д.№1921/2020 на ВКС

Начало на блога

Обратно към Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

 .

Дата на публикация в този блог: 21.12.2024

Има връзка с Решение от 18.04.2016 по гр. дело № 15892/2013 на Софийски градски съд, което е по темата за действието на исковите молби.

.

Казус. Вуйчо продава на племенника си два имота. Племенникът учредява ипотека за 46 600 хил. евро уж за покупката на имотите, а всъщност за инвестиция в строеж на друго място. По иск на вуйчото договорът е прогласен за нищожен като привиден (чл. 17 ЗЗД) на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД (нищожни са привидните договор). Ипотеката обаче остава, т.к. привидните договори са единствените нищожни договори, при които правата на третите лица се запазват - така в Решение от 18.04.2016 по гр. дело № 15892/2013 на Софийски градски съд, потвърдено от Апел Съд-София, а накрая и от ВКС (в случая - правата на банката-кредитор). Банката възбранява имотите на вуйчото и ги продава на търг. (вж за сравнение делото, завършило с Определение от 10.07.2018 по гр.дело №998/2018 на ВКС, по което дело цесионерът на кредита се опитва да изкара, че нищожният договор, с който се легитимират ипотекарните длъжници, е бил привиден (чл. 17 ЗЗД), но не успява.)

.

Вж също така статията от 22.03.2028 в Грамада, автор д-р по право Ивайло Василев ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ СЛЕД ВПИСВАНЕ НА ИСКОВИ МОЛБИ И ПОСТАНОВЕНИТЕ ПО ТЯХ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ, в която се казва: "чл. 17, ал. 2 ЗЗД дава решение, че третото добросъвестно лице, вписало своя акт преди исковата молба, притежава права върху недвижимия имот и те няма да бъдат засегнати от разкриване на нищожността на привидния договор."

.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60488

[населено място],23.07.2021г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова т.д.№1921 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Ж. А. (вуйчото), срещу решение №114 от 16.06.2020г. по в.т.д.№87/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е потвърдено решение №132/28.10.2019г. по т.д.№186/2018г. на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. Ж. А., против „Обединена Българска Банка" АД, [населено място] и Т. Т. А. (племенника) иск за установяване несъществуването на ипотечно право, произтичащо от законна ипотека, вписана в АВ - СВ Добрич с молба вх. рег. № 9587/21.06.2007 г., том І, акт №137, в полза на банката, върху следните недвижими имоти: апартамент №9 , находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда №72624.621.19.4.88, попадащ в сграда №72624.621.19.4 по КК на [населено място], състоящ се от: две стаи, столова, кухненски бокс, балкони и сервизни помещения със застроена площ от 94.26 кв. м., ведно с избено помещение № 2 със застроена площ от 12.22 кв. м., както и таванско помещение № 9 на площ 7.28 кв. м., ведно с 2.998 % ид. части от общите части на сградата, равняващи на се 14.05 кв. м. и 2.998 % ид. части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот №72624.621.19, при съседни самостоятелни обекти на жилището: на същия етаж: №72624.621.19.4.89; 72624.621.19.4.87; под обекта: 72624.621.19.4.44; над обекта: 72624.621.19.4.96; и гараж № 1 , находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] представляващ самостоятелен обект в сграда №72624.621.19.4.21, попадащ в сграда №72624.621.19.4 по КК на [населено място], със застроена площ от 21.50 кв. м., ведно с 0.610 % ид. части от общите части на сградата, равняващи се на 2.86 кв. м. и 0.610 % ид. части от отстъпеното право на строеж върху поземлен имот №72624.621.19, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 72624.621.19.4.22; 72624.621.19.4.19; 72624.621.19.4.23 и 72624.621.19.4.18., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт съдържа единствено решение по първия предявен от него иск, като по втория иск произнасяне няма. Същевременно сочи, че въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за прекъсване на давността за вземането, обезпечено с ипотека върху процесните недвижими имоти, но не е съобразил, че от образуването на изпълнителното дело до първото изпълнително действие след изпълнението му са изминали повече от две години. Счита, че вместо да отмени решението поради неправилно приложение на материалния закон и да се произнесе по съществото на спора при дадена от него правна квалификация, въззивният съд отново не се е произнесъл по вториия предявен иск, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните процесуалноправни въпроси, обуславящи изхода на спора: 1. При неправилно определена правна квалификация на предявения иск от първоинстанционния съд следва ли въззивният съд служебно да бъде сезиран, за да определи правилната правна квалификация и да се произнесе със съдебно решение? 2. Ако в резултат на правната квалификация на иска се е стигнало и до нарушаване на съдопроизводствените правила, довели до непроизнасяне по предявен иск, следва ли въззивният съд служебно, без да е сезиран с такова оплакване да обезпечи правилното приложение на материалноправната норма и да даде на страните указания относно подлежащите на доказване факти, съобразно действителната правна квалификация на спорното по делото материално право? 3. Непосочването в диспозитива на решението на спорното материално право от първоинстанционния съд равнозначно ли е на непроизнасяне по предявен иск и основание ли е за обезсилване на постановеното решение или следва въззивният съд да се произнесе по същество? 4. Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд? 5. Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? Твърди, че изводите на съда по първи, втори и трети въпрос са в противоречие с ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС https://www.vks.bg/talkuvatelni-dela-osgtk/vks-osgtk-tdelo-2013-1-reshenie.pdf, както и с постоянната практика на ВКС, формирана с постановените по реда на чл.290 от ГПК решение №199/23.10.2015г. по гр.д.№369/2015г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №124/24.03.2011г. по гр.д.№822/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о, решение №226/03.08.2011г. по гр.д.№1470/2011г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №329/20.12.2011г. по гр.д.№1789/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение №138/25.03.2011г. по гр.д.№1127/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и други. По четвърти и пети въпрос поддържа противоречие с решение №324/22.04.2010г. по гр. д. №1413/2009г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение №157/08.11.2011г. по т. д. №823/2010г. на ВКС, ТК, IІ т.о. решение №10/04.07.2011г. по гр.д. №533/2010г. на ВКС, ГК, IІІ г.о., решение №147/11.01.2013г. по т. д. №46/2012г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №221/18.01.2013г. по т. д. №1270/2011г. на ВКС, ТК, IІ т.о. и други.
Ответникът по касация „Обединена Българска Банка" АД, [населено място], не изразява становище по касационната жалба.
Ответникът по касация Т. Т. А., не изразява становище по касационната жалба.

.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че на 20.06.2007г. между ответниците „Обединена Българска Банка" АД, [населено място], като кредитор и Т. Т. А., като кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот, с който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 46 600 евро за закупуване на процесния недвижим имот. С договор за покупко - продажба от 21.06.2007г., обективиран в нот. акт №70, том V, рег. №6401, н.д. №439/2007г. на помощник - нотариус при нотариус с рег. № 158 с район на действие РС - Добрич, ищецът е прехвърлил на ответника, кредитополучател Т. Т. А., правото на собственост върху процесния имот срещу продажната цена от 46 600 евро. За обезпечаване на кредита в полза на „Обединена Българска Банка" АД, [населено място], върху закупения със средствата от кредита недвижим имот в Служба по вписвания на 21.06.2007г., вх.рег.№9587, акт №137, т.1 , е вписана законна ипотека. С влязло в сила решение по гр.д. №2678/2008г. на РС - Добрич, образувано по депозирана на 04.12.2008г. / след вписването на ипотеката/ искова молба, е прогласен за нищожен договорът за покупко - продажба, сключен на 21.06.2007г. между Д. Ж. А., като продавач и Т. Т. А., като купувач, като привиден по реда на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Въз основа на изложеното съдът е приел, че подновяването на ипотеката върху процесните имоти, извършено на 27.04.2017г., е в рамките на 10 годишния срок от вписването ѝ на 21.06.2007г. и като такова запазва действието ѝ, независимо от вписаното преди подновяването решение за обявяване на договора за покупко-продажба на процесния недвижим имот за нищожен по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД. Приел е, че поради това подновяването на законната ипотека е противопоставимо на правата на ищеца, произтичащи от вписването на исковата молба, респ. на решението за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба. Счел е за неоснователно възражението, че ипотечното право е погасено поради неупражняването му в срок от десет години от вписването му. Посочил е, че то е акцесорно право и като такова се погасява по давност само заедно с главното вземане, като законът не предвижда самостоятелно изтичане на давността за ипотеката. Изтъкнал е, че въззивната жалба е бланкетна и не съдържа оплаквания срещу решението в частта, с която е отхвърлено възражението за погасяване на ипотеката поради погасяване по давност на обезпеченото с нея вземане, както и възражения срещу установените от първостепенния съд факти. За пълнота на изложението е посочил, че доколкото ипотекарният длъжник няма самостоятелно задължение към взискателя, неговата отговорност е обусловена от съществуването на задължението на длъжника в изпълнителното производство, съответно предприемането на изпълнителни действия срещу длъжника, с които се прекъсва давността срещу него, запазва възможността да се насочи принудително изпълнение и върху ипотекирания имот. Установил е, че по делото са събрани доказателства за прекъсване на давността за вземането, обезпечено с оспорената ипотека върху процесните недвижими имоти, съобразно разясненията дадени в мотивите по т.10 от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както следва: образувано изпълнително производство за събирането му - изп. д. №1063/2011г. на ЧСИ рег.№737 с район на действие района на ДОС, както и описи на движими вещи на 12.08.2013г. и 08.04.2015г.

.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.
Първите три въпроса, формулирани от касатора, са свързани с въведените от него доводи, както за неправилна квалификация на предявения иск, така и за непроизнасяне по един от предявените искове. В случая няма погрешна квалификация на предявения иск, която да е налагала предприемане на процесуални действия от страна на въззивния съд. С определение от 16.04.2019г. първоинстанционният съд е направил доклад, включващ задължителното съдържание по чл.146 ал.1 и ал.2 от ГПК. В него е прието, че е предявен иск с посочена правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК, която е идентична с посочената от самия ищец. Дадената от ищеца правна квалификация на предявения иск не обвързва съда, но в случая тя е правилна, съответства на заявения петитум - да се установи несъществуването на ипотечното право в полза на „Обединена Българска Банка" АД, [населено място] върху процесните недвижими имоти. В исковата молба се заявени два отделни довода за несъществуването на ипотечното право - обявяване за нищожен по реда на чл.26 ал.2 от ЗЗД на договора за покупко - продажба на ипотекираните имоти, с който длъжникът се легитимира като техен собственик и погасяване по давност на вземането на банката, обезпечено със законната ипотека. И двата въведени правопогасяващи факта са обсъдени от първоинстанционния съд, като по този начин той се е произнесъл по заявения предмет на делото и в обема на търсената защита. По тази причина за въззивния съд не са възникнали задълженията, указани в т.2 на Тълкувателно решение №1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, при дадени на страните неточни указания от първоинстанционния съд относно подлежащите на доказване факти поради неправилна правна квалификация, служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване релевантни факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства. Процедирайки по този начин и двете инстанции са съобразили и задължителните указания в Тълкувателно решение № 8/2012 от 27.11.2012г. по тълк. дело №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридически факт, от който такова право се поражда. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
Четвъртият въпрос относно задълженията на въззивния съд в случаите, когато в първоинстанционното решение не са изложени мотиви, не отговаря на общия критерий за допускане на касационен контрол, тъй като не съответства на данните по делото. Постановеното от Добрички окръжен съд първоинстанционно решение съдържа подробни мотиви относно допустимостта и основателността на предявения отрицателен установителен иск, в които са обсъдени въведените от страните фактически твърдения и правни доводи.
Последният правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касае правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото. Тези правомощия са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. По въпроса относно задължението на въззивния съд да разгледа и обсъди в решението си всички изложени във въззивната жалба оплаквания е налице и задължителна практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в служебно известните на настоящия състав решение №55/03.04.2014г. по т. д. №1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение №263/24.06.2015г. по т. д. №3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение №111/03.11.2015г. по т. д. №1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове, постановени по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно тази практика въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235 ал.2 и чл. 236 ал.2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263 ал.1 от ГПК. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Обжалваното въззивно решение е постановено при обсъждане на доводите и възраженията на страните и на доказателствения материал в пълнота, поради което липсва противоречие със сочената практика на ВКС. Въззивният съд e извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, относими към доводите за ищеца за погасяване на ипотечното право на банката, поради вписването на решение за обявяване на договора за покупко - продажба на ипотекираните имоти за нищожен по реда на чл.26 ал.2 от ЗЗД преди подновяването на ипотеката на 27.04.2017г. и е изложил правните си изводи. Неоснователни са оплакванията на касатора - ищец по делото, че въззивният съд не е изложил мотиви по довода за несъществуването на ипотечното право поради погасяване по давност на обезпеченото вземане, който касаторът счита за отделен иск. Както е посочил изрично и съставът на Варненски апелативен съд, във въззивната жалба липсват оплаквания във връзка с изводите на първоинстанционния съд, че обезпеченото вземане по договора за кредит не е погасено по давност, тъй като с образуването на изпълнителното дело №1063/2011г. на ЧСИ Л. Т. давността е била прекъсната и не тече по време на изпълнителното производство, както и поради това, че по делото са извършвани изпълнителни действия по удовлетворяване на вземанията на банката към длъжника. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно позоваване на ППВС№3/1980г. от страна на Добрички окръжен съд не са въведени своевременно с въззивната жалба. Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по неговата допустимост - в обжалваната част. По останалите въпроси, т.е. по правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, в което разрешение по действащия ГПК се проявява разликата в сравнение с въззивното обжалване по отменения процесуален закон, при което въззивният съд при проверката на правилността на първоинстанционното решение не беше обвързан от оплакванията в жалбата при разглеждане на спора по същество и при условията на пълен въззив. Въззивният съд е длъжен да се произнесе по доводите относно правилността на обжалваното решение, но само доколкото същите са в рамката на подадената в срок въззивна жалба, с оглед неговите правомощия на съд по същество на спора. В случая въпреки липсата на оплаквания във въззивната жалба на касатора, въззивният съд е обсъждал доводите му за погасяване по давност на вземането, обезпечено с оспорената ипотека, но това не е довело до промяна в крайния извод за неоснователност на иска, тъй като е прието за установено, че давността е била прекъсвана с предприеманите по изп. дело №1063/2011г. на ЧСИ Л. Т. изпълнителни действия.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №114 от 16.06.2020г. по в.т.д.№87/2020г. на Варненски апелативен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

.

.

Начало на блога

Обратно към Оповестително и оповестително-защитно действие на вписaните искови молби

 .